№ 991
гр. Плевен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Гражданско дело №
20214430105244 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от Б. СТ. ИВ., ЕГН **********, в качеството на баща и законен
представител на малолетната Р. Б. ИВ., ЕГН **********, и М. Б. ИВ., ЕГН **********, чрез
***. от ПАК, против Н. Н. ИВ., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк.***. Твърди се, че Б.И. и
ответницата са бивши съпрузи, като с решение по гр.д.№ 6138/2020г. на ПлРС, бракът
страните е прекратен, като родителските права над родените от брака деца- Р. Б. ИВ. и М. Б.
ИВ., са предоставени на бащата. Твърди се, че има образувано гр.д.№ 6773/2020г. на ПлРС,
по ЗЗДН, по което са постановени мерки за закрила спрямо ответницата. Твърди се, че на
***г.- в деня на осъществяване на лични контакти, от страна на майката е осъществен акт на
домашно насилие спрямо децата. Твърди се, че спрямо детето *** е осъществен акт на
домашно насилие, от страна на майката, като детето е било обиждано, като обидите са
отправяни в присъствието на детето ***. Посочва се, че конкретните обидни думи не могат
да се посочат към настоящ момент, но детето *** е споделило пред *** от ***, но е
направено искане за ***ична оценка. Посочва се, че майката е заявила и на двете деца, че не
ги иска и ги е изгонила с думите „***“ и ги е оставила сами на улицата. Моли съда да
издаде заповед за защита, като бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.3 от ЗЗДН -
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и училището/детската
градина, които посещават децата и по чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН- задължаване на извършителя
на насилието да посещава специализирани програми, за срок от 18 месеца. Представят се
доказателства.
С определение № 2310/19.08.2021г, съдът, на основание чл. 9, ал.2 от ЗЗДН, е
конституирал като страни в производството, пострадалите лица –децата М. Б. ИВ., ЕГН
1
********** и Р. Б. ИВ., ЕГН **********, и е оставил без уважение молбата с правно
основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, за издаване на заповед за незабавна защита, против отв. Н.
Н. ИВ., ЕГН **********, от гр. Плевен, като неоснователна.
В съдебно заседание молителя Б.И.- като баща и законен представил на пострадалите
лица, се явява лично и се представлява от ***. от ПАК. Моли се съда да уважи молбата.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, явява се лично и с адв. Н. ***, и
моли съда да остави молбата без уважение.
Съдът, като съобрази становищата на страни, на основание събраните по делото
доказателства и Закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на Решение №***г. по гр. д.№
6773/2020г. по описа на ПлРС, са постановени мерки за закрила, на основание чл.5, ал.1 от
ЗЗДН, като е задължена отв. Н. Н. ИВ., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Б. СТ. ИВ., ЕГН ********** и спрямо детето Р. Б. ИВ., ЕГН
**********. Съдът приема, съобразно даденото разяснение с ТР№ 2/2019г. на ВКС, че
настоящата молба за защита по ЗЗДН е допустима и спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Безспорно по делото се установява, видно от приложените удостоверения за раждане,
че отв. Н.Н. ***, е майка на децата *** и ***. Установява се също, че въз основа на Решение
№***г, по гр.д.№638/2020г. на ПлРС, е прекратен сключеният между отв. Н.Н. *** и Б. СТ.
ИВ., граждански брак, като родителските права над родените от брака деца- *** и ***, са
предоставени за упражняване на бащата, като на майката е определен съответен режим на
лични отношения.
По делото, като свидетели на разпитани *** И.- баба на децата по бащина линия и ***.
От показанията на св. И. се установява, че същата е извела децата в деня за лични контакти с
майката, за да й ги предаде, но при срещата си с майката между двете е започнал скандал, за
пари. Св. И. посочва, че е предала децата на майката и се прибрала у дома си, но след около
5-7 минути децата са се обадили, че са се върнали и са плачели. Децата споделили пред баба
си, че майката им им е казала, че не ги иска и да си ходят, както и че е взела телефона на
*** и сама си е изтрила телефонния номер. Посочва, че от тогава децата не са се виждали с
майката, но са се чували по телефона. посочва също, че децата редовно посещават ***, а
също и след тази случка. Посочва също, че не е очевидец на случката, а децата са й
разказали. Св. В. *** посочва, че познава майката- отв. Н. *** от много години. Посочва, че
на ***г, когато майката е трябвало да вземе децата, е възникнал конфликт между нея и ***,
за пари. Посочва също, че майката е била много разстроена след случката.
По делото, като доказателства, са приети изготвени ***ически оценки на децата, от
***- Община Плевен. В оценката на детето *** е отразено, че при проведена среща с детето
2
на ***г, то е споделило и е описало подробно случката от ***г. отразено е, че детето е
споделило, че не желае да говори с майка си, вкл. и п о телефона Като резултат от
проведените тестове показват лъжа, агресия, недоверие към родител, опозиционно / спрямо
бащата/ поведение. В ***ическата оценка на детето *** също е отразено, че при срещата на
***г, детето е споделило за случката на ***г, и е било много разстроено.
По делото е изготвен и представен социален доклад, от който се установява, че
основни грижи за децата,от м. 10.2020г, полага бащата- Б.И.. В доклада е описана проведена
самостоятелна среща с децата, при която те са описали случката от ***г, при която, майка
им, силно ядосана е започнала да крещи по тях и да ги обижда, след което ги е изгонила,
при което децата били силно разстроени и плачещи.
По делото, в присъствието на *** е изслушано детето ***, което споделя, че през м.
август. ***г, в деня , в който майка им е трябвало да ги вземе двете с ***, са слезли с баба си
пред блока, там са видели майката да пие кафе, след което двете с *** са се скарали за пари.
Споделя, че след това са тръгнали – децата и майката, към блока на майката, когато майката
им е казала да си ходят и да се прибират и е тръгнала напред, като ги е оставила. Детето
споделя също, че майка й, й е взела телефона и сама си е блокирала номера. Посочва, че
много се е разстроила, както и *** и са плачели. Посочва също, че *** се е затичала, за да се
прибере и една кола е щяла да я блъсне, но тя я е дръпнала. Определя постъпката на майка
си като лоша. Обяснява, че като са се прибрали у дома си, са разказали на баба си какво се е
случило. Детето споделя, че прощава на майка си и я обича.
По делото е изслушан мол. Б. И., като баща и законен представител на децата, който
посочва, че в процесния ден не е бил у дома си, тъй като е бил на работа, но от децата е
разбрал какво се е случило. Посочва също, че понастоящем има поносими отношения с
бившата си съпруга, заради децата.
По делото е изслушана и отв. *** ***, който посочва, че на процесната дата-***г, не е
оставила нарочно децата, а е било ядосана, тъй като се е скарала с ***, заради пари. Посочва,
че се е обърнала да види децата дали са се прибрали и не е видяла кола да минава.
Безспорно по делото се установява, че отв. Н. *** не се води на диспансерно
наблюдение към ***- Плевен.
По делото е представена и декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в който е описан
извършеният акт на домашно насилие над децата *** и *** от страна на майката.
Декларацията, попълнена от молителя, като баща и законен представител на пострадалите
лица, с това съдържание, съставлява годно доказателство, установяващо факта на
домашното насилие, по смисъла на ЗЗДН. Законът е придал самостоятелно доказателствено
значение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и дори при липсата на други доказателства,
само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита.
3
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно разпоредбата на
чл.3, т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от възходящ, като по реда на чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН, производството
може да започне по молба на лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице- в
случая по молба от бащата Б.И..
В случая, от събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе, съдът приема, че
на процесната дата– ***г, отв. *** *** е осъществила акт за емоционално домашно насилие
над децата си *** и ***, изразяващо се в изоставяне на децата на улицата сами и тяхното
изгонване обратно у дома им, след като ги е била взела в режим на лични отношения,
крещене и изтриване/ блокиране на собствения си телефонен номер от телефона на детето
***, при което децата са били много разстроени. С оглед на това, съдът намира, че молбата е
основателна и следва да бъде постановена мярка за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗН- а
именно отв. Н. *** да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
над децата си Р. Б. ИВ., ЕГН **********, и М. Б. ИВ., ЕГН **********. Съдът приема, че
мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. В случая, с оглед на събраните по
делото доказателства, в т.ч. и от изслушването на детето ***, съдът намира, че налагането
само на мярката по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН ще постигне целите на Закона, без да повлияе
негативно в отношенията между майката и децата. При определянето на мерките по чл.5,
ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния
акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя
и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от
актове на домашно насилие. Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове. Както бе
посочено по- горе, към датата на приключване на съдебното дирене, са установени
нормални отношения между майката и децата, както и между родителите и тази тенденция и
нагласа следва да бъде запазена и надградена. Съдът намира, че налагането на мярката по
4
чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е неподходяща и не е в интерес на децата.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 лева и глоба в
размер на 400,00 лева. Съдът намира, че следва да бъде наложен по- висок – към средата на
предвиденият от закона размер/ от 200 до 1000лв/, с оглед на изложеното по- горе
обстоятелство, че процесният акт на домашно на насилие е осъществен в рамките на
постановена мярка за защита спрямо детето ***, също по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. съдът
намира, че размерът на глобата е съобразен и с размерът на получаваният от ответника
месечен доход/ в социалният доклад е посочено, че същата получава 730лв. БТВ/.
Следва отв. *** да бъде осъдена да заплати и сторените от молителя разноски от
400лв.- адв. възнаграждение.
Следва да бъде указано на ответницата, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита
от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Н.Н. ***, ЕГН **********, от гр.Плевен, жк.***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие спрямо децата Р. Б. ИВ., ЕГН **********, и М. Б. ИВ.,
ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи
по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, Н.Н. ***, ЕГН **********, от
гр.Плевен, жк.***, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана незабавно на
основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Н.Н. ***, ЕГН **********, от гр.Плевен,
жк.***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 лева, както
и глоба в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Н.Н. ***, ЕГН **********, от гр.Плевен,
5
жк.***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. ИВ., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк.***, сторените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6