Р Е Ш
Е Н И Е
№ 519/29.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3899 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 127, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че
страните са родители на родени в брак деца - малолетният Г. Е. К., ЕГН ********** и Г. Е. К.,
ЕГН **********. С решение *** от ***г. по гр. д. № ***/***г. по описа
на РС - Н. П., бил постановен развод между съпрузите. Твърди се, че още преди развода бащата се дезинтересирал от
отглеждането и възпитанието на децата си, като след развода не е заплащал дори издръжка. За
да може да осигурява издръжката на децата си, майката периодично работела във Ф.
Р. Г., където има роднини, които й помагат. Майката била
принудена да работи извънредни часове в чужбина, за да може да има повече
свободни дни и да се завръща при децата си в България. В тази връзка е помолила
ответника да й даде писмено съгласие, децата да посещават страната, в която тя
работи периодично -ФРГ, за да не се налага толкова често тя да си идва в
България. Ответникът се противопоставял на това, както и не бил съгласен децата
да отидат, за да присъстват на семейни тържества в Р. Т., където майката има
роднини. Ищцата сочи, че среща категорично несъгласие от страна на бащата за
подписване на декларация - съгласие с нотариална заверка, както и пълномощно за
снабдяване с паспорти на децата. Сочи се, че
детето Г. е ученик в трети клас и има възможност да ходи на летни лагери или
езикови курсове в чужбина, проявява интерес към езиковото обучение, но липсата
на съгласие от бащата го ограничава.
Иска се да бъде
постановено решение,
заместващо съгласието на бащата Е.К.Ш., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете Г. Е. К., ЕГН **********, извън пределите на Р. България до Р. Т., В., Р. С. М., Р. С.,
Ф. Р. Г. и всички останали страни от Европейския съюз, придружавано от майката
или с упълномощено от нея
лице, за срок от 5 години, без ограничение на броя на пътуванията; и да бъде
постановено решение, заместващо съгласието на бащата за издаване на документ за
самоличност - паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете Г. Е. К., ЕГН **********.
Иска се да бъде
постановено решение, заместващо
съгласието на бащата Е.К.Ш., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете Г. Е. К., ЕГН **********, извън пределите на Р. България до Р. Т., В., Р. С. М., Р. С.,
Ф. Р. Г. и всички останали страни от Европейския придружавано от майката или с упълномощено от нея лице срок от 5 години, без ограничение
на броя на пътуванията.; и да бъде постановено решение, заместващо съгласието на
бащата за издаване на документ за самоличност - паспорт за пътуване в чужбина
на малолетното дете Г. Е. К.,
ЕГН **********.
Моли се, на осн. чл. 127а, ал. 4
от СК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Представят се
доказателства.
В
предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок, от ответника не е депозиран отговор на исковата
молба. В съдебно заседание лично се явява
ищцата, а ответникът, редовно
призован, не се явява.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се устаН. от фактическа
страна следното:
Видно от приложените по делото удостоверения за
раждане № *** и № *** е, че страните са родители на Г. Е. К., ЕГН ********** и
на Г. Е. К., ЕГН **********.
Децата, към настоящия момент, са на съответно на 4 г.
и на 10 години и посещават детска градина и училище. Не се установиха по делото
доказателства за наличие на алиментни задължения на двамата родители към други
лица, освен към общите им деца.
Разпитаната в съдебно заседание св. А. заяви, че е баба
на двете деца и че бащата не се е съгласил децата да пътуват в чужбина, без да
посочи причина. Заявява, че майката иска да води децата си на екскурзия и че
имат роднини - леля в И., първи братовчед в Б., в Г. живее другата й дъщеря,
работи в К.. Твърди също, че майката на децата епизодично работи в Г.. Заявява,
че децата искат да отидат в Т. на море, по – евтино е, знаят езика, пътуват за
училище.
Свидетелката М.
заяви също, че познава майката и децата– едното на 4 години, другото е 4 клас.
Знае, че майката сезонно ходи да работи в Г., както и че там има сестра, която
има семейство и едно момченце, на около 4 години. Твърди, че децата са близки и
искат да посещават както майка си, когато е в чужбина, така да ходят в Т., където
имат леля. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, доколкото не са
налице обстоятелства , които да налагат съмнение в достоверността на изложените
от тях твърдения.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не
постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Искането, с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от СК, по правната си същност е спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения.
От събраните по делото доказателства, се установява произходът на двете деца, чиито родители са страните по делото, като майката е
родителят, поел непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата и след раздялата с бащата,
тя реално упражнява родителските права.
В това производство съдът не решава
правния спор относно въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите документи,
със сила на присъдено нещо, а само
администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с
оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите,
замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за
пътуването на детето извън пределите на Р. България. В чл.13, т.2 от Всеобщата
декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217А (ІІІ)
на ОС на ООН от 10.12.1948г. и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ,
бр.66/14.08.1992г. (част от вътрешното право на Р. България-арг.чл.5, ал.4 от
КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка
страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това
естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от
административните или съдебните органи на съответната държава само по
изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл
на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко
право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на
чл.35, ал.1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е
предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и
правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват
правновалидна воля /малолетните са недееспособни/, респ. тяхната дееспособност
е ограничена /при непълнолетните/ и за да извършват правни и фактически
действия е необходимо техните родители като законни представители да
осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят
попечителско съдействие – арг.3, ал.2 ЗЛС и чл.4, ал.2 от ЗЛС, законодателят е
уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на
техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им
неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално
физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности. В
съответствие с международните правни актове, по които Р. България е страна, е
създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на
детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските
права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от
закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на
детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната
възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна
среда, когато те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.В
този смисъл, израз на тази закрила на основните човешки права на детето,
представлява уредената и гарантирана в нормата на чл.127, ал.1 от СК, правна
възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да
решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно
местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с
него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните
норми, уредени в чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, които предписват, че въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За
да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят
дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите
на Р. България, в чл.76, ал.9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните
административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не
притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители.Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за
излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде
разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с
оглед защита правата на детето, заместването на съгласието трябва да се отнася
за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането
извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе
предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него.
С оглед конкретна преценка на
интереса на детето, е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за
неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи
необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Р. България. В
тази насока е формирана задължителна съдебна практика /ТР № 1/2016г. на ОСГК/,
в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено стаН.ще: разрешение за
неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на
единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено
за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен
случай. Съгласно
установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие
между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за
напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя
периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия
на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на
държави като Европейски съюз и пр.
Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е
да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния
случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване
извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на ненавършилия
пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи
обстоятелства, (напр. здравословното му състояние), но и с други различни
причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура,
участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език
или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно
местоживеене в друга държава – Решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. №
900/2009 г. ІV г.о. ВКС.
В случаите, когато родителят, упражняващ родителските права има постоянно
местопребиваване в друга държава и съвместното живеене с този родител е в
интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава
без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за
осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в
България.
В конкретния казус срокът на разрешението следва
да бъде определен при съобразяване с възрастта на децата. Съгласно практиката на Върховния касационен съд
(решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК), срокът на разрешението се определя от конкретните
обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. Искането на ищцата е да бъде осигурена възможност на всяко от двете
деца да пътува извън пределите на Р. България до Р. Т., В., Р. С. М., Р. С.,
Ф. Р. Г. и всички останали страни от Европейския съюз, придружавано от майката
или с упълномощено
от нея лице, за срок от 5 години, без ограничение на броя на пътуванията. Съдът счита, че даването на разрешение на децата да пътуват заедно със своята майка или
с упълномощено
от нея лице извън границите на Р. България не би накърнило интересите на бащата,
свързани с личните му контакти с децата. Основателно е искането и предвид заявените
от свидетелите роднини на майката и децата, част от които живеят в Т., а други живеят
в страни от ЕС. Безспорно е, че евентуално пътуване на децата, освен с цел
контакт с близки роднини, ще допринесе и за разширяване на кръгозора им. Освен
това, упражняването на родителските права върху двете
деца е предоставено
на майката и е напълно резонно, за да може тя в пълнота да упражнява тези
права, децата да може да напускат заедно с нея пределите на страната и
това не застрашава техните интереси.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че молбата следва да бъде уважена, като
бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на детето Г. Е. К., ЕГН ********** и на детето Г. Е. К., ЕГН **********, със съгласието на тяхната майка А.А. О., с ЕГН ********** извън пределите на Р.
България до Р. Т., В., Р. С. М., Р. С., Ф. Р. Г. и всички останали страни от
Европейския съюз, придружавано от майката или с упълномощено от нея
лице, за срок от 5 години, без ограничение на броя на пътуванията, считано от влизане в сила на решението.
В тази връзка следва да
бъде дадено и разрешение, с което да
бъде заменено липсващото съгласие на бащата за подаване на заявление за
издаване на паспорт на всяко от децата Г. Е. К., ЕГН ********** и Г. Е. К., ЕГН **********.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва за
заплати на ищцата съдебните разноски в размер на 500лв. за заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК,
вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата Е.К.Ш., ЕГН **********, за издаване на
паспорт за пътуване в чужбина на детето
Г. Е. К., ЕГН **********.
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, заместващо съгласието на бащата Е.К.Ш. ЕГН ********** за пътуване на детето Г. Е. К., ЕГН **********, извън пределите на Р. България до Р. Т., В.,
Р. С. М., Р. С., Ф. Р. Г. и всички останали страни от Европейския съюз,
придружавано от майката или с упълномощено от нея лице, за срок от 5 години,
без ограничение на броя на пътуванията, считано от влизане в сила на решението.
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК,
вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБДС, заместващо съгласието на бащата Е.К.Ш., ЕГН **********, за издаване на
паспорт за пътуване в чужбина на детето Г. Е. К., ЕГН **********.
ДАВА рАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, вр. ал. 1 от Семейния кодекс, заместващо съгласието на бащата Е.К.Ш., ЕГН **********, за пътуване на детето Г. Е. К., ЕГН **********, извън пределите на Р.
България до Р. Т., В., Р. С. М., Р. С., Ф. Р. Г. и всички останали страни от
Европейския съюз, придружавано от майката или с упълномощено от нея
лице, за срок от 5 години, без ограничение на броя на пътуванията, считано от влизане в сила на
решението.
На осн. чл.127а, ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.К.Ш.,
ЕГН **********, да заплати на А.А. О., с ЕГН **********, направените разноски по делото в
размер на 500,00лв./петстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му .
Районен съдия: