Р Е Ш Е Н И Е
№260064/8.2.2021г. 08.02.2021 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На осми януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
гражданско дело № 1151 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба и молба уточнение на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против А.Я.А., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС
–сумата от 65, 79 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
05.10.2018 – 04.12.2018 год.,сумата от 335,94 лв. договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за периода 05.10.2018 –
04.12.2018 г. и сумата от 90,87
лв.-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 03.01.2018 г.,в едно
със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане,както и разноски в заповедното и исково производство.
В исковата молба и уточнението се посочва, че по
заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото
ч.гр.д., която била връчена на длъжника,който в срока по чл.414 ГПК възразил,че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. През 2017
г. сестра му И. Я. А. му откраднала личната и дебитна карта и телковото
решение,като с тях теглила кредити и извършвала други злоупотреби,за които
научавал от техните дела. Бил с психично разстройство и ТЕЛК за това му
заболяване и никога нямал телефон. На заявителя било указано на основание
чл.415,ал.1 ГПК,че следва да предяви в срока установителен иск за вземането си
, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се,
че между ищеца и ответника били сключени договори за мобилни услуги и договор
за лизинг.
На 03.01.2018 г. между ищеца и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги № *** за мобилен номер ***. По същия на ответника
били предоставени и незаплатени услуги за периода 05.10.2018 –
04.12.2018 г. на стойност 63, 90 лв.,с включено
ДДС.Договора за мобилни услуги бил едностранно прекратен поради неизпълнение на
задълженията на ответника на 26.01.2019 г. Съответно по този договор същия дължал
неустойка в размер на 108,59 лв.,като се вземело предвид спогодба между КЗП и
ищеца,като сумата представлявало сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без ДДС,а именно 52,47 лв. и с добавена разлика в размер на 56,12 лв.
между стандартната цена на мобилно устройство Alcatel U5
Black без
отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора към 03.01.2018 г. и дължимата обща
преференциална цена за която бил сключен договора за лизинг от 03.01.2018
г.,съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
На 29.09.2018 г. между ищеца и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги № *** за мобилен номер ***. По същия на ответника
били предоставени и незаплатени услуги за периода 05.10.2018 – 04.11.2018 год.
на стойност 1,89 лв.,с включено ДДС.Договора за мобилни услуги бил едностранно
прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника на 26.01.2019 г.
Съответно по този договор същия дължал неустойка,съобразно чл.11 от договора в
размер на 227,35 лв.,като се вземело предвид спогодба между КЗП и ищеца,като
сумата представлявало сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без ДДС и с добавена разлика в размер на 183,15 лв. без ДДС между
стандартната цена на мобилно устройство Prestigio
Grace 3157 7 без
отстъпка съгласно актуалната към 29.09.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключване на договора,заплатена в
брой,съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги.
По договора за лизинг от 03.01.2018 г.,с който било
предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel U5
Black се
претендирали задължения в общ размер на 90,87 лв.,от които 13,98 лв. с ДДС
дължими и незаплатени две лизингови
вноски за периода 05.10.2018 г.-04.12.2018 г. и предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода 05.01.2019 г.-03.12.2019 г. в размер на 76,89 лв. с ДДС,равняваща
се на единадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от ОУ на
оператора по договорите за лизинг,като предпоставката за упражняване на това
право било неизпълнението на парични задължения от лизингополучателя,в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги.
Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил
писмено отговор от ответника.
В
съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Излага становище за
основателност на иска в депозирана писмена молба.
В
съдебно заседание,ответника се явява лично,не взема становище по предявените
искове,като не можел да каже какво иска от съда,заявява,че тези договори ги
подписал ход давление на сестра си,никога не бил имал телефон,като същата му
дала един и говорил от него с нея,който изгубил и не знае къде е и не сочи
доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
*** год. на ЯРС, по което съдът е издал
заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумата от 692,60
лв.,представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги ,в едно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в
съда-24.02.2020 г.,до окончателното изплащане на задължението,както и
направените по делото разноски общо в размер на 385,00 лв.
В законоустановения срок по чл.414,ал.1 ГПК длъжника А.Я.А. възразил писмено
срещу заповедта за изпълнение,като не дължал изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение,като през 2017 г. сестра му И. Я. А. му
откраднала личната и дебитна карта и телковото решение,като с тях теглила
кредити и извършвала други злоупотреби за които научавал от заведените дела.
Бил с психично разстройство и ТЕЛК за това му заболяване и никога не е имал
телефон.
С разпореждане от 11.03.2020 г. на
заявителя е указано,че в срока по чл.415,ал.1,т.1 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си,с оглед на което
в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 03.01.2018 г.,
по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ-
неразделна част от него. С декларация – съгласие от 03.01.2018 год.
потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр от ОУ и му
представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е съгласен с тях.
Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 03.01.2018 г.,подписан от абоната. Приет е и договор за лизинг от същата дата
сключен между същите страни, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство Alcatel U5 Black , за което лизингополучателят се е
задължил да заплати обща сума в размер на 160,77 лв. по начина посочен в договора, а именно
съобразно представения погасителен план, на 23 вноски от по 6, 99 лв.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 29.09.2018 г.,
по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ-
неразделна част от него,като със същия му предоставил таблет модел Prestigio Grace 3157 7 . С декларация – съгласие от
29.09.2018 год. потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр
от ОУ и му представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е
съгласен с тях. Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни
планове за частни и корпоративни клиенти от дата 29.09.2018 г.,подписан от
абоната.
Представени
са още фактура от 05.11.2018 год. с
получател ответника, на стойност 39, 18 лв. – разговори, данни и вноска лизинг ;
фактура от 05.12.2018 за сумата 82, 94 лв. – разговори, данни,баланс от преходен
период и вноска лизинг , фактура от 05.01.2019 год. за сумата 492, 60 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на
договори за услуги,вноска лизинг и задължения по преходен период.
В
настоящото производство с оглед на представените от ответника телково
решение,че същия страда от психично заболяване по делото е назначена и прието
заключението на съдебна-психиатрична експертиза,вещото лице по която посочва,че
въз основа на медицинската документация и направения анализ на фактите от
материалите по делото и извършения психиатричен преглед на ответника А.Я.А.,се
установява,че същия боледува от ШИЗОФРИНИЯ.ПАРАНОИДНА
ФОРМА.ПРИСТЪПНО-ПРОГРЕДИЕНТНО ПРОТИЧАНЕ С ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ХРОНИФИКАЦИЯ НА
ПРОЦЕСА.ПЕРСИСТИРАЩ ПАРАНОИДНО-ХАЛЮЦИНАТОРЕН СИНДРОМ. ЕМОЦИОНАЛНО-ВОЛЕВА ПРОМЯНА
НА ЛИЧНОСТТА. А. имал хронично психическо заболяване,което протичало с
качествени нарушения на базистните психични функции и се окачествявало като
продължително разстройство на съзнанието. Освиделствания не е бил в състояние
да възприема пълноценно в пълен обем фактите и обстоятелствата от обективната
действителност,не можел да отразява и да осмисля събитията и фактите
правилно,естеството на неговото заболяване предполагало,че те щели да бъдат
пречупени през болестните му интерпретации и възприятия,следователно наличното
психично заболяване не му позволявало да предвиди последствията на своите
действия. Освидетелствания А.Я.А. не бил способен да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си в следствие наличната
хронична душевна болест-шизофриния.
В проведеното открито съдебно заседание
на 08.01.2021 г. вещото лице д-р Л.Д. уточнява,че ответника не може да разбира
свойството и значението на постъпките си и към момента на сключването на
договорите за мобилни услуги и към настоящия момент,защото неговото състояние
се определяло като продължително разстройство на съзнанието,предвид наличието
на психично заболяване и хроничния ход на самото заболяване,което било
постоянно персестираща психотична продукция,която определяла неговото състояние
и отношение. Дори и когато приемал лекарства и към настоящия момент не можел да
разбира и да ръководи постъпките си,но проблема бил,че същия не приемал
лекарства и нямало кой да се грижи за него. В момента психичното му състояние
било сравнително добро,защото скоро бил лекуван в психиатрично отделение,което
му позволявало в момента да общува и присъства в о.с.з. Дори когато приемал
лекарствата си в семейна среда,състоянието пак не му позволявало да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,като
лекарствата помагали,но базисните психични функции били засегнати и променени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Искът
е допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е
изправна страна по договорите, вкл. размера на претенцията си.
Договорите
за мобилни услуги и договора за лизинг
са сключени в писмена форма,по ясен и разбираем начин,подписани са от
ответника,като подписите под тях не са оспорени,като преди подписването им
същия подписал и декларация съгласие.
В
процесния случай с оглед приетата и неоспорена от страните съдебно-психиатрична
експертиза,която настоящия състав кредитира изцяло,се установява,че ответника А. Я.А. страда от психично заболяване,като към
момента на сключването на договорите за мобилни услуги и лизинг,както и към настоящия
момент не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. В тази насока са налице основанието за нищожност на
посочените по-горе договори по
чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД,с оглед на това,че безспорно е установено,че договорите
са сключени от лице,което към сключването им
не е могло да разбира или ръководи постъпките си,а причината затова
състояние е трайна с оглед на това,че базисните му психични функции са
засегнати и променени.
Според константната практика на ВКС, "всяка
нищожност по чл.26 ЗЗД, включително и тази по чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна –не само изначална, а и окончателно водеща до пълна
невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима,
неоздравима, без възможност за саниране" - Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК на ВКС.
Основанието по чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД води до по-тежък порок (нищожност, като
форма на недействителност). Безпредметно е да се изследва въпроса за
унищожаемостта, ако е налице нищожност.
Ето защо искът
се явява неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В този смисъл искането за разноски в заповедното
производство следва да бъде изцяло отхвърлено.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК ответника има право на разноски за настоящата инстанция , но
предвид липсата на доказателства за сторени такива, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: град София, против А.Я.А., ЕГН ********** иск по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено вземането на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
град София за сумата от 492,60 лв.- главница,представляващи
неплатени абонаметни такси и използвани услуги,лизинг и неустойка за
неизпълнение на задължения,произтичащи от договори за мобилни услуги и лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г. на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: град София, за присъждане на разноски в
заповедното производство в размер на 385, 00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: