Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061
гр.Варна, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№507/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както
следва.Въззивна жалба, подадена от П.М.В. чрез процесуалния й представител
адв.Ц.И., против решение №38/ 29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по
описа на ШОС/в решението е допус -ната поправка на очевидна фактическа грешка с
влязло в сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за
разликата над уважения размер от 1 887, 40лв. до претендирания размер от
2 359, 25лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея
травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено
от В.А.К., който е нарушил правилата за движение при управление на л.а.„Рено
19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/
117003256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения
лек автомобил; 2/ е отхвърлен
предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата
над уважения размер на главницата от 44 000лв. до претендираните
55 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживените болки и страдания,
причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на
ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил правилата за
движение при управление на л.а.„Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание
застрахователна полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; 3/ е отхвърлен предявеният от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“ АД
иск в частта му за разликата над 2 860лв. до претендираните 3 911, 11лв.,
пред -ставляваща мораторна лихва; 4/
П.М.В. е осъдена да заплати на „ОЗК-Застраховане“АД сумата от 619, 71 лв.,
представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.В жалбата и уточняващата
молба към нея от 21.01.2021г. се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите претенции бъдат
уважени изцяло, съответно за разликата над 1 887, 40лв. до 2 792,
25лв. за имуществените вреди, за разликата над 44 000лв. до 55 000лв.
за неимуществените вреди и за разликата над 2 860лв. до 3 911, 11лв.
за мораторни лихви за периода 05.10.2018г.-17.06.2019г., като се присъдят и
сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна
ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, гр.София в депозирания отговор по въззивна жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.И.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в
обжалваните му от П.В. части да бъде потвърдено.
Въззивна жалба, подадена от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“АД, гр.София чрез процесуалния му представител адв.Т.Т.
против решение №38/29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по описа на ШОС/в
решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила
решение №260007/30.09.2020г./, в частите
му, с които: 1/
„ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на П.М.В. сумата от 1 887,
40лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие получените от нея
травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено
от В.А.К., който е нарушил правилата за движение при управление на л.а. „Рено
19“ с рег.№ В0867АТ, на основание застрахователна полица № BG/23/117003256793
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил; 2/ „ОЗК-Застраховане“АД е
осъдено да заплати на П.М.В. сумата от 46 860лв., от които: а/ главница 44 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени
вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало
на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил правилата за движение при
управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна
полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; б/ 2 860лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 27.10.2018г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.06.2019г. до
окончателното й заплащане; 3/ ОЗК-Застраховане“АД
е осъдено да заплати по сметка
на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 949, 90лв. и
заплатените от бюджетните средства на съда разноски в размер на 400лв.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да
бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендират се разноски.
Въззиваемата П.М.В. в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Ц.И. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ШОС в обжалваните му от дружеството части да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и допълнителната
си искова молба ищцата П.М.В. излага, че на 27.12.2017г. водачът на
л.а.“Рено-19“ с рег.№ В0867АТ В.А.К. се движил
по главен път I-7/Силистра-Шумен/.На
задната седалка на посочения л.а. като пътник пътувала ищцата.При навлизането
си в с.Изгрев и достигайки до кръстовището, образувано между главния път и ул.
“Явор“, водачът В.К., поради движение с несъобразена с релефа и
състоянието на пътя скорост, не успял да се включи в кривата на левия завой и
като резултат автомобилът се ударил в бордюра, напуснал пътното платно,
завъртял се странично и продължил да се движи извън пътя, докато се ударил в
дърво с дясната си част и преустановил движението си.В резултат от настъпилото
ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания.Била приета по спешност в МБАЛ
„Шумен“АД и насочена за хоспитализиране в МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, където
престояла в периода 27.12. 2017г.-04.01.2018г.Установени били фрактури на десен
крак и дясна китка.На 29.12.2017г. й била направена операция.След около 3
месеца й била направена втора операция за екстракция на статичен заключващ
винт, а на 14.02.2019г. трета операция за отстраняване на имплантираните уреди
в костта на дясната подбедрица.В резултат от травмите ищцата търпяла силни
физически болки и страдания.И понастоящем изпитва понякога физически болки,
засилващи се при промяна на времето.Търпяла и силен психически стрес в резултат
от преживяното ПТП и получените травми, който не е напълно преодолян и
понастоящем.Чувства се неспокойна и тревожна, когато се налага да се вози в
автомобил, притеснява се от възможни последици от последващ
инцидент.Образуваното по случая наказателно производство/за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК/ - ДП №1558/ 17г. по описа на
РУ-Шумен било прекратено по нейно искане като пострадало лице по реда на
чл.343, ал.2 от НК.За л.а. “Рено-19“ с рег.№ В0867АТ към датата на ПТП е имало
сключена валидна застраховка с ответника ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД. Предявила
застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред ответното
дружество, било й предложено обезщетение в размер на 5 000лв. за
неимуществените вреди и 2 042, 56лв. за имуществените, което не му било
прието от нея. Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“АД да бъде осъден да й заплати сумата от 55 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени
вреди - физически болки и страдания и негативни психически изживявания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г./датата на подаване
на писмената застрахователна претенция до дружеството/ до 17.06.2019г., която
се равнява на сумата от 3 911, 11лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.Претендира и ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 2 359, 25лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - закупени медицински изделия /имплантирани й при извършената
операция/, медикаменти и потребителски такси за престой в болнични заведения и
избор на екип.
Ответникът ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД,
гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК и
допълнителен отговор в срока по чл.373, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна заст -раховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. “Рено-19“ с рег.№ В0867АТ към
настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и обстоятел -ството, че
на 05.10.2018г. е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна
застрахователна претенция.Оспорва наличието на всички твърдени в исковата молба
вреди, както и, че изключителна вина за настъпване на ПТП е имал водачът на
л.а.Подържа, че претендираната от ищцата сума в размер на 55 000лв. е
изключително завишена, неотговаряща, с оглед обществения критерий за справед
-ливост, на действително търпените като следствие от ПТП вреди и на съдебната
практика по аналогични случаи.Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата поради неизползване от същата на обезопасителен колан.Твърди и, че
не е изпадал в забава, предвид което не дължи лихви за периода до датата на
подаване на исковата молба.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
С постановление от 06.06.2018г. на
РП-Шумен е прекратено наказателното производство по ДП №1558/17г. по описа на
РУ-Шумен, било образувано за това, че на 27.12.2017г. в с.Изгрев при управление
на МПС-л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ били нарушени правилата за движение и по непредпазливост
причинени средни телесни повреди на П.М.В.-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 от НК.Прекратяването е поради упражнено право на пострада
-лата по чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяване на наказателното производство.
Съгласно
заключението на комплексната САвТМЕ от 18.05.2020г. на в.л. В. В. и в.л. В.Б., изслушано
пред първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно
и компетентно дадено, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.05.2020г.,
механизмът на процесното ПТП е следният: на 27.12.2017г., около 1, 30ч. през
нощта, л.а. „Рено 19“ с
рег.№В0867АТ, управляван от В.К., се е движил по
главен път I-7 в посока от
гр.Силистра към гр.Шумен.Преди навлизане в с.Изгрев, поради това, че пътят е с
наклон на спускане, водачът освободил скоростната кутия и същата останала в
неутрална предавка.Навлизайки в с. Изгрев при ляв завой, за да намали скоростта
на движение, водачът задействал спирачната система.Поради несъобразената скорост
на движение, заледения път и наклона на спускане, л.а. не се подчинил на
кормилната система и продължил движението си напред.Ударил се в бордюра,
преминал го, навлязъл в крайпътна затревена площ с високостеблени
дървета/борове/.Ударил се в едно от дърветата с кос, страничен и под малък ъгъл
удар /първо бил престърган предният десен калник, след което предна дясна врата
и накрая задна дясна врата, където ударът бил по-силен/, след което се завъртял
незначително около своята вертикална ос по посока на часовниковата стрелка и
преустановил движение.Основната причина за настъпване на ПТП е движението на
автомобила с несъобразена спрямо пътните условия /заледен път/
скорост.Получените от П. В. травми като пътник на задна дясна седалка -
фрактура на тялото на големия пищял на дясна подбедрица, фрактура на външния
малеол на десния глезен, фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница в
долния й край са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Предвид
така установеното от неоспореното в тази му част от страните заклю -чение на
САвТМЕ съдът приема, че водачът на л.а.“Рено-19“ с рег.№ В0867АТ В.К.
не е съобразил поведението си с императивната разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП, изискваща от водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.Същият не е контролирал пътното превозно средство,
което е управлявал, и в резултат то е напуснало пътното платно.След като е
излязло извън пътя е продължило неконтролираното си движение и се е ударило в
дърво.Липсата на контрол, според в.л., е следствие от обстоятелството, че
водачът се е движил със скорост, явяваща се несъобразена с пътните условия
/обледен път на завой при надлъжен наклон/.
С
оглед гореустановеното и следва да бъде прието, че от страна на водача на л.а. е
извършено противоправно деяние, като на осн.чл.45 от ЗЗД в гражданското
производство неговата вина се предполага.Установената форма на вина е непред
-пазливост, т.к. водачът на л.а. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че
навлизайки в остър ляв завой с наклон надолу, с освободена
скоростната кутия, при обледен път и натискайки спирачка би могъл да изгуби
контрол върху л.а.
Не е спорно и се установява от
представените доказателства, че към 27.12. 2017г. за л.а. “Рено-19“ с рег.№
В0867АТ е имало сключена задължителна застра -ховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №BG/23/********* 793 с
начална дата на покритие 12.12.2017г. и крайна дата на покритие 11.12.2018г. с
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ.Въззивницата е отправила писмено към въззиваемото
дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди/, получена с вх.№99-5079/05.10.2018г
Опре -делено й е от дружеството/съгласно съобщения с изх.№ от 13.11.2018г. и от
15.05. 2019г. / обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществените вреди
и 2 042, 60лв. за имуществените вреди, което предложение страните не
спорят, че не е било прието и съответно обезщетения не са били изплащани.
Съгласно разпоредбите
на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определе -ната в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за при -чинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застра -хователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които пред -ставляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при
определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното пла -щане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пъти -щата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл.
неимуществените и имуществе - ните вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Съгласно
заключението на цитираната комплексната САвТМЕ от 18.05.2020г. и обясненията на
в.л. в. о.с.з. на 28.05.2020г., на 27.12.2017г. в резултат от ПТП като пътник
на задна дясна седалка П.В. е получила следните увреждания: фрактура на
тялото на големия пищял на дясна подбедрица, травматичен оток и охлузване в
областта на външния малеол на десния глезен, фрактура на външния малеол на
десния глезен, травматичен оток в областта на дясна гривнена става, фрактура на
лъчевата кост на дясна предмишница в долния й край.Същите са обусловили трайно
затруднение в движението на десния горен крайник поради фрактурата на лъчевата
кост на дясна предмишница /с проведено консервативно лечение-гипсова
имобилизация за срок от 30 дни/ със среден срок за възстановяване 2 - 2
½ месеца и трайно затруднение на движението на десния долен крайник
поради фрактурата на тялото на големия пищял на дясна подбедрица и фрактурата
на външния малеол на десния глезен /с проведено оперативно лечение - кръвна
репозиция и метална остеосинтеза/ със среден срок за възстановяване 3
½ - 4 месеца.На въззивницата са
проведени общо три операции, като втората и третата са за поетапно изваждане на
импланти от дясната подбедрица.В първите дни след травмите болката е
най-интензивна, като постепенно намалява.В рамките на 30-40 дни въззивницата е
била зависима от чужда помощ, вкл. и защото фрактурата на десния горен крайник
ограничава възможността за използване на помощни средства, подпомагащи
движенията на десния долен крайник.Налице и преходна болезненост при
раздвижване на крайника след отстраняване на имобилизацията. Имало е и
болезненост след проведените операции за изваждане на остеосинтезиращите
импланти, която е преходна и отзвучава в рамките на около 2 седмици. Възможна е
поява на болезненост и дискомфорт при промяна на времето и физическо
натоварване на крайниците.Според приложена епикриза от м.03.2018г. са
установени клинични и рентгенови данни за пълно костно срастване на ниво дясна
глезенна става, движения без болки, а двигателната функция в дясно коляно и
дясна глезенна става е възстановена в пълен обем.Регистрирана е лека атрофия на
муску- латурата на дясна подбедрица.
Съгласно
показанията на св.К.С. на 27.12.2017г. видял въззивницата в болница в гр.Варна.Била със
счупен крак и счупена ръка, боляло я, плачела, чувствала се зле.Няколко дни
след това я оперирали.Отново я боляло.Постоянно трябвало да има човек до нея,
за да й помага, защото не можела да движи ръката и крака си, не можела да става, да отиде сама
да тоалетната.Това продължило и след като я изписали и се прибрала в дома
си-около месец докато й махнали гипса на ръката, след което започнали да я
водят по рехабилитации, физиотерапии.През месец март или април извадили един от
винтовете от импланта в крака й и от тогава започнала да се опитва да ходи
самостоятелно.Не искала да се качва в кола, страхувала се.Знае, че е получила
изкривяване на гръбнака от катастрофата и от патериците и продължава да ходи на
рехабилитация.
Съгласно
показанията на св.Н.Ж. на 27.12.2017г. видял въззивницата в болница в гр.Шумен, където й
направили шина на крака и гипсирали ръката.После я отвели в гр.Варна, където й
направили операция на крака.Посетил я и в болницата в гр.Варна преди
операцията.Изпитвала силни болки, не можела сама да се изправя, да отиде до
тоалетна.След операцията също изпитвала болки, изписали я след около 8-9
дена.Свидетелят е посещавал след работа в дома й, помагал й да ходи до тоалетна,
да се храни, оправя-така в рамките на около един месец докато се махне гипса на
ръката, след което започнала рехабилитация, за да се раздвижва.Знае, че заради
ползването на патерици е получила гръбначно изкривяване, заради което още ходи
на рехабилитация.
Предвид цитираното заключение и
свидетелски показания съдът приема, че търпените от въззивницата неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и психични страдания, установени с
тези доказателства, са в пряка причинно -следствена връзка с осъщественото от
застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние,
за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедли -вото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономи- ческото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съоб -разяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 460лв./, инфла- ционни процеси/2, 8% за
2017г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и
вида на травматичните увреждания.В настоящия случай те се изразяват в: счупване
на тялото на големия пищял на дясна подбедрица, счупване на външния малеол на
десния глезен и счупване на лъчевата кост на дясна предмишница или общо три
фрактури.Тези на долния крайник са наложили оперативно лечение, с престой в
болнично заведение от девет дни с проведена на втория ден оперативна
интервенция за открито наместване на фрактурите на костите крака/на тибия и
фибула/ и поставена вътрешна фиксация с метална остеосинтеза със заключващ
винт.Предвид имплантите е претърпяла още две оперативни интервенции, съответно
на 17.03.2018г. и на 15.02.2019г. за изваж -дането им.За фрактурата на ръката е
направена гипсова имобилизация за срок от 30 дни.Счупването на ръката е
наложило трайни затруднения в ежедневието на въззивницата за срок поне от 2
месеца, а това на крака за срок поне от 4 месеца. Изпитвала е в началото
изключително силни физически болки, докато започнат да се консолидират
фрактурите.В рамките на месец е била обездвижена на легло, зависима от чужда
помощ за ежедневните си нужди - тоалет,
къпане, обличане, подпомагана от близките си.След премахване гипса на ръката е
започнала посте -пенно раздвижване.Търпяла е обичайните за това състояние
значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в бита.Провеждала е
впоследствие рехабили- тационни процедури в продължение на месеци, вкл. и към
м.06., м.07., м.08., м.09. 2018г. според представените амбулаторни листи с
предписани /поради констатирани болезненост в областта на фрактурата на крака и
оточност, хипотрофия на муску -латурата - бедрена и на подбедрица/ и извършени
физиотерапевтични процедури -лечение със СЧТ/средно честотни токове/,
електростимулация, ЛФК.Протекъл е обаче обичайният за този вид травми
оздравителен процес, като анатомичната цялост и функциите на двата крайника са
възстановени в пълен обем.Няма данни за настъпили усложнения при зарастване на
фрактурите, макар и, че поради естес -твото им при физически натоварвания и
промяна в атмосферното налягане може да е налице болезненост при движенията.Установена е при рентгенография от 27.02.
2020г. слабо изразена дясноконвексна сколиоза/провокирана от използването на
помощни средства след фрактурите съгласно амбулаторен лист от 28.02.2020г./, за
което също й е предписана физиотерапия/ЛФК и лечение с НЧТ/.Съобразява се
възрастта на пострадалия - на 20 години при настъпване на ПТП, учаща във ВУЗ.
Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, се
е отразило на психичното й състояние - установени в производството повишена
сензитивност, свързана с инцидента и последиците от него, изразяваща се в отказ
от пътуване в автомобил поради страхови представи.
Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 40 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззивницата неимуществени вреди.
Претендира се и заплащането на сумата
от 2 359, 25лв. обезщетение за иму -ществени вреди, от които според
представените фактури и фискални бонове: 1 700 лв. за закупуване на
медицинско изделие /конструктивен тибиален пирон/; 46, 40лв.+ 67, 40лв.+257,
40лв.-потребителски такси за престой в болнични заведения и избор на екип; 28,
93лв.+44, 71лв.+95, 31лв.+44, 67лв.+8, 64лв.+8, 20лв.+23, 64 лв.+33, 90лв. за
закупуване в периода 29.12.2017г.-20.02.2018г. на предписани лекарства според
представените рецепти/ксарелто, ендотелон, репарил, перскиндол гел/, както и на
памперси за възрастни, чаршафи за еднократна употреба и ампули аналгин, както и
закупени на 25.06.2018г. витамини, фосфор и калций.Така сторените разходи са в
пряка причинно-следствена връзка с провежданото лечение на претърпените травми
от ПТП, предвид което и подлежат на възстановяване.В хода на производ -ството
пред ШОС с молба от 05.03.2020г./преди второто по делото о.с.з./ са предста-
вени фактура и касов бон за заплатена сума за рентгенография от 27.02.2020г. в
размер на 33лв. и фактура и касов бон от 29.02.2020г. за заплатени услуги - 20
бр. масаж при гръбначни изкривявания в общ размер от 400лв.Това са разходи,
сторени след предявяване на иска за присъждане обезщетение за претърпени
имуществени вреди/предявен на 18.06.2019г./ и съответно те не са включени в
неговия предмет, включващ само гореизброените суми със сбор от 2 359,
25лв.Съдът не може да се произнася в настоящия процес по същите, съответно така
не се е произнесъл и първоинстанционния съд, като няма пречка те да бъдат
предмет на друга искова претенция, доколкото се касае за различно искане и
различни правни факти, от които се твърди, че произтича претендираното право,
които няма да бъдат обхва -нати от СПН, която ще се формира по настоящото
производство.
Направено е от въззиваемото дружество
в срок възражение за съпричиняване с твърдения, че П.В. е била без поставен
обезопасителен колан при настъп -ване на ПТП.Според заключението на цитираната
КСАвТМЕ и обясненията на П. В., дадени в ДП №1558/17г. по описа на РУ гр.Шумен
на 05.02.2018г., същата при настъпване на ПТП е била без поставен
обезопасителен колан.Според експертизата автомобилът е бил оборудван с такива
колани.Поведението на въззивницата е в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП.Съпричиняването от своя страна е обективен
факт, който се определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия.
Според
обясненията на въззвницата, дадени по реда на чл.176 от ГПК пред
първоинстанционния съд, тя е седяла на задната дясна седалка, а след удара
десният й крак е бил стигнал пред дясната предна седалка, като така е била
легнала и се е изкривила, че дясната й ръка, която била счупена, била зад самия
й гръб. Съгласно заключението на цитираната
КСАвТМЕ
и обясненията на в.л. в о.с.з. при страничен кос удар, какъвто е бил
процесният, при поставен колан тялото остава прикрепено към седалката и при
това положение енергията на ударния импулс се поема от седалката/елементите на
автомобила/ и от тялото, за разлика от случая, когато при страничен удар без
предпазен колан при удара тялото ще се отклони /полита/ по посока на ударния
импулс, при което положение ударът се поема основно от седалката и елементите
на автомобила, поради което уврежданията са по-тежки в първата хипотеза, а не
във втората.Счупването на костите на крака на въззивницата /на не повече от 20
см. от петата и почти напречно/ е от такова естество, че може да бъде получено
и ако е била с поставен колан и кракът й се е намирал под задния ръб на
предната седалка/т.е. без да достига до предния ръб/, като при удара, дори и с
колан, тялото полита напред/отделя се на около 15-20 см. преди колана да го
върне/, и поради високоенергийният контакт с интериора на автомобила задният
ръб на седалката действа като мост и костта се счупва нап -речно.Предвид така
установеното и съдът приема, че идентична травма на крака е можело да бъде
получена и при поставен обезопасителен колан и в тази връзка поведението на
въззивницата не е допринесло за настъпване на тези вреди. Обратното обаче се
установява по отношение травмата на ръката.Поради липсата на колан при удара
тялото се е изхлузило напред до предната седалка, при което движение дясната
ръка се е заклещила под тялото, като така се е достигнало до счупване на
лъчевата кост в долния й край/към китката/.Преценявайки в съвкупност тежестта
на всички увреждания и тази на травмата на ръката, съдът приема, че глобално
приносът на въззивницата за уврежданията следва да се определи на 1/5, поради
което от горепосочените суми за обезщетения за неимуществени и имущест- вени
вреди следва да се присъдят 4/5 или това са сумите от 32 000лв. и
1 887, 40лв.
Предвид частичното несъвпадане изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ШОС в
частите му, с които исковата претен- ция за присъждане обезщетение за
неимуществени вреди е уважена за разликата над 32 000лв. до
44 000лв., както и в частта по чл.78, ал.6 от ГПК за разликата над
1 446, 51лв. до 1 949, 90лв. за д.т. и за разликата над 236, 09лв. до
400 лв. за разноски за в.л., заплатени от съда, следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което в тази част искът се отхвърли, като на
ответника се присъдят още разноски за първа инстанция в размер на 622, 74лв.В
частта, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена за 32 000лв.
и отхвърлена за разликата над 44 000лв. до 55 000лв., както и за
имуществени е уважена до размера от 1 887, 40лв. и отхвърлена за разликата
над 1 887, 40лв. до 2 359, 25лв. и на ответника присъдени разноски от
619, 71лв., като правилно решението следва да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на законна
лихва върху обезщетението, считано от 05.10.2018г. Съгласно формираната съдебна
практика - решение №167/30.01.2020г. по т.д.№2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
и решение №128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/18г., ВКС, І т.о. съгласно чл.429,
ал.3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахова -телното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.В случая, поради липса на други данни по делото съдът
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 05.10.
2018г. с предявяване на застрахователната претенция, поради което след тази
дата дружеството дължи законна лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото лихвите и обезщетението са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахо -вателната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента.За периода от 05.10.2018г. до 17.06.2019г. законната лихва върху
главницата от 32 000лв. възлиза на 2 275, 56лв.От първоинстанционния
съд претенцията е отхвърлена изцяло за периода от 05.10.2018г. до 26.10.2018г.,
вкл.Законната лихва върху сумата от 32 000лв. за този период възлиза на
195, 56лв. Законната лихва върху сумата от 32 000лв. за периода
27.10.2018г. до 17.06.2019г. възлиза на 2 080лв.Решението следва да бъде
отменено в частта му, с която е присъдена законна лихва за този период за
горницата над 2 080лв. до 2 860лв. и в тази част претенцията
отхвърлена. Следва да бъде потвърдено за сумата от 2 080лв.Следва да бъде
отменено и в частта, с която претенцията е отхвърлена за горницата над
2 860лв. до 3 055, 56лв./т.е. за 195, 56лв., представляваща лихва за
периода от 05.10.2018г. до 26.10.2018г., вкл. за главницата от 32 000лв./
и в тази част претенцията уважена, съответно следва да бъде потвърдено в
частта, с която е отхвърлен този иск за горницата над 3 055, 56лв. до
3 911, 11лв.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК за уважената претенция от настоящата
инстанция в размер на 195, 56лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати
д.т. в размер на 25лв.
Въззивницата не представя
доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция.Въззиваемото
дружество претендира присъждането на следните такива разноски: 1/
адв.възнаграждение в размер на 1 800лв. с ДДС, 2/ 974, 95лв. д.т. за
въззивно обжалване, 3/ 70, 99лв. пътни разноски.Представена е фактура №412/25. 08.2020г., издадена от
Адвокатско дружество „Христова, Т. *** с получател ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД за
сумата от 1 500лв. и с ДДС 1800лв. за процесуално представителство по
въззивното производство против решение по т.д.№63/19г. по описа на
ШОС.Посоченият във фактурата начин на плащане е по банков път по посочена
сметка в „Първа инвестиционна банка“АД.По делото не са представени
доказателства до приключване на устните състезания пред въззивна инстанция за
заплащане на така договореното
възнаграждение по банков път или в брой, предвид което искането за неговото
присъждане съдът приема за неоснова -телно.Претендират се пътни разноски, за
удостоверяването на които се представя фактура за заплатен бензин на
26.03.2021г. в гр.Пловдив от купувача Адвокатско дружество „Христова, Т. и
Илиев“ с получател Т.Т..Искането за присъждане на посочената сума е
неоснователно.На първо място подобни разноски не представляват
съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК, а на второ място, дори и да
съставляваха такива, липсват каквито и да било доказателства, че закупеният на
26.03.2021г. бензин в гр.Пловдив от Адвокатско дружество „Христова, Т. и Илиев“
е употребен за пътуването на адв.Р.Ангелов от гр.София за явяване в о.с.з. на
31.03.2021г.От сторените разноски за д.т. - общо 974, 95лв., съразмерно на
приетата за неоснователна част от исковата претенция от настоящата инстанция е
сумата от 255, 60лв., която следва да бъде присъдена на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, а общо за двете инстанции следва да се присъди сумата от 878, 34лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №38/29.06.2020г., постановено по т.д.№63/19г. по описа на
ШОС/в решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в
сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в
частите му, с които: 1/
„ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на П.М.В. сумата, представляваща
разликата над 34 080лв. до 46 860лв., от които: а/ главница, представляваща разликата над 32 000лв. до
44 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил
правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на
основание застрахователна полица № BG/23/117003256793
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил; б/ разликата над
2 080лв. до 2 860лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
/разликата над 32 000лв. до 44 000лв./ за периода от 27.10.2018г. до
17.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази главница /разликата над
32 000лв. до 44 000лв./, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 18.06.2019г. до окончателното й заплащане; 2/ „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса,
представляваща разликата над 1 446, 51лв. до 1 949, 90лв. и разликата
над 236, 09лв. до 400 лв., заплатени от бюджетните средства на съда разноски в
размер; 3/ е отхвърлен предявеният
от П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск за заплащане на мораторна лихва в
частта му за разликата над 2 860лв. до 3 055, 56лв./т.е. за 195,
56лв./, представляваща лихва за периода от 05.10.2018г. до 26.10.2018г., вкл.
за главницата от 32 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.В., ЕГН **********,
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, искове в частите им за осъждане на ответника да й заплати: 1/ сумата, представляваща разликата над
32 000лв. до 44 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил
правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на
основание застрахователна полица № BG/23/11700
3256793 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения
лек автомобил; 2/ сумата,
представляваща разликата над 2 080лв. до 2 860лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата /разликата над 32 000лв. до
44 000лв./ за периода от 27.10.2018г. до 17.06.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК
********* да заплати на П.М.В., ЕГН **********, сумата, представляваща
разликата над 2 860лв. до 3 055, 56лв./т.е. 195, 56лв./,
представляваща законна лихва за периода от 05.10.2018г. до 26.10.2018г., вкл.
за главницата от 32 000лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК
*********, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, на
сметка на Апелативен съд-Варна, сумата от 25лв., представляваща държавна такса,
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/29.06.2020г.,
постановено по т.д.№63/19г. по описа на ШОС/в решението е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с влязло в сила решение №260007/ 30.09.2020г./, в частите му, с които: 1/ „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да
заплати на П.М.В. сумата от 1 887,40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало
на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил правилата за движение при
управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на основание застрахователна
полица № BG/23/117003256793 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил; 2/ „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на П.М.В. сумата от
34 080 лв., от които: а/ главница
32 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 27.12.2017г., причинено от В.А.К., който е нарушил
правилата за движение при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№В0867АТ, на
основание застрахователна полица № BG/23/117003256793
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил; б/ 2 080лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата/32 000лв./ за периода от
27.10.2018г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата/32 000лв./, считано от датата на завеждане на исковата молба -
18.06.2019г. до окончателното й заплащане; 3/
ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати
по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 446, 51лв.
и сумата от 236, 09лв., заплатени от бюджетните средства на съда разноски; 4/ е отхвърлен предявеният от П.М.В.
против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата над уважения размер от
1 887, 40лв. до претендирания размер от 2 359, 25лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди; 5/ е отхвърлен предявеният от
П.М.В. против „ОЗК-Застраховане“АД иск в частта му за разликата над
44 000лв. до претендираните 55 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; 6/ е отхвърлен предявеният от П.М.В.
против „ОЗК-Застраховане“АД иск за мораторна лихва в частта му за разликата над
3 055, 56лв. до 3 911, 11лв.; 7/
П.М.В. е осъдена да заплати на „ОЗК-Застраховане“АД сумата от 619, 71 лв.,
представляваща направените от дружеството съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА П.М.В., ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, сумата от 878,34лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с неоснователната част от исковете,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: