РЕШЕНИЕ
№.............
10.04.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публично заседание на 09.03.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТЪР БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа докладваното от съдия Бишуров
АНД № 2406 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.И.А. ***, ЕГН ********** против НП № 2019-1818-01-2139 от
19.08.2019г. на началника на Сектор
„Охранителна полиция” при РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.64 ал.4, вр. с ал.2 и вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/ и на основание чл.264 ал.2 от ЗМВР е наложена глоба в размер
на 500 лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, като се твърди, че вменените
административни нарушения не са били извдършени.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата си, ангажира доказателства и пледира за отмяна на
НП.
Ответникът
по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява.
Районният съд прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при
съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран с НП при следната възприета от страна на АНО фактическа
обстановка:
На 08.08.2019 г., около 12.00 часа, служители
от РУ МВР-Пазарджик , а именно мл. ПИ М.Т. и мл. ПИ И.Л. отишли в с.Овчеполци
във връзка с проверка по преписка вх. № 181800-12316/2019 г., по която тъжител
била М.А., която се оплаквала от поведение на З.И., срещу която написала и жалба. Полицейските
служители установили двете спорещи страни и започнали беседа с тях. На място
бил повикан и жалбоподателят като лице, което било опоменато в жалбата на М.А.
и което било в подкрепа на едната страна в спора – дъщеря му З.И.. На тримата
било разяснено от полицаите, че ще им бъдат съставени актове за нарушаване на
обществения ред, а именно по чл.2, ал.1 от HOP на Община Пазарджик за скандално
поведение на обществено място, тъй като на 03.08.2019 г. на улицата са
предизвикали скандал помежду си. Тогава жалбоподателят А.А. започнал да бута по
лявата ръка полицай Т. и да заплашва с уволнение него и колегата му Л., ако му
съставят акт. На А. му било разпоредено многократно устно от мл. ПИ Т. и Л. - в
качеството им на полицейски органи, при изпълнение на възложените им функции по
охрана на обществения ред и превенция, да не се саморазправя и да не влиза в
пререкания с тях, както и да не им пречи да изпълнят служебните си задължения.
Вместо да изпълни полицейските разпореждания обаче, А. продължил да се държи
агресивно и отказал да изпълни отдаденото му устно разпореждане от полицаите. С
това той възпрепятствал полицейските служители да изпълнят задълженията си по
служба и продължил да ги заплашва, заради което бил задържан за срок до 24 часа
в РУ-Пазарджик със Заповед № 321 и му бил съставен АУАН с бл. № 884130/08.08.2019
год. за две отделни административни нарушения - по чл.64 ал.4, вр. с ал.2 и вр.
с ал.1 от ЗМВР и по чл.264 ал.2 от ЗМВР.
Във връзка с този случай било образувано
бързо полицейско производство против А. за извършено престъпление по чл.269
ал.1 от НК, което обаче било прекратено с постановление на РП-Пазарджик от
14.08.2019г. по пр. вх. № 2864/2019г., а материалите по преписката били
изпратени на началника на РУ МВР-Пазарджик за довършване на започналата със
съставения акт административнонаказателна процедура.
По този повод било издадено и
обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 27.11.2019 год. ,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 03.12.2019г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в
срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства – изцяло от показанията
на свидетелите М.Т., И.Л., И.А., частично от тези на свидетелите В.Д. и З.И., както и от писмените
доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че в хода на
административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно
упражняване.
Видно от отразеното в обжалваното НП, едното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл.264 ал.2 от ЗМВР. Посочената правна норма предвижда
администртивнонаказателна отговорност за всеки, който противозаконно наруши
физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му
задължения. В същото време, в описателната част, както на акта, така и на НП,
има съществен дефицит на обстоятелства, който прави невъзможна съдебната
проверка за законосъобразност на НП в тази му част. Това е така, защото никъде
не е посочено изрично, че с конкретно свое действие или бездействие,
жалбоподателят е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР, респ.
кой точно е този служител, в какво се е изразило нарушаването на неприкосновеността
и т.н. При това положение жалбоподателят, а и съда са поставени в условията да
гадаят как точно се твърди, че нарушението по чл.264 ал.2 от ЗМВР е било
извършено. Вярно е, че на едно място в обстоятелствената част на НП е казано
буквално: „Тогава лицето А.А. започнало да бута по лявата ръка полицай Т. и да
заплашва с уволнение мл. ПИ Т. и мл. ПИ Л., ако му съставят акт“. Никъде обаче
не е казано и не става ясно дали това бутане на ръката е било преднамерено,
респ. противозаконно, нито дали именно с него е била нарушена физическата
неприкосновеност на мл. ПИ Т., респ. в какво се е изразило нарушаването й, т.е.
как реално е бил засегнат и/или увреден телесният интегритет на полицейския
служител. За всичко това може само да се предполага, както може да се предполага
и това, че бутането е било с цел да се привлече вниманието на служителя от
страна на А., за да му заяви веднага
след това словесно, че ако му състави акт ще бъде уволнен. В тази хипотеза обаче
това бутане няма да е съставомерно за административно нарушение по чл.264 ал.2
от ЗМВР, т.к. първо няма да е противозаконно и второ няма да е увреждащо
телесната неприкосновеност. Още повече, че в своите показания св.Т. посочи, би
бутнат еднократно по рамото от страна на А., който веднага след това му казал:
„Нищо няма да правиш“. Това значително подсилва тезата, че бутането не е било
противозаконно и увреждащо полицая, а единствено с цел да привлече неговото
внимание.
ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл. 42, т.3
и т.4
и чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които е
било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява
от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до
невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административнонаказателна процедура. Съдебната практика е трайна и
безпротиворечива, че липсващи обстоятелства, които съставляват елементи на
състава на вмененото нарушение, не могат да бъдат запълвани в хода на съдебния
контрол чрез доказателства. Те трябва да са ясно, конкретно и недвусмислено
посочени още в акта и в НП.
С оглед на всичко казано до тук и предвид липса на
описание на конкретни съставомерни факти, указващи недвусмислено с кое
конкретно свое действие или бездействие жалбоподателят е нарушил физическата
неприкосновеност на служител на МВР, то НП, в частта му, с която е ангажирана
администартивнонаказателната отговорност за нарушение по чл.264 ал.2 от ЗМВР,
се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
В останалата му част НП е законосъобразно и следва да
се потвърди.
Това е така, защото в хода на
административнонаказателното производство, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, безспорно се доказа и то до изискваната от закона степен на
несъмненост, фактът на извършване на това нарушение от страна на жалбоподателя А.
и неговата виновност.
В тази връзка съдът дава пълна вяра на показанията полицейските служители –
свидетелите М.Т. и И.Л.. Независимо че
тези свидетели се намират в служебна връзка с АНО, то това автоматично не ги
прави заинтересовани от изхода на делото, т.к. те нямат никакъв личен мотив да
приписват на жалбоподателя поведение или деяние, което обективно той да не е
имал. Тези двама свидетели категорично установиха, че на посочените в НП дата,
час и място, са посетили с.Овчеполци във връзка с подаден жалба от лицето М.А.
против дъщерята на жалбоподателя - З.И.. Посочиха, че след като установили
двете спорещи страни и започнали беседа с тях, на място пристигнал и
жалбоподателят. Стана ясно, че след като на тримата било разяснено от
полицаите, че ще им бъдат съставени актове за нарушаване на обществения ред за
скандално поведение на обществено място, тъй като на 03.08.2019 г. на улицата
са предизвикали скандал помежду си, тогава жалбоподателят А.А. започнал да
заплашва с уволнение полицейските служители ако му съставят акт. Демонстрирал
познанство са началници в полицията, с говорителя на ОД МВР-Пазарджик, както и
с министъра на МВР, и политици. Заявил на полицаите, че били слуги на К.„Кърлежа“,
което било прякора на кмета на селото. Стана ясно и това, че на А. му било
разпоредено многократно устно от мл. ПИ Т. и Л. - в качеството им на полицейски
органи, при изпълнение на възложените им функции по охрана на обществения ред и
превенция, да не се саморазправя и да не влиза в пререкания с тях, както и да
не им пречи да изпълнят служебните си задължения, но вместо да изпълни
полицейските разпореждания, той продължил да се държи агресивно и отказал да
изпълни даденото му устно разпореждане от полицаите. Това бил и поводът той да
бъде задържан по ЗМВР за срок до 24 часа в РУ-Пазарджик.
Показанията на полицейските служители в
голяма степен се потвърдиха от показанията на св. И.А., която макар и да не
пресъздаде с подробности разговора на А. с полицаите, все пак бе категорична,
че последният е имал агресивно поведение и бил предупреден, че ще бъде
арестуван ако не престане. В известна степен показанията на полицейските
служители се подкрепиха и от тези на св.В.Д., който за кратко е присъствал на
мястото на събитията и чул, че полицай Т. казва на А. да даде личната си карта,
а той не я дал, за което му било казано, че ще бъде арестуван. Това потвърждава
заявеното то полицейските служители, че са искали да съставят акт на А., а той
всячески е препятствал това, посредством отправянето на заплахи за уволнение,
включително и с отказ да представи документ за самоличност.
Съдът не даде вяра на показанията на
дъщерята на жалбоподателя – св. З.И., която посочи, че с пристигането на баща й
на място той поздравил полицаите с израза „Здравейте, юнаци“, а св.Т. му
отвърнал, че те не са „юнаци“, а полицаи, веднага след което, „за секунди“,
както се изрази свидетелката, баща й бил задържан. Това е житейски нелогично,
т.к. няма никаква причина А. да бъде задържан от двамата полицаи абсолютно
безпричинно. Все пак те са отишли на място по конкретен сигнал и единствената
им цел е била да си свършат работата, т.е да вземат отношение по подадената
жалба от М.А., респ. да съставят съответните АУАН. Едва ли може да се мисли, че
полицаите безпричинно ще усложняват работа си, като пристъпят към задържане на
лице по ЗМВР, което по принцип е един отговорен и формален процес, свързан в
повечето случаи, с употреба на физическа сила и помощни средства, с отвеждане
на лицето за медицински преглед, извършване на обиск, документално оформление
на всяко от тези действия и т.н. Очевидно е, че А. е бил задържан именно,
защото не е изпълнил даденото му полицейско разпореждане и е имал агресивно и
оскърбително отношение към полицаите по посочения от тях начин.
С оглед на всичко казано до тук съдът
намира, че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на чл.257 ал.1 във вр. с
чл.64 ал.4 вр. с ал.2 и вр. с ал.1 от ЗМВР, при което правилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, като в тази част НП
следва да се потвърди.
При служебна проверка относно
законосъобразонстта на НП в тази му част съдът констатира, че не е налице явна
несправедливост на наложеното наказание. Нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР
предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. Очевидно АНО е индивидуализирал
наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
т.к. наказанието е определено в размер под средния – 200 лева, което е в съответствие
с установените смекчаващи обстоятелства – нарушението е извършено за първи път,
а от него не са настъпили никакви реални вредни последици. Ще бъде съответно и
на наличните отегчаващи обстоятелства – фактът, че неизпълнението на полицейското
разпореждане е било съпроводено с оскърбително цялостно отношение към
полицейските служители, подробно описано по-горе, както и това, че извършителят
е бил осъждан в миналото и е негативно охарактеризиран като конфликтна личност.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 2019-1818-01-2139 от 19.08.2019г. на началника на
Сектор „Охранителна полиция” при РУ МВР-Пазарджик В ЧАСТТА МУ, с което на А.И.А. ***, ЕГН
**********, на основание чл.264 ал.2 от ЗМВР е наложена глоба в размер
на 500 лв. /петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2019-1818-01-2139
от 19.08.2019г. на началника на Сектор „Охранителна полиция” при РУ
МВР-Пазарджик В ЧАСТТА МУ, с което на
А.И.А. ***, ЕГН **********, на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.64 ал.4, вр. с ал.2 и вр. с ал.1 от ЗМВР е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: