№ 1294
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501139 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 11.11.24г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 1139/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-25 състав от 14.02.24г. по г.д. № 13766/20г. са уважени /до размера
на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Н. К. против „Биогейм“ ООД и са отхвърлени /за сумите и
периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
на Н. К. против „Биогейм“ ООД.
Решението на СГС се обжалва само от „Биогейм“ ООД /в осъдителната част/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени и гласни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на
страните/ удостоверяват, че:
На 25.08.10г. – „Биогейм“ ООД /в качеството си на собственик на недвижим имот –
конкретизиран по параметри в исковата молба/ и „Джимтех“ ООД /в качеството си на „строител“/
са сключили предварителен договор /по смисъла на чл. 19 от ЗЗД/ за учредяване на право на строеж
/от първото дружество в полза на второто такова/ и за изграждане на постройка. Така учреденото
правоотношение не е било финализирано /чрез сключването на нотариална сделка/.
Ищецът поддържа, че във връзка със създаденото правоотношение /по процесния
предварителен договор/ в полза на ответника е била платена /авансово/ сума в размер на 41 500
евро, че договорната връзка е била развалена /в хипотезата на чл. 87 от ЗЗД/ поради неизправност
/неизпълнение/ от страна на „Биогейм“ ООД /същият не е изпълнил задължението си по договора –
да финализира процесното правоотношение чрез сключване на нотариална сделка/, че след
развалянето на договора част от посочената сума /в размер на 4 851 евро/ е била възстановена
/върната/ на строителя и, че вземанията на „Джимтех“ ООД по предварителния договор са били
1
прехвърлени /цедирани – с договор от 25.02.16г./ в негова полза.
С оглед това: Н. К. претендира /в качеството си на цесионер – приобретател на правата
на „Джимтех“ ООД по посочената договорна връзка/ връщане /при условията на чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД/ на остатъка /в размер на 36 649 евро/ от предварително
платения аванс /в размер на 41 500 евро/.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения относно
всички обстоятелства /релевантни и относими към съществото на процесния правен спор/.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС. В
допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника по въззивната жалба/:
Обстоятелството, че процесното авансово плащане е било сторено на по-ранен етап
/преди визирания срок по процесния предварителен договор/ се явява „правомерно“ направено /с
оглед правилото на чл. 70 от ЗЗД, което позволява парично задължение да бъде изпълнено и
„предсрочно“/. От друга страна /в същата връзка/: релевантното обстоятелство в случая /с оглед
предмета на процесния правен спор/ е това, че процесната сума действително е била платена на
/получена от/ ответника /съобразно следващите съображения в тази насока/.
Изявлението на ответника /за прекратяване на процесното правоотношение/ не е
породило надлежно правен ефект: същото /дори да се приеме за реално „доставено“ на „Джимтех“
ООД/ не е индивидуализирано по предмет /не сочи конкретно неизпълнение – по естество и вид/ от
страна на строителя; изявлението е сторено и в противоречие с императивното правило на чл. 87,
ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД /не предоставя на дружеството срок за изпълнение/. В последната насока: в
процеса не е заявена защитна теза /от страна на ответника/ в контекста на постановките по чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД. От друга страна /в същата насока/: релевантното обстоятелство в случая /и във всяка
подобна хипотеза/ е това – коя страна е била изправна /в рамките на учреденото правоотношение/;
само в полза на такава страна законът предоставя правото /възможността/ да развали /надлежно/
договорна връзка. В тази насока: по делото е представено писмено доказателство /нотариален акт
от 27.07.11г./, което удостоверява, че ответникът /в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот/ е извършил разпореждане с имуществения актив /предмет на процесния
предварителен договор/ в полза на трети за правоотношението правни субекти. Този правен акт
представлява пряко договорно неизпълнение /доколкото същият рефлектира директно върху
възможността за финализиране на процесното предварително правоотношение със страната по
тази сделка - „Джимтех“ ООД/. В този смисъл: ответникът в случая се явява неизправна страна по
процесната договорна връзка /поради което и предвид горните съображения – в полза на „Биогейм“
ООД не е възникнало право да развали сделката/. Обратно – такова право е възникнало в полза на
ищеца /като изправна страна по сделката/ и същото е било надлежно упражнено /с нотариална
покана/; самата искова молба /предвид съдържанието си/ също представлява конкретно изявление
/по смисъла на чл. 87 от ЗЗД/.
След развалянето на учреденото правоотношение – в полза на „Джимтех“ ООД
/съответно в полза и на Н. К. като цесионер на това дружество – предвид следващите съображения/
е възникнало /по смисъла на чл. 55, ал. 1, прдл. 3-то от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД/ правото да
иска връщане на процесния остатък от авансово платената по договора сума. В тази връзка:
Процесната цесия /съществуването на която се обоснова с клаузите на договора за
съвместно инвестиране от 25.08.10г., сключен между ищеца и „Джимтех“ ООД; в тази насока е и
събраният по делото гласен доказателствен материал/ е била съобщена /извън-съдебно/ на
ответника - при спазване на постановките по раздел 4-ти от ЗЗД /на практика и самата искова молба
представлява съобщаване на цесията – предвид конкретното й съдържание/. Правният ефект на
тази сделка /изразяващ се в това, че физическото лице – цесионер замества изцяло като страна в
процесното правоотношение юридическото лице – цедент/ рефлектира позитивно в патримониума
на ищеца – както по отношение на правата на „Джимтех“ ООД по процесния предварителен
договор, така и спрямо правата, които това дружество е придобило след развалянето на сделката /в
това число и правото – да се иска връщане на авансово платената по договора сума/.
2
Плащането на процесния аванс е удостоверено с писмени доказателства /ордери/, които
не са оспорени от страна на ответника като автентичност /истинност, авторство/. Дали сторените
парични транзакции са били осчетоводени от ответника е без значение /релевантно обстоятелство
в случая и във всяка подобна хипотеза е да бъде установено – реално парично разместване/.
Действително: ордерите са оформени в полза не на „Биогейм“ ООД, а на П. А.. Същият обаче е
получил паричните суми надлежно - в качеството си на управител /представител/ на ответника.
Съдържанието на един от процесните ордери /този от 07.10.11г./ се подкрепя и от друго писмено
доказателство /разписка от същата дата/, която също удостоверява получаване на част от авансово
платената сума /този документ също не е оспорен като истинност, автентичност, авторство/.
Връщането на част от аванса /в размер на 4 851 евро/ също е бил сторено от П. А. /управител и
представител на ответника – съобразно изложеното по-горе/ в полза на ищеца /представените в
тази връзка писмени доказателства отново не са оспорени като истинност, автентичност,
авторство/. От друга страна: посоченото връщане /съобразно съдържанието на двата ордера, които
са били оформени след сключването на процесния договор за цесия/ на практика представлява
косвено признание, че процесната договорна връзка е била прекратена – развалена /не са заявени
доводи, които да обосноват частичното връщане на аванса с други обстоятелства/. Изключването
/от доказателствения материал/ на посочените два ордера обаче /по съображенията, изложени от
ответника; в това число и поради разминаването в имената на получателя на паричните суми – Н.
вместо Н./ не може да обоснове отхвърляне на иска /доколкото: визираните в обсъжданите
документи суми – не са предмет на спора; тези суми не се претендират от ищеца/. От друга страна
/в горната насока/: при липса на твърдения /възражения/ да са съществували други
правоотношения /различни от процесното/ между страните по предварителния договор /двете
търговски дружества, а и между физическите лица, които фигурират в платежните документи/ то
всички парични транслации между изброените правни субекти /юридически лица и физически
лица/ следва да бъдат съотнесени именно към правоотношението по договора от 25.08.10г. и този
от 25.02.16г.
На последно място: възражението на ответника за изтекла погасителна давност – не се
явява поддържано пред настоящата инстанция /конкретни и изрични доводи в такава насока не са
изложени във въззивната жалба/. С оглед това: настоящият съд не излага съображения в посочената
насока /изводите на първоинстанционния съдия обаче в тази връзка се явяват – съобразени с
постановката на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД и оформилата се по приложението на тези законови текстове съдебна практика/.
Изложеното обосновава извод, че предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
/във връзка с чл. 87 от ЗЗД/ се явяват надлежно удостоверени в процеса /което позволява –
процесният главен иск да бъде уважен/.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск /по чл. 86 от ЗЗД/ до размера на присъдената
от първоинстанционния съдия сума: ответникът не оспорва /такива доводи във въззивната жалба не
се съдържат/ периода и размера на процесната мораторна лихва /която е била изчислена от СГС при
съобразяване и на възражението на „Биогейм“ ООД по чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД/.
Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/
в размер на 500 лева. Тази сума кореспондира /от една страна/ с актуалната практика на СЕС /която
позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/. Същата сума
кореспондира /от друга страна/ с вида, естеството и обема на оказаната пред въззивния съд
адвокатска защита /която на практика преповтаря вече застъпени тези в рамките на
първоинстанционното производство; пред САС не са събирани допълнителни доказателства/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваните осъдителни части/ решение на СГС 1-25 състав от
3
14.02.24г. по г.д. № 13766/20г.
ОСЪЖДА „Биогейм“ ООД да плати на адвокат В. Б. 500 лева /адвокатски хонорар по
чл. 38 от ЗА за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4