№ 1257
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
СъдебниГЕРГАНА М. ШОПОВА
заседатели:Сашка Д. Петкова
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
и прокурора М. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110215661 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след проведено
тайно съвещание, по въпросите, които са предмет на разпоредителното
заседание, намира следното:
С оглед така внесеното обвинение от прокурора при СГП, делото е
подсъдно на СРС като първа инстанция.
Основания за прекратяване на наказателното производство към днешна
дата или такива за неговото спиране съдебният състав не установява да са
налични.
Страните не са заявили делото да бъде разглеждано по реда на
особените правила на Глава XXVII или Глава XXIX от НПК, което би
означавало делото да бъде разгледано по реда на общите правила на
съдебното следствие по Глава ХХ от НПК.
Привличане на резервен член на съдебния състав не е наложително.
Назначаване на защитник не се налага, т. к. има ангажиран такъв по избор на
подсъдимия. Не е наложително и назначаването на вещо лице, преводач или
тълковник по делото. Не е необходимо и провеждането на съдебно-следствени
действия по делегация.
Няма основания делото да бъде разглеждано и при закрити врати, освен
в хипотезата на чл.263 от НПК, а доколкото има приложени материали, които
са с определен гриф на класифицирана информация („поверително”), то
1
съответното заседание, на което те ще се представят, би могло да бъде при
закрити врати, но това не означава, че цялото съдебно следствие следва да
протече при закрити врати.
Мярката за неотклонение, действаща спрямо подсъдимия В. А. Т., е
„парична гаранция от 1 000 лева” и същата следва да остане да действа,
доколкото е създаден достатъчен като тежест финансов стимул подсъдимият
Т. да вземе участие в евентуални съдебни заседания по делото, доколкото
участието е задължително.
Страните нямат искания за нови доказателства и принципно делото би
могло да бъде насрочено за открито съдебно заседание, но съдебният състав
не счита за вярна тезата на страните за липса на процесуални
нарушения със съществен характер, с оглед процесуалните събития, които са
се случили по досъдебното производство след произнасянето на съдебния
състав с определение от 10.10.2024г. по НОХД № 6762/2024г., когато
съдебното производство е било прекратено и делото върнато на СГП за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, и
изводите на този състав се базират на действията в процесуален аспект ,
които е извършил прокурорът от СГП след като делото му е било върнато от
СРС. Обстоятелствата са следните:
Още на 29.06.2023г. със свое постановление САП е отменила
постановление на СГП за частично прекратяване на наказателното
производство по досъдебното производство, издадено на 26.04.2023г. от
прокурор при СГП и е дала задължителни писмени указания, от които
следва, че СГП следва да проведе разследване и да приключи воденото
досъдебно производство за престъплението, за което обв. В. А. Т. е бил
първоначално привлечен към наказателна отговорност – чл.302, т.1, предл.6
вр. чл.301 от НК. Това постановление е потвърдено с постановление от
12.09.2023г. на прокурор от ВКП.
Указанията на горестоящите прокуратури, ако са писмени, а тези
са такива, съгл. чл.46, ал.4 от НПК са задължителни за всички прокурори
от долустоящите прокуратури, независимо какво е вътрешното
убеждение на дадения прокурор от долустояща прокуратура. Прокурорът от
СГП обаче, на 26.09.2023г., несъгласен с дадените указния от горната
прокуратура, се самоотвел, но на 06.10.2023г. прокурор от САП със
постановление не е уважила отвода на прокурора, като му е посочила, че
такова основание за отвеждане – несъгласие с указания на горестоящ
прокурор, не съществува от НПК, което е логично, т. к. прокуратурата е
единна, централизирана и йерархизирана и мнението на долустоящия
прокурор, при наличие на такива писмени задължителни указания, са без
никакво значение. Възражението на наблюдаващия прокурор при СГП срещу
отказа да се уважи отвода му, е отхвърлено 26.11.2023г. от прокурор на ВКП с
2
постановление.
И на 08.12.2023г., без да се съобрази с дадените задължителни
писмени указния на горните прокуратури, отново с постановление частично
прекратява наказателното производство, водено за престъпление по чл.302
от НК, което съдебният състав счита за нарушение на процедурните
правила, които не позволяват подобни действия на прокурора, след като
вече въпросът с това какво трябвало да бъде разследвано по делото като
престъпление е решен с постановленията на САП от29.06.2023г. и на ВКП от
12.09.2023г.
На 06.03.2024г. подсъдимия В. Т. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.210 от НК от прокурор от СГП (!), което според съда
също нарушава съществено принципни процесуални правила, а
именно – компетентността при подсъдност и подследствеността на
делата.
След като е обвинен за престъпление по чл.210 от НК, то обикновено
това процесуално действие (привличане на обвиняем) се извършва от
компетентната прокуратура, а именно – СРП, която би следвало да извърши
действия по надзор на воденото досъдебното производство за това
престъпление, а не горестоящата прокуратура да изземва нейните
функции! Няма постановление за изземване на делото от компетентната СРП,
а освен това, при наличие на писмени задължителни указания, това поведение
процесуално на прокурора от СГП нарушава императивните правила на
чл.35 и чл.46 ал.4 от НПК.
С други думи, прокурорът от СГП, нарушавайки правилата за родова
подсъдност и в разрез със задължителните указния на горестоящите
прокуратури, е издал постановление за привличане на обвиняем по чл.210,
ал.1 от НК, което означава, че обв. В. Т. е привлечен незаконосъобразно за
престъплението, за което е предаден на съд, на фона на ясни и точни писмени
указания на горестоящата прокуратура.
Делото следва да бъде върнато на прокурора от СГП, който следва да
предприеме нужните законосъобразни действия, съобразно писмените и
задължителни указания, които са му били дадени от горните прокуратури.
Самият обвинителния акт, който е внесен в СРС от градската
прокуратура, страда и от противоречиви фактически обстоятелства,
доколкото на стр.2 от ОА е посочено, че сумата, за която става дума, ще бъде
разпределена по определен начин между подсъдимия и други две лица, които
са посочени – И. и П., от което би следвало да следва извод, че подсъдимият В.
Т. е целял, може би, да набави имотна облага не за себе си, а и за някой друг .
Иначе казано, диспозитивът на обвинителния акт не отговаря на
фактическите обстоятелства, които са посочени в самия обвинителния
акт – втори абзац на стр.2 от ОА, но това е проблем, който е с по-малък
3
интензитет от съществения проблем, свързан с действията на прокурора
при СГП след 12.09.2023г., когато окончателно са били решени всички
въпроси, свързани с предмета на разследване по воденото досъдебното
производство с № 82/2023г. по описа на СлО при СГП, но въпросът за
противоречията между фактическите обстоятелства в ОА и формулираното в
диспозитива обвинение също е от категорията на съществените нарушения.
Препис от определението ще следва да бъде изпратен и на ВКП за
упражняване на съответен надзор по реда на НПК, свързан с изпълнение на
указанията, които са дадени в двете постановления – на САП от 29.06.2023г. и
на ВКП от 12.09.2023г., т. к. съдът има такива сигнални функции по чл.205 от
НПК, с оглед процесуалното развитие на производството след 12.09.2023г.,
което според съдебният състав не отговаря на процесуалните стандарти за
водене на наказателното производство, съобразно дадените задължителни
указания, които принципно се изпълняват без да се възразява или ако има
възражения – то те се отразяват в съдържателната част на обвинителния
акт, от които да стане ясно, че прокурорът-автор на ОА не е съгласен с тезата,
която му налага с указанията си горестоящата прокуратура, каквото би се
случило, ако е изготвен обвинителния акт по указаното от САП обвинение и
той е внесен в родово компетентния съд – СГС, съобразено с дадените
указания на прокурора от СГП. Нарушението на императивните правила на
чл.46, ал.4 и чл.35 от НПК винаги нарушава правото на защита, т. к. е от
такова естество, че поставя подсъдимото лице в пълна неизвестност пред кой
съд ще се защитава, доколкото прокурорът от СГП не е изпълнил указаното
му в двете постановления на САП и ВКП.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.1, ал.5, т.1, ал.6 и чл.249, ал.1
вр. ал.4, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или за
спиране на наказателното производство по делото.
КОНСТАТИРА, че НЕ Е НАЛИЦЕ НЕОБХОДИМОСТ делото да се
разглежда при закрити врата или да се привлича резервен член на съдебния
състав; да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, като
НЕ СЕ НАЛАГА провеждане на съдебно-следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия В. А. Т. (с установена
самоличност) мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в
РАЗМЕР на 1 000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
4
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по доказателствата, поради липса на искания от
страните.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
КОНСТАТИРА, че са налице нарушения на процесуалните правила в
досъдебно производство, които са отстраними и са довели до съществено
ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице В. А. Т., поради
което ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО №
15661 по описа на СРС – НО, 102-ри за 2024 година, като ВРЪЩА ДЕЛОТО
на прокурор при СГП за отстраняване на допуснатите нарушения.
ПРЕПИС от определението да бъде изпратен на ВКП за упражняване на
съответен надзор и проверка по реда на НПК върху действията на СГП след
дадените задължителни указания от САП и ВКП.
Определението относно въпроса за процесуалните нарушения и
мярката за неотклонение може да се оспорва с частна жалба и/или частен
протест по реда на Глава XXII от НПК пред Софийския градски съд в
седмодневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5