РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното
от съдията гр. дело
N 813 по
описа за 2017г., и за да
се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът М.Н.Ф. твърди, че по трудов
договор се намира в трудово правоотношение с ответника, считано от 19.01.2015г., за изпълнение на длъжността
сметосъбирач, по времетраенето на което на 23.05.2016г. и при изпълнение на трудовите
си задължения претърпява увреждане
на здравето, признато за трудова
злополука с Разпореждане N
19451/03.08.2016г. на ТП на
НОИ София-град, като описва в исковата молба обстоятелствата, при които настъпва
увреждането, представляващо
счупване на гръбначния стълб в поясната област. Твърди, че в деня
на злополуката му е оказана първа медицинска помощ, последвана от болнично лечение
до 31.05.2016г., с препоръка
за 30-дневен леглови режим, с поставена на 30.08.2016г. диагноза „Увредено общо състояние. Постелен режим. Контрактура на паравертебралната мускулатура“, а
на 15.09.2016г. след медицински преглед от ортопед травматолог
и диагноза „Гръбначен стълб палпаторна и активитетна болка по хода
на гръбначния стълбс акцент Тн
12. В момента носи стабилизационен корсет при ограничени движения и фрактурата е в стадий на непълна консолидация“.
След този медицински преглед е насочен към
физиотерапия и рехабилитация.
Твърди, че в резултат на увреждането
претърпява болки и страдания, в т.ч. и след изписването
му от болницата
в период от 30-40 дни е в тежко състояние, напълно неподвижен на легло,
обслужван от близките си, с последвал
период на раздвижване, съпроводен с остри болки в кръста
и гърба, и болки по цялото тяло,
а понастоящем все още не е окончателно възстановен,
изпитва болки в кръста, гърдите и дясното рамо при
ограничени движения както при ходене,
така и при извършване на елементарни
дейности, и от деня на злополуката
и досега e в отпуск по болест.Oценява претърпените болки и страдания на сумата 50 000 лв., която претендира
за обезщетяването им.Претендира и обезщетение
от 115 лв. за разход за
закупуване на ортеза на стойност
115 лв. И двете суми претендира със законната лихва за забава от
деня на увреждането
23.05.2016г.В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез адвокат
пълномощник.
Ответникът ДЗЗД „Грийн партнърс-БКС“ гр.София с отговора
по исковата молба оспорва иска
при възражение, че настъпилото за ищеца увреждане
не представлява трудова злополука по аргумент от представени
му от ищеца
болнични листове, в които е удостоверено, че злополуката е от нетрудов характер, и при възражение, че не му е връчено разпореждането, на
което се позовава ищеца за признаване на
злополуката за трудова, което не е валидно поради
некомпетентност на органите,
които разследват и установяват трудовата
злополука по арг. от чл.3,
ал.1 от Наредбата установяване, разследване и регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
с искане съдът да се произнесе
по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК по отношение нищожността на оспорения административен
акт.Релевира, че ищецът причинява увреждането при условията на
груба небрежност с оглед механизма, при който настъпва инцидента, при който ищецът сам се качва в каросерията на
камиона, умишлено, вземайки решение, че по
този начин може да се
придвижи между два контейнера, за да бере
джанки, при което от това
собствено неправомерно поведение не може
да черпи права, тъй като са му проведени всички необходими съгласно закона инструктажи за безопасност при работа и знае,
че няма право
по време на движение да
се намира върху каросерията на камиона. Не
оспорва съществуването на трудово правоотношение
по силата на трудов договор
от 19.01.2015 и падането на ищеца на
23.05.2016г. от каросерията на камиона. Претендира за отхвърляне на
иска.В съдебно заседание чрез адвокат
пълномощник оттегля възражението, че разпореждането, с което злополуката е
призната за трудова, не е влязло в сила и и уточнява възражението си по чл.201,
ал.2 от ГПК за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца при условията на
груба небрежност.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
Предявеният иск е по
чл.200, ал.1
от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Възраженията на ответника се
основават на валидността на акта, с който е призната злополуката за трудова, и на
съпричиняване на увреждането на ищеца от самия
него при условията на груба
небрежност съгласно по
чл.201, ал.2
от КТ.
Не се спори, че на
23.05.2016г. по време на действие
на трудово правоотношение от трудов договор от 19.01.2015г., сключен между страните,
по силата на който ищецът
изпълнява длъжността сметосъбирач при ответника като работодател, за първия настъпва увреждане на здравето
в резултат на падане от каросерия
на камион, която злополука е призната за такава
с Разпореждане N
19451/03.08.2016г на ТП на
НОИ София-град,
при възражение на ответника за
валидността на така издадения акт.
Разпореждането за признаване на злополуката за трудова е постановено от
компетентен орган и не е нищожно. Издадено е от длъжностно лице на териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието-ответник в съответствие
с посочената от ответника разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредбата установяване,
разследване и регистриране
и отчитане на трудовите злополуки, без в наредбата да е предвидена изключителна компетенност на
териториалното поделение по регистрация на работодателя или по мястото на
полагане на труд относно разследването на злополуката по арг. и от чл.60, ал.1
от КСО, и компетентни да извършат разследването са както ТП на НОИ по
регистрацията на осигурителя, така и ТП на НОИ по мястото на злополуката.
От съвкупния анализ на Допълнително
споразумение N 1363/01.01.2017г. към трудов договор
N
520/19.01.2015г., Декларация за
трудова злополука, Протокол N 5103-08-1/25.07.2010г. на НОИ-РУСО гр.Кърджали за резултати от извършено
разследване на злополука ot 23.05.2016г., Разпореждане N 19451/03.08.2016г. на НОИ-ТП-София град, Епикриза, изд. от Отделение
по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали,
Резултат от образно изследване от 27.05.2016г., Лична амбулаторна карта N 1693/23.03.2011г. на М.Н.Ф., Амбулаторни листове NN 1862/30.08.2016г., 1956/15.09.2016г.,
изд. от д-р О. Г., Амбулаторни листове NN 1239/23.12.2016г.,
54/20.01.2017г., 88/27.01.2017г., 616/19.05.2017г., изд.
от д-р С.Л., Амбулаторни листове NN 406/06.04.2017г., 570/04.05.2017г., изд. от д-р М.Т., Експертно решение N 0295 от зас. 015/23.05.2017г. на 1-ви състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали, Експертно решение N 1149 от зас. 055/22.03.2017г. 1-ви състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали, Фактура N **********/20.06.2016г., ведно с фискален бон от 20.06.2016г., Болнични
листове с дати
08.06.2016г., 08.07.2016г., 05.08.2016г., 30.08.2016г., 06.10.2016г.,
04.11.2016г., 09.12.2016г., 23.12.2016г., 27.01.2017г., 28.02.2017г.,
06.04.2017г., 04.05.2017г., неоспореното от
страните заключение на СМЕ и гласните доказателства се установява, че през
време на действие на трудовия договор, сключен между страниtе, ищецът по
време на работа претърпява на 23.05.2016г. трудова злополука, призната за
такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО от НОИ с Разпореждане N 19451/03.08.2016г.
по отношение на ответника като работодател, което разпореждане не е обжалвано
от последния или от ищеца, и е влязло в сила.
В Разпореждането за признаване на
трудовата злополука е посочено, че злополуката настъпва през време и по повод
на извършената работа-сметосъбиране, когато при придвижване, качен на
каросерията на сметоизвозващия товарен автомобил, пострадалият
губи равновесие и пада от МПС, при което получава „Счупване на гръбначния стълб
в поясната област“.Падането на ищеца от каросерията на сметоизвозващия
автомобил се установява от показанията на св.Х. и св.М., които в деня на
злополуката работят заедно с ищеца.Последният работи с тях инцидентно, само в
този ден, без да му е проведен инструктаж за начина, по който протича
сметозивозването и сметосъбирането с автомобила-самосвал, управляван от св.М.,
който не е специализиран за тези дейности.Св.М. установява, че ищецът пада от
автомобила по време на движение, тъй като в този момент му дават знак да спре,
след което установява, че ищецът е на земята.Никой от двамата свидетели не вижда
ищецът да бере или да прави опит да бере джанки от находящото се до мястото на
падане дърво, при което възражението на ответника, че ищецът прави това и така
допринася за вредоносния резултат, е недоказано.И двамата свидетели установяват
начина на извършване на дейността по сметосъбиране със самосвала, в който ръчно
се изсипва боклука от варелите-двама работници подават варелите от земята на
други двама, които са в каросерията, които ги изсипват и ги връщат празни на
първите двама, след което автомобилът се придвижва до следващите варели, при
което придвижване св.М. вижда, че му правят знак да спре, след което разбира,
че ищецът М. е паднал от каросерията.Св.М. обяснява и, че по трасето, на което
става злополуката, варелите са на къси разстояния, по която причина работниците
не слизат от каросерията и му казват да потегля, когато са готови.
След падането, на ищеца е оказана първа
помощ и болнично лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ гр.Кърджали за периода от 23.05.2016г. до 31.05.2016г. с
окончателна диагноза „Счупване на гръбначния стълб в поясната област“, с
предприето консервативно лечение при липса на усложнения, с предписан леглови
режим за 30 дни, при посочен в издадената епикриза локален статус-силна болка в
кръста и гърба, ограничени движения, заемане на принудително положение в
леглото, с контрактура на паравертебралната мускулатура.За период от
23.05.2016г. и до 17.05.2017г. ищецът е отпуск за временна неработоспособност поради
увредено общо състояние, с поставен стабилизационен корсет, за който на
20.06.2016г. заплаща 115 лв., с ограничени движения, с палпаторна и активитетна
болка по хода на грубначния стълб с акцент Тн 12, с фрактура в стадий на
непълна консолидация, с предписана физиотерапия и рехабилитация/амбулаторен
лист от 14.09.2016г./, която болка в областта на L4 с контрактура на
паравертебралната мускулатура и щадяща походка продължава до
20.04.2017г./амбулаторни листове в периода от 21.12.2016г. и до 20.04.2017г./,
до достигане на задоволително общо състояние, установено при преглед на
05.05.2017г., но отново с палпаторна активитетна болка в областта на L4, с контрактура на
паравертебралната мускулатура, ограничени движения и щадяща походка.
Неоспореното заключение на
медицинската експертиза по делото установява, че на ищеца е причинено счупване
на тялото на дванадесетия гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за около 8-10 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес, наложило болнично и последващо домашно лечение, с допустими болки и
понастоящем в областта на счупването при по-тежки физически усилия, както и при
навеждане, изправяне и при неблагоприятни метереологични условия, последните
посочени от вещото лице при изслушване в съдебно заседание.
От показанията на св.Х.Х. и св.Р.М. се установява, че след злополуката ищецът
около два месеца е на легло, след което носи колан и ежедневно с помощта на физиотерапевт
се раздвижва няколко месеца, и сега работи, но върви малко свит.
За вреди, произтекли от трудова
злополука, отговорност носи работодателят само когато се намира с
работника/служителя в трудовоправна връзка, каквато се установява да съществува
към деня на трудовата злополука.Работодателят носи отговорност за вредите от
трудова злополука щом същата е настъпила при или по повод изпълнение на
възложена работа или на друга работа, извършена без нареждане, но в интерес на
работодателя.Към злополуката ищецът не е инструктиран за начина по който да
изпълнява задълженията си по сметосъбиране с ползвания за целта неспециализиран
автомобил-самосвал, в каросерията на който се намира, за да извършва тази
дейност, а не да бере джанки.Така с оглед установения механизъм на извършване
на работата от св.Б.Х. и св.А.М., при липса на длъжностна характеристика и
доказателства за инструктаж на ищеца от представител на ответника за спазване
на правилата за безопасност на труда, е недоказано възражението, че ищецът се отклонява от трудовите си
задължения.
Доказаната по делото продължителност на временна неработоспосбност на ищеца, удостовереното му здравословно
състояние в амбулаторните листове за медицински прегледи и показанията на св.Х.Х. и св.Р.М. обосновават твърденията
за продължителността и степента на
интензивност на болките и страданията от настъпилото увреждане на здравето на ищеца, потвърдено и от заключението на
медицинската експертиза за трайно затрудняване на движението на снагата за
около 8-10 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и
продължаващи болки в областта на счупването при по-тежки физически усилия и
неблагоприятни метереологични условия.За период от два месеца ищецът е
обездвижен, подпомаган в ежедневните си нужди от трети лица, с прием на
обезболяващи медикаменти, с последвал период на раздвижване от няколко месеца,
но с приключил оздравителен процес, с остатъчни болки при натоварване в
областта на увредата.Не се установява ищецът да няма да има възможност да води
същия начин на живот от преди злополуката, в т.ч. и да полага труд, който
изисква както статично, така и динамично натоварване на снагата, но е възможно
да има посттравматични болки с хроничен характер при натоварване и промяна на
времето.Злополуката причинява временна
неработоспосбност за около една година без да настъпва трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисква определяне на паричния еквивалент
на претърпените болки, страдания и морални вреди,
които се преценяват с оглед конкретните обстоятелства.При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди-в случая това е характерът на увреждането-трайно по степен затрудняване на двигателните умения на ищеца за периода
от 8-10 месеца,
без същият да допринеся за настъпването им, период на
възстановяване на ищеца-близо година, с обичаен ход на оздравителния процес и
без усложения, причинените физически болки и морални страдания за период от близо година, и прогнозата за в бъдеще- благоприятна с възстановено
физическо здраве и работоспособност.Следва да се отчете дискомфорта,
който ищецът изпитва през периода на обездвижване от два месеца да се обслужва
в ежедневните си дейности с чужда помощ, и за още няколко, в която се придвижва
трудно и има ограничени двигателни умения. Следва да се отчете и възрастта му
към злополуката - 48 години, в активна възраст с изградени навици и социални
контакти, които за периода на временна неработоспособност не може да
осъществява пълноценно.
Преценявайки установените по делото обстоятелства, и на
основание чл.52 от ЗЗД и ППВС N 4/68г, както и задължителната по чл.290 от ГПК практика на ВКС/Решение N 86/06.06.2017г. на ВКС по гр.д. N 3856/2016г., IIIг.о., ГК, Решение N 38/13.03.2013г. на ВКС по гр.д. N 323/2012г., IIIг.о., ГК и др./, приема, че за справедливо обезщетяване на причинените на
ищеца болки и страдания е достатъчно обезщетение от 11 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно Решение N 719/10.11.200г. на ВКС по гр.д. N 2898/2008г., I г.о., ГК, отговорността на
работодателя може да бъде намалена по реда на чл.201, ал.2 от КТ само в
изключителни случаи, а именно само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените
от работодателя правила за безопасност
на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да
го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения. В тази хипотеза вината
на пострадалия не може да
се предполага. Не всяко нарушение
на правилата на безопасността на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването
на грубата небрежност от негова
страна като елемент от неговото
виновно действие. За да се
приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено
по категоричен начин по делото,
и в доказателствената тежест
на работодателя е извършването
на такива действия от страна
на пострадалия и то със съзнанието
за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата
опасност от тяхното настъпване.
Не се установи
ищецът при извършване на дейността към настъпване на злополуката да се
отклонява от възложената от работодателя дейност, в разрез
с правилата за безопасност на труда, при което да действа със съзнанието за евентуално
съществуваща опасност от настъпване на
определени вредоносни последици, които да се е надявал
да предотврати, още повече, че ответникът ангажира показанията на свидетели-колеги на ищеца, които не установяват, че пострадалият има вина за
настъпване на увреждането, който извод не е направен и от разследващия
злополуката орган.Не е налице съпричиняване на злополуката от страна на
пострадалия под формата на груба небрежност, и съответно не е налице основание
за намаляване на отговорността на ответника като работодател.
При този изход на делото, искът за обезщетение за неимуществени вреди
следва да се уважи до сумата от 11 000 лв. и се отхвърли до пълния му
размер от 50 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди от 115
лв. се уважи изцяло с оглед доказаното по делото носене от ищеца на
ортеза/стабилизационен корсет/ и заплащането му от ищеца.И двете обезщетения
следва да се присъдят със законна лихва от деня на трудовата злополука
-23.05.2016г. и до окончателното им изплащане.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
вр. чл.1 от ТДТГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса
по делото съразмерно с уважената част
от иска, възлизаща на 440 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
на 50 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди, както и заплатеното от
бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице, възлизащо на 61.48 лв.
/Определение N 5/06.01.2016г. по д. N 3643/2014г. на ВКС, ТК, II т.о./. На основание чл.38, ал.1 т.2, вр. ал.2 от ЗА, в
тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищеца съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения/2 033.45 лв./, но съразмерно с уважената част на иска, или 451
лв., за осъществената безплатна правна помощ на
ищеца/Определение N 885/09.12.2014г. по дело N 2934 на ВКС, ТК,
I т.о./.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът имa право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответникът съразмерно с отхвърлената част от иска.Ищецът не доказва направа на
разноски.Ответникът доказва разноски от 9 000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 20 лв. за депозит за призоваване на свидетелите.Възражението
на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на уговореното
възнаграждение е основателно.Минималното адвокатско възнаграждение съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения е 2 033.45 лв., при което на основание чл.78, ал.5 от ГПК с
оглед фактическата и правна сложност уговореното от ответника адвокатско
възнаграждение следва да се намали до 2 033.45 лв., от които в тежест
на ищеца съразмерно с отхвърлената част
от иска се възложат 1 582.45 лв. за адв.възнаграждение, както и 15.56 лв.
от разноските за депозит за призоваване на свидетели.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗЗД „Грийн партнърс-БКС“ с Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдружници „БКС-Христо Нанев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, и „Грийн Партнърс“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
М.Н.Ф. с ЕГН **********,***, сумата 11 115 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от трудова
злополулука, настъпила на 23.05.2016г., от която 115 лв. за обезщетение за имуществени вреди и 11 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 11 000 лв. до пълния му
предявен размер от 50 000 лв..
ОСЪЖДА ДЗЗД „Грийн партнърс-БКС“ с Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдружници „БКС-Христо Нанев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, и „Грийн Партнърс“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
адвокат Д.И.С. ***, адвокатско възнаграждение в размер на
451 лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
за осъществена безплатна правна помощ на ищеца М.Н.Ф., а по сметка на
РС-Кърджали сумата 551.48 лв., от която 490 лв. държавни такси по делото и
61.48 лв. заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА М.Н.Ф. с ЕГН **********,*** N 83 да заплати на ДЗЗД „Грийн партнърс-БКС“
с Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдружници „БКС-Христо Нанев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, и „Грийн Партнърс“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1 598.01 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: