Р Е Ш
Е Н И
Е № 260002
Гр.Перник 10.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 27.август през две хиляди и двадсета година в състав :
Председател: Виктор Георгиев
Членове
:Антония Алексова
Мариета Динева
При секретаря Ива Цветкова, като
разгледа докладваното от В.Георгиев ВНЧХД
№ 95 по описа за 2020 год. , за
да се произнесе взе предвид следното :
С присъда №4/13.01.2020 год.,постановена по нчх.дело №00814/2019год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимата Б.А.Ч.
– родена на *** в ***, българка, българско гражданство, живуща ***, с *** образование, работи в ***
на длъжност „***“, с ЕГН:**********, неомъжена, неосъждана,
за ВИНОВНА в това, че:
- На *** г. в ***, около 16,30 часа, на ул.“***“, в двора на къща № *, чрез
блъскане в гърдите и поваляне на земята, ритане с крак в дясната ръка, десния
крак, удари с ръка в главата и скубане, е причинила на З.К.Г., ЕГН:**********,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на *****************,
като тези увреждания са причинили на пострадалата „страдание“ – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК я е ОСЪДИЛ и е НАЛОЖИЛ наказание „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки както
следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, изразяваща се в явяване и подписване на
осъдената пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично с продължителност на пробационната мярка 7/седем/ месеца и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност на
пробационната мярка 7/седем/ месеца.
С присъдата съдът е признал подсъдимата Б.А.Ч. – със снета
самоличност, за ВИНОВНА в това, че
- На *** г. в
***, около 16,30 ч., на ул.„***“, пред № *, е
казала нещо унизително за честта и достойнството на З.К.Г., в нейно присъствие
и публично в присъствието на други хора, като я е нарекла:„Курво мръсна, два
пъти полиция ми викаш. Ей сега ще ти еба майката и ще видиш какво ще ти
направя“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, но тъй
като в качеството си на обидена от частната тъжителка е отвърнала веднага с
обида на основание чл.146 ал.2 от НК съдът е
ОСВОБОДИЛ и двете от наказание.
Съдат е осъдил Б.А.Ч., с ЕГН:**********, живуща ***, да заплати на З.К.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на
деянието – *** г. до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на Районен
съд – Перник 4% върху уважената част на гражданския иск, но не по-малко от 50
лева, като е ОТХВЪРЛИЛ същия до пълния предявен размер от 2000лв. като
неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил Б.А.Ч., с ЕГН:**********, живуща ***, да заплати на З.К.Г.,
ЕГН: **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди–душевни страдания, притеснения, срам и унижение,
накърняване на личното достойнство, вследствие на деянието по чл.148 ал.1 т.1
вр. с чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,считано от деня
на деянието – *** г. до окончателното й
изплащане, а по сметка на Районен съд – Перник 4% от уважената част на
гражданския иск, но не по-малко от 50 лева, като е ОТХВЪРЛИЛ същия до пълния предявен размер от
2000лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата Б.А.Ч. - със снета по делото
самоличност, да заплати на частния тъжител З.К.Г. сумата в размер на 12,00 лв.
/дванадесет лева/ за образуване на производството по делото и сумата от 80,00
/осемдесет лева/, представляваща възнаграждение на вещото лице по назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимата Б.Ч. , която чрез защитникът си адв.М. в срок е депозирал въззивна жалба.В жалбата се релевират доводи ,че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована.Релевират се съображения за прекратяване на наказтелното производство , алтернативно се прави искане за приложение на чл.78а от НК. Прави се искане за намаляване на размера на присъденото на частната тъжителка обезщетение за причинени неимуществени вреди. Релевират се доводи за прекомерност на претендираното от повереника на тъжителката възнаграждение за правна помощ..
Частната тъжителка З. Г. чрез своя повреник адв.Б. е изразила становище , че постановената присъда е законосъобразна и обоснована и моли да бъде потвърдена. Повореникът и адв. Б. претендира подсъдимата да бъде осъдена да заплати на частната тъжителка сумата от 500лв. съгласно сключения договор за правна помощ пред въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК , намери за установено следното :
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по
делото гласни и писмени доказателства, първостепенният
съд е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка,а тя се
свежда до следното : Подсъдимата Б.А.Ч.
е родена на *** в ***.Българка
е.Има българско гражданство.Живее в
***.Има ***
образование.Работи като “*** ” в ***.Не е омъжена.Видно от приложената към материалите по
делото справка за съдимост до момента не е осъждана за извършени от нея
престъпления от общ характер. Освобождавана е от наказателна отговорност по
реда на глава 28-ма от НПК за престъпление по чл.227 б ал.1 от НК,извършено на *** година в *** ,за което й е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500лв.По делото
липсват данни за изпълнение от страна на подсъдимата на
административното наказание „глоба“,наложено
й по горепосоченото делото.
Подсъдимата и частната тъжителка към ***
година се познавали добре.Същите били съседи в ***.Подсъдимата
Б.А.Ч. живеела на №*, а
частната тъжителка З.К.Г. на №* на посочената улица.Между двете жени съществували
проблеми във взаимоотношения им, които имали в основата си спор за
имоти,датиращ от времето на техните родители.На ***
година в имота на подсъдимата се
извършвали изкопни работи ,за което била използвана тежка техника-багер.От тази
дейност частната тъжителка била обезпокоена,тъй като смятала,че те застрашават
здравината на подпорна стена,изградена в нейния имот.За същото сигнализирала
органите на МВР П. ** РУ.На място пристигнали
св.Г. П. Г. в
качеството на „мл.полицейски инспектор“ и
св.А. Б. Г..Същите отправили устно полицейско разпореждане към
подсъдимата да преустанови изкопните работи и да отстрани техниката от
имота.Същата първоначално го изпълнила.Полицейските служители се оттеглили от мястото.Кратко време след това последвал
втори сигнал от
страна на частната тъжителка.
Установявайки,че посещението на
полицейските органи е по сигнал на частната тъжителка, подсъдимата се насочила към имота й ,при което между
двете възникнал словесен спор, който прераснал в скандал.Повод за ескалация на
напрежението между двете жени бил факта,че частната тъжителка отправила към
подсъдимата думите:“децата са ти копелета“.Това възмутило Ч. изключително много
,при което в резултат на казаното от частната тъжителка й заявила: :„Курво
мръсна, два пъти полиция ми викаш. Ей сега ще ти еба майката и ще видиш какво
ще ти направя“. След това блъснала дворната врата на имота,стопанисван от
частната тъжителка,непосредствено зад която се намирала последната.От
насилственото отваряне/блъскане/ на вратата частната тъжителка паднала на
земята .Последвали удари от подсъдимата върху нея. Същата я ритала с крак .Удряла
я с ръка по главата.Скубала я.На място
пристигнали техните съседи св.А. Ч. И. и М. А. Ч.,които
предотвратили конфликта между двете
жени.
Горната фактическа обстановка съдът е установил
посредством проведените разпити на подсъдимата,на свидетелите ,на вещото
лице и събраните в хода на съдебното
следствие,приети и приложени като доказателства по делото по реда на чл.283
ал.1 от НПК писмени документи.
От
материалите по делото е видно ,че подсъдимата не отрича ,че силно афектирана от
думите на тъжителката „ Децата ти са копелета „ е отвърнала веднага с обида.Заявила е:“Казах
на З.,че е мръсница,идиотка,простачка…..Може и да съм я напсувала на
майка…….Когато ми нарече децата копелета…..ми падна пердето.“По отношение на
последващото си поведение подсъдимата твърди:“Знам,че накрая бях
агресивна,бутнах портата ,не отричам,но не си спомням да съм я удряла.“ По
безспорен начин
съдът е установил ,че на ***
година по повод извършване на изкопни работи в двора ,в който тъжителката и семейството й живее е възникнал спор
между двете.Установява се и причината ,поради която подсъдимата е отправила на
публично място обиди срещу частната тъжителка ,както и причината за
последващото й по-агресивно поведение-отправените от частната тъжителка
нецензурни реплики по отношение на нейните деца.Подсъдимата се е почувствала
изключително засегната като майка ,която отглежда сама двете си деца и носи отговорност за тяхното отглеждане и
развитие.
Механизмът на развилия се конфликт между страните на инкриминираната дата съдът е
установил и от показанията на св.А. Ч. И. и М. А. Ч..
Св.И. е заявил : „Познавам двете страни….Видях,че Б. и З. се
карат…..З. беше отвътре,а Б. и майка й отвън на портата.Б. бутна портата и тя
се отвори ………Б. като се отвори портата и тя беше непосредствено до
портата….Имаше малко „сецане “и тогава вече нещо си казаха,но ние вече излязохме щом
дойде кварталния.“Сецането“ означава да се
дърпат двете.“
Св.Ч. е заявила :“Познавам и
двете страни…..Леля З. беше в нас и те двете с Б. започнаха да се карат…..Те си
разменяха някакви обиди между тях.Взаимно си нанасяха обиди….Видях,че Б.
посегна на З. вътре в къщата й .“
Правилно съдът е приел ,че показанията на тези свидетели кореспондират
с обясненията на подсъдимата,досежно взаимното отправяне на обиди от страна на
двете жени и упражненото от подсъдимата
физическо насилие ,квалифицирано от св.И. като
„сецане“..Именно
тези свидетели в качеството на съседи са били тези,които са
направили опит да предотвратят задълбочаването на конфликта между двете.
Фактическата обстановка на взаимни обиди
между тъжителката и подсъдимата , както и на проявената физическа агресия /
нанасяне на удари с ръце и крака / от страна на подсъдимата по отношение на тъжителката обосновано съдът е установил като е
кредитирал показанията на полицейските служители св.Г. Г. и А. Г..В тази насока правилно съдът е приел ,
че полицейските служители се
явяват напълно незаинтересовани от развитието на производството по делото.
Видно от заключението на
назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на *** година в *** на частната тъжителка са били причинени
увреждания-контузия в областта на *********************,които в съвкупност са й причинила страдание.
В хода на съдебното следствие
са събрани,приети и приложени като доказателства по делото писмени такива
,обективирани в писма рег.№28982/17.10.2019 година на Началник ** РУ П. и съдържащите се в
преписка рег.№1216/2018 година по описа на РП-П.. Правилно съдът е приел , че съдържанието на писмените документи
кореспондира напълно с гласните доказателства,събрани посредством разпит на
подсъдимата ,свидетелите и вещото лице.
Откъм
фактическа страна обосновано съдът е приел за безспорно установено ,че :На ***
година в ***
между частната тъжителка и подсъдимата,отношенията между които били
трайно негативни възникнал спор във връзка с извършващи се изкопни
дейности,организирани от подсъдимата.
В хода на същия по сигнал на частната тъжителка двукратно мястото било
посетено от полицейски служители на ** РУ П..
При възникналия конфликт ,по
повод отправена от частната тъжителка реплика към подсъдимата:“децата са ти
копелета“последната, силно афектирана отправила към частната тъжителка
думите:“Ей сега ще ти еба майката,простачка.“След това блъснала входната врата
на двора на къщата на частната тъжителка.Тя,частната тъжителка паднала на
земята ,а подсъдимата й нанесла удари,причинили й описаните телесни
увреждания.
От правна страна законосъобразно съдът е приел,че на
*** година в ***
подсъдимата е причинила на частната
тъжителка лека телесна повреда- контузия в областта на ***************** , което
субсимира признаците на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК има когато е налице леко
увреждане на анатомическата цялост на тъканите
и леки изменения във физиологическите им функции/Тълкувателно решение
№51/16.09.1989 година по н.д.№41/89 година на ОСК/.
Правилно съдът е
приел ,че от субективна страна
деянието е осъществено чрез пряк умисъл като форма на вината–подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието,съзнавала е обществено опасните
последици от него и е искала тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимата , както и влошените взаимоотношения между нея и
частната тъжителка.
Отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства правилно съдът
не е намерил.
Съдът като е признал подсъдимата за виновна в осъществен състав на престъпление
по чл.130 ал.1 от НК и е наложил наказание „Пробация“ с пробационни мерки,както
следва:“Задължителна регистрация по настоящ адрес“,изразяваща се в явяване и
подписване на осъдената пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично с продължителност на пробационната мярка седем месеца и „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка седем месеца.
Обосновано съдът е намерил,че с оглед личността на
подсъдимата,нейното социално и материално положение, както и всички данни
относно личността й този вид наказание от системата на наказанията в НК в най-
пълен обем би спомогнало за нейното
поправяне.Действително
това наказание би оказало и предупредително-възпиращо
въздействие спрямо останалите граждани на обществото,насочено
към спазване на законите и добрите нрави.Така наложеното наказание издържа критерия за съответност
по чл.35 , ал.3 от НК.
По
гражданската отговорност за деяние по чл.130 ал.1 от НК.
След като е признал подсъдимата за виновна за престъпление по чл.130 ал.1 от НК съдът я е осъдил да заплати на частния
тъжител З.К.Г. сумата от 500 лв.,представляваща обезщетение за
претърпени от нея в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени
вреди, считано от датата на
увреждането *** година до окончателното й изплащане,ведно със
законната лихва върху сумата , като е
отхвърлил последният в останалата му част до пълния
предявен размер от 2000 лв. като неоснователен
и недоказан.
Настоящият съдебен
състав намира,че сумата от
500 лв. справедливо би репарирала Г. за
причинените й неимуществени вреди, поради което обезщетението се явява справедливо
определено.
По отношение на деянието по чл.148 ал.1 вр. с чл.146 от НК обосновано съдът е приел ,че тъжителката и подсъдимата взаимно са
си отправили обидни реплики.Частната тъжителка е отправила към подсъдимата думите
:“Децата са ти копелета“.В резултат на казаното подсъдимата й е заявила:
:„Курво мръсна, два пъти полиция ми викаш. Ей сега ще ти еба майката и ще видиш
какво ще ти направя“..т.е. законосъобразно съдът е приел ,че това деяние може да се оцени като извършено в условията на реторсия, поради което законосъобразно
съдът е приел ,че следва да освободи и подсъдимата и частната тъжителка от наказание.
По
гражданската отговорност за престъплението по чл.148 ал.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Обосновано съдът е развил
съображения ,че освобождаването
от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД-всеки е длъжен да поправи вредите,които
виновно е причинил другиму.Тази отговорност се поражда при наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия и
настъпилите вреди за тъжителя. По силата на чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди,които са пряка и непосредствена
последица от увреждането ,а това в случая е
нанесена обида :„Курво мръсна, два пъти полиция ми викаш. Ей сега ще ти
еба майката и ще видиш какво ще ти направя“ . След като подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. чл.148
ал.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК,което е и фактическото основание на иска законосъобразно съдът е приел,че
този иск ,с който тъжителя претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на гореописаното престъпление се явява доказан по основание .Съобразно
установеното по делото, по справедливост съдът е присъдил сумата
от 200 лв.дължимо обезщетение ,като за горницата до пълния предявен размер от
2000 лв. съдът е
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Настоящата въззивна съдебна
инстанция намери ,че тази искова претенция е справедлино определена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
, ал.3 от НПК законосъобразно съдът е възложил в тежест на подсъдимата
направените по делото разноски.
Не са налице условията за
пракратяване на наказателното производство , както и за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК , тъй като подсъдимата вече е освобождавана
от наказателна отговорност по този ред и
не са налице доказателства за изпълнение
от страна на подсъдимата на административното наказание „глоба“ в размер на 500лв.
за извършето от нея деяние по чл.227б , ал.1 от НК на ***год.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение
на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.При всичко
това е установено , че подсъдимата е
извършила престъплението, за което е обвинена при фактическа обстановка, която
напълно се възприема от настоящата инстанция.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила , поради
което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.Тъй като пред
въззивната инстанция частната тъжителка е представила договар за правна помощ с
нейния повереник адв. Г.Б. за сумата от 500лв. , то с оглед изхода на делото
подсъдимата Б.Ч. ще следва да бъде осъдена да заплати на тъжителката З.Г. тази
сума.
Като взе предвид
изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №4/13.01.2020год.,
постановена по НЧХД №00814/2019 год. по описа на Районен съд гр.Перник.
ОСЪЖДА подсъдимата Б.А.Ч. със
снета по делото самоличност да заплати на частната тъжителка З.К.Г. със снета
по делото самоличност сумата от 500 / петстотин/ лева представляваща направени
от частната тъжителка З.Г. разноски по договора за правна помощ с нейния
повереник- адв. Г.Б. от ПАК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.