№ 1322
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. П. М. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 22-8703-000033/17.05.2022г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, с което на
лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че в ЗДвП липсва легална
дефиниция на понятие „дрифт“, поради което счита за недопустимо налагане
на санкция за такова нарушение. Намира, че неоснователно наказващият
орган не е отчел показанията на посочен от него свидетел-очевидец. Не
оспорва извършването на рязка маневра, но твърди, че същата не е била
умишлено извършена, а е резултат от плъзгане по мократа пътна настилка.
Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. Ж. Г. от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и излага допълнителни доводи за
недоказаност на възприетата от наказващия орган фактическа обстановка,
както и за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 07.04.2022г. около 15,15 часа,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „ВАЗ 2103“ с рег.№ В 3681
КХ по ул.“Цар Асен“ в гр.Варна, в посока бул.“Сливница“. В автомобила
пътувал и св.И. Б. Г.. На кръстовището на посочените улици жалбоподателят
не намалил скоростта, а извършил маневра, като рязко завил надясно с
едновременно подаване на повече газ, при което задните гуми се завъртели с
по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В
резултат от това задната част на автомобила се приплъзнала, описала
полукръг и навлязла в съседната лента за движение. Действията на водача
били наблюдавани от свидетелите Н. Ж. П. и С. И. З.- служители в сектор
„Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, които преценили,
че се касае за т.нар. „дрифт“. Двамата настигнали жалбоподателя и го спрели
за проверка. Във връзка с възприетото от посочените свидетели поведение на
водача, на същата дата му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че използвал път, отворен за
обществено ползване, за други цели.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан с общи възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. но след разглеждането им от назначена за целта комисия
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения акт на 17.05.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Н. Ж.
П. и С. И. З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата непосредствено са
възприели действията на жалбоподателя, движението на автомобила и
специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че не се касае за
2
плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено
извършена маневра. По делото не е констатирано наличие на предубеденост
или необективност у свидетелите- същите не извличат ползи от твърденията
си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма
данни изобщо да са го познавали. Поради това за съда не съществуват
основания за съмнение в достоверността на техните показания.
По делото като свидетел е разпитано и лицето И. Б. Г., който твърди, че
в действителност автомобилът е „занесъл“, тъй като пътната настилка била
мокра. Отрича жалбоподателят да е извършвал специфични действия с волана
или ръчната спирачка. Свидетелят обаче е близък приятел на жалбоподателя,
при което е налице съмнение в достоверността на неговите показания и
същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това
показанията му не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда,
при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.
Обстоятелството, че по-рано през деня е валял слаб краткотраен дъжд (видно
от представената справка от НИМХ), само по себе си, не доказва, че
управляваният от жалбоподателя автомобил се е плъзнал по независещи от
волята му причини. При това положение, предвид липсата на основания за
съмнение в обективността на свидетелите П. и З. и с оглед обстоятелството,
че първият е изложил аналогични твърдения в изготвената от него докладна
записка, като такива се съдържат и в приобщените като писмени
доказателства сведения (а последователността и безпротиворечивостта на
изявленията на свидетелите е индиция за тяхната достоверност), съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата
полицейски служители, които позволяват изложената фактическа обстановка
да бъде счетена за безспорно установена.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи
изложените фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
3
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
Съдът не намира основания да се съгласи с позицията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално
нарушение във връзка с отразяването на фактическата обстановка.
Фактическите твърдения на наказващия орган са ясни в напълно достатъчна
степен и липсват основания да се счете, че правото на защита на
санкционираното лице е било по някакъв начин накърнено. Не представлява
процесуално нарушение и некредитирането на определени доказателства.
Също така сведенията на св.Г. не са игнорирани, а изрично са обсъдени от
специално назначената по случая комисия, със становището на която
наказващият орган е приел да се съгласи.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на
моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са
приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.“Цар Асен“ и бул.“Сливница“
в гр.Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на
свидетелите П. и З., за които, както беше посочено, липсват основания да не
бъдат кредитирани, се установява, че жалбоподателят е използвал посочените
улица и булевард не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а
за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на
задните гуми. По този начин М. е нарушил цитираната разпоредба, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно
постановление.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че правната
4
квалификация на деянието е определена неправилно, тъй като в ЗДвП липсва
легална дефиниция на понятие „дрифт“. Това понятие е дефинирано от
практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол
чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.
По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В
практиката си ВАдмС изтъква, че именно довеждането на МПС извън
контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение №
554 от 20.04.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 464/2022 г.). Съдебната
практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните
осъществява състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП (в тази насока са
не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн.др.)- становище, което се
споделя изцяло и от настоящия състав.
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е
наложено на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Напротив, нарушението е осъществено
в централната градска част, като жалбоподателят е навлязъл с висока скорост
в кръстовище, в района на което са се намирали и множество пешеходци
(видно от приложените писмени доказателства), при което е съществувал
значителен риск от настъпване на произшествие. Липсват също така каквито
и да било извинителни причини за извършването на нарушението и
следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагане на цитираната норма.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда. В случая производството по делото е протекло в две
5
съдебни заседания, в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено
е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-8703-
000033/17.05.2022г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор
„Специализирани полицейски сили“-Варна, с което на А. П. М. от гр. Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП,
са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А. П. М. от гр. Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6