№ 321
гр. ХАСКОВО, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20255600500573 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С решение №60/21.IV.2025 г. постановено по гражданско дело №419/2024
г. Районен съд-Харманли отхвърля като неоснователни и недоказани
предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, гр.София
ул.“Ястребец“ №23Б против „Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Петко Каравелов”, №7, за
признаване съществуването на вземането по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 159/15.03.2024г.,издадена по ЧГД №
243/2024 по описа на РС Харманли, за сумата 431,02лв., от които 328,02лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.10.2021г. до м.04.2022г., 88,69лв. законна лихва за забава от
01.12.2021г. до 20.12.2023г., както и 11,35лв. представляваща сума за
1
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. и
2,96лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г., и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С решението се осъжда„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046,
гр.София ул.“Ястребец“ №23Б да заплати по сметка на РС-Харманли,сумата
от 534,00 лева,възнаграждение за вещо лице,както и сумата от 5.00
лв.държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Решението е
постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД, в качеството му на
като трето лице – помагач на страната на въззиваемия ищец „Топлофикация
София " ЕАД, ЕИК *********.
Обстоятелства по въззива
„Топлофикация София“ ЕАД са останали недоволни от постановеното
съдебно решение на първата инстанция,поради което го обжалват с искане
същото да бъде отменено и предявените претенции против ответника се
уважат.
Въззивникът доказал пред РС-Харманли заявените за защита права.На
основание чл.112Г ал.I от ЗЕЕЕ процесната сграда етажна собственост
скрючила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД предвид взето решение на
общото събрание на етажната собственост.В този договор-т.3.7 била дадена
възможност изпълнителят да възложи монтажа,поддръжката и точета на
уредите на подизпълнител „Директ“ ООД.
Въпреки задължаването си от съда въпросното дружество не представил
всички относими документи към отчитането и разпределението на топлинната
енергия в процесния период и сграда.Съобразно установеното по делото,вкл.
и от назначената експертиза,било видно,че „Техем сървисис“ ЕООД не е
извършвало услугата по дялово разпределение.В случая се извежда,че вещото
2
лице по назначената експертиза следвало да направи запитване до
дружеството,относно фирмата която извърщва дяловото разпределение в
имота на ответника с абонатен №***,както да изчисли задължението
съобразно всички отчетени данни,вкл. и налични нарушения,като извършвани
проверки в период надвишаващ двугодишния.
Въззивникът сочи,че действително като ищец допуснал фактическа
грешка в исковата молба.Но след като първата инстанция установила,че
„Техев сървисис“ ЕООД не извършва дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота на ответника,следвало да укаже на дружеството да посочи
фирмата извършваща тази дейност.Поради това и делото останало
неизяснено от фактическа страна,като било допуснато процесуално
нарушение,с което ищецът е лишен от възможността да установи
фактите,обосновали исканията му.
Въззивникът сочи,че след извършена проверка,се извело,че дяловото
разпределение се осъществява от „Директ“ ООД относно процесния имот и
период.
От друга страна се сочи във въззивната жалба,че ответната страна не
доказала,че за обследвания период от време,собствения й апартамент се
ползвал от трето лице.Изрично съдът указал в тази насока доказателствената
тежест.
„Совтранс Ауто“ ЕООД представя отговор на въззивната жалба,с който
извежда нейната неоснователност и правилността на атакуваното
решение,като иска потвърждаването му.
Според въззиваемата страна жалбата против постановено решение не била
способ за поправяне на допуснати от ищеца грешки висковата молба или в
процеса на доказването.В случая искът бил предявен с твърдението,че
дяловото разпределение на топлоенергията се осъществявало от „Техем
Сървисис“ ЕООД,а във въззивната жалба-от „Директ“ ООД.Изначално според
въззиваемата страна,при налични договорни отношения в тази насока,ищецът
не може да е бил в неведение относно точно койо осъществява дейността по
дяловото разпределение на топлинната енергия относно процесното жилище и
период от време,и едва при обжалването на установи койо осъществява тази
дейност в действителност.Първата инстанция не е имала основание да гадае
3
относно действителното дружество по отчитане и разпределение на
топлинната енергия,а била обвързана единствено от изложеното в исковата
молба,без да има и задължения служебно да върши нещо.
По този начин,сочи въззиваемото дружество,ищецът променял основни
факти и твърдения по исковата молба,същият разполагал както с данните кой
осъществява разпределието на топлинната енергия,така и с цялата относима
документация.
Същевременно били законосъобразни и изводите на съда,че се доказало,че
ответната страна не е ползвала въпросната собственост през отчетния период
от време,не е влизала във владение на същата и давала съгласие същата да се
ползва от трети лица.
Правни съображения
Задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК
установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока
не се правят доводи и възражения от страните.
Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на
активно легитимирана страна,породено от обективирания негативен за нея
резултат,разпореден с решението на Районен съд – Харманли. Иска се
проверка на втора инстанция по отношение правилността на обжалвания
съдебен акт
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Постановеното от Районен съд-Харманли решение е правилно и следва да се
потвърди.
Изведените във въззивната жалба доводи,очертали предмета на
въззивната проверка и границите на произнасяне от въззивнния съд, са
неоснователни и не са скрепени с надлежно установени по делото
4
обстоятелства.
Безспорно е,че въззиваемото дружество е собственик на отопляемия от
въззивното дружество обект,спрямо което е издадена заповед за изпълнение с
разпореждане, постановено по ЧГД №243/2024г. по описа на РС- гр.Харманли
по чл. 410 от ГПК срещу „Совтранс Ауто” ЕООД, за сумата 431,02лв., от които
328,02лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2022г., 88,69лв. законна лихва за
забава от 01.12.2021г. до 20.12.2023г., както и 11,35лв. представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. и
2,96лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г., и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.В рамките на законовия срок е представено и
надлежно възражение против заповедта за изпълнение,което е предоставило и
предявяването на настоящия устновителен иск.
Исковата молба по делото е обоснована и с твърденията,че съгласно
чл.155 ал.I т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за периода октомври 2021 г. –
април 2022 г. за процесния имот на ответника били начислявани от
„Топлофикация София“ ЕАД при изготвяни изравнителни сметки от „Техем
Сървисис“ ЕООД,с които именно се извежда и претенцията.
По делото е установено,че „Техем сървисис“ ЕООД не са извършвали
услуга дялово разпределение на имота на ответника с абонатен № *** за
процесния период от вреде,което е дало основание на вещото лице по съдебно
техническата експертиза да не може обективно да отговори на всички
поставени въпроси,вкл. и че не може да се установи дали сумите за топлинна
енергия на топлоснабдения имот са начислени в съответствие с нормативните
изисквания,размера на потребената топлинна енергия и стойността
й,потребена от ответника за периода,както и относимите изравнителни
сметки.
По този начин исковата претенция е останала изцяло недоказана.
В тази насока следва да се посочи,че предмета на делото се формира
пред съда от твърденията на ищеца в исковата молба и от възраженията на
ответника в отговора на същата,като обвъзращи са изложените факти от
страните и сочените техне правни последици.В случая първата инстанция е
5
действала изцяло в рамките на въведения от страните предмет на делото,вкл.
и по отношение на твърдението на ищеца,че именно „Техем Сървисис“ ЕООД
са осъществявали дяловото разпределение на топлинната енергия за исковия
период в имота на ответника.Това твърдение е основополагащо и е останало
недоказано,а оттук и цялата изложена конструкция от правни и фактически
твърдения,подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца.Същият
очевидно не е провел такова установяване на сочените от него
обстоятелства,от които извежда и заявените за защита пред съда права.
Тежестта на доказване по делото е правилно разпределена от РС-
Харманли с изготвения по делото доклад,като е пряка функция само на
фактическите твърденията на страните и изводимите от тях права към моента
на изготвянето му.В случая безспорно не може да се установи обема на
доставената топлинна енергия,нейната стойност и т.н.,претендирани за
репариране с исковата молба,тъй-като „Техев сървисис“ ЕООД нямат
отношение към разпределението на топлинната енергия.Този доклад е и
функция на редовна искова молба с ясно изложена обстоятелствена част и
петитум,които обвързват съда и страните.Обстоятелството,че твърдяната в
исковата молба „Техем Сървисис“ ЕООД не е осъществявала разпределението
на топлинната енергия,а това се е осъществявало от друго дружество,има
единствено отношение към основателността на претенцията.Първата
инстанция е осъществявала правомощията си само в рамките на предмета на
делото.Допуснатата „грешка“ от ищеца в тази насока,посочена и от него едва
на въззивното производство,е ирелевантна.Същият е имал предварителната
информация кой субект разпределя топлинната енергия за имота на ответника
и е разполагал с документите за това,поради което е могъл да съобрази
обстоятелствената част на исковата молба с тези факти,преди да я предяви
пред съда.Недопустима е едва с въззивната жалба да се обективират съвсем
различни обстоятелства от първоначално обосновалите предмета на делото и
същата да се обосновава с тях.
Следва да се посочи за пълнота,че съобразно чл.153 ал.I от ЗЕ всички
собственици титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
6
определени в съответната наредба.В случая безспорно е,че ответното
дружество е собственик на процесния топлоснабден имот,поради което
попада в кръга на иначе задължените лица по този текст.Същото би било
екскулпирано на това основание само при наличен договор между ползвателя
на недвижимостта и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.В случая не се установява подобна хипотеза.
Въпреки това решението следва да се потвърди с различни
мотиви,доколкото заявените права от страна на ищеца не са
доказани,съобразно изложеното по-горе.Разноски не се дължат съобразно
изхода от производството.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от ГПК
Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/21.IV.2025 г. постановено по
гражданско дело №419/2024 г. на Районен съд-Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7