Решение по дело №957/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 395
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20193100900957
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………./…..06.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 957 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от "ДИКС МЕТАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Перник и С.Г.Д.,***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А.,***, срещу „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата 130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт-Партньор от 31.10.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 1б.03.2009г., Допълнително споразумение №2 от 02.07.2009п, Допълнително споразумение №3 от 02.07.2009т., Допълнително споразумение №4 от 08.11.2009г., Допълнително споразумение №5 от 20.05.2010г., Допълнително споразумение №6 от 10.11.2010г.; Допълнително споразумение №7 от 2б.11.2010г., Допълнително споразумение №8 от 03.05.2011г., Допълнително споразумение №9 от 13.05.2011г., Допълнително споразумение №10 от 1б.05.2011г., Допълнително споразумение №11 от 02.11.2011г., Допълнително споразумение №12 от 08.12.2011г. и Допълнително споразумение №13 от 02.11.2012г., както за присъждане на направените разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че на 11.02.2013г. по ч.гр.дело № 733/2013г. на PC Перник в полза на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу „Дикс Метал" ЕООД и С.Г.Д., както и изпълнителен лист, за заплащане солидарно на банката следните суми:

>         сумата от 130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт-Партньор от 31.10.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 16.03.2009г., Допълнително споразумение №2 от 02.07.2009г., Допълнително споразумение №3 от 02.07.2009т., Допълнително споразумение №4 от 08.11.2009г., Допълнително споразумение №5 от 20.05.2010г., Допълнително споразумение №б от 10.11.2010г., Допълнително споразумение №7 от 2б.11.2010г., Допълнително споразумение №8 от 03.05.2011r., Допълнително споразумение №9 от 13.05.2011r., Допълнително споразумение №10 от 16.05.2011г., Допълнително споразумение №11 от 02.ll.20Hr., Допълнително споразумение №12 от 08.12.2011г. и Допълнително споразумение №13 от 02.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 130000,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

>         сумата от 6282,44 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и два лева и 44 ст./, представляваща договорна лихва за забава за периода от 27.09.2012г. до 06.02.2013 г.,

и

>         сумата от 2725,65 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 65 ст./ държавна такса.

В срока по чл.415 от ГПК било подадено възражение от „Дикс Метал" ЕООД и С.Г.Д. срещу издадената по ч.гр.дело № 733/2013г. заповед за изпълнение, вследствие на което от банката бил предявен иск по чл.422 от ГПК пред ОС, Перник за установяване на вземането. Производството по така предявения иск, образувано под № 591/2013г. по описа на ОС Перник било прекратено поради оттегляне на иска, след което била обезсилена и заповедта за изпълнение на парично задължение.

Твърди се, че вземането на ответната банка по кредитния договор е погасено по давност поради изтичане на 5-годишен погасителен давностен срок за главницата през периода от 04.12.2012г. до 04.12.2017г., като на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане са погасени и всички произтичащи от него допълнителни вземания. Началният момент на давностния срок се свързва с изтичане на срока за издължаване на кредита след неговото удължаване с допълнително споразумение от 02.11.2012г. Твърди се, че с издадената в полза на банката заповед за изпълнение давността не е била прекъсната, нито спряна, тъй като заповедта е обезсилена. Сочи се, че дори да се приеме, че давността е била прекъсната с образуваното ч.гр.д., след влизане в сила на определението за обезсилване също е изтекъл 5-годишен погасителен срок. С исковата молба са направени и доказателствени искания.

С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се поддържа твърдението за наличие на правен интерес от настоящия иск поради подновеното на 08.03.2019г. вписване на договорна ипотека в полза на банката.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕКСПРЕСБАНК“ АД е депозирал писмен отговор,  в който е изразил становище за липса на правен интерес от предявяване на настоящия иск. Сочи се в отговора, че недължимостта на процесните суми вече е установена в друго производство, а именно образуваното по искова молба на настоящия ответник пред ОС Перник по установителни искове след заповедно производство, което е прекратено поради оттегляне на иска, като издадената заповед е обезсилена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от длъжници по договор за кредит, обезпечен с ипотека,за приемане за установено, че вземането на банката не съществува. Производството по предявения по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск е прекратен поради оттегляне на осн. чл.232 от ГПК, което води до допустимост на предявения отрицателен установителен иск на длъжника поради наличие на правен интерес. Съществуването на учредена договорна ипотека и липсата на съгласие на кредитора за заличаването и обуславят правния интерес на длъжниците от отрицателния установителен иск за установяване на несъществуване на обезпеченото с ипотеката вземане

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за кредит и анекс №1 от 31.10.2008г. и сключването на допълнителни споразумения №1 от 16.03.2009г., №2 от 02.07.2009г., №3 от 02.07.2009т., №4 от 08.11.2009г., №5 от 20.05.2010г., №6 от 10.11.2010г., №7 от 2б.11.2010г., №8 от 03.05.2011r., №9 от 13.05.2011r., №10 от 16.05.2011г., №11 от 02.11.2011r., №12 от 08.12.2011г. и №13 от 02.11.2012г. С последното от сключените споразумения е договорено, че срокът на кредита се удължава до 03.12.2012г. с опция за подновяване за следващ период след преразглеждане.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. №733 по описа на РС Перник за 2013г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД срещу „Дикс Метал" ЕООД и С.Г.Д., както и изпълнителен лист за следните суми:

>         сумата от 130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт-Партньор от 31.10.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 16.03.2009г., Допълнително споразумение №2 от 02.07.2009г., Допълнително споразумение №3 от 02.07.2009т., Допълнително споразумение №4 от 08.11.2009г., Допълнително споразумение №5 от 20.05.2010г., Допълнително споразумение №6 от 10.11.2010г., Допълнително споразумение №7 от 2б.11.2010г., Допълнително споразумение №8 от 03.05.2011r., Допълнително споразумение №9 от 13.05.2011r., Допълнително споразумение №10 от 16.05.2011г., Допълнително споразумение №11 от 02.11.2011r., Допълнително споразумение №12 от 08.12.2011г. и Допълнително споразумение №13 от 02.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 130000,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

>         сумата от 6282,44 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и два лева и 44 ст./, представляваща договорна лихва за забава за периода от 27.09.2012г. до 06.02.2013 г., и

>         сумата от 2725,65 лв. /две хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 65 ст./ държавна такса.

От представения по делото протокол от 19.12.2013г. се установява, че поради оттегляне на предявените искове от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД срещу „Дикс Метал" ЕООД и С.Г.Д. е прекратено търг.дело №591 по описа за 2013г. С определение от 22.01.2014г. е обезсилена заповед за изпълнение №596/11.02.2013г., издадена по ч.гр.д.№733/2013г. по описа на ПРС срещу длъжниците „Дикс Метал" ЕООД и С.Г.Д., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Задължението на кредитополучателя по договора е да внася анюитетните вноски на съответните падежни дати според погасителния план. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По въпроса за приложимия към процесното вземане давностен срок следва да се съобрази факта, че същото произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.

В случая от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че договореният с последното споразумение срок за издължаване на кредита е 03.12.2012г. При липсата на твърдения и доказателства за последващо споразумение и съответно поредно продължаване на срока следва да се приеме, че на тази дата е настъпила изискуемостта на всички вземания по договора за кредит. След тази дата през периода от 04.12.2012г. до 04.12.2017г. е изтекъл приложимия петгодишен давностен срок. През този период не са налице данни за спиране и прекъсване на давността, доколкото издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени от РС – Перник след прекратяване на исковото производство, поради което по арг. от чл.116, б.Б от ЗЗД давността не се смята прекъсната.

Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на процесното вземане за главница в размер на 130 000 лв. по договор за кредит от 31.10.2008г. се е осъществил фактическият състав на погасителната давност през периода от настъпване на изискуемост съгласно договорения в допълнително споразумение от 02.11.2012г. краен срок на издължаване 04.12.2012г. до 04.12.2017г. Предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

От служебно извършена справка в ТРег. се установява, че ответното дружество е заличен търговец с правоприемник „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* въз основа на Договор за преобразуване чрез вливане от 14.11.2019г., който следва да бъде съобразен.

Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства в общ размер 8360 лв., включващи заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че "ДИКС МЕТАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Перник и С.Г.Д., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖАТ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София /правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна/ сумата 130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит Овърдрафт-Партньор от 31.10.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 1б.03.2009г., Допълнително споразумение №2 от 02.07.2009п, Допълнително споразумение №3 от 02.07.2009т., Допълнително споразумение №4 от 08.11.2009г., Допълнително споразумение №5 от 20.05.2010г., Допълнително споразумение №6 от 10.11.2010г.; Допълнително споразумение №7 от 2б.11.2010г., Допълнително споразумение №8 от 03.05.2011г., Допълнително споразумение №9 от 13.05.2011г., Допълнително споразумение №10 от 1б.05.2011г., Допълнително споразумение №11 от 02.11.2011г., Допълнително споразумение №12 от 08.12.2011г. и Допълнително споразумение №13 от 02.11.2012г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София /правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна/ да заплати на "ДИКС МЕТАЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Перник и С.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата от 8360 лв. /осем хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство за държавна такса и адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

                                                                                                 

Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: