Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
гр. Русе, 28.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 116 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
П. Г. – управител на „Апсидастрой“ ООД заявява, че Държавна
опера - Русе възложила, а представляваното от него дружество приело да извърши
строително – ремонтни дейности в сградата на стопанисвания от ответника
недвижим имот.
Изпълнителят извършил възложената работа, приета от
ответника без забележка. За установяване този факт, ищецът представя двустранно
подписани фактури и протоколи от м.януари 2018г.
Молителят твърди, че въпреки многократно проведените
разговори, Държавна опера - Русе не изпълнила насрещното си задължение (да
заплати цената на извършените услуги в размер на 7802.40 лева), с оглед което
дружеството входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7321/2018г. за сумите:
7802.40 лева – главница и 506.05 лева – разноски. В срока по чл.414, ал.2 ГПК,
ответникът възразил срещу дължимостта на претендираните суми и приложил
платежни нареждания от 09.11.2018г. с твърдение, че е погасил дълга. След
извършена справка, ищецът констатирал, че по посочените в платежните документи
банкови сметки, не са постъпили процесните суми.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Държавна опера – Русе, БУЛСТАТ *********
дължи на „Апсидастрой“ ООД, ЕИК ********* сумата 7802.40 лева – неизплатено
задължение по фактура №188/24.01.2018г. – 6581.86 лева и фактура
№189/25.01.2018г. – 1220.54 лева.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Държавна опера - Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът е извършил възложените
строително – монтажни дейности, за които са издадени приложените към исковата
молба фактури.
Поддържа, че заповедта за изпълнение е оспорена, тъй като
сумите по фактурите били наредени за плащане на изпълнителя. В тази връзка
сочи, че Държавна опера – Русе е държавна културна институция и второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, а първостепенен такъв е Министерство на
културата. Пояснява, че разплащанията на държавните културни институции се
осъществява чрез системата СЕБРА, която не дава възможност на ДО – Русе да се
разпорежда самостоятелно с финанси и да извършва плащания. За всяко прието от
ДО – Русе задължение, ответникът подавал платежно нареждане, в което указвал
сумите, получателя и основанието за плащане, но Министерство на културата
определяло кога наредените суми ще се преведат по сметка на получателя.
С оглед изложените съображения, ответникът счита, че с
поведението си не е станал причина за завеждане на иска, тъй като е предприел
необходимите действия, които са от неговата компетентност за да изпълни
задължението си.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
През м.януари 2018г., „Апсидастрой“ ООД извършило строително
– монтажни дейности, възложени от Държавна опера – Русе, които ответникът приел
без възражение.
За установяване този факт са представени двустранно
подписани фактури (№188/24.01.2018г. за 6581.86 лева и №189/25.01.2018г.
за 1220.54 лева) и
протоколи от м.януари 2018г.
Въз основа на заявление, депозирано от „Апсидастрой“ ООД, в
РРС е образувано ЧГД №7321/2018г. и издадена заповед №3996/01.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Държавна опера - Русе за
сумите: 7802.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.10.2018г. до окончателното й изплащане; 156.05 лева – заплатена държавна
такса и 350 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение за
недължимост на процесните суми, с оглед което заповедният съд, указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумата: 7802.40 лева – неизплатено задължение по фактура
№188/24.01.2018г. – 6581.86 лева и фактура №189/25.01.2018г. – 1220.54 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2018г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед №3996/01.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7321/2018г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че длъжникът (ответник в
настоящото производство) е депозирал възражение за недължимост на претендираната
сума, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд указал
на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен.
В хода на производството в тежест на
ищеца е да докаже наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да
установи, че е извършил възложените от ответника строително – ремонтни дейности
и тяхната стойност, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават.
Ответникът не оспорва наличието на валидна облигационна
връзка и размера на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7321/2018г. по описа на РРС.
Установено бе, че на 09.11.2018г.,
за сумите по фактурите, са изготвени платежни нареждания и престацията е
получена от ищеца на 30.01.2019г.
Принципно положение в гражданския
процес е, че съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение и в производството по чл.422 ГПК, по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В този смисъл
са и разясненията, дадени в ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК.
При така установеното, съобразявайки извършеното от ответника плащане,
неоспорено от ищцовото дружество, съдът счита, че искът следва да се отхвърли,
поради погасяване на задълженията в хода на производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г.
по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство,
ищцовото дружество е направило разноски в размер на 506.05 лева, които следва
да се поемат от Държавна опера - Русе. Съдът намира за неоснователно
възражението за недължимост на разноските. Действително ответникът е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, но платежните нареждания са изготвени едва на
09.11.2018г., след завеждане на заповедното производство, а не през м.януари
2018г. когато е настъпил падежа на задължението. Предвид погасяване на
задължението след издаване заповедта за изпълнение, същите са дължими в
претендирания от заявителя размер.
На същото основание се дължат и
разноските направени в настоящото производство – 556.05 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПСИДАСТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* против ДЪРЖАВНА ОПЕРА – Русе, БУЛСТАТ
********* иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 7802.40
лева – неизплатено задължение по фактура №188/24.01.2018г. и фактура
№189/25.01.2018г., предмет на заповед №3996/01.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №7321/2018г. по описа на РРС, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА
ОПЕРА – Русе, БУЛСТАТ ********* да заплати на „АПСИДАСТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* направените
по ЧГД №7321/2018г. по описа на РРС разноски в размер на 506.05 лева.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА
ОПЕРА – Русе, БУЛСТАТ ********* да заплати на „АПСИДАСТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* направените
по настоящото производство разноски в размер на 556.05 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: