Р Е
Ш Е Н
И Е № 226
С. 05 октомври 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд,
Іви състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
август две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 250 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по молба за
промяна на фамилно име, с правно основание чл. 19 ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация се
развива по реда на чл. 530 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Е.Н.К. , ЕГН **********,***, сега К., жител
*** молба с
правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане промяна на фамилното й име от К. на „П.“ .
Твърди се в
молбата за промяна на фамилното име на Е.Н.К., че с решение на Районен съд Б.Х.Ф.ер
Х.– Семеен съд -94F 262/05 S, произнесено на 22. 11. 2005 година е прекратен
(разтрогнат) гражданския брак между молителката Е.Н.К. и В. К., сключен на 18. 03. 2000 година, като
родителските права върху детето им Н. К., родена на *** година се предоставили
на молителката Е.Н.К.. Твърди се също в молбата за промяна на фамилното име, че
при развода молителката запазила фамилното си име „К.“, за да бъдат с
малолетното й дете с еднакви фамилии, което улеснявало пътуването им през
граници, включително и до България, тъй като през това време молителката и
детето й живеели преимуществено в Германия.
Твърди се в
молбата на Е.Н.К. за промяна на фамилното й име, че след навършване на
пълнолетие на дъщеря й Н. К. в Германия, тя подала молба и си променила
фамилното име от „К.“ на П. в съответствие с имената на българския й род по
майчина линия. Отпаднала формалната необходимост от запазване на немското
фамилно име на молителката „К.“, придобито при сключване на брака с немския
гражданин В. К. и запазено след
прекратяване на брака й с него.
Твърди се в
исковата молба, че всички роднини, колеги и приятели на молителката в Германия
и в България я наричали с предбрачната й българска фамилия П., включително и
след развода й.
В петитума на
молбата на Е.Н.К. се съдържа искането съдът на основание чл. 19 ал. 1 от Закона
за гражданската регистрация, като установи важните причини за исканата промяна
на фамилного й име да го промени от К. на П., каквото е предбрачното й фамилно
име.
С.ската районна
прокуратура не оспорва молбата на Е.Н.К. за промяна на фамилното й име от К. на
„П.“.
Съдът като взе
предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото по
делото удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 28 от
25. V. 1971 година се установява, че молителката Е.Н.К. в акта си за
раждане лицето е записана като Е.Н. П. и
е българска гражданка, родена в Г.П.сега К. област Б..
Видно от
представения акт за граждански брак, на 18. 03. 2000 година Молителката Е.Н. е
сключила брак с В. К., гражданин на Германия и при сключването на брака е
приела фамилното име на съпруга си и от тогава се именува Е.Н.К., установено от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 120 от 18. 03. 2000 година, съставен в Столична община район
„Триадица“.
По делото е
представено в препис и заверен превод бракоразводното решение, видно от което с решение на Районен съд Б.Х.Ф.ер Х.– Семеен
съд -94F 262/05 S, произнесено на 22. 11. 2005 година е прекратен (разтрогнат)
гражданския брак между молителката Е.Н.К.
и В. К., сключен на 18. 03. 2000 година, като упражняването на
родителските права върху роденото от брака им дете Н. К., родена на *** година
е предоставено на молителката Е.Н.К.. При развода молителката запазила
фамилното си име „К.“, за което молителката имала правен интерес с оглед
фамилното име на малолетната им тогава дъщеря, като еднаквите фамилни имена на
майка и дъщеря улеснявало пътуването зад граница. За времето след влизане в
сила на решението за развод на 21. 03. 2006 година до навършване на пълнолетие
на Н. К. молителката Е.Н.К. и тя живеели преимуществено в Германия. Еднаквите
им фамилни имена като майка и дъщеря улеснявало както живота им, така и
пътуването им зад граница, включително и до България.
В момента Н. К.
дъщеря на молителката е навършила пълнолетие, налице са важни причини за
промяна фамилното име на молителката Е.Н.К. като си върне фамилното име П.,
съответстващо на името с което е родена, на българската й националност, както и
на фамилията на рода й.
При тази
установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Правото на име
освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен
индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в
законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци,
формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица,
упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от
наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
В тази връзка промяна на фамилното , бащино и фамилно име може да се извърши,
когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това. Същевременно законът не дава легална дефиниция на
понятието "важни причини", като е предоставил преценката на съда за
тяхното наличие, респ. липса във всеки конкретен случай при съобразяване с
общите принципи на гражданското право и обществения морал.
В разглеждания
случай съдът приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност
на молбата. В този смисъл ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по несъмнен начин, че въпреки че молителката е с немското си
придобито при сключване на брака й с немски гражданин фамилно име К., запазено
при развода по изложеените причини, понастоящем са налице важни обстоятелства
по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, които дават основание да исканата промяна на
фамилното име от „К.“ на „П.“. Освен
това молителката е българска гражданка и желанието й да носи предбрачното си
фамилното име „П.“ както е по акта й за раждане
следва да бъде уважено. От ангажираните по делото гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелката И.И.Д., които показания съдът кредитира
като достоверни и непротиворечиви, става ясно, че всички в обкръжаващата среда
на молителката се обръщат към нея с името Е.Н. П. и така молителката е известна
в обществото. По тази причина съдът приема, че за молителката е налице
"важно обстоятелство" по смисъда на чл. 19, ал. 1, предл. последно
ЗГР обстоятелство, обуславящо необходимостта от търсената промяна, още повече,
че тя не влияе на установения ред за формиране на фамилното и бащиното име, съгласно даденото в чл. 12 и
чл. 13 от ЗГР разрешение.
Мотивиран от
гореизложеното, С.ският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на ФАМИЛНОТО ИМЕ на Е.Н.К. с ЕГН **********
от „К.“ на "П.", като имената на молителката след влизане в сила на
настоящото решение ще бъдат Е.Н. П..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
След влизане в
сила на решението да се изпратят по реда на чл. 129 от ПАРОАВАС съобщения до
служба "ГРАО" - гр. С. и Бюро "Съдимост" при Районен съд
град К., а на община С. - заверен препис от съдебния акт за изпълнение на
процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР.
Районен съдия: