РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Перник, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211700600311 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата С. П. Г. срещу Присъда № 2 от
02.06.2021г., постановена по НОХД № 1376/2020г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, II-ри наказателен състав, с която подсъдимата С. П. Г. е призната за виновна в
това, че на *** г. в *** е управлявала МПС – лек автомобил марка „Хонда Джаз”, с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,66 на
хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр.
чл. 54 от НК първоинстанционният съд й е наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година с 3-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
подсъдимата е лишена от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимата С. П. Г. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр. Перник сумата от 507,00 лева,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
подсъдимата, в която се иска тя да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана.
1
Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради
допуснати множество процесуални нарушения във водене на делото, довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимата. Сочи се, че е нарушена процедурата
при изследването на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата, както и
процедурата по съставянето на необходимата документация, описваща целия процес
на полицейската проверка. Излагат се съображения за неправилност на атакуваната
присъда предвид обстоятелството, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е
приел наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства,
предполагащи приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК за определяне
на наказание под най-ниския предвиден в закона предел, както и приложението на чл.
55 ал. 3 от НК за неналагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание, в случая
„глоба”.
В депозирано допълнение към въззивната жалба подсъдимата е посочила, че
при разглеждането на делото в двете му фази не е било изяснено обстоятелството
относно това дали положените подписи в процесния акт за установяване на
административно нарушение, отразяващи съгласието на подсъдимата да бъде
изпробвана за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” и
с отразения отчетен резултат от това техническо средство, действително са положени
от подсъдимата. На следващо място се изтъкват доводи за неправилност на възприетия
от първостепенния съд извод за дискредитиране на резултата от приетата по делото
токсикохимична експертиза, което от своя страна е довело до необоснованост на
процесната присъда. На последно място се изразява несъгласие с извода на решаващия
съд в мотивите към обжалваната присъда относно обстоятелството, че тримата основни
свидетели на обвинението – полицейските служители Р. Е., М. К. и Л. М. са
незаинтересовани от изхода на делото, поради и което техните показания са приети
безрезервно и безкритично от първостепенния съд. С тези съображения се иска
постановяване на нова присъда по делото, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение, а алтернативно – да бъдат намалени
наложените й наказания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата –
адв. Г. М. поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към нея. Обръща
внимание на мотивите на първостепенния съд по отношение на индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата, като счита, че същите са изключително пестеливи
досежно обстоятелството защо съдът приема, че са налице отегчаващи вината
обстоятелства и защо не са обсъдени всички смекчаващи вината обстоятелства.
Последните се извеждат от трудовата заетост и добрите характеристични данни на
подсъдимата. Защитникът на подсъдимата намира за несъстоятелен извода на
първостепенния съд, че в случая е налице по-висока обществена опасност на деянието,
свързана с управление на МПС след употреба на алкохол на място, където имало
протест, доколкото подсъдимата е управлявала процесното МПС след приключването
на протеста. С тези съображения пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК, както и неналагане на наказанието „глоба” по реда на чл. 55 ал. 3 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник счита постановения съдебен
акт за правилен и законосъобразен, поради което намира въззивната жалба за
неоснователна и недоказана.
2
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно
правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, като провери изцяло правилността на
присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХI
от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Районен съд – гр. Перник е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. П. Г. е родена на ***г. в ***. Работи като *** на свободна
практика, неосъждана, правоспособен водач на моторно превозно средство е и като
такава има налагани административни наказания за извършени от нея нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На ***г. в *** се провеждал граждански протест във връзка с съществуваща
водна криза в града. След 17.30 часа, протестиращите се намирали пред разположения
в района магазин „***”, където се намирал и свидетелят Р. С. Е., на длъжност „***” в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., изпълнявайки служебните си
задължения като наряд ***. Сред участниците в протеста била и подсъдимата С. П. Г.,
като по време на протеста между нея и свидетеля Р. Е. се провел разговор, по време на
който свидетелят Е. усетил мирис на алкохол. При приключване на протеста около
20.00 часа, подсъдимата се качила в паркирания в района на търговския обект лек
автомобил „Хонда Джаз” с рег. № *** и привела същия в движение в посока към ***.
В изпълнение на задълженията си като ***, свидетелят Е. подал сигнал по
радиостанцията за спиране на лекия автомобил на подсъдимата за извършване на
проверка за употреба на алкохол от неговия водач. Свидетелят С. М. С. – полицейски
служител, намиращ се на улицата до изхода на паркинга на магазин „***” възприел
движението на указания му лек автомобил, след което го спрял. Водачът на
автомобила предоставил на свидетеля С. документите си, при което свидетелят С.
установил, че това е подсъдимата С.Г., като по време на проведения разговор,
свидетелят С. усетил мирис на алкохол от подсъдимата. Свидетелят С. забелязал, че до
водача на автомобила седи мъж – свидетеля Ц. К. Й., който държал шише с бира в
ръката си. В това време, към спрелия автомобил се приближил свидетеля Р. Е.. Тъй
като към този момент същият не разполагал с техническо средство за извършване на
проверка за употреба на алкохол, на място пристигнали неговите колеги от сектор
„Пътна полиция” - свидетеля Ма. С. К. и свидетеля Л. Б. М.. На същите, съгласно
инструктаж за ***г. за времето от 07:00 часа до 23:55 часа било зачислено за работа
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ***. Свидетелят Р. Е.
подал на подсъдимата техническото средство и я поканил да даде проба за употреба на
алкохол. Подсъдимата Г. взела устройството, но поради това, че не успяла да вкара
достатъчно обем въздух, средството не отчело никакъв резултат. Поради тази причина
били извършени няколко опита, като в момента, в който в устройството било вкарано
достатъчно обем въздух – в 20:24 часа, същото отчело 1,66 промила. За констатираното
наличие на алкохол, свидетелят Р. Е. съставил на подсъдимата акт за установяване на
административно нарушение, серия **, № ***г., в който вписал установената
3
концентрация на алкохол, както и съобщената от подсъдимата информация, че е
употребила бира. Подсъдимата С.Г. подписала акта без да направи възражения по
констатацията относно отчетената стойност от техническото средство „Алкотест
Дрегер 7510”. Свидетелят М. К. попълнил талон за изследване с бланков № ***, в
който вписал часа на извършената проба с техническото средство, а именно: 20:24
часа. Вписал и отчетения резултат от 1,66 промила, след което го предоставил на
подсъдимата Г.. Последната собственоръчно вписала в документа, че приема
показанията на техническото средство, удостоверявайки изявлението с подписа си
върху талона, екземпляр от който й бил връчен в 20:35 часа. Полицейски автопатрул, в
чийто състав влизал и свидетелят И. Б. С. съпроводил подсъдимата до ЦСМП при
МБАЛ „Р. А.” АД – гр. П., където, пред свидетеля И. Г. Е. – лекар в болничното
заведение, подсъдимата отказала да даде кръвна проба. Отказът на подсъдимата бил
отразен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и удостоверен с подписа на подсъдимата.
На ***г., около 01:20 часа, подсъдимата посетила УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД –
гр. С., където срещу заплащане й било извършено изследване на проба за алкохол.
Пробата, отразена във фиш в 01:59 часа, издаден от Клинична лаборатория на
здравното заведение, установила резултат от 0,46 промила.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, споделяща се
и от настоящия съдебен състав, е изградена въз основа на показанията на свидетелите
Р. С. Е., М. С. К., Л. Б. М., С. М. С., И. Б. С. и И. Г. Е., частично обясненията на
подсъдимата С. П. Г. – в частта им, установяващи обстоятелството, че същата се е
намирала на инкриминираната дата на установените по делото място и време, както и
приложените по делото писмени доказателства – план за провеждане на инструктаж на
служителите от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П. с рег. № ***г., писмо с
рег. № ***г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., с
приложена към него разпечатка от паметта на „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ***,
списък с рег. № ***г. за успешно преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в кръвта, талон за изследване с бланков № ***, протокол за медицинско
изследване, лист за преглед на пациент № ***г., препис-извлечение от амбулаторен
жернал на Спешно приемно отделение при МБАЛ „Р. А.” АД – гр. П., Акт за
установяване на административно нарушение серия **, № ***, Справка картон на
водача С. П. Г. и справка за съдимост.
Въззивният съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на всички
събрани по делото доказателства, извършен от първоинстанционния съд, който
убедително сочи, че са налице категорични и безспорни доказателства, установяващи,
че подсъдимата е извършител на престъплението, за което е обвинена, както и
механизма на извършването му. Правилно първостепенният съд е кредитирал с
доверие показанията на свидетелите Р. С. Е., М. С. К., Л. Б. М., С. М. С., И. Б. С. и И.
Г. Е., дадени непосредствено пред съдебния състав, както показанията на свидетелите
И. Б. С. и И. Г. Е., дадени по досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281
ал. 5 вр. ал. 1, т.2 пр.2 НПК.
Доказателствените източници са обсъдени обстойно от първоинстанционния
съд при спазване на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК и с оглед предмета на
доказване по чл. 102 от НПК. Съдът е посочил кои факти от кои доказателствени
4
източници е извел, съпоставил ги е едни с други, като е отдал нужното им внимание и
анализ, дал е обосновани отговори на възраженията на защитата. Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, които да променят изводите по
съществото на казуса в претендираната от защитата оневинителна насока.
На първо място е безспорен, а и се доказва от доказателствения материал по
делото, фактът на управление на МПС от подсъдимата на инкриминираното място и
време, констатирано от свидетелите Р. Е., С. С., М. К. и Л. М.. На следващо място,
безспорно е установено, че на подсъдимата е извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ***, отчел
концентрация на алкохол от 1,66 промила. На подсъдимата е бил издаден талон за
медицинско изследване с бланков № *** (л. 23 от ДП), който подсъдимата подписала
саморъчно, съгласявайки се с показанията на техническото средство. Съставен й е бил
акт за установяване на административно нарушение серия **, № *** (л. 22 от ДП),
които същата подписала саморъчно. Отказът на подсъдимата да даде кръвна проба за
изследване на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е обективиран в
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от ***г. (л.24 от ДП), подписан
лично от подсъдимата. Последното се установява и от извършеното в съдебно
заседание, проведено на 17.03.2019г. предявяване на протокола за медицинско
изследване и вземане на биологична проба, където подсъдимата е заявила
непосредствено пред съда, че подписът, положен от името на изследваното лице е неин
и тя е вписала, че отказва да даде кръвна проба. В същото съдебно заседание, на
подсъдимата е предявен и приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение серия **, № *** (л. 22 от ДП), при което подсъдимата е
потвърдила пред съда, че подписът, положен в акта на името на нарушител е неин. За
тези обстоятелства свидетелстват и полицейските служители, разпитани в качеството
на свидетели. С оглед тези обстоятелства (липсата на изрично оспорване от страна на
подсъдимата, досежно положените от нея подписи, както и потвърждаването им от
самата подсъдима непосредствено пред съда), настоящата инстанция е оставила без
уважение доказателственото искане на подсъдимата за допускане на съдебно-
графическа експертиза, която да установи дали обсъдените по-горе подписи в
посочените писмени доказателства, са изпълнени от подсъдимата.
На следващо място, показанията на свидетелите Р. Е., Л. М. и М. К., както и
писмените доказателства – разпечатка от паметта на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ***, категорично доказват концентрацията алкохол, измерена
при проверката на подсъдимата, а именно: 1,66 на хиляда. Както се посочи и по-горе,
подсъдимата не е оспорила тази стойност. Първостепенния съд правилно е съобразил и
обстоятелството, че процесното техническо средство е било подложено на проверка за
неговата изправност на ***г., която е преминало успешно, видно от приетия като
писмено доказателство списък с рег. № ***г. за успешно преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в кръвта. След като техническото средство е било
изправно, успешно преминало последваща проверка, удостоверено с протокол, то
редът за установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията на алкохол,
като обективен признак от състава на нарушението, е установена точно.
5
Обосновано съдът е развил съображения, че при несъгласие с показанията на
техническото средство, подсъдимата е имала възможност да даде кръвна проба за
лабораторно изследване, по който начин се установява употребата на алкохол при
оспорване, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г./. Доказателствата по делото установяват, че подсъдимата е
отказала да упражни това си право, заявявайки отказ да даде кръвна проба. В тази
хипотеза Наредбата / в чл. 6 ал. 9/ изрично предписва, че употребата на алкохол се
установява въз основа показанието на техническото средство.
Правилно Пернишкият районен съд е приел, че не е опорочен начинът, по който
подсъдимата е изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, възприемайки възраженията на подсъдимата в тази насока за защитна
нейна теза. Обосновал е в пълна степен съображенията и аргументите си за това,
облягайки се на анализирания доказателствен материал.
Неоснователни са и възраженията на подсъдимата, релевирани пред настоящата
инстанция, че ПРС неправилно не е кредитирал резултата от извършеното
впоследствие медицински изследване за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимата.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че биологичната
проба, дадена за изследване от подсъдимата по нейна инициатива, не е била взета при
спазвани на правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г., които гарантират точното
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата, като съставомерен
признак на престъплението по чл. 343б от НК. Сред изискванията на Наредбата е
професионалната квалификация на лицето, извършващо изследването, да е „химик”,
както и лицето, по отношение на което е установена концентрация на алкохол с
техническо средство, да бъде придружено от полицейски орган по време на вземане на
биологичната проба. В настоящия случай тези изисквания не са спазени. Не е спазено и
изискването медицинското изследване да бъде извършено в оторизирана лаборатория
по смисъла на чл. 19 от Наредбата, доколкото клиничната лаборатория към УМБАЛС
„Н. И. П.” не попада сред тези, упоменати в чл. 19 ал. 1 т. 1 б. „а” и т. 2 от Наредбата.
Не са спазени и изискванията на чл. 12-14, чл. 24 ал. 2 и чл. 22 ал. 1 от Наредбата, като
кръвната проба е взета извън мястото, указаното в талона, не е съставен необходимия
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол и резултатът от изследването не е отразен в протокол за химическо изследване
и че това е извършено по газохроматографски метод. Не е спазено и времето, в което е
следвало да бъде взета кръвната проба. Всички тези нарушения категорично
обосновават направения от първостепенния съд извод за дискредитиране на отчетения
резултат от 0,46 промила, поради неспазване на надлежния ред. Констатираните от
първоинстанционния съд нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози са
били установени и от вещите лица, изготвили допуснатата в хода на съдебното
6
следствие съдебно медицинска експертиза.
Констатираните по-горе нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
при вземането на биологичен материал за изследване по инициатива на подсъдимата,
както и обстоятелството, че кръвните проби се съхраняват до определен от Наредбата
период от време, са мотивирали настоящата инстанция да не уважи доказателственото
искане на подсъдимата за допускане на повторна токсико-химическа експертиза.
Противното би довело до събиране на негодни доказателства, с което по никакъв начин
не би се допринесло за изясняване на обективната истина по делото. Още повече, че
подсъдимата сама се е лишила от възможността за изследване на кръвна проба,
отказвайки да даде такава по регламентирания от закона ред.
В мотивите към атакуваната присъда, първостепенния съд е развил обстойни
съображения и по отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели, като
е посочил кои е кредитирал като достоверни и кои – не. Правилно ПРС е анализирал
показанията на разпитаните по делото полицейски служители, съпоставяйки същите
както в съотношение един към друг, така и спрямо събраните по делото писмени
доказателства, в това число: план за провеждане на инструктаж на служителите от
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П. с рег. № ***г., писмо с рег. № ***г. на
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., с приложена към него
разпечатка от паметта на „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ***, списък с рег. № ***г.
за успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в кръвта, талон за
изследване с бланков № ***, протокол за медицинско изследване, лист за преглед на
пациент № ***г. и акт за установяване на административно нарушение серия **, №
***. Районният съд е анализирал и показанията на свидетелите Ц. Й. и В. И., като е
отчел установените данни за междуличностни отношения с подсъдимата, свързани с
активността им по отношение на съществуващата към онзи момент водна криза в
града. Същевременно съдът е отчел и обстоятелството, че в основната им част
свидетелските показания са насочени към организирано въздействие върху
участниците в протеста. Свидетелят В. И. дори не е бил очевидец на извършената на
подсъдимата полицейска проверка, а основно навежда доводи за лично негативно
отношение на органите на полицията към него, предвид активността му в
организираните протести. Свидетелят Ц. Й., макар да е бил заедно с подсъдимата в
момента на спиране на автомобила на подсъдимата за извършването на полицейска
проверка, не е станал свидетел на проверката, извършена с техническо средство,
доколкото, както сам е посочил, се е намирал в автомобила и не е имал видимост и не е
чувал добре какво се случва.
С оглед на целокупния анализ на доказателственият материал, законосъобразно
съдът е приел, че с деянието си подсъдимата С. П. Г. е осъществила от обективна и
субективна страна фактическият състав на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК,
тъй като на ***г. в *** е управлявала МПС – лек автомобил марка „Хонда Джаз”, с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,66 на
хиляда, установено по надлежния ред.
7
Съдът е развил съображения за обективната и субективната страна на деянието
като правилно е приел, че от обективна страна деянието е извършено чрез действие –
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, а именно: 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред – съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е целяла настъпването им. Същата е съзнавала, че управлява превозното
средство след като е употребила алкохол, който извод намира убедително
потвърждение в доказателствата, събрани по делото.
Причини за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдимата и пренебрежителното й отношение към установените правила за
движение.
При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимата съдът,
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 от НК, е отчел всички значими за определяне на
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно
е отчетено по-високата степен на обществена опасност на деянието, предвид времето и
мястото на извършването му – в район на организиран граждански протест, на който са
присъствали множество хора, както и установеното количество алкохол в кръвта на
подсъдимата. В тази връзка, неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимата, че последната е управлявала моторното превозно средство след
приключване на протеста. Преустановяването на протестните действия не води
автоматично до отстраняване на събралото се множество от района на протеста. Дори
напротив – след приключване на протеста се активизира едно по-активно движение на
събралите се хора, предвид насочването на последните в различни посоки, с оглед
прибирането им по домовете си. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
е приел, че в случая е налице занижена обществена опасност на подсъдимата, предвид
чистото й съдебно минало. Наложеното на подсъдимата С.Г. наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година, както и наказание „глоба” в размер на 200 лева
издържат критерия за съответност, поради което настоящата съдебна инстанция ги
намира за справедливи. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
защитата на подсъдимата, че в случая са налице предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както и на тази по чл. 55, ал. 3 от НПК. От
доказателствената съвкупност по делото не се установява наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на
обсъжданата разпоредба. В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да сочат на достатъчно обоснована причина за управление на
МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимата, нито концентрацията на
8
алкохол не е към инкриминирания минимум. Приетата по делото справка картон на
водача С. П. Г., установяваща редица административни нарушения на правилата за
движение по пътищата, извършени от подсъдимата, също е пречка за възприемане на
извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На следващо място, законосъобразно съдът е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, поради което и на това основание съдът е отложил
същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК законосъобразно съдът е лишил подсъдимата С.Г. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца. При определяне
размера на това наказание, обосновано съдът е взел предвид обстоятелството, че
подсъдимата преди инкриминираното управление на моторно превозно средство е
била санкционирана по административен ред за други нарушения на правилата за
движение.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният
съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са
правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите
на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят
и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на
доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно въпроса за наказателната
отговорност на подсъдимата. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната
присъда е обоснована, законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните
правила, поради което липсват основания за нейното изменяне или отменяне.
Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 / 02.06.2021 год., постановена по НОХД №
01376/2020 год. по описа на Районен съд - гр. Перник, II-ри наказателен състав
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10