РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20231000503342 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
производството по гр. дело 3342/2023 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на третото лице-помагач на
страната на ответника Е. В. Н. чрез адв. С. М. срещу решение 31 на ОС Кюстендил от
21.07.2023 г. по т.д. 24/2022 г. в частта, в която подпомаганата от него страна – ЗД
„Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Л. Б. Г., действаща чрез законния представител и
баща Б. Г. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева)
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на станало на 01.08.2021 г.
ПТП, реализирано от Е. В. Н., управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.
№********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и сумата от 187.50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет ст.),
обезщетение за имуществени вреди, причинени от цитираното ПТП, ведно със законната
лихва върху присъдените главници, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и на А. Д. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на станало на 01.08.2021
г. ПТП, реализирано от Е. В. Н., управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№
********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и сумата от 129.82 лв. (сто двадесет и девет лева и осемдесет и две ст.), обезщетение
за имуществени вреди, причинени от цитираното ПТП, ведно със законната лихва върху
присъдените главници, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се съдържа искане за намаляване на присъденото обезщетение на двете
ищци.
1
Постъпил е отговор от ищците чрез адв. Е. Б., в който се твърди, че въззивната жалба е
бланкетна.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищците чрез адв. Е. Б. срещу решението в
частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди: за Л. Г. за сумата от 18 000
лева до 50 000 лева, за А. А. за сумата от 15 000 лева до 65 000 лева и в частта, в която е
отхвърлено искането за лихва от датата на ПТП до 07.10.2021 г. или от 16.09.2021 г. до
07.10.2021 г., съответно иска за лихва върху извънсъдебно платените суми.
От застрахователното дружество и от третото лице-помагач са постъпили отговори на
насрещната въззивна жалба.
Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция и нови
доказателства не са събирани.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и
претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция поради споразумението по НОХД № 333/2022г. по описа на
РС -гр. Кюстендил, липсата на въззивна жалба от ответника и платени доброволно преди
завеждане на делото обезщетения не е спорно наличието на елементите на непозволеното
увреждане. Не е спорно, че за лек автомобил "Рено", модел "Меган" с рег. № ******** към
датата на ПТП - 01.08.2021 г. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
„Евроинс“ АД.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди за двете ищци, както и дължи ли се обезщетение за имуществени
вреди.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди на Л. Б. Г. въззивният съд
съобрази представената пред ОС Кюстендил медицинска документация, заключението на
СМЕ, изготвено от д-р Е. Л., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ и свидетелските
показания. Уврежданията на Л. Б. Г. в резултат на ПТП са мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма и придружаващо заболяване, както и фрактура на лява ключица. Л. е
постъпила на 01.08.2021 г. и е изписана на 03.08.2021 г. от ХО при МБАЛ гр. Кюстендил,
поставена е имобилизация на лявата раменна става и ключична област. Счупването на
лявата ключица изисква носенето на имобилизиращата превръзка за срок от 30-35 дни, след
което е необходима рехабилитация до пълното възстановяване на обема на движения на
лявата раменна става, което време при различните пациенти е различно, като средния срок
за възстановяване е около 2-3 месеца, а пълното възстановяване на фрактурата на костта на
лявата ключица е от порядъка на 6-8 месеца. В резултат на извършен клиничен преглед на
22.11.2022 г. вещото лице е описало оток и деформация в областта на лявата ключица на
ниво проксимална - средна трета, наличие на палпаторна болка в същата област без
патологична подвижност. Движенията в лявата раменна става са болезнени и ограничени в
крайните степени, като прогнозата е да остане подутината в мястото на фрактурата и
евентуална остатъчна болка при по-силен натиск при пипане, при по-голямо натоварване на
лявата раменна става и при промяна на времето от сухо към влажно.
От заключението по назначената и изслушана съдебно – психологична експертиза въз
основа на интервю, проведено на 26.04.2023 г., се установява, че Л. Г. не страда от психично
разстройство, интелект в нормата за възрастта, с добри умения за справяне с изискванията
на образователната система. Общуването с връстници и плануване на бъдещето са
съответни на правилата и нормите на средата, в която израства и са в
нормалпсихологичните граници за календарната възраст. Не е ползвала психиатрична
помощ след инцидента. Преживеният стрес резултира в емоционален и социален регрес,
2
инфантилизиране на основни поведенчески стереотипи, свързани със създаване на
емоционално ангажирани връзки, чувства се като дете, което трябва да бъде обгрижвано в
по-голяма степен от нужното за възрастта и има проблем при структуриране на адекватни
рационални решения, съответни на възрастта. Наблюдава се нарушение в емоционално
оценъчните функции на личността, особено интензивни в първите шест месеца след
преживяната катастрофа. По своята същност тези реакции не представляват психотично
разстрйство /душевна болест/, тъй като личността на пострадалата е със задоволително
запазена годност да отразява правилно действителността и да възпроизвежда фактите
достоверно. Описаните симптоми на стрес, наблюдавани след ПТП, са нормалпсихологични
и не представляват същинска психична болест, не са довели до необходимост от
специализирана психиатрична помощ и могат да бъдат квалифицирани като реакция на
стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност, без да са влияещи
върху социалния резонанс и емоционално волевите функции на момичето. Към настоящия
момент в значителна степен е преодолян страхът и чувството за тревожност, възстановено е
умението да се рационализират преживяванията, за което е допринесло обгрижването от
страна на всички роднини.
Разпитаната по делото Д. А. А. разказва, че разбрала за инцидента, когато дъщеря й Л.
й се обадила по телефона да каже, че не иска сама да ходи в болницата. Тогава Л. била на 10
години. Когато дошла на мястото на инцидента, Л. била цялата ожулена и в рани. Крещяла
силно, че я боли рамото и ръката. По пътя за болницата изпаднала в шок, започнала да
крещи от болка и притеснение за баба си. Този шок все още го имала – вечер не можела да
заспива, събуждала се и започвала да вика. Не искала сама да пресича пешеходни пътеки. Л.
след катастрофата носела протеза на рамото. Пиела обезболяващи за главата и болките в
ръката. Водили я на психолог, защото била неспокойна, изпитвала страх и стрес. Не искала
да излиза навън, стояла си само вкъщи. Ръката все още я боляла, особено при по-студено
време. Все още приемала обезболяващи.
Свидетелските показания са в синхрон с представените медицински документи,
заключението на СМЕ, последователни и житейски логични, поради което съдът ги
кредитира. Съдът не съобразява показанията в частта относно наличния и към момента шок,
за който разказва свидетелката, тъй като вещото лице-психолог е категорично, че в
значителна степен е преодолян страхът и чувството за тревожност.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания:
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и придружаващо заболяване, както и
фрактура на лява ключица, болничния престой от два дни, липсата на оперативни
интервенции, обездвижването на ръката за 30-35 дни, рехабилитация за около 2-3 месеца,
както и наличните към момента на прегледа от вещото лице – 22.11.2022 г. оток и
деформация в областта на лявата ключица на ниво проксимална - средна трета, наличие на
палпаторна болка в същата област без патологична подвижност. Следва да се съобразят
реакцията на стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност за
първите шест месеца след инцидента. От значение е възрастта на Л. към деня на инцидента –
11 г., която благоприятства физическото и психическото възстановяване и възстановителен
период от 6-8 месеца, Предвид датата на събитието – 01.08.2021 г. и обществено-
икономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се
определи в размер на 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева. Неоснователни са оплакванията
за завишен размер, тъй като става дума за дете с неукрепнала психика, която е повлияна от
инцидента особено интензивно през първите шест месеца, през които се е стигнало до
нарушение в емоционално оценъчните функции на личността. Неоснователни са обаче и
оплакванията за занижен размер на обезщетението, тъй като няма оперативни интервенции,
счупването е довело до обездвижване за 30-35 дни, а психологическият стрес е преодолян.
Недоказано е твърдението, че Л. не може да движи ръката си в пълен обем и ще е така до
края на живота й – вещото лице не дава такава прогноза. При разпита си в с.з. д-р Л.
обяснява, че при прегледа е имала ограничения в крайните степени на движение, но не е
посочил, че това състояние е дефинитивно. Няма и посочено в каква степен е това
3
ограничение, за да може да бъде съобразено като фактор за обезщетението. Вещото лице
изрично посочва, че тя може да си служи с ръката, да я повдига, да има движения.
Недоказано е и твърдението във въззивната жалба, че ищцата е освободена от носенето на
раница и от физическо. За тях нито има доказателства, нито е изследвано за какъв период е
това „освобождаване“. Ето защо, както въззивната жалба на третото лице-помагач, така и
насрещната въззивна жалба са неоснователни в частта относно определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
По повод обезщетението за имуществени вреди на Л. Б. Г. няма изложени оплаквания.
При постановяване на решението не са нарушени императивни материално-правни норми,
поради което в тази част следва да бъде потвърдено.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди на А. Д. А. въззивният съд
съобрази представената пред ОС Кюстендил медицинска документация, заключението на
СМЕ, изготвено от д-р Е. Л., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ и свидетелските
показания. А. Д. А. е постъпила на 01.08.2021 г. В увредено общо състояние и е изписана на
06.08.2021 г. от ХО при МБАЛ гр. Кюстендил с диагноза мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма и придружаващо заболяване: вулнус лацеро -контузум капитис, като е
имала множество охлузвания и наранявания по тялото, описани в епикризата към ИЗ
5337/2021 г. като палпаторни болки отпред на гръдния кош, в дясна коремна половина и в
дясното коляно, охлузване по дясна раменна става, както и кървяща рана на главата.
Изрично е записано, че не може да си свие дясното коляно. Мекотъканиите увреди,
получени при процесното ПТП, изискват период на възстановяване от няколко седмици до
около два месеца.
При прегледа вещото лице е установил наличие на болки при палпация в областта на
медиалната ставна цепка на дясната колянна става. Движенията в същата става са болезнени
и ограничени в крайните степени, като е невъзможно неоперативното възстановяване на
скъсания менискус и пълното възстановяване на обема на движение в увредената става.
Според експерта получените увреждания на А. А. е възможно да бъдат получени по време и
по описания начин при процесното ПТП. Вещото лице уточнява, че от направеното
изследване – ядрено-магнитен резонанс на дясната колянна става се установява увреждане
на медиалния менискус втора степен, дегенеративни /възрастови/промени в латералния
менискус и малък вътреставен излив, като направеното изследване не може да посочи
категорично кога е настъпило разкъсването на медиалния менискус, но имайки предвид, че е
установен макар и малък вътреставен излив и няма разкъсване на латералния менискус най-
вероятно се касае за травма с неголяма давност. Единственият начин за категорично
установяване на вътреставно увреждане от типа на разкъсване на менискус или връзки,
които образуват съответната става е ЯМР, като само чрез клиничен преглед това не може да
бъде установено, а само може да има съмнение за съответната увреда. В съдебно заседание
д-р Л. отново пояснява, че скъсването на минискуса не може да бъде видяно на рентгенова
снимка, единствено се вижда при ЯМР. Това скъсване обикновено се получавало при
усукване в колянната става, като е възможно да бъде получено при процесното ПТП.
Скъсаният менискус не може да задравее сам по себе си без оперативна намеса. При
мозъчното сътресение симптоматиката е свързана с главоболие, гадене, повръщане, виене на
свят. Не е нужно да има загуба на съзнание. Възстановителният период е от 10-15 дни до
един месец.
Според показанията си Д. А. А., дъщеря на ищцата А. А., видяла майка си за първи
път след инцидента в болницата. Била „полумъртва“, цялата в кръв. Имала голяма рана на
главата, не си чувствала и краката.
С. Л. Д. - зет на А., разказва, че след катастрофата тя била в безпомощно състояние – не
помръдвала, била цялата издута. Имала рана на главата и синини по цялото тяло. Повече от
седмица останала в болницата. Оплаквала се от болки, тъй като цялото й тяло било в
охлузвания и рани. Приемала болкоуспокояващи. Все още имала болки в крака. Имала и към
момента психологическа травма. Притеснявала се да излиза, да преминава през пешеходни
пътеки. Имала голям проблем с коляното. Изпитвала болки, като й казали, че само
4
оперативно те биха отшумяли.
Спорно по делото е дали разкъсването на медиалния менискус е във връзка с пътния
инцидент. Според заключението на СМЕ механизмът и начинът на увреждане сочат за
настъпване на травмата именно при удара от лекия автомобил и последвалото падане на
ищцата. Според св. Д.: „цялото тяло беше в охлузвания и рани, основно в крака, десния
крак“, а според св. А. „краката не си чувстваше изобщо“. Наред с това, в епикриза от ИЗ
5337/ 2021 г. са описани болки при палпация на дясно коляно и че не може да го свие. В
направление за хоспитализация на л. 123 от делото е записано, че се изпраща за спешен
прием с насочваща диагноза съчетана травма – глава, гърди, крака. При тези данни, като е
съобразил и обяснението на ВЛ в с.з., че разкъсване на минискуса обикновено се получава
при усукване в коленната става, а тази травма може да се види само при назначено ЯМР, не
и при рентгенография, правилно е прието от първата инстанция, че разкъсването на
медиалния менискус е получено при ПТП.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза въз основа на интервю,
проведено на 26.04.2023 г., А. А. не страда от психично разстройство, не се води на
диспансерен отчет и не е ползвала консултация с психиатър до момента на оценката.
Интелект и когниция функционират в норма за възрастта и са съответни на социалния опит
и образование. Липсва медицинска документация за провеждано медикаментозно лечение
свързано със симптомите на остра реакция на стрес и посттравматично стресово
разстройство или разстройство в адаптацията. При А. преживеният стрес резултира като
страх от провал в ролята й на баба, обгрижваща внуците си, и невъзможност да се чувства
автономна при излизанията си в града. Когато е сама по улиците, не може да взима решения
и да акумулира активност и ресурс за справяне с житейски ситуации, свързани с пазаруване
в центъра на града, отглеждане на внуците и свободно движение по улиците. След ПТП е
настъпило посттравматично стресово разстройство, причинило разстройство в адаптацията,
което води до промяна на жизнения й стил за по продължителен период от време. В първата
година след травмиращото събитие е интензивна острата реакция на стрес, когато А. е с
повишена тревожност и изразено нарушена адаптация. Последващият период на
възстановяване, и към момента на оценката, е съпроводен с чувство за вина и страх за
внуците. Променени са възможностите за качествено социално функциониране и се
наблюдава регрес в уменията за справяне с ежедневието. Последствията от преживяното към
настоящия момент се изразяват в ниска самооценка, неувереност при справяне с ежедневни
задължения безперспективни мисли за бъдещето, свързани с реализацията и автономността,
страх и тревога за внуците, че няма да може да се грижи за тях и да им осигури безопасност.
От извършения анализ експертът заключава, че при А. А. обективно се наблюдава
повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в емоционално
оценъчните функции на личността особено интензивни в първата една година след травмата,
като проблемите в адаптацията и развиването на автономност съответна на социалния й
статус продължават и към момента.
При определяне на обезщетението следва да се съобразят уврежданията във връзка с
пътния инцидент: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и придружаващо
заболяване: вулнус лацеро -контузум капитис, множество охлузвания и наранявания по
тялото, както и разкъсване на медиалния менискус на дясната колянна става втора степен,
възстановителен период от два месеца, наличните и към момента на прегледа - 22.11.2022 г.
болки при палпация в областта на медиалната ставна цепка на дясната колянна става и
болезнени и ограничени в крайните степени движения. Следва да се съобрази болничен
престой от шест дни, проведените изследвания. От значение е влиянието върху психиката на
пътния инцидент: повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в
емоционално оценъчните функции на личността особено интензивни в първата една година
след травмата и продължаващите проблеми в адаптацията и към момента на оценката на
вещото лице - 26.04.2023 г. Следва да се съобрази възрастта на А. към деня на инцидента –
44 г., в разцвета на силите си и датата на събитието – 01.08.2021 г. и обществено-
икономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се
5
определи в размер на 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева. Частично основателни са
оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид посттравматично стресово
разстройство, причинило продължително разстройство в адаптацията повече от година след
инцидента и продължаващите към 22.11.2022 г. болки в дясното коляно в резултат на
разкъсване на медиалния менискус втора степен. Не може да бъде уважена претенцията в
пълен размер обаче предвид възстановителния период от два месеца за мекотъканните
увреждания и мозъчното сътресение, от които няма остатъчни последици, както и предвид
факта, че посттравматичното стресово разстройство не е довело до психично разстройство,
като след изтичане на една година повишеното безпокойство и тревожност не са
интензивни.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната
част за обезщетението за А. А. от 15000 (петнадесет хиляди) лева до 23000 (двадесет и три
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и да се присъди допълнително
обезщетение от 8 000 (осем хиляди) лева за неимуществени вреди, което се дължи със
законната лихва от 26.08.2021 г. до плащането. Решението следва да бъде потвърдено в
останалата отхвърлителна част.
По повод обезщетението за имуществени вреди на А. Д. А. няма изложени оплаквания.
При постановяване на решението не са нарушени императивни материално-правни норми,
поради което в тази част следва да бъде потвърдено.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от 26.08.2021 г.
до плащането, като въззивният съд съобразява Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по
т. д. № 2530/2021 г., I т. о. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлено искането за законна лихва от 26.08.2021 г. до 07.10.2021 г. върху обезщетенията
за неимуществени вреди, присъдени от ОС Кюстендил за двете ищци.
Исковете за законна лихва върху платеното извънсъдебно обезщетение за периода от
26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. са основателни, както следва: за 205.57 лева за главница
от 20 000 лева за Л. Г. и за 51.39 лева върху главница от 5000 лева за А. А.. Решението
следва да бъде отменено до тези суми и потвърдено в отхвърлителната част съответно до
383.36 лева за Л. Г. и до 95.84 лева за А. А..
Ответникът „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва бъде осъден да
заплати още 320 лв. за държавна такса за първата инстанция и 160 лв. за въззивната
инстанция.
Дължимото на адв. Е. Б. адвокатско възнаграждение за първа инстанция за
представителство на А. А. е 3220 лева с включен ДДС и следва да се присъди още 1120 лева
с включен ДДС (2100х23000/15000). За въззивната инстанция съдът определя адвокатски
хонорар на адв. Б. по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за процесуално представителство по насрещната
въззивна жалба на А. А. в размер на 3000 лева и според уважената част от жалбата й
присъжда 480 лева (3000х8000/50000) или 576 лв. с включен ДДС. За изготвяне на отговор
по въззивната жалба на третото лице-помагач съдът определя адвокатски хонорар на адв. Б.
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 300 лева (360 лева с включен ДДС) за всяка от ищците,
дължим от въззивния жалбоподател на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Дължимите разноски на ответника по жалбата за юрисконсултско възнаграждение по
насрещната въззивна жалба на Л. Г. са 400 лева – определен от съда размер и по насрещната
въззивна жалба на А. А. са 336 лева (400х42000/50000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 31 на ОС Кюстендил от 21.07.2023 г. по т.д. 24/2022 г.
в частта, в която е отхвърлен искът на А. Д. А. с правно основание чл. 432, ал. 1 от
6
КЗ срещу ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на разликата от 15 000 лева до 23 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 01.08.2021 г.
пътнотранспортно произшествие със законната лихва от 26.08.2021 г. до плащането
в частта, в която е отхвърлено искането за законна лихва за периода от 26.08.2021 г. до
07.10.2021 г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 18 000 лева на Л. Б. Г.
в частта, в която е отхвърлено искането за законна лихва за периода от 26.08.2021 г. до
07.10.2021 г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лева на А. Д. А.
в частта, в която е отхвърлен искът на Л. Б. Г. за заплащане на законна лихва в размер
на 205.57 лева за периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. върху платената
извънсъдебно сума от 20 000 лева
в частта, в която е отхвърлен искът на А. Д. А. за заплащане на законна лихва в размер
на 51.39 лева за периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. върху платената
извънсъдебно сума от 5 000 лева
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 432 от КЗ вр.
на А. Д. А. ЕГН ********** още 8 000 (осем хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на пътно транспортното произшествие от 01.08.2021 г., реализирано от Е.
В. Н., управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №********, със законната лихва
от 26.08.2021 г. до плащането.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 429, ал. 3 и
чл. 497 от КЗ на Л. Б. Г. ЕГН ********** законна лихва за периода от 26.08.2021 г. до
07.10.2021 г. върху главница от 18 000 лева и законна лихва в размер на 205.57 лева за
периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. върху платената извънсъдебно сума от 20 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 429, ал. 3 и
чл. 497 от КЗ на А. Д. А. ЕГН ********** законна лихва за периода от 26.08.2021 г. до
07.10.2021 г. върху главница от 15 000 лева и законна лихва в размер на 51.39 лева за
периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. върху платената извънсъдебно сума от 5 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 на ОС Кюстендил от 21.07.2023 г. по т.д. 24/2022 г. в
останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Е. Б. от
САК още 1120 лева с включен ДДС лева за представителство на А. Д. А. пред първата
инстанция и 576 лева с включен ДДС за процесуално представителство по насрещната
въззивна жалба на А. А. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е. В. Н. да заплати на основание чл. 78, ал. 10 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адв. Е. Б. от САК 360 лева с включен ДДС за изготвяне на отговор по въззивната му жалба
от името на А. Д. А..
ОСЪЖДА Е. В. Н. да заплати на основание чл. 78, ал. 10 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
адв. Е. Б. от САК 360 лева с включен ДДС за изготвяне на отговор по въззивната му жалба
от името на Л. Б. Г..
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Кюстендил 320 лв. за държавна такса за
първата инстанция и по сметка на САС 160 лв. държавна такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Д. А. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 336 лева.
ОСЪЖДА Л. Б. Г. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8