Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1840 17.07.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на втори юли две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Невена Ковачева
Секретар: Недялка
Димитрова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 8970 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, в хода на производството заместено от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от М.Д.Д.,
с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът З.Ж.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 600 лева главница по договор за паричен заем № 5361703/05.06.2017 г.,
сумата от 105,15 лева договорна
лихва за периода от 05.07.2017 г. до 02.03.2018 г., сумата от 283,50 лева такса
за експресно разглеждане на документи, сумата от 283,50 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 245 лева разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, ведно със законна лихва върху
главницата от деня на подаване на заявлението – 10.05.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 3383/2018 г. на БРС.
Твърди се, че ответникът е страна по
договор за паричен заем № 5361703/ 05.06.2017 г., който е сключен с „Вива
кредит“ ООД и по който Р. е получила в заем сумата от 600 лева, която е
следвало да върне на 9 месечни погасителни вноски, последната с падеж
02.03.2018 г.
С договор за
цесия от 01.03.2018 г., сключен между „Вива кредит” и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД са прехвърлени вземанията на кредитора по договора
за заем, а с договор за цесия от 03.05.2019 г. вземанията са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Моли се за
уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответната
страна чрез особен представител е посочила, че оспорва изцяло предявените
искове, тъй като Р. не е уведомена за цесията. Освен това вземането не е
станало изискуемо. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем Вивакредит план № 5361703/05.06.2017 г., сключен
между „Вива кредит” ООД и З.Р.. Дружеството е предоставило на Р. в заем сума в
размер на 600 лева, като е уговорена такса за допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите 283,50 лева. Страните са договорили фиксиран годишен
лихвен процент 40,29 %, а годишният процент на разходите – 49,45 %. Съгласно
договора сумата подлежи на връщане на 9 месечни погасителни вноски от по 109,85
лева, в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане на
документи. Падежът на първата вноска е на 05.07.2017 г., а на последната такава
– 02.03.2018 г. В чл. 4 е предвидено задължение за заемателя да предостави в
3-дневен срок обезпечение – поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 4,
ал. 2 в случай на неизпълнение на горното задължение на заемателя се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, която се разсрочва на равни
части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата вноска е в размер на 141,35 лева.
Представен е и сключеният между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Вива Кредит“ ООД рамков договор за
цесия от 01.12.2016 г., като съгласно приложение № 1 към него са прехвърлени и
вземанията към Р. в общ размер от 1517,15 лева към 01.03.2018 г.
Цедентът е упълномощил „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото. На 03.05.2019 г. е
сключен договор за цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като процесното вземане е
прехвърлено изцяло и към момента на цесията възлиза на 2690,24 лева. Цедентът е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „Вива кредит” ООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. Следвало
е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и
уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответника
е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските
си договора.
По делото
е безспорно установено, че на 05.06.2017 г. „Вива кредит” ООД и З.Р. са сключили валиден договор
за кредит. Поради това съдът намира
за доказано
основанието на иска – съществуване на договорно
правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредиполучателя
да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска, включваща
главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане. Действието на договора се е
прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 02.03.2018 г. Поради това
и кредиторът не е бил длъжен да уведомява нарочно кредитополучателя за
изискуемост на вземането, тъй като ищецът се позовава не на предсрочна изискуемост
на цялото вземане, а на изискуемост поради настъпване на падежа на последната
вноска, уговорена между страните, на 02.03.2018 г. По делото е безспорно установено и не се спори, че „Вива кредит” ООД е предало на ответника сума в размер на 600 лева, което се удостоверява от
разписката върху самия договор – чл. 2, ал. 1, т. 10. Ищецът е изпълнил договорното си задължение
и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с начисленото оскъпяване, в сроковете, уговорени
в договора. Доказателства за заплащане на дължимите суми от страна на ответника липсват, въпреки
изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Съгласно
чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което
е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия,
съгласно който „Вива Кредит“ ООД е прехвърлило вземанията си по процесния
договор за паричен заем на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
което от своя страна ги е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника,
че не е уведомен за прехвърляне на вземането. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за
цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни
и, ако не е бил надлежно уведомен и е
изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Съобщаването на
договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането
преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на
вземането. Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия.
До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. В случая обаче следва да се отбележи, че
длъжникът не е изпълнявал на никой от кредиторите
– факт е, че Р. не е заплащала
минималните погасителни вноски. От друга страна, ответникът е получил
отправеното от „Вива кредит” ООД чрез пълномощника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата
молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за
цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че и двата договора за цесия имат действие за длъжника.
Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане на
прехвърлената сума на стария кредитор, то цесионерът – ищец се явява носител на
това вземане.
При това и
по отношение на дължимостта на търсените суми съдът намира, че исковете за
главница, такса за експресно разглеждане на документи и договорна лихва като
основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха доказателства
за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане.
По отношение на иска за неустойка съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С оглед съдържанието на същата и съобразявайки
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесната клауза за
неустойка е нищожна. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на
обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима при
неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза.
Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит,
уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което и на
основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Ето защо искът за
неустойка следва да се отхвърли.
По отношение на иска за присъждане на разходи за извънсъдебно събиране на
задължението съдът намира същия за неоснователен, тъй като по делото не се
представиха каквито и да било доказателства за направата на разходи било за
дейност на служител, било за събиране на просрочени вземания и въобще за
извършване на каквито и да било действия за извънсъдебно събиране на вземанията
от страна на „Вива Кредит“ ООД.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с
оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 435,30 лева в настоящото производство, както и направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 48,87 лева.
Поради
изложените аргументи Бургаският районен съд
Р ЕШ
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на З.Ж.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от М.Д.Д., сумата от 600 лева
(шестстотин лева) главница по
договор за паричен заем № 5361703/05.06.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и Р.,
сумата от 105,15 лева (сто и пет
лева и петнадесет стотинки) договорна лихва за периода от 05.07.2017 г. до
02.03.2018 г., сумата от 283,50 лева (двеста осемдесет и три лева и петдесет
стотинки) такса за експресно разглеждане на документи, ведно със законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението – 10.05.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3383/2018 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на
сумата от 283,50 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
сумата от 245 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
ОСЪЖДА З.Ж.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от М.Д.Д., сумата от 484,17 лева (четиристотин осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД