Р Е Ш Е Н И Е
№472 15.04.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На петнадесети и април година 2020
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова 2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
в.гр.дело № 773 по описа за 2020г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.463 във вр.с чл.278 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК-*********
с посочен съдебен адрес в гр.София, ул.Георги Бенковски № 5, представлявано от
изпълнителните директори Д Н Н и В М С, заявена чрез пълномощника юк.П А против
извършеното с Протокол от 30.01.2020г. по изп.дело № 20157050400800 по описа на
ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 на КЧСИ разпределение на суми между кредиторите по
цитираното изпълнително дело, досежно извършеното разпределение на сумата от
10368,92лв. в полза на ЧСИ на осн.чл.84, т.3 от ГПК, както следва
1686лв.-обикновени такси;2500лв.-възнагражнения за вещо лице; 8лв.-пощенски
разходи и 6174,92лв-пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и досежно
разпределената в полза на взискателя Община Бургас сума от 15860,06лв. с
поредност, съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Счита, че при извършеното по
описания по-горе начин разпределение на
постъпилите суми от публична продан неправилно/разширително е приложена
разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК, тъй като общината като взискател е следвало да
заплати авансово дължимите такси по изпълнителното производство, независимо от
възможността предвидена по чл.2, ал.2 и ал.3 от ЗЧСИ. Допълва, че дори да се
приеме обратното, то разпределението на останалите разноски с поредност по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е изцяло неоснователно, тъй като разпределените разноски
за възнаграждение на вещо лице и пощенски разходи нямат характер на държавни
такси, а и суми за разноски по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не следва да се
разпределят. Навежда, че взискателят Община Бургас изцяло е изоставила
изпълнителните действия спрямо имотите по смисъла на чл.79, ал.1, т.2 ГПК. На
следващо место счита неправилно разпределението и относно приложението на
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД спрямо такса битови отпадъци за продадения имот, тъй като
същата не представлява данък или лихви върху данък, като това вземане макар и
публично, счита че следва да подпада в хипотезата на чл.136, ал.1, т.6 ГПК. В
подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. При така изложеното твърди,
че разпределението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Не сочи
доказателства.
Жалбата е
депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.462 ГПК и е допустима.
Преписи от нея са
връчени на другите страни по делото.
Въззиваемата
Община Бургас оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че разпоредбата на
чл.136, т.2 от ЗЗД е правилно приложена при обжалваното разпределение, тъй като
в текста е използвана думата „вземания“ и счита че в тази хипотеза попадат
публични вземания, каквито са и таксите за битови отпадъци. Аргументира
становището си и с разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, вр ЗМДТ. Излага
мотиви и моли да бъде отхвърлена. Също цитира съдебна практика в обратен смисъл
на изложената в жалбата.
Въззиваемите – „Планет
Дивелъпмънтс“ ООД и ТД на НАП Бургас не
изразяват становище.
По делото, в
изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и обясненията на Частния съдебен
изпълнител.
Фактическата обстановка
по делото е следната:
Производството по
изпълнително дело № 20157050400800 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 на
КЧСИ е образувано по молба от взискателя МДТ Община Бургас възиснова на АУДЗ №
1469/27.02.2015г. за дължими публични общински вземания на длъжника „Планет Дивелъпмънтс“ ООД с ЕИК-*********.
По изпълнителното
дело са присъединени в качеството им на взискатели, а именно ТД на НАП Бургас
за дължими публични вземания и Банка ДСК ЕАД като ипотукарен кредитор на
основание удостоверение по чл.456 ГПК от
ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ.
В хода на
принудителното изпълнение са извършвани множество процесуални действия,
насочени към осребряване на имуществото на
длъжника, включително възбрани, запори, описи, оценки, насрочвани са и
са реализирани множество публични продани на собствени на длъжника недвижими имоти. За
част от реализираните публични продани, недвижимите имоти са възлагани,
изготвените разпределения са взелзи в сила. За останалите имоти по искания на
взискателя Община Бургас изпълнението е продължавало. Така процесната публична
продан на 12 недвижими имота е била насрочена за периода от 06.12.2019г. до
06.01.2020г.. С протокол от 07.01.2020г. за имот, представляващ сграда с
идентификатор № 07079.662.9547.5 /стар идентификатор № 07079.662.21.9/ с
административен адрес гр.Бургас, Южна промишлена зона, застроена площ от
1119кв.м. е обявен за купувач „ Сиди“ ООД с ЕИК-********* за сумата от 261
041лв.. Продажната цена е внесена от купувача, поради което и е издадено и обявено
на страните постановление за възлагане, влязло в сила на 05.02.2020г., съгласно
отбелязванията. Насрочено е и е извършено разпределение на постъпилите от тази
продан суми на 30.01.2020г.. По постъпила поредна молба на взискателя Община
Бургас са предприети последващи действия по ипълнителното производство за нова
публична продан на останалите недвижими имоти. С оглед предстоящот
разпределение ЧСИ е изискал от Община Бургас, ТД на НАП и ЧСИ Ивелина Божилова/за
„Банка ДСК“ЕАД/ справки за размерите на вземанията, като своевременно са
постъпили такива.
Настоящото
разпределение от 30.01.2020г. е изготвено и предявено от ЧСИ след като е
отчетена реда по чл.136 ЗЗД на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, на Община Бургас, на
ЧСИ, на НАП Бургас.
При всичко така
изложено, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
При така
установеното от фактическа страна, съдебният състав достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките
на чл. 460 ГПК за извършване на разпределение са налице,
когато по изпълнителното дело има повече от един взискател и постъпилата при
изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички
взискатели. С разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението
се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му –
на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере
от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Съдебният изпълнител
следва да извърши разпределението като подрежда кредиторите - участници в
разпределението по реда на привилегиите и оставя на последно място
хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на разпределение, се удовлетворява
притезанието, което е първо по реда на привилегиите, като с останалата сума се
удовлетворява следващото притезание по реда на привилегиите и т.н. до
изчерпване на всички привилигировани притезания, ако това е възможно съобразно
размера на постъпилата сума.
Досежно начислени
от ЧСИ такси по т.26 ТТР, които на основание чл.79, ал.2 от ГПК се събират от
длъжника и съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ се начисляват върху събраната сума. Съобразнно
т.11 от ТР 0 2/13г. от 26.06.2015г. ВКС, чл.79, ал.2 ГПК, вр.чл.81 ЗЧСИ в
случаите на възлагане на събиране по чл.2, ал.2 и ал.3 от ЗЧСИ на публични
общински вземания, дължимите такси по изпълнението не се внасят предварително
от взискателя, а се събират от длъжника. Така безспорно публичните вземания на
Общината, тя като взискател, тя е освободена от авансово плащане на таксите по
ТТРЗЧСИ, включително и на допълнителните такива по т.31 от цитираната тарифа.
Правилноно е разрешението относно
таксите, събирани от ЧСИ от
разпределението, които в случая не са подлежали на заплащане от взискателя
Община Бургас на основание чл.81 от ЗЧСИ, а подлежат на събиране от длъжника и
обслужват избрания изпълнителен способ и самото извършване на разпределението. От
събраните по изпълнителното дело доказателства- по безспорен начин се
установява, че разпределената на Общинатаа
спорна сума от 15860,66 лв., включва данък недвижим имот, такса битови отпадъци
и лихви за просрочие върху тях, отнасящи се изцяло до недвижимия имот,
реализиран на публичната продан. Конкретния размер на тези вземания по пера е
подробно посочен в самите актове и справки. От жалбоподателя не се оспорва, че
вземанията за данъци върху недвижимия имот, се ползват с привилегията по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и се удовлетворяват предпочитателно пред вземанията по
чл.136, ал.1, т.3 и сл. от ЗЗД, в т.ч. и пред ипотечното вземане на
жалбоподателя. Предвид установеното, че разпределената в полза на Общината сума
в нейната цялост е формирана от публични вземания и тези вземания са точно
определени по пера-данъци, такси и лихви, в т.ч. по години, то въпросът,
предопределящ законосъобразността на разпределението, остава единствено този
допустимо ли е вземанията на Община Бургас за такса битови отпадъци да се
ползва от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. По поставеният въпрос
съдебната практика е противоречива, при което част от съдилищата приемат, че
вземанията на общините за такса битови отпадъци са такива по чл.136, ал.1, т.6
от ЗЗД, а друга част, че съставляват вземания с привилегия по чл.136, ал.1, т.2
от ЗЗД. В основата на първото разбиране е ограничителното тълкуване на нормата
на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, която урежда „вземанията
за данъци”, но не е за такса битови отпадъци, докато в основата на второто
разбиране е, че таксата битови отпадъци,
която е свързана конкретно с имота, върху който се провежда изпълнението, не
може да бъде разделена от данъка върху имота, при което макар източника на
задължението да е един-самият имот, двете публични вземания да се събират по
различен ред. Настоящият съдебен състав споделя второто застъпено в съдебната
практика становище, а именно, че таксата за битови отпадъци следва да бъде
приравнена на вземанията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, щом като се отнася до
недвижимия имот, който е предмет на принудителното изпълнение, респ.на разпределението.
За разлика от вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, които могат да бъдат
както публични, така и частни, вземанията на държавата и общините по чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД винаги са публични. Доколкото държавните и общински данъци и
такси са публични вземания, то очевидно е, че критерият, по който те следва да
бъдат отнасяни към реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 и чл.136, ал.1,
т.6 от ЗЗД, е този дали тези данъци и такси касаят имота, върху който е
проведено изпълнението, или касаят имоти, върху които принудително изпълнение
не се провежда-арг.чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД-„върху определен имот-от стойността на този имот”. Макар да няма
спор, че чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД формално урежда само данъчните задължения
върху имота, то не може да не се държи сметка, че таксата битови отпадъци
възниква по повод собствеността върху имота и в качеството й на публично
вземане не може да бъде разделена от данъка, при което и двете вземания
постъпват в общинския бюджет. Формалният прочит на чл.136 от ЗЗД в случая не
обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното
събиране на две публични общински вземания, имащи един и същи
източник-конкретен недвижим имот, обект на проведено принудително изпълнение. В
този смисъл това е общият фактор, който
дава основание за включване на таксата битови отпадъци в привилегията по т. 2
на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с
влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният
характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато
разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с
регламентацията на събирането на публичните вземания. Все в подкрепа на тази
теза следва да се посочи, че в периода на приемането на Закона за задълженията
и договорите местните данъци и такси са постъпвали в приход на единния държавен
бюджет, при което съгласно Закона за местните данъци и такси /обн., Изв., бр.104 от 28.12.1951г., в сила
от 01.01.1952г.; отм.ДВ, бр.117 от 10.12.1997г., в сила от 01.01.1998г./ и
Наредбата за събиране на данъците и таксите с променено наименование Наредба за
събиране на държавните вземания /обн., Изв., бр.13 от 12.02.1952г./, тези
местни данъци и такси са били третирани само като държавни вземания. С
последващото приемане на Закона за местните данъци и такси и на ДОПК обаче,
държавните и общинските, респ.публичните и частните вземания са разграничени и
дефинирани, като характер на публични общински вземания е придаден както на
местните данъци, така и на таксата битови отпадъци. Ето защо и тъй като
данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния
си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този
имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то
няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната
в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
Предвид
изложеното и като счита, че при изготвяне на обжалваното разпределение
съдебният изпълнител е спазил изискванията на закона за това, съдът приема, че
жалбата се явява неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, БОС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
„Банка ДСК“
ЕАД с ЕИК-********* с посочен съдебен адрес в гр.София, ул.Георги Бенковски №
5, представлявано от изпълнителните директори Д Н Н и В М С, заявена чрез
пълномощника юк.П А против извършеното разпределение на суми между кредиторите
с Протокол от 30.01.2020г. по изп.дело № 20157050400800 по описа на ЧСИ Илко
Бакалов с рег.№ 705 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас.
Решението
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред АС-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: