Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12747 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 335024 от 09.02.2018 г., постановено по гр.дело № 30756/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 128 с-в, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове, че М.Н.Й. и Р.Н.Й. дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от по 132, 10 лв. всеки за доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2015 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 04.02.2017 г. до изплащане на вземането, като исковете са
отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 432, 08 лв., както и
за периода 01.06.2014 г. – 31.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69291/2016 г. по
описа на СРС, 128 състав. С решението всеки от ответниците е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски по делото в размер на по
391, 54 лв. всеки. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество, с
която се обжалват отхвърлителните части на решението. Твърди се, че на
30.06.2015 г. е било сключено споразумение за разсрочено плащане на
задълженията за периода м. 05.2008 г. – 31.05.2015 г. за сумата от 6357, 25 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като по това споразумение са
били извършени частични плащания до петата вноска включително. Поддържа се, че
съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е 1757, 87 лв., а
представените по делото фискални бонове не касаят процесните задължения.
Въззивникът изрично е заявил, че не оспорва извършеното на 03.02.2017 г.
плащане в размер на 1470 лв., като смята, че с него са били погасени следните
задължения: 897, 71 лв. главница, 201, 19 лв. обезщетение за забава в размер на
законнат алихва за периода 15.08.2014 г. - 22.11.2016 г., законната лихва за
забава върху главницата от 1761, 88 лв. за периода 30.11.2016 г. - 03.02.2017
г. в размер на 31, 84 лв., заплатената от дружеството държавна такса по
заповедното производство в размер на 39, 26 лв. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в отхвърлителните му части и предявените искове да бъдат изцяло
уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците чрез адв. И., с който се моли решението да бъде потвърдено в обжалваните
части. Изложени са доводи, че със споразумението от 30.06.2015 г. Николай Й. е
признал посочените в него задължения. Твърди се, че сумите по споразумението са
били изцяло заплатени от Николай Й..
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
В
законоустановения срок е постъпила частна жалба от ответниците срещу
постановеното от районния съд определение № 409574 от 17.05.2018 г. по реда на
чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските. Изразено е несъгласие с
извода на съда, че в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като се твърди, че районният
съд не е взел предвид редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК, актуална към
приключването на устните състезания, и неправилно не е приложил чл. 26 от
Наредбата за правна за помощ. По изложените доводи се моли размерът на
определеното юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство да бъда
намален от 300 лв. на 50 лв. Оспорва се и размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, като се моли същият да
бъде намален от 200 лв. на 100 лв. с оглед обема на извършените процесуални
действия. Твърди се също така, че неправилно районният съд е приел, че
разноските за държавна такса общо в заповедното и в исковото производство са
125 лв. вместо правилното 64, 26 лв. Според ответниците районният съд не е
отчел и обстоятелството, че в първоинстанционното решение има отхвърлителна
част и не е присъдил в полза на всеки от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 245, 78 лв. всеки. Изложени са доводи, че не е
следвало да бъде прилаган чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като 4/5 от претендираното
вземане е било погасено преди връчване на заповедта за изпълнение, като е
следвало в полза на ответниците да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение
за заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ищцовото
дружество не е взело становище по подадената частна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно като на основание чл. 272 ГПК следва
да бъде препратено към мотивите на районния съд.
По делото не се спори относно това, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Не е спорно и че двамата ответници с приложения на л.
10 нотариален акт от 21.12.2009 г. са прехвърлили правото на собственост върху
имота чрез дарение на синовете си Н.Й., В. Й. и С. Й., като са си запазили
правото на ползване безвъзмездно и пожизнено. Установено е също така, че със споразумение
от 30.06.2015 г. единият от синовете на двамата ответници, който е и
съсобственик с останалите им синове, е сключил споразумение с "Т.С."
ЕАД, с което се е съгласил, че за периода 01.05.2008 г. - 31.05.2015 г. общият
размер на задълженията за топлинна енергия по процесната партида са в размер на
8524, 68 лв., от които 6357, 25 лв. главница и 2167, 43 лв. лихва за забава към
датата на подписване на споразумението. Страните са се договорили, че поради
изтекла тригодишна погасителна давност за част от вземанията, остават дължими
3086, 95 лв., които ще бъдат погасени от Николай Й. с 13 погасителни вноски,
подробно описани по размер и падеж в споразумението.
Между страните не се спори, а и от приложените на л. 132
и л. 133 фискални бонове се установява, че са били заплатени първите пет вноски
по споразумението. Не е спорно и обстоятелството, че на 03.02.2017 г. Н. Й. е
заплатил по банков път на "Т.С." ЕАД сумата от 1470 лв. (л. 81 гръб).
Спорен във въззивното производство е въпросът кои задължения са били погасени с
последната сума. Районният съд е изложил подробни мотиви относно приложението
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя и към
които препраща на основание чл. 272 ГПК, съгласно които с посочената сума от
1470 лв., както и с плащането по банков път на още 257, 10 лв. за напълно
погасени следва да се считат всички вноски по споразумението от 30.06.2015 г.,
както и 120, 44 лв. от задълженията за периода 01.06.2015 г. - 30.04.2016 г.
Неоснователно е възражението, че част от сумата от 1470 лв. е следвало да бъде
отнесена за погасяване на държавна такса за заповедното производство и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, тъй като тези задължения не са били ликвидни към
датата на плащането, а и съобразно установения в закона ред се погасява първо
най-обременителното задължение, което е това за главница за топлинна енергия.
За пълнота следва да бъде отбелязано и че с оглед
сключеното от единия от съсобствениците споразумение с "Т.С." ЕАД за
заплащане на задълженията, натрупани до 31.05.2015 г., именно той следва да
отговаря за задълженията до тази дата, поради което правилно районният съд е
уважил частично исковете, предявени срещу ответниците, само за периода след
01.06.2015 г. По изложените съображения първоинстанцинното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
По частната жалба
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна. Редакцията
на чл. 78, ал. 8 ГПК преди изменението с ДВ, бр. 8 от 2017 г. предвижда, че в
полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. След посоченото
изменение сега действащата редакция на разпоредбата предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно константната съдебна практика,
обективирана в Определение № 50 от 7.02.2018 г. на ВКС по т.
д. № 645/2017 г., II т. о., Определение № 446 от
23.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 860/2018 г., Определение № 210 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1316/2017 г., I
г. о., Определение № 291 от 26.09.2017 г. на ВКС по
т. д. № 60352/2016 г., III г. о. и Определение
№ 390 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1475/2017 г., II т. о. нормата, съдържаща се в чл. 78, ал. 8 ГПК, е процесуалноправна и има незабавно действие, т.е.
прилага се и по отношение на заварени процесуални правоотношения. В този смисъл приложение следва да намери редакцията на закона,
действала към момента на определяне размера на юрисконсултското възнаграждение,
който е приключването на устните състезания, а не към издаване на заповедта за
изпълнение, т.е. редакцията след изменението с ДВ, бр. 8 от 2017 г.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение за
заповедното производството следва да бъде определен съобразно редакцията на чл.
78, ал. 8 ГПК след изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г., която е била в сила към
момента на приключване на устните състезания и съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
26 от НЗПП се равнява на 50 лв. Съразмерно с уважената част от исковете,
ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца сумата от 27, 29 лв.
разноски за заповедното производство, при изчислението на които е взета предвид
и внесената държавна такса за заповедното производство в размер на 39, 26 лв.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото и извършените от процесуалния представител на ищеца действия, намира, че
в полза на "Т.С." ЕАД е следвало да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лв.
Основателно е и възражението за размера на държавната такса, дължима за
исковото производство, тъй като с исковата молба се претендира единствено
заплащането на главница от всеки от двамата ответници, поради което неправилно
е било указано на ищеца да доплати сума в размер на 160, 74 лв. вместо 60, 74
лв. Такова възражение е било направено своевременно от процесуалния
представител на ответниците в първото съдебно заседание. С оглед на изложеното,
съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство в размер на 186, 72 лв. Или общият
размер на дължимите от ответниците разноски за заповедното и исковото
производство е 214, 01 лв., поради което първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която всеки един от ответниците е осъден да заплати на "Т.С."
ЕАД разноски за разликата над 107 лв. до 391, 54 лв.
Като взе предвид обстоятелството, че всеки от
ответниците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 300 лв. и за исковото производство в размер на 354
лв., платени в брой съобразно отбелязването в приложените по делото договори за
правна защита и съдействие, липсата на възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на ищеца, както и съотношението между платената преди
и след завеждане на делото сума по процесната партида, въззивният съд намира,
че ищецът следва да заплати на всеки от ответниците по 103, 02 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и по 121, 57 лв. адвокатско
възнаграждение за исковото произовдство, съразмерно с оттхвърлената част от
исковете, т.е. следва да бъде осъден да заплати още по 79, 22 лв. разноски на
всеки от тях общо за заповедното и исковото производство.
По разноските за въззивното производство
С оглед
неоснователността на подадената въззивна жалба претенцията на въззивника за
присъждане на разноски е неоснователна. В полза на всеки от ответниците следва
да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на по 300 лв.
адвокатско възнаграждение, платено в брой съобразно отбелязването в приложените
договори за правна защита и съдействие, което е и минимално предвиденото в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно възражението на насрещната страна за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Разноски във връзка с подадената частна жалба по реда на
чл. 248 ГПК не следва да бъдат присъждани, тъй като съгласно константната съдебна
практика, обективирана в определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. №
2845/2018 г., IV Г.О. на ВКС, определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3926/2017 г., IV Г.О. и определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 4518/2018 г., I Г.О. на ВКС, в производството по разноските страните не си
дължат разноски и в него не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
335024 от 09.02.2018 г., постановено по гр.дело № 30756/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 128 с-в, в обжалваните части.
ОТМЕНЯ
определение № 409574 от 17.05.2018 г., постановено по гр.дело № 30756/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 128 с-в, с което е оставена без уважение молбата на
ответниците Р.Й. и М.Й. за изменение на решение № 335024 от 09.02.2018 г.,
постановено по гр.дело № 30756/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, в частта
за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
решение № 335024 от 09.02.2018 г., постановено по гр.дело № 30756/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 128 с-в, в частта, в която всеки от М.Н.Й., ЕГН ********** и Р.Н.Й.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, разноски общо за заповедното
и първоинстанционното производство за разликата над 107 лв. до присъдените 391, 54 лв. всеки
от тях.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на всеки от М.Н.Й., ЕГН ********** и Р.Н.Й., ЕГН **********, и двамата с адрес:
***, разноски общо за заповедното и първоинстанционното производство в размер на по още 79, 22 лв., както и
разноски за въззивното производство в размер на по 300 лв. адвокатско възнаграждение на всеки от
тях.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.“ ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.