Р Е Ш Е Н И Е
№ 338/21.12.2018г. гр. Варна
Варненският окръжен
съд
Наказателно отделение
На петнадесети
ноември Година две хиляди и
осемнадесета
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЯНА ПАНЕВА
при секретар
Десислава Вълчева
и с участиетона
прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНОХД № 1095 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Варненският районен съд, с присъда
по НОХД № 3180/2017г по описа на същия съд, постановена на 17.07.2018г е
признал подсъдимия В.И. Р за виновен
в това, че
на
24.05.2016 г. в гр. Бяла, обл. Варна причинил на И.А.Ч. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно отслабване на зрението на дясното око, поради което и на
осн. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК МУ Е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪДИЛ е подс. В.И. Р.
да заплати на И.А.Ч. сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени
вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието – 24.05.2016 г. до окончателното изплащане, като го е
отхвърлил за разликата до първоначално предявения размер от 30 000 лева, като
неоснователен, както и да заплати сумата от 507.93 лева за претърпени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от 29.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е подс. В.И. Р.
да заплати на И.А.Ч. за адвокатско възнаграждение сумата от 975 лева.
На
основание чл.189 от НПК е ОСЪДИЛ подс. В.И.
Р. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 419.20 лева по сметка на ОД на МВР гр. Варна,
сумата от 1 739.16 лева, за разноски по делото по сметка на Районен съд –
Варна, както и сумата от 450 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск по сметка на Районен съд – Варна.
Недоволен от присъдата е останал
подсъдимият, който чрез своя защитник я е обжалвал в срок, приемайки, че същата
е неправилна, тъй като е необоснована, а направените правни изводи
незаконосъобразни. Мали, да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание пред състав на
ВОС подсъдимият редовно призован се
явява, заедно с процесуалния си представител поддържат жалбата.
В последната си дума, моли да бъде
оправдат, тъй като се е защитавал от двама пияни човека.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура счита, че жалбата на частния
обвинител е правилна, тъй като действително е налице деяние наказуемо по чл.
128 от НК, за причинена тежка телесна повреда, но намира определеното наказание
за справедливо.
Представителят на частния тъжител
счита, че наложеното наказание и уважения размер на гр. иск е несправедливо.
След преценка доводите по жалбата на защитата, становището на
представителят на ВОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира,
че същата е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за
установено, че
Пострадалият
И.А.Ч., гражданин на Русия, притежавал апартамент № 5 на първия етаж в жилищна
кооперация в гр.Бяла, обл.Варна, на ул.Подводничари № 14. В същата кооперация
притежавал жилище и св.Ю.А., гражданин на Израел от руски произход – апартамент
№ 4 на първия етаж, който бил и член на управителния съвет на етажната
собственост.
Подсъдимият
Р., гражданин на Русия, притежавал жилище в гр.Бяла, обл.Варна, на ул.Плажна №
4 ап.5, а в жилищната кооперация на ул.Подводничари № 14 притежавал студио на
приземния етаж на кооперацията, по което се слизало по 5 стъпала от площадката
на партера. Студиото имало два входа – единия към улицата, а другия към
стълбището на кооперацията. В студиото подсъдимият водел периодично курсове по
йога. През повечето време подсъдимият живеел в Русия, като идвал в гр.Бяла
предимно през летните месеци.
На
24.05.2016 г. около 20 часа вечерта подсъдимият
Р.
решил да посети студиото и да го подготви за използване. Спрял автомобила си на
паркинга пред жилищната кооперация. Взел със себе си голяма туба с вода и
тръгнал към входа на кооперацията. Там се срещнали със съпругата на св.А. –
св.А.С. която му помогнала да отвори входната врата и да влезе. Слизайки към
студиото си, подсъдимият Р. видял, че на площадка на стълбите встрани от входа
на студиото му има поставен велосипед, който заемал част от площадката.
Подсъдимият
Р. попитал св.С. на кого е този велосипед, който е заключен до входа на
студиото му, тя му отговорила, че велосипедът е на техен съсед. Св.С. се
прибрала в жилището си и казала на съпруга си, че подсъдимият Р. предявява
претенции към велосипеда на пострадалия Ч. пред студиото му.
Св.А.
отишъл в апартамента на Ч., казал му за претенциите на подсъдимият Р. и двамата
решили да слязат в студиото на подсъдимия и да говорят с него. Преди това през
деня Ч. бил употребил алкохол – предимно ракия. Пострадалият Ч. бил с поставени
диоптрични очила. Слезли на площадката и почукали на вратата на студиото.
Подсъдимият
Р. още не бил включил от таблото електрическото захранване в студиото и мястото
се осветявало единствено от уличното осветление през стъклената входна врата на
кооперацията и периодичното включване на стълбищното осветление, което се
включвало при индикация на движение. Подсъдимият отворил наполовина вратата и
видял св.А., когото познавал като член на управителния съвет и Ч., когото не
познавал. Св.А. казал на подсъдимия, че има претенции от другите собственици,
че клиентите на подсъдимия влизат в студиото му през общия вход, вместо през
съществуващия самостоятелен вход на помещението и с оглед на ограничаване на
кражби следва да се ограничи достъпа на външни лица. Св.Ч. казал на подсъдимия,
че стълбището и междуетажните площадки са обща етажна собственост и могат да се
ползват от всички собственици и затова той може да си държи велосипеда на това
място.
Подсъдимият
Р. им казал да дойдат да разговарят на другия ден, когато изтрезнеят и понечил
да затвори вратата на студиото, пострадалият Ч. сложил крака си между вратата и
касата и попречил на затварянето. Двамата бутали вратата на студиото в
противоположни посоки, което било съпроводено и от размяна на обидни реплики
между тях. В един момент подсъдимият Р. бутнал в гърдите пострадалия Ч., той
загубил равновесие и политнал назад, в опита си да предотврати падане назад
хванал подсъдимия за ръкава на ризата му, която започнала да се къса. Тогава
подсъдимият Р. нанесъл с лявата си ръка с юмрук 2-3 бързи удара в областта на
дясното око на Ч., който пуснал ризата на подсъдимия и седнал на земята. При
ударите очилата на Ч. паднали на площадката.
Св.А.,
който станал очевидец на нанесените удари от страна на подсъдимият Р. на Ч.
видял, че в областта на дясното око на Ч. има кръв, казал, че ще се обади в
полицията и се отдалечил. Обадил се на полицията и на Бърза помощ, след което
отишъл в дома на Ч. и казал на съпругата му Н. В.Ч. да донесе превързочни
материали, същото казал и на съпругата си – св.А.С.. Двете жени взели
превързочни материали и слезли пред студиото на подсъдимия, където заварили Ч.
и Р..
Св.А.
уведомил по телефона за инцидента и св.Д. А. П. – председател на управителния
съвет на кооперацията.
От
Писмо УРИ № 10582р1351 от 04.07.2016 г. на Районен център 112 Варна МВР се
установява, че на 24.05.2016 г. в 20,28 часа е постъпило обаждане за възникнало
сбиване на адрес гр.Бяла ул.Подводничари № 14 от телефонен номер 0886 010
777/ползван от св.А. – л.31 от досъдебното производство /ДП/, като сигнала е
предаден на дежурната част на ОД на МВР Варна и центъра за спешна медицинска
помощ Варна.
От
дежурната част в Четвърто РУ на МВР уведомили полицейски участък Бяла за
инцидента, в 20,30 часа, сигнала е получен от дежурните полицейски служители –
свидетелите Д. Н.А. и Т. Х., които посетили адреса.
От
докладна записка /л.2 от ДП/ на младши полицейски инспектор Д. Д. от полицейски
участък Бяла при Четвърто РУ от 25.05.2016 г. е видно, че след получаване на
сигнала за сбиване в жилищна кооперация в гр.Бяла на ул.Подводничари № 14 и
посещение на полицейските служители Д. А. и Т. Х., на място при проведена
беседа с подсъдимият Р., пострадалия Ч. и свидетеля А. установили, че Р. и Ч.
се скарали, Ч. хванал Р. за гушата, Р. нанесъл удар с юмрук в областта на дясното
око, като свидетел на инцидента бил А..
Пострадалият
Ч. бил прегледан в Очна клиника Варна от д-р К., която установила
разкъсно-контузна рана на дясно око с пролабиране на вътреочни тъкани и
разкъсно контузна рана на горния клепач на дясното око, след което пациентът
бил освободен до изтрезняването му с оглед предстояща операция.
От
Специализирана болница по очни болести за активно лечение Варна ЕООД са
представени медицинските документи за лицето И.Ч. за проведеното лечение. В
съпроводителното писмо /л.107 от ДП/ е отразено, че на лицето не е взета кръв
при постъпването му в болницата за химическо изследване за наличие на алкохол.
В Анамнезата към История на заболяването
№ 1058/25.05.2016 г./л.110 от ДП/ е посочено, че на 24.05.2016 г.
вечерта Ч. е доведен в болницата от медици от Спешна помощ, като пациентът е
бил във видимо нетрезво състояние, поради което хирургичната интервенция е
отложена за сутринта на 25.05.2016 г.
При
извършения оглед на местопроизшествие /протокол – л.3-4 от ДП/ на площадката
пред студиото на Р. в участък с размери 110 см на 120 см са установени
множество засъхнали червеникави петна, от които са иззети оттривки. До
стълбището е намерен завързан велосипед.
С
протокол за доброволно предаване/л.33 от ДП/ на 26.05.2016 г. подс.Р. предал на
полицията светлосиня риза с флорални мотиви с дълги навити ръкави, като десния
ръкав и областта на дясна мишница са скъсани в горната си част и отпред има
зацапвания с червеникаво вещество, като е посочил, че е бил облечен с тази риза
при инцидента на 24.05.2016 г.
С
протокол за доброволно предаване/л.34 от ДП/ на 01.06.2016 г. Ч. предал на
полицията диоптрични очила с пластмасова рамка, счупена в горната част в дясно /горна
дъга/, същите са с лупа на лява рамка, като е посочил, че е бил с тези очила
при инцидента на 24.05.2016 г. От протокола за оглед на веществени
доказателства/л.97 от ДП/ е видно, че при извършения на 27.07.2016 г. оглед на
диоптрични очила е установено, че дясната дръжка на рамката е отделена от самата
рамка, десният обръч на рамката е счупен в горната си част, а дясната
диоптрична лупа е отделена.
От
Докладна записка рег.№ 1054 от 30.05.2016 г./л.46 от ДП/, изготвена от
полицейски инспектор Цветан Илчев от полицейски участък Бяла е видно, че след
извършена проверка е установено, че няма охранителна камера, която да е заснела
инцидента на партера на гр.Бяла, ул.Подводничари № 14.
От
Докладна записка рег.№ 442р-9582 от 01.06.2016 г./л.50 от ДП/, изготвена от
младши експерт П.Д. от Четвърто РУ при
ОД на МВР Варна е видно, че на 25.05.2016 г. е извършена полицейска регистрация
на подсъдимия Р. в сградата на полицейското управление.
От
заключението по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза за
освидетелстване № 409-2016 г., изготвена от д-р Д. .Г. е видно, че след
проведен в СБАЛОБ гр.Варна на 27.05.2016 г. клиничен преглед са установени
следните увреждания на пострадалия Ч.: комбинирана травма в областта на дясното
око с разкъсване на роговицата, луксация ва вътречноочна леща, разкъсване на
ирис, разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда, ожулвания на лявата и
дясна повърхност на носа, кръвонасядания и травматични отоци по гърба на лява
длан, 4-5 пръсти на лявата ръка, кръвонасядания и травматични отоци по гърба на
лявото стъпало, 3 и 4 пръсти на лявото стъпало. Описаните линейни ожулвания по
дясната повърхност на носа са резултати на действието на предмети с подчертан
ръб, вероятно ръбовете на очила. Останалите травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при
удари с юмруци в областта на дясното око, удари с юмруци и други в областта на
лявата длан и пръстите на лявата ръка, лявото стъпало и пръстите на лявото
стъпало. Травматичните увреждания в областта на дясното око обуславят слепота с
дясното око. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
определили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване
№ 403-2016 г., изготвена от д-р Д. Г. е видно, че след проведен на 25.05.2016
г. преглед на В.Р. са установени следните увреждания: три ивицести, червеникави
кръвонасядания по задната повърхност на дясната гривнена става с ширина около
3-4 мм, дължина 3-5 см, ориентирани хоризонтално. Такова кръвонасядане е
установено и по предната повърхност на дясната гривнена става с дължина около 6
см. По задната повърхност на дясната предмишница в горна половина е установено
ивицесто зацапване със засъхнала кръв с ширина около 2 см и дължина 7-8 см. Не
са установени други травматични увреждания. Установените кръвонасядания са
резултата на действието на предмети с подчертан ръб, биха могли да бъдат
получени от действието на белезници и са обусловили чувство на болка.
От
заключението по назначената и приета Съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства № 28/30.06.2016 г., изготвена от вещото лице Й. П. Й.
е видно, че по предоставените обекти – бял плик съдържащ засъхнало червеникаво
вещество, иззето на 25.05.2016 г. при оглед на местопроизшествие в гр.Бяла
ул.Подводничари № 14 под стълбището и светлосиня риза с флорални мотиви,
предадено с протокол за доброволно предаване на 26.05.2016 г. от В. Р. е
доказано наличие на човешка кръв, като не е установена кръвногрупова
принадлежност на човешката кръв поради липса на подходящ материал за
изследване.
Предвид
задължението си да установи по един категоричен начин характера и степента на
увреждане на дясното око на пострадалия Ч., както и последиците от това
увреждане за зрението му, съдът е назначил комплексна съдебномедицинска
експертиза с участие на вещи лица съдебен лекар и офталмолог. От това заключение
е установено, че:
1.
Пострадалият Ч. е страдал от вродено заболяване – кератоконус, което няма
връзка с прекараната през 1986 година производствена травма. Това заболяване
има прогресивен характер, по повод на което през 1993-1994 година е проведено
оперативно лечение.
2.
През 1993 година е проведена кератопластика на дясното око на пострадалия Ч. по
повод на съществуващото заболяване кератоконус, а през 1994 година – и на
лявото око. След проведеното оперативно лечение Ч. е имал зрителна острота 0,3
– 0,4 на двете очи.
3.
На мястото на срастване между присадената роговица и съществуващата роговица е
налице цикартрикс /белег или място на срастване/, който има по-малка здравина и
при механизми на увреждания, включително като това получено на 24.05.2016 г.
улеснява настъпването им.
4.
След инцидента на 24.05.2016 г. е проведено оперативно лечение – отстраняване
на луксираната леща и възстановяване целостта на очната ябълка – възстановяване
целостта на откъснатия трансплантант.
През
септември-октомври 2017 година в Очна клиника в гр.Москва е проведено
оперативно лечение по повод уврежданията на трансплантанта, като са проведени
кератопластика, вторична инплантация на заднокамерна леща и пластика на ириса.
5.
Преди оперативното лечение е констатирана зрителна острота – брои пръсти пред
окото, след приключване на оздравителния процес се установява зрителна острота
на дясното око 0,1, на лявото 0,3-0,4, каквато е зрителната острота и към
датата на изготвяне на заключението.
Зрителна
острота на дясното око 0,1 не представлява слепота на дясното око. Такава
зрителна острота позволява работоспособност, самообслужване, ориентация в
околната среда със затруднение.
В
този смисъл описаните травматични увреждания определят затруднение в зрението
на дясното око завинаги.
6.
Прогнозата за развитието на оздравителния процес не е еднозначна. В теоретичен
план са възможни отхвърляне на трансплантата или съхраняването му и запазване
на зрителната острота такава, каквато е установена към момента на изготвяне на
експертизата.
Преди
инцидента пострадалият Ч. е имал зрителна острота на дясното око 0,3-0,4, след
инцидента е установена зрителна острота 0,1 или е налице трайно отслабване на
зрението на дясното око на Ч., което е в причинно-следствена връзка с
причененото травматично увреждане от страна на подсъдимия Р. на 24.05.2016 г.
или правилно ВРС е приел, че по описания начин подсъдимият е причинил на
пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Тези изводи съдът е направил като е
взел предвид: 1. обясненията на подсъдимия; 2. показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели; 3.
писмените доказателства по делото; 4. заключенията по приетите по делото
съдебно - медицински експертизи;
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След
като е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил състава на
инкриминираното деяние, правилно е бил осъден по предявеното обвинение по чл.
129 ал. 2 от НК
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация по чл. 129 ал. 2 от НК – законосъобразна.
Извода, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна и
субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните
гласни и писмени доказателства, и на техния сериозен и задълбочен анализ.
Вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически
положения. Установените данни от доказателствените средства са правилно
оценени, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 ал. 2 от НПК,
законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че е осъществен състава именно на
посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване, този извод е законосъобразен. Както правилно е
посочено в мотивите, налице са както обективната, така и субективната страна на
престъплението.
Относно
възражението на частния обвинител, че настъпилата телесна повреда следва да
бъде квалифицирана, като тежка, правилно ВРС е отбелязъл, че единствената
страна в наказателното производство за престъпления от общ характер, която
осъществява функция на обвинението, е прокуратурата. Дори при очевидно
неправилна квалификация на деянието, съдът няма правомощия да признае
подсъдимия за виновен в по-тежко наказуемо престъпление.
С
предявеното чрез обвинителния акт обвинение, прокурорът очертава рамките на
процеса, посочва инкриминираните факти и извършеното престъпление. Тези правомощия
на държавното обвинение не могат да бъдат контролирани от съда и не зависят от неговата
преценка, без значение от фазата, на която се намира процеса. Възможността
прокуратурата да измени обвинението, като промени или фактите или правото, е
предвидена в разпоредбата на чл.287 НПК. Когато това право бъде упражнено съдът
е компетентен единствено да прецени дали действително се прави изменение на
обвинението и ако е така го допуска с нарочен съдебен акт. За съда не
съществува възможност да се противопостави на своевременно направено искане за
промяна на рамките на обвинението или да влияе на упражняване на това
правомощие от страна на прокурора."
Съставът на ВОС не възприема
твърдяното от защитата, че подсъдимият не е извършил деянието, тъй като с
нанесените удари в областта на дясното око на пострадалия е увреден имплант,
което не попада в категорията на причинена телесна повреда. Импланта е бил част
от окото на пострадалия и с нарушаване на тази цялост е било увредено неговото
зрение. Няма как съдът да не възприеме становищата по назначените експертизи,
освен при наличието на сериозни аргументи.
По направеното оплакване за
несправедливост на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди
следва да се отбележи, че ВРС е преценил всички относими обстоятелства и на
тази база правилно го е индивидуализирал по размер. Не са налице основания,
които да налагат въззивната инстанция да го коригира.
С оглед на гореизложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла
на чл. 313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 3180/17г по описа на
същия съд, постановена на 17.07.2018г .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.