Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.07.2018 година,
град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., 27 граждански състав
на двадесет
и втори юни през две хиляди и осемнадесета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар:
И. Панчева
прокурор:
като разгледа докладваното гр.
дело номер 3494 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр. П.,
против наследниците на Й. Ф.Ф. - А.М.Ф., Я.Й.Ф., А.Й.Ф., А.Й.П. и И.Й.Ф..
Ищецът поддържа, че притежава
качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК
услуги, а Й. Ф.Ф. потребител по смисъла на същия закон. Последният бил клиент
на ищеца и титуляр на партида с с абонатен
номер ********* за адрес: гр. П., ул. „ С.“ № **, ет.*, ап.*. Твърди, че
за посочения имот са доставени ВиК услуги на стойност 1704.96 лв., съобразно
фактури за общ отчетен период от 31.07.2014 г. до 31.07.2017 г., която сума не
е заплатена на дружеството доставчик в срок. Предвид това е начислена и мораторна
лихва в размер на 195.52 лв. за периода от **.09.2014 г. до 31.07.2017 г. За
отчитане на потреблението на вода били съставяни и подписвани карнети от
ползвателите на имота. В отношенията между страните се сочи, че приложими са Общите
условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-
071/17.07.2006 г., и действащите към момента на предявяване на исковата молба
ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр. П., одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Предвид
обстоятелството, че Й. Ф.Ф. починал, за ищецът възникнал правен интерес да
реализира правото на вземане за незаплатена продажна цена срещу наследниците
му, които били встъпили в правата и задълженията на наследодателя след
откриване на наследството. Според чл. 58, ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., при промяна на
правото на ползване новият собственик или ползвател в тридесетдневен срок има
задължение да заяви това обстоятелство, като представи документи,
удостоверяващи правото им. Поддържа се, че според чл. 59, ал.2 от ОУ, при липса
на нотариално заверено споразумение между наследниците, ВиК операторът открива
партида на всички наследници, които отговарят пропорционално на дела си за
доставката на услуги, съобразно удостоверението за наследници. В случая
–ответниците, като наследници на титуляр на партида и ползвател на ВиК услуги,
не били заплатили на ищеца стойността на доставената питейна вода и отвеждане
на отпадни води за имота за посочения отчетен период. Посочва се, че така
посочените паричните задължения са изискуеми, с оглед издаваните месечни
фактури в процесния период, съобразно чл. 31, ал.2 и чл. 42 от ОУ. При тези
съображения, моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят процесните суми,
съобразно дела им от наследството- по 1/5, ведно със законната лихва върху
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК, чрез
особен представител, е постъпил отговор на искова молба от всички ответници, с
който се оспорват претенциите по основание и размер. Прави се възражение за давност.
Поддържа се, че с оглед прекратяване на делото за част от исковите суми, че
претенциите за останалия отчетен период са недопустими, тъй като след откриване
на наследството не е ясно на какво основание се ангажира отговорността на
ответниците. Посочва се, че наследодателят не е собственик на имота посочен в
исковата молба, респ. и ответниците, както и че адресът за потребление на
съответния абонатен номер не може да бъде ползван от тях, тъй като е друга адресната
им регистрация.
Съдът, като обсъди въведените в
процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи,
преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници от
14.09.2017г., издадено от Община П., се изяснява, че Й. Ф.Ф. е починал на 01.06.2014
г., като е оставил за свои законни наследници ответниците в настоящото
производство.
От представените удостоверения от
отдел „МДТ“ на Община П. се установява, че
ответниците са с адресна регистрация в гр. П., ул. „С.“ No**, ет.3, ап.
28, и недвижимо имущество не притежават.
От заповед от 13.10.2016 г. на
кмета на Община П. и удостоверение от 17.05.2018г. се изяснява, че ответникът Я.Й.Ф.
е пренастанен в общинско жилище на адрес в гр. П., ул. „С.“ No**, ет.*, ап. **,
като член на семейството на починалия Й. Ф., който е бил настанен по-рано с
договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 21.01.1987г.
По делото е представена справка от
09.02.2018г. от счетоводните книги на
ищеца за абонат Й. Ф.Ф., с абонатен №*********, касаеща непогасени задължения
за общ отчетен период 31.07.2014-31.07.2017г.. Видно от нея са издадени фактури
за доставка на водоснабдителни услуги за процесния период на стойност 1704.96
лева за главница , с 195.52 лева за мораторна лихва. Счетоводните документи са
представени по делото. Фактурите не са подписани от Й. Ф., от ответниците или
техен представител.
Ищецът представя карнети за
процесния период 31.07.2014-31.07.2017г. за извършени отчети на клиент Й. Ф.Ф.,
с абонатен №********* и за обект в гр.П., ул. „С.“ No**, ет.*, ап. *. В същите
е удостоверил, че няма монтиран водомер и са начислени за всеки месец по **
куб.м за 7бр. обитатели. В отчетите в графа подпис на клиент-липсва такъв,
освен на дата 28.04.2017г., като единствено е положен параф без имена.
За изясняване правния спор по
делото е приета съдебно-счетовдна експертиза /основна и допълнителна/, вещото
лице по която е установило, че за процесният период ищецът е издавал фактури за
претендираните суми, като определянето им служебното от водоснабдителното
дружество е по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. С оглед вписаните данни за брой обитатели
в карнетите, вещото лице посочва, че начисленията съответстват на методиката,
предвидена в нормативния акт и ОУ на оператора. Според ССеЕ счетоводните
записвания на ищеца съответстват на претендираните главница и лихва по размер и
период, а на база изготвените справки –декларации по ЗДДС, установява, че е
внесъл своевременно за процесния период ДДС, и намира счетоводството за редовно
водено. Вещото лице уточнява, че записвания и отчитания за абонатен №*********
за адрес П., ул. „С.“ No**, ет.*, ап. *
няма, а фактурите са издадени за обект П.,
ул. „С.“ No**, ет.*, ап. **, като жилищата са идентични, според данните от
Община П. за извършената им преномерация.
Представени са ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване
и канализация-в ликвидация“ ЕООД-гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., както и ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“ ЕООД-гр. П.,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г., публикувани във вестник „Пазарджишка Марица“ съответно на
01.08.2006г. и на 27.08.2014г. От тях се изяснява, че според чл. 59, от ОУ,
одобрени 2006 г., и според чл. 62 от ОУ, одобрени 2014г., при смърт на
потребител-физическо лице, наследниците са длъжни в **, респ. 60-дневен срок,
да подадат заявление до оператора за промяна на партидата. В тази връзка е
предвидено, че при липса на нотариално заверено споразумение между
наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници, които
отговарят пропорционално на наследствения дял, съобразно удостоверението за
наследници.
Според чл. 2, ал. 1 от ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2006 г. и тези от 2014г., потребител на ВиК услуги
са юридически и физически лица, собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти или в етажна собственост.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г., потребител на ВиК услуги може да бъде и наемател, при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота
лично декларира съгласие пред оператора, или представи декларация с нотариална
заверка на подписа, че наемателят ще бъде потребител на услугите за определен
срок. Според чл. 2, ал. 3 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., наемателят може да придобие
качеството потребител, но за това е нужно собственикът на имота и ползвателят
да представят нотариално заверена декларация за съгласие, като поемат солидарно
задължението за заплащане продажната цена за ВиК услуги за срока на договора за
наем. Писмено доказателство по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ОУ по делото не е
представено.
Според гл. III на ОУ, одобрени
през 2006 г. и тези от 2014г.,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
негов представител, който с подпис удостоверява, че наличието на съответствие
на показанията от средството за измерване за изразходвано количество питейна
вода и данните, отразени в отчета на ищцовото дружество.
За да бъдат уважени претенциите
на ищеца в негова доказателствена тежест е да установи твърдените факти и
обстоятелства касаещи основанието и
размерите на исковите претенции, а именно, че между ищеца и наследодателят на
ответниците е съществувало договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги,
чието ползване е продължило от ответниците, за което ищеца е доставил
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността,
която претендира. В доказателствена тежест на ответниците е да установят, че са
заплатили исковите суми, правоизклюващите и правопогасяващи възражения.
Условията и редът за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са уредени с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с приложението на
ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на услугите
ВиК се осъществява при публично известни Общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредбата.
Според чл. 8,
ал. 9 от Наредбата, наемател на водоснабдяван имот може да заплаща услугите за ВиК
от името на наемодателя, като спазва изискванията на Наредбата и на договора за
предоставянето им. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредбата, услугите за ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. По
изключение, на основание чл. 35, ал. 9 от Наредбата, се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се изчислява
от доставчика служебно– по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Според чл. 32,
ал. 4 от Наредбата, отчетените данни от водомера се установяват чрез отбелязване в карнет,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери, и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните доказателства, както и с оглед тежестта на доказване
на ищеца да установи наличието на облигационно отношение, въз основа, на което
е извършил доставка на вода на стойност 1704.96 лева за имот използван от Й. Ф.
и ответниците, и на основание чл. 154 от ГПК, намира, че исковите претенции са недоказани.
Ищцовото дружество не установи
наследодателят на ответниците или някой от тях да притежава качеството
потребител по смисъла на цитираната Наредба, както и ОУ. От събраните доказателства
се установи, че Й. Ф. е бил наемател на общинското жилище, обект на
водоснабдяване. Предвид това договорна отговорност от него и правоприемниците
му може да се търси за неплащане на цената на ВиК услуги само в случай, че са
изпълнени условията по чл. 2, ал. 3 от ОУ,
а именно – при
наличие на писмено изявление от собственика на имота и третото лице-ползвател,
че наемателят поема задължението да заплаща потребената вода за срока на
договора за наем. В тази насока, както се посочи по-горе, писмени доказателства
не са ангажирани от ищеца, поради което съдът намира, че по делото не се установи
наличието на материална легитимация ответниците по спорното право.
Отделно от изложеното, не се
събраха доказателства за наличието на хипотезата по чл. 39, ал. 5 от Наредбата
и затова, че за обекта, за който се претендира доставка на ВиК услуги, не е
монтиран водомер, предвид съдържанието на представените карнети. Последните наред
с счетоводната справка-извлечение и фактури са писмени изявления кореспондиращи
с понятието за частни свидетелстващи документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгодни за нея факти. Следователно тези писмени доказателства не
притежават обвързваща съда материална доказателствена сила за
правнорелевантните обстоятелства -сключване и изпълнение на договор за доставка
на ВиК услуги, поради което удостовереното в тях следва да се подкрепя от други
доказателствени източници. В тази връзка, вещото
лице по приетата ССче обаче е основало изводи си изключително на счетоводните данните
на дружество-доставчик, поради което не се променя доказателствената стойност
на ангажираните от ищеца документи. Действително, изясни се, че счетоводните
записвания са водени редовно, но за да притежават материална доказателствена
сила, по арг. чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, следва
да се основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се
противопоставят на противната страна, каквито не се представиха. По делото не е
релевирано от ищеца искане за допускане на СТЕ, поради което правнорелевантния
факт- реално доставеното количество вода, респ. ВиК услуги, не се установи
безспорно. Не се установиха и предпоставките за извършеното служебно начисление-
липса на монтиран индивидуален водомер на
съответното водопроводно отклонение. Ето защо вписванията в счетоводни книги на
ищеца за извършена доставка на ВиК услуги не намират опора в доказателствената
съвкупност. При това положение исковите претенции по основание и размер се
явява неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, предвид
хода на процеса, намира за основателно искането на особения представител адв. Г.
по чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК ищецът следва
да му заплати сумата от 100,00 лв. за осъществена правна помощ за повече от две
съдебни заседания.
С оглед
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация-в ликвидация“ ЕООД-гр. П., с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Втори януари“ №6, против А.М.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, Я.Й.Ф.,
с ЕГН ********** адрес ***, А.Й.Ф., с ЕГН **********, с адрес
***, А.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и И.Й.Ф., с ЕГН **********, с адрес
***, искове за осъждане всеки един от тях да заплати разделно сумата от 1704,96
лева за главница, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект на
потребление в гр. П., ул. „С.“ № **, ет.*, ап.*, с абонатен номер № *********,
за общ отчетен период от 31.07.2014 г. до 31.07.2017 г., с 195,52 лв. лева за мораторна
лихва за периода от **.09.2014 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху върху главницата от подаване на исковата молба-07.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация-в
ликвидация“ ЕООД-гр. П., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Втори януари“ №6, да заплати на адвокат Г.С.Г., с адрес
на упражняване на дейността в гр. П. , ул. „Иван Вазов“ № 8, ет.2, оф.7, на
основание чл. 7, ал.8 от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК, сумата от 100,00
лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д.Тодорова/