Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 22.07.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 271/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е.“ ЕООД твърди, че между него като изпълнител и ответника „Б.7.“ ЕАД като възложител бил сключен договор от 08.06.2018 г. за довършителни строително-монтажни работи (СМР) на обект „Пристройка и надстройка към жилищна сграда“, находяща се във в.з. „Бояна“, гр. София, ул. *******. В хода на изпълнение на работата ответникът поискал да бъдат извършени и допълнителни дейности, които били описани в съставен от него проект за анекс – дейности по ограда, външно ВиК, бетонови работи, външна тоалетна, електроинсталация, допълнителни дейности по къщата и изрязване на храсти и дървета в двора, както и в двор на ул. „*******Анексът бил подписан от ищеца и предаден на ответника, който потвърдил по електронна поща желанието си да бъде извършена посочената в анекса работа и заплатил авансово сумата от 10 110 лв. по издадените въз основа на т. 1 и т. 2 на чл. 1 от анекса фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. Допълнителните дейности били извършени в периода 25.09.2018 г. – 13.12.2018 г. Дължимото за тях възнаграждение след приспадане на стойността на неприетите поради некачествено изпълнение дейности, както и на вече платените дейности, възлизало на 29 163,46 лв. Въпреки отправената покана ответникът не заплатил горепосочената сума и изпаднал в забава. Ето защо ищецът моли съда да го осъди да заплати непогасената част от дължимото възнаграждение за изпълнение на допълнително договорените СМР в размер от 29 163,46 лв., както и лихва за забава за периода 25.07.2019 г. – 05.02.2020 г. в размер от 1 628,29 лв. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът „Б.**“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че фактурираните дейности не са възлагани на ищеца, нито са извършвани от него, а били изпълнени от други физически и юридически лица. Необходимостта от анексиране на договора възникнала с оглед счетоводното оформяне на плащанията, извършени в надвишение на първоначално договорената цена, но тъй като съдържанието на анекса не било съответно на изразеното от възложителя изявление, той не го подписал. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски. В евентуалност ответникът е направил възражение за съдебно прихващане, което обаче не е прието за съвместно разглеждане с определение от 14.01.2021 г. (л. 280).
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за допълнително възложени в хода на изпълнение на договор за изработка СМР. Доколкото основанието на иска е договорно, то за основателността му ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните СМР му е било надлежно възложено – изрично или конклудентно, вкл. чрез последващо одобрение от оправомощено лице; че дейностите са изпълнени съобразно уговореното, както и че дължимото за тях възнаграждение е в размер на претендираните суми.
Относно възлагането:
Безспорно е, че между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника като възложител е сключен договор от 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда“, находящ се в гр. София, в.з. „Бояна, кв. 2, УПИ ХХ-356, ул. „******. Уговорено е да се заплати възнаграждение по количествено-стойностна сметка (КСС), неразделна част от договора, съгласно която общият размер на възнаграждението възлиза на 127 523,99 лв. без ДДС. Няма спор, че дейностите по тази КСС са изпълнени, като за приемането им е съставен двустранно подписан Акт обр. 19 от 21.09.2018 г., съгласно който са изпълнени и подлежат на заплащане СМР на стойност 196 526,41 лв. с ДДС. Безспорно е също, че възнаграждението за тях е платено от ответника чрез авансово, междинни и окончателно плащане, което се установява и от представените от ответника платежни нареждания.
Спорен е въпросът дали наред с дейностите по горепосочената КСС на ищеца е било възложено изпълнението и на други СМР, чието заплащане е предмет на процесния иск, а именно: дейности по ограда; външно ВиК; бетонови работи; външна тоалетна; електроинсталация; грундиране, шпакловане боядисване, обръщане, направа на куфари и обшивки от гипсокартон във вътрешните помещения; почистване на двор, вкл. на ул. „Кумата“ № 60 .
За установяване на този факт съдът е ограничен от забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като се твърди възлагане за изпълнение на нови дейности и това съставлява постигане на ново съглашение, чиято стойност надхвърля 5 000 лв. Няма пречка обаче възлагането да се установи с всички други доказателствени средства, вкл. и признание на страната, при това както пряко, така и косвено.
При съвкупния анализ на всички допустими доказателства и доказателствени средства, събрани в настоящия процес, съдът стигна до извод, че процесните дейности са били възложени от ответника. Съображенията за това са следните:
На 15.11.2018 г. от електронната поща на ответника, обявена в търговския регистър, е изпратено писмо до законния представител на ищеца с прикачен файл, наименован „акт бояна_ограда“ (л. 23). В писмото е отправено искане да бъде изпратен „анекс към договора + Протокол-акт обр. 19 за оградата, облицовките и каквото още там се или ще се прави“. За улеснение на адресата е изпратен електронен формат на „предишния акт обр. 19“, в който „само да се попълнят“ извършените и „работи, които още ще се правят“. В приложения акт ответникът сам е вписал дейностите по полагане на „вароциментова мазилка + облицовка“ относно оградата.
Няколко дни по-късно – на 23.11.2018 г. – от електронната поща на ответника е изпратено второ писмо с прикачен файл, наименован „Анекс Б.**-Елкоб“ (л. 25), в която е посочено, че са „направени корекции в анекса“, като същият се изпраща за „преглед, подпис и печат“ от страна на ищеца. Отправено е отново искане „всички тези дейности, които са описани в анекса, да бъдат включени и в протокол обр. 19“.
По делото е представен документ, наименован „анекс“ и датиран 01.10.2018 г., подписан само от ищеца, в който допълнително възложените дейности са описани по следния начин: доставка на каменна облицовка; вароциментова мазилка по ограда; направа на шапка и силикатна мазилка на ограда; изграждане на външна тоалетна; бетонови работи двор; доставка и монтаж осветителни тела, ключове и контакти; бетонови работи, зидария, топлоизолация и мазилка външна ограда.
Междувременно, на 21.10.2018 г. е съставен протокол за приемане на извършени работи, подписан от двете страни, в който е удостоверено извършването на външна вароциментова мазилка по тухлени и бетонови стени (ограда) на стойност 4 365 лв. без ДДС (л. 81), а на 02.11.2018 г. за първите две позиции, посочени и в анекса – облицовка и вароциментова мазилка по ограда – е подписан протокол-акт обр. 19 на обща стойност 10 110 лв. с ДДС (л. 82). Тези две позиции са заплатени от ответника съответно на 12.10.2018 г. и на 01.11.2018 г. по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г.
На 18.12.2018 г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща протокол-акт обр. 19 с дата 07.12.2018 г. (л. 87), в който са посочени различни СМР по позициите „ограда“, „външно ВиК“, „бетонови работи“, „външно WC“, „ел. инсталация“, „допълнително къща“ и „почистване двор“ на обща стойност 34 398,43 лв. с ДДС. Сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. за дейностите по първите две позиции от протокола са посочени като авансово платени и съответно приспаднати от първоначалната стойност от 44 508,43 лв. с ДДС. На 24.04.2019 г. отново по електронна поща ищецът е изпратил на ответника файл с наименование „акт Бояна в таблица коригиран“ (л. 90 и сл.), в който крайната стойност след приспадане на сумите по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г. е в размер на процесната сума – 29 163,46 лв. с ДДС, като намалението спрямо предходния акт се дължи на отпадане на позиции 6, 7, 8 от „ограда“, позиции 4 и 5 от „външно WC“ и коригиране на цената по позиция 30 от „бетонови работи“ от 795,60 лв. на 630 лв.
При изложената фактология може категорично да
се заключи, че страните са договаряли изпълнение на СМР извън първоначално приетите с
акт обр. 19 от 21.09.2018 г., тъй като е
налице безспорно приемане и заплащане на две такива, невъзложени с
първоначалния договор и неприети с този акт, позиции – тези по фактури № № 419/2018
г. и 425/2018 г. За определяне на обема на всички СМР, чието извършване е било
допълнително възложено (извън допълнително заплатените позиции по т. 1 и т. 2)
съдът отчита съдържанието на разменената между страните електронна кореспонденция.
Неоснователно е възражението на ответника, че „представените писма по
електронна поща нямат характер на документи“, както и че лицето, от чието име е
водена кореспонденцията, не е служител на възложителя. Електронните писма са
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3,
т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като те обективират
електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Съдържащите се в
писмата изявления имат автор и титуляр, като съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ авторът им е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител (в случая –
А.Д.,А.), но техен титуляр е лицето, от името на което е извършено
електронното изявление, а именно – ответникът, тъй като те
изхождат от неговата електронна поща
(обявена в търговския регистър) и не са наведени никакви твърдения до нея да е бил
осъществен неоправомощен достъп, а напротив –
ответникът е извършил действия по заплащане именно на позиции, посочени като
възложени в същите електронни писма.
Видно от съдържанието на насрещните изявления в писмата, страните са имали намерение да оформят в анекс допълнителните СМР, които е следвало да бъдат извършени от ищеца. Окончателното приемане на анекса от страна на ответника е извършено с писмото от 23.11.2018 г. (л. 25), тъй като с него възложителят изпраща „за преглед и подпис“ коригирания документ. Въпреки че не се установи дали представеният от ищеца с исковата молба вариант на анекса е именно коригираният от ответника или е първоначално изпратеният от изпълнителя за съгласуване, безспорно може да се заключи, че в приетия от ответника вариант на анекс, който е „върнат“ от него за „преглед и подпис“, са се включвали и други дейности освен тези по фактури № № 419/2018 г. и № 425/2018 г. – това личи от съдържанието на предходното негово писмо, в което е поискано анексът да съдържа дейности „за оградата, облицовките и каквото още там се или ще се прави“. Че са били възложени и други дейности, следва и от признанието на ответника, направено в отговора (л. 152), относно обстоятелството, че изпълнението на цветарниците (позиция по т. 3 от „външно WC“ по протокола от 13.12.2018 г.) е извършено именно от ответника. Също така ответникът не отрича верността и на показанията на свидетеля К., съгласно които ищецът е изпълнявал дейности по изграждане на водомерна шахта и доставка на капак, които съставляват позиции по т. 7 и т. 8 от „Външно ВиК“ от протокола за процесните допълнителни СМР.
Тъй като не е установено точното съдържание на коригирания от ответника анекс, който той е изпратил за „подпис и преглед“, обемът на допълнително възложените СМР следва да се определи въз основа на изготвения по анекса (каквото е било желанието на ответника) протокол-акт обр. 19. Както беше посочено, първоначалният акт, изпратен от ищеца на ответника с писмото от 18.12.2018 г., е бил върнат от самия ответник, но според изложените в отговора твърдения отказът да бъде подписан той е свързан с обстоятелството, че в него „издадените данъчни фактури и извършени по тях плащания са интерпетирани по един недопустим от правна, както и от данъчна и счетоводна гледна точка, като аванс, в грубо противоречие с документите, създадени от самия ищец (протоколи и фактури)“. Видно е следователно, че връщането за корекция на акта не е било мотивирано от несъгласието на възложителя с вида и обема на посочените в акта като възложени дейности, а с начина на тяхното документиране. Същевременно не се твърди, нито се доказва, че след повторното получаване на вече коригирания акт (изпратен с писмото от 24.04.2019 г.) ответникът е възразил относно вида и обема на актуваните дейности. Това е основание да се заключи, че този коригиран акт е бил в съответствие с изпратения от възложителя анекс, който ищецът е следвало да подпише и да състави въз основа на него акт обр. 19.
Въз основа на изложеното съдът приема, че страните са постигнали съгласие за изпълнение на дейности извън посочените в КСС и в Акт обр. 19 от 21.09.2018 г., като това съгласие е принципно изразено в документа, изпратен от ответника на ищеца с електронното писмо от 23.11.2018 г. (л. 25), а неговото съдържание е обективирано впоследствие в получения от ответника с писмото от 24.04.2019 г. протокол-акт обр. 19, представен с отговора и идентичен по стойност с представения с исковата молба процесен протокол (л. 90).
Относно изпълнението:
За доказване на изпълнението са събрани гласни доказателствени средства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според заключението на СТЕ, изготвено след оглед на процесния обект, е налице изпълнение на СМР, включени в процесния протокол, като част от тях вещото лице е окачествило като „констатирани като изпълнени и технологично необходими“ (т.1.2.1), а друга – „алтернативно – след допълнително доказване“ (т. 1.2.2.). При разпита в о.с.з. на 12.03.2021 г. вещото лице уточнява, че при огледа са установени известни различия в обема на претендираните СМР – напр. относно квадратурата на екстериорната мазилка, височината на таваните и изпълнения кофраж, както и че експертизата не взима отношение по въпроса кой е изпълнил установените при огледа СМР.
За отговор на последния въпрос са изслушани показанията на свидетелите Д.А., П.К. и А.Г.. Според показанията на А.– служител на ищеца, имащ качеството на технически ръководител за процесния обект, били извършвани СМР от бригада, съставена от работници на изпълнителя, а също и от подизпълнители. Работата била предавана от А.на свидетеля К., към когото се обръщали с прозвището „Доктора“ и който бил съпруг на законния представител на възложителя В.И.Според А.били изпълнени всички възложени дейности – както по основния договор, така и допълнително възложените: „монтаж на покрив, изолация, бутане на стени, нова зидария, изграждане с гипсокартон, ел. инсталация, ВиК, замазка, мазилка по стените, латекс, обличане на колони, окачен таван по баните и коридорите …. Отвън – топлоизолация, шпакловка, мазилка, монтаж на подпрозорочен врачански камък, монтаж на дограма, на гаражни врати, входна врата, почистване на гараж и двор …. направа на водосточни тръби, подпорни стени със стълбища около къщата, изграждане на външна тоалетна с ПВЦ врата и електроинсталация, кабели за камерите на четирите страни на оградата, външни лампи, прожектори, контакти“ и т.н. Свидетелят сочи, че дейностите по позициите от процесния протокол, вкл. оградата и водомерната шахта с капак, били извършени в периода октомври – началото на декември 2018 г. При извършване на СМР по оградата се наложило отстраняване на две овошки, на мястото на които били направени кофражни работи и отлИ.е на бетон за колони. Зад къщата също били изпълнени кофражни дейности и отлИ.е на бетон за изграждане на подпорна стена, „за да може да се слезе от тази голяма денивелация и да се оформи като площадка“. Изграждането на външната тоалетна се състояло от изграждане на водопроводна инсталация и докарването й до помещението, зад гърба на гаража, зидария, доставка и монтаж на ПВЦ врата, електроинсталация, докарване и извод за водопровод с поливна цел. Изградена била и инсталация за СОТ. По къщата било извършено боядисване и грундиране на участъците с гипсокартон; окачени тавани с гипсокартон били изпълнени на втория и третия етаж, на всички санитарни помещения и гардеробното помещение, преддверия и коридори. А.сочи също, че било извършено разчистване на двор в съседно място, на ул. „*******където били премахнати дърво и храсти. Част от изпълнените дейности били приспаднати поради преценка на възложителя, че същите не били добре изпълнени – дейности по „една тераса, един таван от приземното помещение и някаква сума за почистване вътре на самата къща“. Приспадната била и стойността на строителни материали, които били налични на обекта. По отношение на скритите работи – полагане на кабели, грундиране, ВиК, вата на покрива, мрежа и шпакловка на топлоизолация, не били съставяни актове обр. 12, тъй като никой не бил възлагал, нито изисквал това от свидетеля.
Разпитан е и свидетелят Г.който към процесния период е бил едноличен собственик на дружеството-подизпълнител на ищеца „БГФ.“ ЕООД. Свидетелят сочи, че той, заедно с неговия брат и още едно момче (И. С.), са извършвали СМР в процесния обект – „почистване, кофраж, арматура на фасадната ограда, налИ.е на бетон и зидария на оградата“. Свидетелят сочи, че е работил на обекта до август-септември 2018 г., след което му се наложило да напусне, но другите двама работници останали от името на дружеството-подизпълнител. Те работили не само по оградата, но и за изкопа за водомерната шахта, а същото така участвали в почистването на двора, вкл. на ул. „*******а свидетелят лично грундирал тавана на последния етаж. За всички тези дейности представляваното от свидетеля дружество-подизпълнител получило дължимите възнаграждения от ищеца, явяващ се негов възложител.
Свидетелят К. от своя страна заявява, че „не си спомня служители на ищеца да са правили нещо по оградата“. По отношение на водомерната шахта сочи, че работници на ищеца изкопали около 50 см., но се установило, че по този начин работата нямало да се свърши качествено – трябвало да се изкопае на по-голяма дълбочина, а също така входът на тръбите не отговарял на захранващия обем на къщата. Ето защо свидетелят сключил договор с трето лице за изпълнение на изкопа, а иззиждането било извършено от „И.И.А.“. К. отрича да е извършвано и почистване на двора от служители на ищеца, като сочи, че разчистването преди започване на строителните дейности било изпълнено от трето лице – дружество с наименование „Нов стандарт“, чиито служители изсекли дървета и храсти, премахнали треви и боклуци. Дейности по оградата били извършвани от А.иИ.и от служители на дружество с наименование „Б.П.“. Оградата била започната през декември 2018 г. и довършена през май-юни 2019 г. Външната тоалетна също била изградена от А.и И.както и от Л. от гр. Перник.
Видно е, че са събрани противоречиви свидетелски показания, поради което съдът трябва да обоснове на кои от тях и защо дава вяра. Според настоящия състав показанията на свидетеля А.са вътрешно непротиворечиви и достатъчно пълни, за да установят действителната фактическа обстановка. Не са налице основания за некредитирането им, дори при възможната заинтересованост на свидетеля като служител на ищеца, тъй като между тях и останалите доказателства не се установява противоречие, а напротив – показанията на А.са в пълно съответствие със съдържанието на обсъдената по-горе електронна кореспонденция. Наред с това, те се подкрепят от показанията на напълно незаинтересования свидетел Г.. От своя страна, показанията на свидетеля К. противоречат на изходящи от ответника документи (вж. електронните писма и плащанията по фактури № № 419/2018 г. и 425/2018 г., от които категорично става ясно, че е възлагано изпълнението на допълнителни СМР извън протокола от 21.09.2018 г. – факт, многократно отричан от свидетеля. Показанията на свидетеля противоречат и на признанието в отговора на ответника относно изпълнение на цветарниците от страна на ищеца, а същевременно са и вътрешно противоречиви – от една страна К. отрича да са възлагани и изпълнявани каквито и да е допълнителни дейности извън първоначално договорените, а от друга свидетелства за лошото изпълнение на изкопа за водомерната шахта и иззиждането му. Наред с това, в определени случаи този свидетел показва непознаване на процеса, за който твърди да е бил натоварен да контролира (напр. не знае къде е извършвана зидария от 25 см., която дейност е надлежно приета и заплатена; сочи, че не може да „разбере кое е грунд и латекс кое е„ и заявява: „… Бял цвят е, дали е бял грунд или латекс не знам“). Същевременно показанията на свидетеля К. относно изпълнението на процесните дейности от трети лица не се подкрепят от заключението на СТЕ. Според вещото лице в представените от ответника договори за изработка, сключени със сочените от свидетеля К. изпълнители А.и И.са описани СМР, които кореспондират по вид с тези по процесния протокол, но са описани много общо, без конкретизация нито по количество, нито по местоположение. По отношение на възложените на „Б.П.“ ЕООД дейности експертът сочи, че в по-голямата си част те не кореспондират със СМР по процесния протокол. Дейностите, посочени в издадената от „МЛ И.“ ЕООД, също не са конкретизирани по местоположение, като единствената кореспондираща позиция е облицовката в раздел „ограда“, но тя касае доставка на камък. Поради това вещото лице заключава, че не е налице съвпадение между дейностите, сочени като възложени и извършени от третото лице, и процесните. Липса на идентичност е установена и по отношение на дейностите, възложени на третото лице „Е.С.Р.“ ЕООД, както и на „А.К.“ ООД. Следва да се отчете също, че тези от дейностите, за които може да се констатира някакво съвпадение по вид и обем (а евентуално – и по местоположение), са обективирани в частни документи, необвързващи ищеца с достоверност на датата, и поради това при заявеното им оспорване съдът не би могъл да приеме, че документите сочат възлагане именно в период, съвпадащ или предхождащ изпълнението на процесните СМР.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че ищецът чрез свои служители или чрез подизпълнители е изпълнил допълнително възложени СМР и за тяхното изпълнение му се дължи възнаграждение. Дали изпълнението е с недостатъци, е ирелевантно, тъй като при некачествено изпълнение, което не води до пълна негодност за ползване на изработеното (както е в настоящия случай – вж. обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 12.03.2021 г., л. 314), за възложителя възникват единствено насрещни права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, но не и правото да откаже плащане на възнаграждение. Тъй като такива насрещни права не са заявени в настоящото производство чрез възражение за съдебно прихващане, то тяхното възникване е неотносимо към предмета на делото и съдът не излага мотиви в тази насока.
Относно размера на дължимото възнаграждение:
Възнаграждение се дължи за изпълнена и приета работа и в размер, уговорен от страните, а при липса на уговорка – в размер, определен от средните пазарни цени (арг. чл. 326, ал. 2 ТЗ).
В настоящия случай изпълнението на допълнителните СМР е било възложено с анекс, който няма данни да съдържа размер на възнаграждението. Същевременно обаче допълнителните дейности и тяхната единична цена са били детайлизирани по искане на възложителя в акт обр. 19 и след неговото коригиране и изпращане на електронната поща възложителят не е възразил по съдържанието му. Ето защо съдът приема, че възнаграждението за допълнителните СМР следва да се определи по тези цени, които са обективирани в изпратения на ответника и неоспорен от него коригиран протокол, и поради това не обсъжда заключението на СТЕ в частта, с която се определят средни пазарни цени за процесните СМР (същите биха били приложими само в условията на чл. 326, ал. 2 ТЗ).
Както беше посочено обаче, възнаграждение се дължи само за действително изпълнените работи. За определяне на техния обем и на дължимото за тях възнаграждение съдът ползва заключението на СТЕ и в частност – данните по Приложение № 1 – вариант 1, съгласно които са изпълнени видими дейности на стойност от 19 784,29 лв. с ДДС и скрити дейности („след допълнително доказване“) на стойност от 6 738,62 лв. с ДДС (относно корекцията в стойностите вж. обясненията на вещото лице в о.с.з. на 12.03.2021 г.). Тъй като съдът, кредитирайки свидетелските показания на свидетелите А.и Г.приема за доказани и т.нар. скрити дейности, то общият размер на възнаграждението следва да се определи на сумата от 26 522,91 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът за главница.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД плащането на дължимото възнаграждение следва да се извърши при приемане на работата – след приемането й възложителят изпада в забава, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай няма данни да е уговорено друго, поради което следва да бъде приложено цитираното диспозитивно правило.
От свидетелските показания, както и от данните, съдържащи се в разменената кореспонденция, може да се заключи, че работата е била приета преди началната дата, от която ищецът претендира обезщетение за забава (25.07.2019 г.), тъй като свидетелите установяват, че изпълнението е приключило през ноември-декември 2018 г., а ответникът е бил във владение и натовареното от него лице К. е посещавало обекта в този период.
За периода 25.07.2019 г. – 05.02.2020 г. дължимата лихва за забава върху главницата от 26 522,91 лв. е в размер от 1 444,03 лв., до която сума следва да се уважи искът.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 3 800,02 лв. - държавна такса, депозит за вещи лица, разноски по обезпечаване и адвокатско възнаграждение. Разноските за свидетел не следва да се възлагат на ответника, тъй като същите не са оползотворени и подлежат на възстановяване на ищеца.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 238,52 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.7.“ ЕАД, ЕИК*******, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 26 522,91 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни дейности, извършени в хода на изпълнение на договор за СМР от 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка към жилищна сграда“, находящ се в гр. София, в.з. „Бояна, кв. 2, УПИ ХХ-356, ул. „******, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 444,03 лв., представляваща лихва за забава за периода 25.07.2019 г. – 05.02.2020 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 800,02 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД до предявения размер от 29 163,46 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД до предявения размер от 1 628,29 лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „Б.7.“ ЕАД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 238,52 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: