Р Е Ш Е Н И Е
№ 520, 27.05.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , шести граждански състав
на осемнадесети май две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 593 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Ш.Ш.К. против Решение № 36/06.01.20г., пост. по гр.д.№
593/2020, ПРС, с което е признато за установено, че “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД има вземане спрямо него в размер на 690,08лв., представляващи главница за периода
01.10.2013 г. до 27.10.2017 г., 101,05лв. мораторна лихва за забава върху претендираните
главници за периода 31.12.2013 г. до 31.10.2017 г., като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят К. поддържа, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът не е възприел възражението
за неспазена процедура по уведомяване на задължението на ответника да постави водомер.
Счита и че мотивите на съда са неправилни, т.к. в исковата молба е претендирана
сума за количество потребена вода при неизправно измервателно устройство, а не на
липсващо такова. Излага доводи за липса на констативен протокол за проверка или
предписание за извършване на такава. Счита, че по делото не се доказва какво количество
питейна вода е доставено. Развива и съображения,
че клаузата за служебно начисляване на вода е неравноправна. Молят съда да отмени
решението и да постанови ново, с което отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Излага становище по фактическата
обстановка, която, според въззиваемата страна, е правилно установено. Развива и
доводи по същество, като поддържа, че претендираните суми са дължими. Моли да потвърждаване
на решението. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят
е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с положителен
установителен иск – да се установи в отношенията между страните, че ответникът
като потребител на услугите на дружеството не е заплатил доставена питейна и
отведена канална вода, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
19696/2017, ПРС, се дължат.
Към първоинстанционното дело е
приложено ч.гр.д.№ 19696/17, ПРС , което е с предмет издаване на заповед за
изпълнение против К. за дължими суми за доставена и незаплатена питейна вода,
като по този начин се установява допустимостта на установителния иск по чл.422
от ГПК.
За да уважи предявеният иск
първоинстанционният съд е приел, че по делото се доказва, че ответникът е бил потребител на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, както и че той не е изпълнил задължението
си да монтира измервателно устройство на водопровода към собствения си имот,
поради което за исковия период му е начислявано служебно количество доставена
питейна и отведена канална вода в претендирания от ищцовото дружество размер.
По делото няма спор относно
факта, че К. е потребител на услугите за доставяне на питейна вода от ищцовото
дружество на адрес – ***. Спорът е какво е доставеното количество и как е
извършено отчитането на това количество питейна вода. В исковата молба ищецът Водоснабдяване и
канализация ЕООД твърди, че е извършвано ежемесечно отчитане на консумираната
питейна вода, като е извършвано записване в съответните книги – т.нар.
„карнети“. Твърди също така, че отчетът е извършван в условията на неизправно
измервателно устройство, поради което е отчитано служебно количество вода ,
съобразено с броя на живущите в имота, а именно двама човека. Поддържа, че
задължение на потребителя е да поддържа в изправност измервателното устройство.
От фактическа страна се
установява от приложените от ищеца фактури /л.132-л.172/, че в исковия период е
фактурирано различно количество доставена питейна вода, като в графата
показания е отразено „0“ и в графата „разлика“ също е отразено „0“. Представено
е и копие от карнетите за отчитане на вода за процесния абонат за исковия
период, от които се установява, че не са вписвани показания, а е начислявано
количество вода, като в самите карнети е записано, че в имота живеят двама
човека. Така до 01.07.2014г. са записани по 11 кубика вода , а след тази дата –
по 10. В някои от месеците има и подпис на абонат.
По делото е разпитван свидетелят
Д.Е., който твърди да е инкасаторът, извършвал ежемесечния отчет на адреса на
ответника. Свидетелят твърди, че в имота на ответника К. няма монтиран водомер
за отчитане на водата и че многократно е уведомявал както ответника, ката и
абонатите в района, че трябва да монтират водомери. Поради това е извършвано
служебно начисляване по тарифа за двама човека или общо 10 кубика на
месец. Твърди, че карнетите за
извършваните отчитания са попълвани от него или от негов колега. В някои от
случаите живеещ е поставял подпис на карнетата.
По делото е изготвена и приета
ССЕ от в.л. М., която се възприема от съда като обективна и незаинтересовано.
Съгласно същата въз основа на счетоводните записвания за конкретния абонат за
исковия период 01.10.2013г.-31.10.2017г.
са начислени по отделните фактури общо 690,08лв. за доставена питейна вода, а
размерът на мораторните лихви е 101,05лв. Тези задължения са редовно осчетоводени,
като няма данни за извършени плащания.
По делото е изготвена и приета и
СТЕ с в.л. П., който също се възприема като обективна и компетентна, съгласно
която в имота има монтиран водомер, който обаче е със заводска пломба за
изпитания от 2019г., при което категоричния извод е, че този измервателен уред
не може да е бил монтиран преди 2019г. Какво е било положението преди това
експертизата няма как да установи.
При
така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи: По делото
е прието за безспорно между страните, че К. е потребител на услугите на
дружеството за доставка и пречистване на питейна вода. От представените копия
от карнети за заведени на негово име водомери се установява, че на адрес в *** има
регистриран един водомер. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, твърди че потребителят
е ползвал питейна вода, като количеството не е отчитано поради повреда на
водомера. От показанията на единия от инкасаторите, водили представените
карнети, обаче, се установява, че в имота не е имало изобщо монтиран водомер. Редът
за отчитане на ползваната питейна вода и отведената канална такава е
регламентиран в ОУ за предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. Пловдив, които
са публично известни и публикувани в сайта на дружеството, а и са представени
по делото. Съгл. въведената процедура в тях, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Разписана е и процедура за отчитане
на доставена вода в случаите на повредено измервателно устройство и на липсващо
такова. В хипотезата на повредено индивидуално измервателно устройство
операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната
година за срока на издаденото
предписания за смяна на измервателния уред.
При липса на такъв период се прилага редът, предвиден за изчисляване на
количеството доставена и разходвана вода при липса на измервателно устройство.
Последният ред диференцира дали жилището
е топлофицирано или не. В случаите на нетоплофицирано жилище / каквото е
настоящето, при липса на твърдения за противното/ се начисляват по 5 куб.м. на
обитател на жилището. По делото се установява, че не е извършвано
отчитане на реално потребеното количество вода от страна на ответника, като
твърденията на дружеството са за повреден измервателен уред. Доказателства в
тази насока обаче не бяха събрани. В същото време се събраха доказателства, че
в имота на ответника изобщо е липсвал измервателен уред. Задължението за
монтиране на такъв е на потребителя и не е обвързано с някакви действия,
дължими от доставчика на услугата – ВиК ЕООД, при което при неизпълнение на
това задължение и потребление на услугата, следва да се начислява количество,
съобразно ОУ на дружеството, а именно по 5 куб.м. на член на домакинството.
Тази процедура е приложима и в случаите на увредено измервателно устройство, при
липса на данни от предходен период. Следователно, дори в случая да бе налице
повредено устройство, при липсата на предходно отчитане, то не би могло да се
определи средномесечната консумация за предходната година и отново би се приложил реда за начисляване според броя
на членове на домакинството. Приетата
ССЕ установява, че счетоводните записвания, касаещи процесния абонат, са водени
правилно и са коректни, при което, с оглед служебно начисленото количество
вода, за исковия период са дължими сумите общо 690,08лв. за доставена питейна вода,
а размерът на мораторните лихви е 101,05лв.
Във въззивната жалба се поддържа,
че клаузата за служебно начисляване на вода е неравноправна, т.к. давала
възможност на оператора при съмнение за неизправност на водомер самоволно да
избира начина за определяне и
начисляване на количествата вода. Съдът намира този довод за неоснователен,
т.к. от една страна процесното количество вода не е определено в хипотезата на
неизправен измервателен уред, а на липсващ такъв, а от друга – дори и да
намираше приложение тази процедура, то потребителят намира защита чрез
определяне на средномесечното потребление за предходен период и то за срока на
издадено предписание за ремонт и подмяна
и едва липса на такива данни – на член на домакинство. Следователно е
невярно твърдението, че операторът произволно определя дължимото количество
доставена вода.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск се доказва по основание и по размер и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение като
постановено при същия краен резултат следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК К. ще следва
да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/06.01.20г.,
пост. по гр.д.№ 593/2020, ПРС.
ОСЪЖДА Ш.Ш.К., ЕГН **********, да заплати на „Водосналбядаве и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 150лв. разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: