№ 12395
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110128942 по описа за 2022 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу К. Н. Н. установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1782.76 лв.
– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер 130613 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2022 г., до изплащане на
вземането; сумата 253.30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г.;
сумата 48.91 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 28.02.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата 8.64
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10528/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът К. Н. Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Излага твърдения,
1
че не било доказано извършването на реален отчет на топломерите в жилището, както и, че
нямало данни за извършването на периодични проверки относно изправността на СТИ.
Поддържа, че в нарушение на принципа за заплащане на реално консумираната услуга,
ищецът начислявал потребената топлинна енергия винаги на база пълна мощност. Оспорва
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, която дерогирала чл. 153, ал. 6
ЗЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от предявения с исковата
молба период, а именно за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. Оспорва начисленото от
ищеца количество топлинна енергия. Счита, че не е бил поставян в забава, поради което не
дължи заплащане на претендираните обезщетения за забава в размер на законната лихва.
Излага твърдения, че за част от процесните вземания за периода от 18.10.2019 г. до
15.09.2020 г., е налице издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 59973/2019 г. по описа на
СРС, 79 състав срещу Николай К.ов Н. /починал, баща на ищеца/, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20208560401684 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД, конституирано по делото с
определение от 01.08.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10528/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.
Не се споделят доводите на ответника, че за част от процесните вземания за периода от
18.10.2019 г. до 15.09.2020 г., е налице издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 59973/2019
г. по описа на СРС, 79 състав срещу Николай К.ов Н. /починал, баща на ищеца/. От
представеното към отговора на исковата молба запорно съобщение по изп. д. №
20208560401684 не се установява,че същото е образувано за вземания за периода от
18.10.2019 г. до 15.09.2020 г., а че за периода от 18.10.2019 г. до 15.09.2020 г. е начислена
законната лихва върху двете главници в размер 94.70 лв., съот. 2.95 лв. Съдът служебно е
изискал ч. гр. д. № 59973/2019 г. по описа на СРС. От същото се установява, че делото е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК и е издадена заповед за изпълнение от 24.10.2019 г.
срещу НИКОЛАЙ К.ОВ Н. за следните суми: сумата от 1 023,78 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 165,33 лв. за периода от
31.10.2016 г. до 11.10.2019 г., сумата от 31,84 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за
цена на услуга дялово разпределение в размер на 6,30 лв. за периода от 31.10.2016 г. до
11.10.2019 г. и 75 лв. разноски по делото. Заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист. Същата обаче касае предходен период на настоящия до датата
30.04.2018 г., а не соченият в отговора на исковата молба период, поради което и липсва
влязла в сила заповед за изпълнение за част от процесния период. Възраженията в тази
насока са неоснователни. Съдът намира, че така предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
2
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
27 от 07.08.2000 г., с който Анани Благоев Анастасов и Йордана Тодорова Анастасова
продават на Николай Христов Н. собствения си апартамент № 68, находящ се в гр. София,
ул. Дружба, бл. 123, вх. Б, ет. 2. Не се твърди по делото и не се представят доказателства
ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот преди изтичането на процесния период.
Установява се по делото и, че с заявлението-декларация от 18.03.2002 г. Николай
Христов Н. е поискал открИ.нето на партида за процесния имот чрез топлопреносното
предприятие. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Представено е удостоверение за наследници на Николай Христов Н., от което се
установява, че същият е починал на 22.11.2021 г. /т. е. след процесния период / и е оставил
за единствен наследник по закон К. Н. Н.. Ответникът не оспорва да е наследник и да е
приел наследството на Николай Христов Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не
може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за
установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Ответникът като наследник по закон на Николай Н. и придобил всички права и задължения
на починалото лице, вкл. и задълженията му във връзка с ползваната ТЕ за процесния имот
до датата на смъртта на наследодателя - 22.11.2021 г.
3
Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице
да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил Николай Христов Н.,
а след смъртта на потребителя на ТЕ, то задълженията му са преминали в патримониума на
единствения му наследник по закон - К. Н. Н..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и наследодателя на ответника, възникнало по силата на
индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период,
като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Т.“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. По делото се установява, че за процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в
сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а
ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да
уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от
неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл.
139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за
заплащане на топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. №
6705/2017 г. на СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.;
решение № 4069 от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
4
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период няма начислена ТЕ за отопление на имот. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. В процесния имот имало монтирани два броя
водомери за топла вода, които са отчитани с подпис на потребител в процесния период. СТЕ
сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г. Общият
топломер в абонатната станция на вх. Б с фабричен № 4013549 е бил с изтекъл срок на
годност за периода м.09.2019 г. – м.05.2020 г. От ТР „София-Изток“ не са предоставили на
вещото лице свидетелство за метрологична проверка на общия топломер. Същият е сменен с
нов топломер м. 05.2020 г. Съгласно чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на
техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се извършва
метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се
забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е установена и
надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже
годността на измервателното средство при наличие на изрично оспорване на това
обстоятелство от насрещната страна. Доколкото в отговора на исковата молба е налице
изрично възражение относно периодичната проверка изправността на топлоизмервателните
уреди и годността топломера, то непроведеното пълно и главно доказване от страна на
ищеца за годността на топломера в абонатната станция за периода м.09.2019 г. – м.05.2020
г., води до неблагоприятни последици за ищеца.
Съдът намира, че сумите за периода м.09.2019 г. – м.05.2020 г. по СТЕ следва да бъдат
приспаднати. Същевременно не възприема изчисленията на вещото лице на л. 84 от делото,
при което е приспадната единствено сумата за периода м.09.2019 г. – м.05.2020 г., дължима
за БГВ. Не се установява по делото, че за периода м.09.2019 г. – м.05.2020 г.. общият
топломер в сградата, в която се намира процесният имот е бил редовен, а отчетената от него
топлинна енергия има отношение към множителите във формулите по Методиката за дялово
разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост. Нередовността на топломера, липсата
на данни за последваща проверка съобразно ЗИ преди замяната на топломера, води до
невъзможност за преценка дали същият е бил годен или не, поради което и не се доказва
5
дължимостта на отчитаните суми за периода след изтичане срока на годност на топломера.
Доколкото отчетената ТЕ в общия топломер има отношение към множителите във
формулите за изчисление не само на ТЕ за БГВ, а и за ТЕ за сградна инсталация, то към
сумата, която вещото лице е посочило за периода м.09.2019 г. – м.05.2020 г. в размер на
270.26 лв. /която сума е формирана от сумата 241.80 лв. за ТЕ за БГВ за периода м. 09.2019
г. - м.04.2020 г. и сумата от 28.46 лв. за ТЕ за БГВ за м.05.2020 г.-видно от СТЕ/ следва да се
прибави и сумата за сградна инсталация. Сумата за сградна инсталация за периода м.11.2019
г.-м.04.2020 г. е в размер на 155.84 лв. видно от изчисленията на вещото лице по т. 4 от
заключението. За останалите периоди м.09.2019 г. – м.10.2019 г. и м.05.2020 г. не са
начислявани суми за сградна инсталация. Следователно за периода м.09.2019 г. – м.05.2020
г. общият размер на начислената ТЕ, който следва да бъде приспаднат, е 426.10 лв. /155.84
лв.+270.26 лв./
От изчисленията на СТЕ се установява, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. при
отчитане на изравнителните сметки е ползвана топлинна енергия на обща стойност 1779.58
лв. От тази сума следва да се приспадне сумата за периода, за който не се установява
годност на общия топломер - м.09.2019 г. – м.05.2020 г. Или общият размер на дължимата
ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г. е 1353.48 лв.
/1779.58 лв.- 426.10 лв./. От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период е
налице едно частично плащане по обща фактура от 31.07.2021 г. в размер на 25.62 лв., което
плащане е преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и е съобразено от ищеца, респ.
не е предмет на производството. Това обстоятелство се установява и от писмените
доказателства към ИМ – видно от фактура от 31.07.2021 г. в същата е отразено частичното
плащане от 25.62 лв. – л. 29. Като общата фактура от 31.07.2021 г. е в размер на 560.86 лв.,
но се претендира сума в размер на 535.24 лв. с оглед на частичното плащане. Въпреки това
СТЕ не е отчела това частично плащане. По делото не се установява за кой месец се отнася
същото, а и доколкото съдът прие, че за м.05.2020 г. претенцията е неоснователна, то от
общо дължимата сума следва да се приспадне и сумата от 25.62 лв., поради което и
дължимата сума за посочения по-горе период е 1327.86 лв.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.02.2022 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.02.2019 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
6
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 11.2018 г. е станало изискуемо, считано от
15.01.2019 г. При отчитането обаче на спирането на срока по ЗМДВИП, то същото не е
погасено по давност. Следователно погасени са всички вземания за периода м.05.2018 г. –
м.10.2018 г. Вземането за м. 11.2018 г. е станало изискуемо на 15.01.2019 г., но при
отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то
давността за това вземане е изтекла на 22.03.2019 г.
Вещото лице по СТЕ е посочило, че за периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г. дължимата
ТЕ е в общ размер на 195.60 лв. Експертизата в тази й част не е оспорена от страните и се
кредитира от съда. Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от
1132.26 лв. /1327.86 – 195.60/ за периодите 01.11.2018 г. – 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. –
30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1782.76 лв. и за периодите
01.05.2018 г. – 31.10.2018 г. и 01.09.2019 г. – 31.05.2020 г. искът ще се отхвърли. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи и от
кредитираната ССчЕ, а именно – 48.91 лв. за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г., което се
установява от приложените писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането
за м.01.2019 г. е започнала да тече от 01.02.2019 г., но срокът не е изтекъл преди подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото срокът на погасителната давност е бил спрян за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната
давност е спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната давност за м.01.2019
г. изтича м. 04.2019 г., но същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето
7
защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост за
сумата от 48.91 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. –
30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.02.2022 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество –
решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021
г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е съобразило
и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но
претенцията за главница е частично неоснователна по изложените по-горе съображения,
поради което и изчисленията на вещото лице по ССчЕ не могат да се ползват от съда.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница /т. е. без главница отхвърлена поради настъпила погасителна
давност/, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в
случая не се дължи за посочения период на извънредното положение. Оттук и съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за забава върху сумата
по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 106.18 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 14.02.2022 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница /т. е. само за главницата в периода м.05-м.08.2019 г. в размер на
190.80 лв. – по изчисленията на вещото лице по СТЕ/. Оттук и съдът определи по реда на чл.
162 ГПК размера на дължимото обезщетение за забава върху сумата по обща фактура от
31.07.2019 г. в размер на 27.46 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2022 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2021 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 22.75 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
14.02.2022 г.
Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
8
ответника е основателен за сумата в общ размер от 156.39 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 14.02.2022 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 253.30 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 8.64 лв. за
периода 03.03.2019 г. – 14.02.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 429.24 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /определено от съда в общ
размер на 100 лв./ и в размер на 58.69 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
за исковото и за заповедното производство. Уговарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорите за правна защита
и съдействие изрично е посочено, че се оказва безплатна правна помощ на материално
затруднено лице. Минималното адвокатско възнаграждение за заповедното производство е в
размер на 303.29 лв. съобразно чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждение, а за исковото в размер на 376.55 лв. съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение. От
тези суми по съразмерност на адв. М. за оказана безплатна правна помощ се дължат 135.98
лв. за исковото и 109.53 лв. за заповедното производство или общо по двете производство
по съразмерност сумата от 245.51 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б,
срещу К. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж. к. КРАСНО СЕЛО КВ.БОРОВО,
бл. 221, вх. А, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че К. Н. Н. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
следните суми: сумата 1132.26 лв. – главница, представляваща доставената топлинна
енергия за периодите 01.11.2018 г. – 31.08.2019 г. и 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. София, Ж.К. ДРУЖБА, БЛ. 123, ВХ.Б, ЕТ.2, АП.68, аб. № 130613,
сумата 48.91 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
01.01.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 156.39 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 14.02.2022 г. върху вземането за топлинна
9
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 10528/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1132.26 лв. до пълния предявен
размер от 1782.76 лв. и за периодите 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г. и 01.09.2019 г. – 31.05.2020
г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 156.39 лв. до пълния предявен размер от 253.30 лв. и за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 8.64
лв. за периода 03.03.2019 г. – 14.02.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА К. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж. к. КРАСНО СЕЛО
КВ.БОРОВО, бл. 221, вх. А, ет. 4, ап. 12, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 429.24
лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в размер на 58.69 лв. по
съразмерност.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. М. Кръстев М., адвокат при
АК – София, с личен номер **********, с адрес – гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 104, вх. Б,
ет. 1, ап. 25, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от общо 245.51 лв. – адвокатски хонорар
за оказана безплатна правна помощ на К. Н. Н. в исковото и заповедното производство по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Т.” ЕООД, ЕИК ********* като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10