РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. Русе, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520100167 по описа за 2022 година
Адв.Р. Х., пълномощник на В. И. К. – домоуправител на ЕС с адрес: гр.Русе,
ул.“Ц.“№5, бл.“В.“, вх.... заявява, че собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на ЕС единодушно приели решение Г. О. А. и Х. И. А. да бъдат осъдени за неплатени
текущи и капиталови разходи за ремонт на покрива. Въпреки получената нотариална
покана, ответниците не погасили задължението си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. О. А., ЕГН ********** и Х. И.
А., ЕГН ********** да заплатят на ЕС с административен адрес: гр.Русе, ул.“Ц.“№5,
бл.“В.“, вх.... сумите: 2084 лева – суми, дължими на ЕС за ремонт на покрив и входни такси;
156.88 лева – мораторна лихва за периода 23.01.2021г. – 20.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.10.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В. Т. – особен представител на ответниците Х. И. А. и
Г. О. А. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Намира претенциите за недоказани по размер. Поддържа, че не става ясно как е
формирано общото задължение.
Релевира възражение за погасяване по давност вземанията с падеж след м.октомври
2018г.
Твърди, че Х. и Г. А. от години живеят в РТурция и ателието им в сградата е
необитаемо. В тази връзка сочи, че съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС собственик, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, не заплаща
1
разходите по ал.1, т.е. претендираните от ищеца суми за чистачка и общите части на входа.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
През м.януари 2018г. е проведено ОС на ЕС с административен адрес: гр.Русе,
ул.“Ц.“, бл.“...“, на което е прието решение: „Таксата за вход на месец, за член от
семейството, да бъде 3 лева.“.
На 04.02.2019г., във връзка с предстоящ ремонт на покрива, етажните собственици
решили 1% от общите части на сградата да се приравни на 10 лева („Извадка от протокол
№10“).
Между ЕС и А-Ив.А е сключен Договор №17/10.07.2019г. по силата на който ищецът
възложил, а А.А. приел да извърши със свои средства ремонт на покрива на сградата.
Уговорено е възнаграждение в размер на 10 570 лева, в което били включени всички
разходи за изпълнение на ремонтните дейности. Приложени са РКО, от които е видно, че
касиерът, в присъствието на домоуправителя е заплатил на изпълнителя договореното
възнаграждение.
Една година по-късно, на ОС, проведено на 03.02.2020г., приели отчет за наличните и
изразходвани средства за ремонт на покрива и избрали ново ръководство: В. И. К. –
домоуправител; Р.Н.Р. - касиер и ББ.Т.Б. – председател на контролния съвет.
През м.ноември 2020г. ЕС поканила Г. и Х. А. да заплатят дължимите месечни такси
и припадащите суми за ремонт на покрива на сградата. В нотариалната покана е отбелязано,
че е връчена на ответниците по реда на чл.47 ГПК.
На 20.04.2021г. етажните собственици взели решение да предявят съдебен иск срещу
Г. О. А. и в това производство да бъдат представлявани от упълномощен от домоуправителя
адвокат.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и всестранно. Съобразявайки решенията на ОС на ЕС, вещото лице е изчислило
задължението на ответниците, формирано от: 468 лева – месечни такси за общи части (вход
и стълбище), дължимо за периода 01.01.2015г. – 31.12.2021г.; 752.64 лева – месечни такси за
фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за периода 01.01.2015г. – 31.12.2021г.; 1075.32 лева –
дължима сума за ремонт на покрива и 164.03 лева – мораторна лихва за периода 23.01.2021г.
– 20.10.2021г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10
ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
За основателността на претенциите в тежест на ищеца е да установи, че ответниците
са собственици на индивидуален обект/и в сграда в режим на етажна собственост и с
решение на ОС на ЕС са определени размера на разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.
2
Безспорно е, че Х. И. А. и Г. О. А. са собственици на апартамент №6 в ЖСК на
ул.“Ц.“, бл.“В.“. Липсват данни, същите да са оспорили по реда на чл.40 ЗУЕС
законосъобразността на решенията на ОС на ЕС, поради което задълженията на ответниците
следва да се определят въз основа валидните решения на ОС, с които са определени
месечните разходи дължими от етажните собственици.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на
който живеят. Консумативните разходи за общите части на сградата не са необходими
разноски, доколкото извършването им не е с оглед запазване на сградата и привеждането й в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, а представляват разходи
във връзка с нейното ползване.
За разлика от тях, посочените в чл.48, ал.1 ЗУЕС разходи за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство, в чл.49, ал.1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен ремонт
и в чл.50 ЗУЕС вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, касаят полезни или необходими
разходи, поради което имат различен правен режим от консумативните разходи за
поддръжка и управление и се разпределят по различен начин – според правата в етажната
собственост. Изрично правомощие, възложено от закона на ОС на ЕС, е да определи размера
на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ (чл.11, т.7 ЗУЕС).
Задължението за плащане разходи за управление и поддръжка на общи части, както и
на парични вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, възниква по силата на закона, от
качеството собственик на индивидуален обект в сграда в режим на ЕС, а за да стане
изискуемо, следва да е взето решение от ОС на ЕС за определяне конкретния размер на
съответните вноски.
В случая, ищецът е определил размера на вноските по чл.51, ал.1 ЗУЕС: 5 лева на
апартамент, съгласно протокол на ОС от 23.12.2014г. и 3 лева на член от семейството,
съгласно протокол на ОС, проведено на 09.01.2018г. Съгласно чл.6, т.10 ЗУЕС
собствениците са длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата. Изключение от правилото е предвидено в чл.51, ал.2 ЗУЕС. Според
посочената разпоредба, разходите по чл.51, ал.1 ЗУЕС не се заплащат за деца, ненавършили
6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Ищецът не
оспорва твърдението, че ответниците не обитават имота. В подкрепа на това обстоятелство е
и фактът, че същите са с постоянен адрес, различен от този на ЕС. В писмена декларация
(лист 44 и 45), Р.Р. заявява: „Г. си беше дошъл в Русе и имаха уговорка да се чуят с В. и да
плати задълженията си. Когато се свързал с него той казал, че спешно трябвало да се върне
обратно в Германия“. Поради това възражението по чл.51, ал.2 ЗУЕС се явява основателно и
претенцията за заплащане сумата 468 лева – месечни такси за общи части (вход и стълбище)
се явява неоснователна.
Цитираната норма е неприложима по отношение останалите вземания, тъй като те се
уреждат самостоятелно в чл.48 – чл.50 ЗУЕС, където не са предвидени изключения.
3
Претенцията за такса фонд „Ремонт и обновяване“ е неоснователна единствено в
частта за периода от м.януари 2015г. до м.септември 2018г., поради погасяването й по
давност. Вземанията са за периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност,
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Поради липса на определен с решението на ОС на ЕС срок за
плащане, месечните вноски стават изискуеми с изтичането на последния ден на месеца, за
който се отнасят. В случая давностният срок бил прекъснат на 14.01.2022г., когато е
предявен искът. Релевираното от ответника възражение се явява основателно за сумите,
станали изискуеми преди м.януари 2019г. Претенцията в тази част като основателна следва
да бъде уважена за сумата 322.56 лева (36 вноски х 8.96 лева за периода м.януари 2019г. –
м.декември 2021г. вкл.), а в останалата част до претендираните 752.64 лева - отхвърлена.
С оглед изложеното дължимата от ответниците главница възлиза общо на 1397.88
лева, формирана от 322.56 лева – такса фонд „Ремонт и обновяване“ и 1075.32 лева – сума,
дължима за ремонта на покрива, а мораторната лихва – 96.70 лева, изчислена въз основа
данните от Приложение №1 към заключението на приетата по делото експертиза.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответниците са
направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
направил разноски в размер на 1048.54 лева (държавна такса, възнаграждения за
процесуално представителство и вещо лице), а съразмерно с уважената част от иска следва
да му се присъдят разноски в размер на 708.82 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. О. А., ЕГН ********** и Х. И. А., ЕГН ********** да заплатят на
Етажна собственост с административен адрес: гр.Русе, ул.“Ц.“№5, бл.“В.“, вх.1 сумите:
1397.88 лева – суми, дължими на ЕС за ремонт на покрив и такса фонд „Ремонт и
обновяване“; 96.70 лева – мораторна лихва за периода 23.01.2021г. – 20.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2021г. до окончателното й изплащане и
708.82 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявени от Етажна собственост с административен адрес: гр.Русе,
ул.“Ц.“№5, бл.“В.“, вх.1 срещу Г. О. А., ЕГН ********** и Х. И. А., ЕГН ********** искове
за сумите: над 1397.88 лева до предявените 2084 лева, дължими за ремонт на покрив и
входни такси и над 96.70 лева до предявените 156.88 лева – мораторна лихва за периода
23.01.2021г. – 20.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5