Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, ………………2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVI-ти въззивен състав на
четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
на секретаря Гергана Цветкова в
присъствието на прокурора …….., разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНЧХД № 840 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
С присъда от
30.10.2017г. по н. ч. х. д. № 18493/2016 г. Софийският районен съд, НО, 109
състав е признал подсъдимия А.Ф.К. за невинен в това, че на 20.06.2016г. в гр. София
разгласил неверни позорни обстоятелства за И.А.И. чрез подадена чрез В.С.П.–
касиер на Етажната собственост на вх. „В“ на бул. „Ал. Стамболийски“, гр. София
молба с посочена дата на съставяне 20.06.2015г. и дата на получаване
20.06.2016г., чрез изразите „незаконен платен домоуправител“ и „Г-н И. много
добре знае, че в нашите помещения /тавани и мазета/ има скъпоструваща бяла и
черна техника, нови строителни материали, архив на дружеството и сем. К.“,
твърдейки, че И.А.И. е влизал в частни тавански и избени помещения, поради
което и на осн. чл. 304 от НПК го еъ
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.
2, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК.
С присъдата
съдът е осъдил частният тъжител И.А.И. да заплати на подс.
А.Ф.К. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Против постановената присъда е постъпила жалба
и допълнение към нея от частния тъжител И.И., в които
се прави искане за отмяна на атакуваната присъда, като неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се и аргументи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в нарушения, свързани с процесуалното
представителство на подс. К. от тримата му защитници;
несъответствия при връчването на съдебните книжа; несанкциониране на защитника
на подсъдимия поради неявяването му в с.з., проведено на 18.05.2017г., довело
до отлагане на делото; провеждане на разпит на свидетел преди провеждане на
такъв на подсъдимото лице; необявяване на присъдата след края на с.з. и липсата
на номер на обжалвания съдебен акт; неизготвяне на мотивите в предвидения в
закона срок. По същество се изразява становище за доказаност на обвинението в извършването
на деяние от страна на подс. К., което осъществява
състав на престъплението „клевета“. Приема, че безспорно се установява
съществуването на инкриминираната молба, със съдържащите се в нея клеветнически
твърдения, както и обстоятелството, че последната е била подписана от подс. К.. Излага съображения, че е бил законно избран за
управител на етажната собственост, както и че е ноторен
фактът, че нова бяла и черна техника не се държи в тавански помещения. Изразява
несъгласие с приетата за установена от районния съд фактическа обстановка и
най-вече в частта относно авторството ѝ. Излага съображения, свързани с
идентичност на съдържанието, което се влага в термините „домоуправител“ и „управител
на етажната собственост“. Намира, че обвинението е доказано по безспорен начин,
прави искане и за отмяна на осъждането му да заплати разноските, сторени от
подсъдимия за адвокатско възнаграждение, като моли да му бъдат присъдени
разноските по воденото дело пред първата и въззивната инстанция.
С въззивната жалба
и допълнението към нея не се прави искане за събиране на нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция частният тъжител И. подържа жалбата и
допълнението към нея, моли да се отмени първоинстанционната присъда като
неправилна и незаконосъобразна. Акцентира върху обстоятелството, че твърдението
на подсъдимия, че е незаконно избран домоуправител, се опровергава от самото
обстоятелство, че последният е гласувал за него на проведеното общо събрание.
Твърди се, че думите „управител“ и „домоуправител“ са синоними, доколкото в
предишните правила се е използвала думата „домоуправител“, като намира, че
действията му са били законни и продължават да бъдат такива.
Защитникът на подс. А.К. – адв. А. моли жалбата
на частния тъжител да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изразява
становище, че твърдените нарушения на процесуалните правила не съществуват, а
дори и да се приеме, че са налице, последните са неотносими към наказателния процес.
Твърди, че по делото не е установено, че подс. К. е
автор на инкриминираните изявления, като жалбата на частния тъжител се явява
неоснователна. Според защитата дори да се приеме, че К. има участие в
съставянето на процесната молба, съдържаща инкриминираните изрази, то
последните са несъставомерни, доколкото никой от тях не е позорящ и не е
изразен по циничен, вулгарен, неприемлив за обществото начин. Застъпва се
тезата, че безспорно не е налице и квалифициращото обстоятелство, клеветата да
е разпространена по друг начин, доколкото се касае за молба, която неустановено
по делото лице е предоставило на друго лице, като не може да се говори за
разпространение. В заключение се моли присъда на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като се прави искане за присъждане на направените пред първата
инстанция разноски.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция подс. К. се явява
лично и в предоставената му от съда последна дума поддържа
казаното от адвоката си, като моли съда да се потвърди първоинстанционната
присъда.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на
подсъдимия – да се защитава. Настоящата въззивна инстанция, противно на
доводите на частния тъжител, намира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния
съд не са допуснати нарушения на правото му на защита в наказателното
производство, като присъдата на първата инстанция не трябва да бъде отменяна на
това основание и делото да бъде връщано на СРС за ново разглеждане, в тази
връзка оценява подробно изложените във въззивната жалба възражения на частния
тъжител за допуснати нарушения в хода на производството, за неоснователни.
Въззивният
съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбата и
допълнението към нея, както и заявеното от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото.
Същата, макар да не съвпада изцяло с възприетата от първата инстанция, не
обосновава различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи.
Анализирайки
задълбочено и всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните констатации от фактическа страна:
Подсъдимият А.Ф.К.
е роден на ***г. в гр. М., живее в гр. София, ж.к. „********, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, пенсионер, ЕГН **********. Същият
е неосъждан.
Подсъдимият К. и
тъжителят И. притежавали апартаменти във вход „В” на бул. „Ал.Стамболийски”,
№20 в гр. София. Тъжителят И. бил избран за управител на етажната собственост с
решение на общото събрание от 18.12.2014г. за срок от една година, като с
решение от същата дата било прието, за срока на този ангажимент частният
тъжител да получава по 100 лева месечен хонорар. Още преди избирането на
тъжителя за управител на етажната собственост между него и подсъдимото лице
възникнали пререкания във връзка с извършен ремонт на покрива на сградата и
допълнителен ремонт от страна на подсъдимия К., при които не били отстранени
неизправностите. Между тях имало спорове за това как се съхраняват вещи в
таванските помещения и мазетата, за което не се достигнало до единно мнение.
Проведени били няколко общи събрания, на които били обсъждани тези въпроси с
оглед влошената хигиена, конструктивната безопасност на сградата и опасността
от пожар.
В тази връзка
свидетелят Ж.А.(приятел на подсъдимото лице) със съдействието на подс. К. (който му посочвал какво да записва), съставил
молба, на която била поставена дата 20.06.2015г. В същата било отразено, че
изхожда от фирма „В.Т.”, собственик на ап. 33 в сградата, находяща
се на бул. „Ал. Стамболийски”, №20 в гр. София
и А. и Т.К., собственици на ап. 34, като била адресирана до ръководството на
етажната собственост (ЕС) – „г-н И. (незаконен
платен домоуправител)”, и г-жа „В.П.- касиер”. В молбата се повтаряли
оплакванията за некачествен ремонт на покрива и възникналите проблеми във
връзка със съхранението на вещи в общите и други помещения, за извършени
кражби, като с последната се изисквали и множество документи от частния тъжител
и свидетелката П.по повод образувани прокурорски преписки. В молбата било
посочено също: „г-н И. много добре знае, че в нашите помещения (тавани и
мазета) има скъпоструваща бяла и черна техника, нови строителни материали, архив
на дружеството и сем. К.”. След обстоятелствената част, процесната молба
завършвала с надпис „С уважение“ срещу който бил положен подпис от неустановено по делото
лице, като под тях били изписани имената на лицата, които били посочени в началото
ѝ, като нейни автори –„упр. фирма „В.Т.”, сем. А.
и Т.К.и партньори“, като било изписано и името на св. Ж.Р.А., срещу което
последният поставил своя подпис.
Въпросната молба
достигнала на 20.06.2016г. до свидетелката П., като ѝ била донесена от
неустановено по делото лице. Същата направила копие на молбата, което връчила на
лицето, което ѝ донесло молбата. Преди това свидетелката се подписала
срещу текста – „Приел молбата“. По-късно П.представила молбата на тъжителя И.,
който се запознал с нейното съдържание.
След като се запознал
с процесната молба тъжителят И. се почувствал
засегнат, като решил да защити правата си по съдебен ред. За тази цел
последният депозирал в съда частна тъжба срещу подсъдимия К., доколкото намерил,
че последният е действителният автор на молбата.
Така възприетата
фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства:
гласни – обясненията на подсъдимото лице, показанията на свидетелите: Ж.Р.А. и В.П.;
ангажираните по делото писмени доказателства – Служебна
бележка №ЕС-910-12/22.01.2015г. на СО район Възраждане, Молба от фирма „В.Т.”
до ръководството на етажната собственост с посочена дата на получаване
20.06.2016г.; Протокол от 18.12.2014г. от Общо събрание на ЕС, нотариален акт
№88, том XXV, дело №6139/1998г. нотариус К.Б., съдебно решение
№520/01.02.2011г. по гр.д.№955/2010г. по опис на ВКС, Протоколи от общо
събрание на ЕС от 06.08.2002г., от 16.12.2013г. и от 10.07.2014г., изпълнителен
лист от 07.06.2017г. по гр.д.№75615/2016г. по опис на Софийски районен съд;
справка за съдимост на подсъдимия К., приобщената като веществено доказателство
молба от фирма „В.Т.” до ръководството на
етажната собственост с посочена в нея дата на получаване 20.06.2016г. – в
оригинал.
В подкрепа на
фактологията на събитията въззивната инстанция, подобно на първоинстанционния
съд, кредитира приложеното по делото копие на молба от фирма „В.Т.” до
ръководството на етажната собственост с посочена в нея дата на получаване –
20.06.2016г. (както и приобщената като веществено доказателство молба в
оригинал), от която се установява по категоричен начин точното съдържание на
инкриминираните изрази, отправени по отношение на частния тъжител.
Обосновано
първоинстанционният съд е заключил, че от ангажираните по делото писмени
доказателства (Протокол от 18.12.2014г. от Общо събрание на ЕС, Протоколи от
общо събрание на ЕС от 06.08.2002г., от 16.12.2013г. и от 10.07.2014г.,
изпълнителен лист от 07.06.2017г. по гр.д.№75615/2016г. по описа на Софийски
районен съд), преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства,
безпротиворечиво се установяват влошените отношения между подсъдимия и частния
тъжител, които към инкриминирания период, притежавали апартаменти в една и съща
жилищна сграда.
В подкрепа на
горния извод са и показанията на св. В.П.(касиер на Етажната собственост на вх.
„В“ на бул. „Ал. Стамболийски“ в гр. София), която дава сведения пред съда, че
макар да не е имала конфликти с подсъдимия знае, че последният не бил в добри
отношения с останалите членове на етажната собственост. От показанията на
свидетелката се установява и обстоятелството, че именно пред нея е била
предявявана въпросната молба, която не ѝ
била донесена лично от К., а от непознато за нея лице, както и факта, че се е
подписала срещу текста „приел молбата”. В показанията си свидетелката посочва
още, че е предала молбата на частния тъжител И., който по това време бил
управител на ЕС. Пред съда свидетелката заявява, че не е влизала в личните
тавански помещения на подсъдимия К., но доколкото се е качвала до таванските
помещения на жилищната сграда (по повод съставени
протоколи за противопожарна безопасност във връзка със складирани хартия и
боклуци за изхвърляне от К.), е виждала, че в две от таванските помещения на
подсъдимия, които били свързани, за да формират жилище, били поставени хладилник,
печка, пералня, които се забелязвали през поставена на входа метална решетка. На показанията на свидетелката въззивната инстанция
се довери, като не намери основания да се съмнява в обективността и
достоверността на изложените нея обстоятелства.
Особено внимание
според настоящата съдебна инстанция изискват показанията на св. Ж.А.(намиращ се
в приятелски отношения с подсъдимото лице), доколкото последният посочва с
категоричност по време на разпита си пред първоинстанционния съд, че сам е изготвил
молбата, като съдържащата се в нея информация, последният получил от страна на
сина на подсъдимия – Божидар. В показанията си свидетелят е отрекъл да е
представял някому молбата, както и подсъдимият да е участвал по някакъв начин в
изготвянето ѝ. Противно на изводите на първоинстанционния съд, че именно
свидетелят А.е автор на молбата, настоящата въззивна инстанция, като отчете
факта, че свидетелят се намира в приятелски отношения с подсъдимото лице, както
и че изложеното от него се явява житейски нелогично и необосновано (да изготвиш
и да подпишеш молба, в която е посочено, че изхожда от други лица, за да
извършиш ремонта на определено помещение, като в крайна сметка не представиш
никъде молбата), оцени показанията му, в по-голямата им част, за недостоверни,
имащи за цел да подкрепят поддържаната от подсъдимия защитна версия, че не е
взел участие в изготвянето на процесната молба. При
преценка за достоверност на изложеното от свидетеля съдът взе предвид факта, че
под обстоятелствената част на молбата в действителност фигурира името на св. А.,
както и признанието на последния, че е подписал молбата, като стигна до извод,
че следва да възприеме с доверие обстоятелството, че А.физически е изготвил молбата.
Анализирайки обаче съдържанието на последната (в молбата се прави искане за
предоставяне на ключове от входната врата на мазетата и от входните врати, на
сменените врати на таванските помещения, като се твърди, че в същите е имало
кражби, иска се предоставяне на протоколи и документи, решенията на събранията
на ЕС, всички сключени договори за наем на отделните помещения за 15 години и
всички счетоводни документи за периода, в който лицето адресат е било касиер, като
се твърди, че тъжителят много добре знаел, че в помещенията им (тавани и
мазета) имало скъпо струваща черна и бяла техника, нови строителни материали,
архив на дружеството и сем. К., изразяват се негативни оценки за качеството на
извършения ремонт на покрива през 2015г.) във връзка с показанията на св. А.,
от които се установява, че последният не обитава процесната жилищна сграда, а е
бил нает от подсъдимия единствено за извършването на ремонтни дейности в нея, както
данните за влошени отношения между
подсъдимия и частния тъжител, въззивната инстанция стигна до извода, че
изложената в молбата информация (в това число и инкриминираните изрази) изхождат
именно от подс. К., който се явява и управител и
едноличен собственика на капитала на дружеството – „В.Т.“ ЕООД. В подкрепа на
горния извод въззивната инстанция оцени и обясненията на подсъдимото лице, в
които последният независимо от факта, че с категоричност отрича да е участвал в
изготвянето на молбата, в съответствие с показанията на св. А., споделя, че
процесната молба не е трябвало да бъде подавана, доколкото не е харесал как е
била изготвена от А.. От така изложеното може да се направи извод, че
подсъдимият не само е бил запознат със съдържанието на молбата, но е имал и
определени изисквания към съдържанието й, което допълнително подкрепя
заключителния извод на съда, че съдържанието на молбата, в това число и
инкриминираните изрази изхождат именно от подс. К.,
като св. А.единствено е изписал текста.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
кредитира само частично обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание
пред първия съд, а именно в частта, в която същият дава сведения, че е запознат
със съдържанието на молбата. На обясненията на подсъдимото лице в останалата им
част, в които последният отрича да е вземал участие при изготвянето ѝ,
настоящият състав не дава вяра, като ги оценява като защитна теза.
Първият съд е
дал вярна интерпретация и на останалите ангажирани по делото писмените
доказателства – Служебна бележка №ЕС-910-12/22.01.2015г. на СО район
Възраждане Протокол от 18.12.2014г. от
Общо събрание на ЕС, нотариален акт №88, том XXV, дело №6139/1998г. нотариус К.Б.,
съдебно решение №520/01.02.2011г. по гр.д.№955/2010г. по опис на ВКС, Протоколи
от общо събрание на ЕС от 06.08.2002г., от 16.12.2013г. и от 10.07.2014г.,
изпълнителен лист от 07.06.2017г. по гр.д.№75615/2016г. по опис на Софийски
районен съд. Същите, преценени в съвкупност с гласните доказателствени
средства, настоящата инстанция кредитира като допълващи и изясняващи цялостната
фактическа обстановка по делото.
От справката за
съдимост на подсъдимото лице се установява, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият е неосъждан.
При така извършения
самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателствени материали, противно
на изводите на първоинстанционният съд, въззивната инстанция, констатира, че инкриминираните
в молбата изрази изхождат именно от страна на подсъдимото лице, като основният
спорен въпрос по делото е правен и се отнася до обстоятелството дали последните
са годни да осъществят от обективна страна състава на престъплението „клевета“,
за което подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност.
Във връзка с
горното настоящият съдебен споделя разсъжденията на районния съд относно
същността на състава на инкриминираното престъпно посегателство „клевета“ .
За да бъде
осъществен съставът на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал.1 и
следващите от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този законов
текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за конкретно физическо лице
или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата,
алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 НК, форма на изпълнително
деяние на престъплението „клевета“ – разгласяване на позорно обстоятелство за
другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения
за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, които
са от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от
друга позорни – да характеризират отрицателно личността му и да се явяват
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, като са годни да
предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.
Втората възможна
форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК
- приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане
до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност той
не е извършил.
Престъплението,
уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността му се
изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието
на поне едно трето лице. За съставомерността на деянието от обективна страна не
е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна
страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така
и с евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на
приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това,
че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление.
Единствено,
когато са налице всички горепосочени признаци на престъпния състав, за дееца
възниква отговорност за осъществен състав на престъплението „клевета“.
В конкретния по
делото случай въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставки за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К. за осъществен от него
състав на престъплението „клевета“ с обсъдените по-горе обективни и субективни
признаци, доколкото инкриминираните в тъжбата изрази са обективно
несъставомерни.
Обвинителната
теза, очертана от фактическите твърдения в частната тъжба се свежда до това, че
на 20.06.2016г. в гр.София подсъдимият К. е разгласил неверни позорни
обстоятелства за И.А.И. чрез подадена чрез В.С.П.- касиер на етажната
собственост на вх. „В” на бул. „Ал.Стамболийски” №20, гр.София молба с посочена
дата на съставяне 20.06.2015г. и дата на получаване 20.06.2016г., чрез изразите
„незаконен платен домоуправител” и „Г-н И. много добре знае, че в нашите
помещения (тавани и мазета) има скъпоструваща бяла и черна техника, нови
строителни материали, архив на дружеството и сем. К.” и твърдението, че И.А.И.
е влизал в частни тавански и избени помещения.
По отношение на
първия израз „незаконен платен домоуправител” въззивният съд намира, че
последният е обективно несъставомерен да изпълни състава на вменено на
подсъдимия инкриминирано деяние, тъй като не съдържа никаква позоряща за
личността на частния тъжител И. информация.
В подкрепа на горната теза следва да се отчете обстоятелството, че няма
нищо позорно срещу извършването на определена дейност, едно лице да получи
възнаграждение още повече, когато процесната хипотеза е предвидена в закона –
съгласно чл. 19, ал.7 от ЗУЕС по решение на общото събрание на членовете на
управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение. От
друга страна, видно от т. 6 от Протокол
от 18.12.2014г. от Общо събрание на ЕС, мандатът на тъжителя И. като управител
на ЕС е бил възмезден, доколкото е било взето решение за срока на поетия
ангажимент същият да получава 100 лева на месец, като хонорар, т.е. дори да се
приеме, че инкриминирания израз „платен домоуправител“ до известна степен има
негативен подтекст за личността на тъжителя, то посоченото обстоятелство
безспорно отговаря на действителността.
По повод използвания
в молбата израз „незаконен домоуправител“ въззивната инстанция намира, че дори
да се приеме, че последното в действителност не отговаря на истината, доколкото
видно от т. 6 от Протокол от
18.12.2014г. от Общо събрание на ЕС частният тъжител И. е избран за управител
на ЕС за срок от 1г., а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС управителният съвет (управителят) продължава да
изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител), то цитираната
фраза безспорно не накърнява доброто име тъжителя в обществото и не характеризира
отрицателно личността му, а насочва единствено към допуснато нарушение при
провеждането на самата процедура за избор на домоуправител (според ЗУЕС управител)
на етажната собственост, без да се навеждат твърдения за конкретно извършени от
тъжителя противоправни действия, с които да е допринесъл по някакъв начин за
допуснатите нарушения по време на развилата се процедура.
По отношение на
инкриминирания израз „Г-н И. много добре знае, че в нашите помещения (тавани и
мазета) има скъпоструваща бяла и черна техника, нови строителни материали,
архив на дружеството и сем. К.” настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на първата инстанция, че въпросното обстоятелство не подронва авторитета
на частния тъжител, като безспорно не е от естество да накърни доброто му име в
обществото, тъй като не съдържа нищо позорно по своята същност. В тази връзка
следва да се отбележи, че асоциациите и интерпретациите, които е породила
съобщената информация у частния тъжител (че подсъдимият с въпросното твърдения
го обвинява, че е влизал противозаконно в таванските му помещение) нямат
отношение към наказателната отговорност на подсъдимия и не могат да породят
такава, тъй като за съставомерността на деянието е съществена конкретиката на
употребените изрази и оценката им от гледна точка на обществения морал, а не
субективната оценка на същите от страна на частния тъжител. В подкрепа на
горния извод следва да се отчитат и показанията на св. П., от които се
установява, че с факта, че подсъдимият е съхранявал в таванските си помещения бяла
и черна техника, както и архив на дружеството, е бил запознат всеки, който се
качвал до таванските помещения на жилищната сграда, доколкото уредите е можело да
се видят през поставена на входа на помещенията на подсъдимия метална решетка.
Правилно е
решението на районния съд, че цитираното в тъжбата твърдение, че тъжителят И.А.И.
е влизал в частни тавански и избени помещения, не следва да се анализира,
доколкото не се съдържа в текста на въпросната инкриминирана молба.
Поради всичко
изложено дотук, съдът намира, че действията на подсъдимия К. са несъставомерни
от обективна страна и не могат да бъдат съотнесени към нормата на чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1,
т.2, пр. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение в настоящото производство.
При обективната несъставомерност на действията на подсъдимия, се явява
безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието, доколкото
последната се отнася към съзнаването или не на едно обективно противоправно и общественоопасно
поведение, каквото в разглежданата хипотеза не е налице.
Тъй като от
материалите по делото не може да се установи наличието от обективна страна на
елементите от състава на вмененото на подсъдимия К. престъпление, присъдата на
първоинстанционния съд, с която подсъдимият на основание чл. 304 от НПК е бил признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр.ал. 1, т. 2 пр.2 от
НК, се явява правилна и законосъобразна, а въззивната жалба следва да се остави
без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода
на делото правилно първоинстанционният съд е осъдил частния тъжител – И.И. да заплати
на подсъдимия К. направените от него разноски за адвокатска защита в
наказателното производство пред първата инстанция в размер на 400 (четиристотин
лева).
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, настоящата инстанция намира,
че първоинстанционният съд се е разпоредил законосъобразно с приобщената по
делото, като веществено доказателство – молба с посочена дата на съставяне
20.06.2015г. и дата на получаване 20.06.2016г. – в оригинал, като е постановил
последната да бъде върната на тъжителя И.А.И., който я е предал на съда и е
претендирал връщането ѝ.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид изложеното
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.
338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.10.2017г. по н. ч.
х. д. № 18493/2016г. на Софийски районен съд, НО, 109-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.