№ 9673
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20221110164779 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420 ГПК.
С молба от 28.02.2023 г. на Р. Т. е поискано спиране на незабавното изпълнение
на Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.01.2023 г., с която е
разпоредено Р. Т. да заплати на „С...“ АД суми в съответен размер въз основа на
договор за кредит от 30.01.2020г., срещу която заповед е постъпило възражение от
длъжницата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Твърди, че не дължи вземанията по договора за кредит, за обезпечаване
вземанията по който е учредена договорна ипотека върху посочен в молбата имот, тъй
като договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави поради
следните съображения:
в процесния договор е уговорена възнаградителна лихва от 30%, която не е
еквивалентна на насрещната престация на кредитора;
уговорката относно тази лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от
императивни норми, което водело до нищожност на целия договор за кредит;
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради неточно определяне
на размера на възнаградителната лихва и съответно на ГПР;
в договора не се съдържа информация за условията за прилагане на ГЛП и индекс
или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния, при наличие на такъв,
както и условия за прилагане на възнаградителна лихва от 30%, като липсва и
методика за определяне на лихвения процент по кредита;
клаузата за горната лихва е неравноправна при наличие на всички предпоставки
по чл. 143 ЗЗП, а също и като неиндивидуално уговорена.
Иска спиране на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК – наличие на
неравноправна клауза, на която се основава вземането по потребителски договор, както
и поради неправилно изчисление на размера на вземането по договора.
Съдът, като съобрази данните по делото, прие следното:
Искането за спиране е допустимо като направено от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на спиране, и редовно съгласно чл. 102 ГПК.
Съгласно чл. 420 ГПК спиране на принудително изпълнение, предприето въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при представено от
длъжника обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по преценка на съда - ако е
1
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или размерът на вземането
по договор, сключен с потребител, е изчислен неправилно.
Длъжницата не е представила надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на изпълнението по чл.
420, ал. 1 ГПК.
Учредената с приложения към молбата за спиране нотариален акт от 30.01.2020
г. договорна ипотека за обезпечаване на вземанията по процесния договор не
представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК, тъй като поради
изричната препратка към чл. 180-181 ЗЗД не се касае за представено пред съд
обезпечение под формата на залог на парична сума или на държавни ценни книжа или
ипотека, като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за нейното
учредяване. В този смисъл обезпечението по чл. 420, ал. 1 ГПК следва да е
новоучредено от длъжника в полза на кредитора по този ред, а не да е съществуващо
обезпечение на вземането по документа по чл. 417, т. 3 ГПК, дадено на друго
основание (Определение № 14 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г., ІV г.о. на
ВКС). Дори и да се приеме, че ипотеката може да послужи като обезпечение по чл. 420,
ал. 1 ГПК, то в случая не се установява неговата „надлежност“, т. е. годността му да
обезпечи дълга в пълен размер при липса на данни за стойността на имота, както и за
това дали се касае за първа по ред на вписванията ипотека. Също така, доколкото
обезпечението е определено от закона, при констатация за липса на надлежно
обезпечение съдът не дължи указания към страната за представяне на допълнително
обезпечение.
Смисълът на предвидената в чл. 420, ал. 2 от ГПК възможност да бъде спряно
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта е да бъдат защитени правата на
длъжниците от принудително изпълнение на едно несъществуващо вземане. Затова
законът предвижда да бъдат представени убедителни писмени доказателства, че
присъденото със заповедта вземане не се дължи. Тези доказателства следва да бъдат
убедителни - такива, които могат да разколебаят удостоверителната сила на
несъдебното изпълнително основание и да оправдаят спиране на изпълнението.
По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на длъжницата, че
вземането се основава на неравноправни клаузи или размерът му е неправилно
изчислен. Правата на длъжницата, накърнени в резултат на действия на заемодателя,
основани на нищожни договорни клаузи, успешно могат да бъдат защитени в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, в това число и чрез предявяване на насрещен иск,
по което производство може да бъде поискано налагане на обезпечителна мярка чрез
спиране на изпълнителното производство.
В случая не са представени каквито и да било писмени доказателства, от които
да се обоснове извод, че присъдената сума не се дължи. Не се установява и наличието
на хипотезите на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, тъй като не може да се обоснове
извод, че присъдените със заповедта вземания са основани именно на твърдените от
длъжниците неравноправни клаузи в договора за кредит, съответно не се доказва и
неправилно да е изчислен размерът на присъдените вземания.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на искането за спиране.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от 28.02.2023 г. на Р. Т. за спиране
незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение от
17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 64779/2022 г. на СРС, уточнено с молба от 10.03.2023 г. на Р.
Т..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на длъжницата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3