Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия
Илиева гражданско дело № 7021 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 72282 от 14.04.2020 г., постановено по
гр. д. № 8850/2019 г. по описа на Софийският районен съд, I ГО, 50 състав, е
уважил частично предявеният от С.Ч.П. срещу Административен съд София - град иск с правно основание чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 7895/2017 г. по
описа на АССГ, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до
окончателното плащане, като предявената претенция е отхвърлена за разликата над
сумата от 500,00 лева до пълния претендиран размер от 3000,00 лева.
В законоустановения срок срещу решението в частта, в
която искът е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца С.Ч.П., прави
оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави искане решението в
обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за държавна такса.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от Административен съд София-град, като в него се излагат аргументи в
подкрепа на правилността на първоинстанционното решение. Прави искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение,
настоящият състав намира, че същото е недопустимо.
Софийският районен съд е сезиран с иск с правно
основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, от С.Ч.П. срещу Административен съд София - град, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
поради забава в разглеждането на адм. дело № 7895/2017 г. по описа на АССГ
извън разумен срок.
Съгласно изричното законово изискване на чл. 10,
ал.1 ЗОДОВ и разясненията, дадени в т. 15 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато легитимираният по
чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ ответник не е Прокуратурата на Република България, както
е в процесния случай, в производството пред съда задължително участва прокурор.
Постановките на цитираното Тълкувателно решение търпят прецизиране досежно
качеството, в което за тези случаи прокурорът следва да участва по делото, тъй
като в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., по реда на който е разгледан иска, не
съществува фигурата на контролираща страна.
В действащия ГПК съществува текстът на 26, ал. 3,
съгласно който прокурорът може да участва в исковото производство с права на
страна в случаите, предвидени в закон, както това е предвидено в разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Участието на прокурора по граждански дела е уредено
съгласно конституционните правомощия на Прокуратурата по чл. 127, т.6 от Конституцията на Република България на държавен орган, съблюдаващ законността,
като същият участва в качеството на представител на единната и централизирана
Прокуратура на Република България. Установеното в чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ
правомощие на прокурора е специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 от ГПК
право на прокурора да участва в гражданския процес като страна. Предпоставка за
участието му в тези случаи е да има предявен иск срещу някое от легитимираните
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Република България.
Разпоредбата изисква задължителното му участие по тези дела, което означава, че
съдът е длъжен да конституира съответната прокуратура като страна по делото по
аргумент от чл. 26, ал.3 ГПК.
Ето защо пропускът на първоинстанционния съд да го
конституира, по същество представлява пропуск да се конституира задължителна
страна по делото, като последният не може да бъде саниран от въззивния съд,
когато последният действа при условията на ограничен въззив. В тази хипотеза,
подобно на разрешението, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК
на ВКС, макар да не става въпрос за необходимо другарство, а само за
задължително участие на страна по делото, постановеното без участието му
решение е недопустимо.
С оглед на изложеното съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено изцяло и делото да бъде
върнато на Софийския районен съд, който да разгледа делото със задължителното
участие на прокурор, при конституирането на Софийска районна прокуратура като
страна, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Поради констатираната недопустимост на атакуваният
съдебен акт, доводите, наведени във въззивната жалба, касаещи правилността на
решението, не следва да бъдат разглеждани.
По
разноските:
С настоящия съдебен акт не се решава по същество
правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд,
поради което в производството не следва да бъдат присъждани разноски.
Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно изхода на делото при
постановяване на съдебен акт по същество.
Така
мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 72282 от 14.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 8850/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 50 състав.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане
от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.