Определение по дело №1/2021 на Окръжен съд - Шумен

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №260077

                                       

гр. Шумен, 01.02.2021 год.

 

 Шуменски окръжен съд в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година  в състав:  

                                                                               Председател: М. Маринов                                                                                                                       Членове:1. Р.Хаджииванова

                                                                                                   2.мл.с. С.Стефанова

                                                          

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 1 по описа за 2021  год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е частна жалба от “Теленор България“ ЕАД гр. С., против определение № 2310/10.12.2020 г. по ч.гр.д. №1957/2020 г. на ШРС, с което е обезсилена издадената по делото заповед № 959/14.09.2020 г. по чл.410 ГПК. Жалбоподателят, в качеството му на заявител по заповедното производство счита, че съобщението, с което съдът по реда на чл.415, ал.4 ГПК му е указал да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на съобщението, не е връчено редовно. Съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчи съобщението – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Излага, че от една страна са посочили свой пълномощник по делото – адв. В.Г. от САК, на когото следва да се връчват съобщенията по делото, а от друга са посочили и конкретен съдебен адрес:***, посочен в т.4 на заявлението-. На този адрес заявителят не е получил съобщение. При наличието на упълномощен представител съдът е следвало да връчи съобщението на него, а не на адреса на страната. Предвид изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Гр.д.№ 1957/2020г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от “Теленор България” ЕАД, срещу длъжника Х.С.Т., за посочените в заявлението суми. В т. 4 на заявлението е посочено, че заявителят действа чрез пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.“ представлявано от адв. В.Г.,***. Към заявлението е приложено и пълномощно за упълномощаването на адв. В.П.Г. от САК като процесуален представител на заявителя.

На 14.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 959, с която заявлението е уважено. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с разпореждане № 2790/22.10.2020 г., заповедния съд указал на заявителя, че в месечен срок може да предяви искове за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса. Указал е и последиците при непредставяне на доказателства за предявяване на иска по реда на чл.415, ал.5 ГПК. Видно от върнатият в съда отрязък от съобщение, указанията са изпратени на заявителя „Теленор Бъгария“ ЕАД, на адрес: гр. С., ..., адв. В.Г., която е адресът на управление на заявителя. Съобщението е получено от юриск. А.Д. на 02.11.2020 г..  

С определение № 2310/10.12.2020 г. по ч.гр.д. №1957/2020 г., ШРС е обезсилил издадената по делото заповед № 959/14.09.2020 г. по чл.410 ГПК, с мотива, че в указания срок, изтичащ на 01.12. 2020 г. заявителят не е представил доказателства за предявяването на иска.  

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбата на чл.415, ал.5 във вр. ал.1, т.2 ГПК предвижда, че когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, и е удостоверил това с посочване източника на тези данни в съобщението, съответно на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на вземането, предмет на заповедта, с представяне на доказателства за предявяване на иска, а последният не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло.  

Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 1  ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице, или на пълномощника и съгласно чл. 45 ГПК се счита за лично връчване, и при липса на оттегляне на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на страната /каквито хипотези не са налице в разглеждания случай/ всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно изричното правило на чл. 45 ГПК /в този смисъл и реш.№ 292/13.10.2014 г. по гр.д.№ 2938/2014 г. ІV г.о. ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В случая е налице редовно упълномощаване от страната по делото и частен жалбоподател на адвокат В.П.Г. от САК, като в заявлението е посочен и съдебен адрес ***, различен от адреса на управление на дружеството - заявител, т.е. адв. Г. е посочена за съдебен адресат. Предвид това, действията на страната се осъществяват чрез нейния пълномощник посочен и за съдебен адресат, и връчването на съобщенията до страната на основание чл.39, ал.1 ГПК следва да се извършват на този адрес.

Заповедният съд не е осъществил редовно връчване на указанията по чл.415, ал.4 ГПК, чрез връчването им на пълномощника по делото, на посочения по делото съдебен адрес. Предвид това връчването не е произвело действие за страната, именно поради наличието на валидна представителна власт на посоченото лице пълномощник – адвокат, както и съдебен адресат, поради което срокът по чл.415, ал.5 ГПК не е започнал да тече.

Ето защо, като е приел указанията по чл.415, ал.1 ГПК за редовно връчени и приложил последиците по чл.415, ал.5 ГПК, като е обезсилил заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, заповедният съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд, за връчване указанията по чл.415, ал.1 ГПК на посочения от заявителя пълномощник, на посочения съдебен адрес.    

Водим от горното, съдът 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА определение № 25310/10.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 1957/2020 г. на ШРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 959/14.09.2020 г.

ВРЪЩА делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно горните указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

                                                                                                    2.