Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260116
гр.Бургас, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 465 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Г.А.” ЕООД с адрес за кореспонденция гр. ******
против наказателно постановление № 477940-F488753/18.11.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с
което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1
от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че за „Г.А.” ЕООД не е възниквало задължение да издаде фискален касов
бон, тъй като това задължение възниквало не при получаване в брой на плащането,
а в момента, в който ваучерът се използва като платежно средство и затова счита,
че липсва състав на нарушение. Счита, че ако се приеме, че е следвало да се
издаде фискален касов бон, то имуществената санкция следва да се намали до
предвидения за това в закона размер от 500 лева, тъй като нямало други
нарушения и случаят бил различен от общите и дружеството преустановило
издаването на ваучери.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За
Административнонаказващият орган, нередовно призован,
се явява юрисконсулт К., която представя пълномощно, не възразява срещу
нередовното призоваване и моли да се даде ход на делото. Оспорва жалбата. Моли
за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 17.12.2019г.,
а жалбата е депозирана на 23.12.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира,
следното:
На
28.05.2019г. е съставен АУАН от С.П.К. – инспектор по приходите в НАП на „Г.А.”
ЕООД за това, че на 24.05.2019г. в 11,51 часа при извършена проверка на магазин Ю., находящ
се в гр. ****** и стопанисван от „Г.А.” ЕООД се констатирало, че търговецът в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира
и отпечатва всяка извършена продажба на стока и услуга в търговския обект, чрез
издаване на фискален касов бон от монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, модел DAYSY exsert SX с ИН DY453630, с което е допуснато нарушение
на разпоредбите на същата наредба. Извършена била контролна покупка в 11,45
часа на 1 брой ваучер на обща стойност 100 лева от Н.Д. като контролната
покупка била заплатена изцяло в брой с 2 банкноти по 50 лева и плащането било
прието от С.Д., продавач в обекта, не бил издаден фискален касов бон от
работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. Бил
отпечатан дневен касов отчет от 24.05.2019г., от който се установило, че няма
регистрирана продажба на стойност 100 лева.
Административнонаказващият орган сезиран с
преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 53 вр. чл. 27 и чл. 3, ал. 2
от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се – протокол от проверка, разпит на
свидетел, дневен отчет от ФУ DY453630, ваучер, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице, работещо
на обекта, декларация за стопанисвани обекти, договор за наем, обяснения. По
делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът счита, че
в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Не
е спорно, че дружеството жалбоподател е търговец по смисъла на ТЗ и извършва
търговска дейност като е длъжен да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. Извършена е "контролна покупка" по
смисъла на пар. 1, т. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ от органите на НАП на ваучер на стойност 100 лева и същата е надлежно
документирана с протокол за проверка. Установената покупка не се оспорва от
страните и не е оборена обвързващата доказателствена
сила на протокола, съставен от органите по приходите (в този смисъл Решение №
15640 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 9084/2018 на
Върховния административен съд). Спорно в случая е това дали е възникнало
задължение за жалбоподателя да издаде фискален бон, тъй като същият счита, че такъв
следва да се издаде не при заплащането на ваучера, а при извършване на
покупката на бижу от обекта. Съдебният състав не споделя това становище на
жалбоподателя, поради следното:
Съгласно
чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредбата изрично е предвидено, че независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая обект на продажба е
ваучер, срещу който приносителят му има право да получи насрещна престация – стока, конкретно
избрано впоследствие бижу. На практика предмет на покупка е ваучер, който този
състав намира, че има характеристиката на ценна книга, при представянето, на
която приносителят й ще получи определена, индивидуализирана при представянето
вещ. Напълно възможно е приносителят да не представи ваучера и на практика
търговецът няма да предаде вещ срещу нея, но ще е реализирал търговска сделка и
е получил цената за ваучера. Отделно, в случай, че не се реализира покупката
или са уговорени условия, при които търговецът следва да върне платената му
цена за ваучера или не се одобри веща, лицето, издало касовата бележка,
разполага с възможността да извърши сторно операция
(чл. 31 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ). Търговецът обаче е задължен да
издаде фискална касова бележка за всяко плащане съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. Този състав на съда счита,
че е ясно посочена в АУАН и в наказателното постановление нарушената норма чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ вр.
чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и не се касае за неяснота на обстоятелствата или на правната
квалификация.
Съдът
намира, че не се касае за маловажност доколкото изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Преценката на
съда е, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи обстоятелства,
които в своята съвкупност да обуславят извод, че нарушението е с по-ниска
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид. Съдът счита, че липсата на друго сочено нарушение
следва да се отчете като обстоятелство, което води до определяне на наказанието
към неговия минимум, а не като обстоятелство, че нарушението е маловажно.
Същото е със значителна степен на обществена опасност, води до засягане на фиска и интересите на държавата, поради което не следва да
се третира като маловажно. В случая съдът намира, че неправилна е единствено
преценката на наказващия орган, че не са налице смекчаващи обстоятелства и
наказанието е определено над установения от закона минимум. Съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв. В случая съдът приема, че се нарушението е установено еднократно, издадена
е разписка (л.15), изразено е желание за съдействие, поради което са налице
смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност водят до извод, че наказанието следва
да се определи в предвидения от закона минимум от 500 лева.
Ето защо наказателното постановление следва да
се измени като имуществената санкция се намали до предвидения от закона минимум
от 500 лева.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Жалбоподателят не е претендирал
разноски, поради което такива не му се присъждат. АНО претендира разноски,
поради което следва да му се присъдят такива с оглед потвърдената част от
наказателното постановление. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и това, че са проведени две съдебни заседания.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 477940-F488753/18.11.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на „Г.А.” ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1000 лв. (хиляда
лева) на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА „Г.А.” ЕООД,
ЕИК **** да заплати на Национална агенция за приходите София БУЛСТАТ ********* юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.