№ 18486
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110147502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. С. С. против Дирекция на природен парк „В“, в
която са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 68134.2095.688 с площ от 955 кв.м., находящ се в гр. София, Район
„В“, по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство. На 24.03.2023 г.
на М. С. била връчена Заповед № САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на
Столична община, с която било отказано допускането до изработване на Подробен
устройствен план, в резултат на която ищецът бил лишен от достъп до имота си, респ. от
възможността да го стопанисва, вследствие на което правото на собственост върху вещта
било отнето. В исковата молба са изложени твърдения, че заповедта на главния архитект
била издадена на основание Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“, в
което било прието, че собственият на ищеца недвижим имот попада в границите на
Природен парк „В“. Ищецът поддържа, че становището на ответника представлява документ
с невярно съдържание, издаден въз основа на документ с невярно съдържание, а именно
„Проект за устройство на лесопарк НП „В“, изготвен от Агролеспроект, София – юли 1963 г.
По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че
Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“ и Заповед № САГ23-РА53-
105/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община „са документи неистински и с
невярно съдържание“.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК е
недопустим, поради следните съображения:
Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2012 г.
по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за
установяване на неистинност на документ се обосновава само при доказан интерес от
опровергаване на обвързващата съда доказателствена сила на документа, или формалната
1
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на
официален удостоверителен документ. Разрешението е доразвито в съдебната практика,
включително с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 24 от 23.02.2018г. по гр.д.
2543/2017г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, Решение № 125 от 02.07.2019г. по гр.д. 3576/2018г.
по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и Решение № 50093 от 12.10.2023г. по т.д. 1454/2022г. по описа
на ВКС, ТК, I ТО, с които е прието, че искът за неистинност на документ е допустим при
наличие на правен интерес, който е специфичен за всяко дело и следва да бъде служебно
преценяван от съда за всеки случай. При извършване на последната преценка съдът следва
да съобрази дали документът удостоверява факти с правно значение и дали по силата на
правна норма на същия е придадена доказателствена сила, която е обвързваща за съда и е
противопоставима на ищеца, което да обосновава интереса му да докаже неистинността на
документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.
Доказателствената сила на документите се определя от закона. Всеки документ
доказва, че материализираното в него изявление е било направено, като съдът е длъжен да
смята за автор на изявлението лицето, подписало документа, в което се състои т.нар.
формална доказателствена сила на документа. С формална доказателствена сила се ползват
както частните, така и официалните документи. Според естеството на изявлението,
материализирано в документа, документите биват свидетелстващи и диспозитивни.
Свидетелстващ е този документ, който е резултат на възприети от автора му факти и
материализира негово удостоверително изявление, а диспозитивен е този документ, който
материализира волеизявление. Свидетелстващите документи от своя страна се ползват
материална доказателствена сила, като официалния свидетелстващ документ доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление
на органа са се осъществили така, както се твърди в документа.
В конкретният случай Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“ не
се ползва с придадена му от закон доказателствена стойност, различна от формалната, а
именно, че документът е подписан от сочения в него автор. Документът не представлява
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не касае изявления
направени пред съответния служител на ответника, респ. извършени от и пред соченото
лице действия. Документът по своя характер представлява позиция на съответното лице
относно допустимостта, респ. наличието на предпоставки за разрешаване изработването на
проект за ПУП-ИПР3 в обхвата на имот с идентификатор 68134.2095.688, поради което
същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Изрично с
Определение № 12/24.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5108/2021 г. на ВКС, I ГО, е прието, че
становище на даден административен орган, отправено до друг не може да бъде предмет на
иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Прието е, че оспореното становище няма за цел да удостовери пред
неограничен кръг лица извършени от или пред държавен орган действия в кръга на службата
му и по установените форма и ред, а има вътрешнослужебно предназначение да сведе
определена информация и да даде свързаното с нея правно становище на един държан орган
до друг.
2
Във връзка с поддържаните от ищеца доводи за незаконосъобразност на Становището
на ДДП „В“, респ. Заповед № САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на
Столична община, следва да бъде посочено, че законосъобразността на заповедта подлежи
на проверка при обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ, а именно с жалба пред Административен
съд София-град. Обстоятелството дали ищецът е атакувал заповедта на главния архитект по
разписания в Закона за устройство на територията ред, или не е сторил това, е извън
настоящото производство, респ. не би могло да обуслови допустимост на предявения иск.
Предвид изложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната,
а производството прекратено.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 257170/09.08.2024 г. от М. С. С. против Дирекция на
природен парк „В“ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47502/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3