Р Е Ш Е Н И
Е
№………./04.01.2018 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ състав в открито съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря: Иванка Панчева,
като разгледа докладваното от съдията ПОПОВА гражданско дело № 990 по описа за 2017 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Н.В.В., ЕГН:**********с
постоянен адрес ***., чрез пълномощника адвокат Н. ***, офис 307, тел. 0885/655-443,
против Н.В.В., ЕГН: **********
*** с която се предявени следните
обективно съединени искове:
Иск с правно основание
чл. 42 б.“б“ ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността на
саморъчно завещание на С. Т. В., ЕГН: **********, бивша жителка на
гр.Пазарджик, починала на 19.09.2014год., в полза на ответника, обявено по
молба на Н.В.В. на 06.06.2016 г., пред
Нотариус А.И., вписана под № 423, с район на действие PC Пазарджик
и вписано в Службата по вписванията гр. Пазарджик, том VI, № 6366, вх.регистър
№ 11995/06.12.2016г.,
В
условията на евентуалност е предявен иск
с правно основание - чл. 30, ал.1 от ЗН за постановяване на решение от страна на
съда, с което да се възстанови и допълни запазената част от наследството на ищцата В. до
размера от - 2/9 ид.части от наследството, останало след смъртта
на майка й- С. В., като се намали размера на безвъзмездното разпореждане с част
от него, извършено от наследодателката с процесното завещание/завет, извършено в
полза на Н.В..
Ищцата твърди, чрез процесуалният си представител, адв. П.,
че е дъщеря и законна наследница на своята
майка - С. Т. В., ЕГН **********, бивша жителка на гр. Пазарджик, с постоянен
адрес ***, родена на *** г., починала на 19.09.2014год., в град Пазарджик.
Законни наследници на С. В. били също така и С. В.В. - дъщеря и Н.В.В. - син.
Двамата били брат и сестра на починалата Н.В..
Наследствените права на ищцата Н.В.
произтичали от факта, че е законен сънаследник, заедно с брат си Н. и сестра си
С. на С. Т. В., тяхна майка и обща наследодателка, починала на 19.09.2014 год.,
в град Пазарджик и призовани към наследяване били те тримата. Всеки от тримата
бил приел наследството, оставено от починалата наследодателка - тяхна майка,
като са продължили да получават наеми от нейните собствени приживе недвижими
имоти и да плащат своята част от данъците за тях. Наследствения процесен имот
на бул."България" бил деклариран от ищцата, в качеството й на
наследница по закон на майка си С. В. и за него е плащала данък на Община
Пазарджик за 2015год.
След смъртта си, наследодателката й -
нейна майка, С. В. била оставила саморъчно написано „завещание" /с правна
характеристика на завет/, по силата на което завещавала на сина си Н.В.В., ЕГН:
**********, свой собствен поземлен имот, находящ се в гр.Пазарджик,
бул."България", с идентификатор 55155.503.844 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г., на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-13-
111/25.10.2011г на Началник на СГКК-Пазарджик, с площ: 239/двеста тридесет
девет/ кв.метра. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана. Данъчната
оценка на имота е 6700,40/шест хиляди и седемстотин лева и 40 ст/, съгласно
дан.оценка № ДО 11071 от 19.12.2016г. Завещанието
било обявено по молба на ищцата Н.В.В. на 06.06.2016 г. пред Нотариус А.И.,
вписана под № 423, с район на действие PC Пазарджик
и вписано в Службата по вписванията гр. Пазарджик, том VI, № 6366, вх.регистър
№ 11995/06.12.2016г.
Твърди се, че по силата на това
завещателно разпореждане, направено саморъчно от наследодателката на ищцата,
ответникът Н.В. бил призован за наследник на следния недвижим имот, приживе
собственост на майката на ищцата - С. В.: Поземлен имот, находящ се в гр.Пазарджик,
бул."България", с идентификатор 55155.503.844 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-97/28.10.2008г., на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-13-111/25.10.2011г на Началник на СГКК-Пазарджик, с
площ:239/двеста тридесет девет/кв.метра. Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана. Начин на трайно ползване: За първостепенна улица. Стар идентификатор:
Няма номер по предходен план: 4770, квартал: 376, при съседи: 55155.503.9594,
55155.503.9592, 55155.503.9585., съгласно: Скица на поземлен имот
№15- 580451-24.11.2016г., изд. от СГКК -
Пазарджик. Данъчната оценка на имота - 6700.40лева, съгласно удостоверение № ДОО11071/19.12.2016г.
на Община Пазарджик.
Наследодателката на Н.В. била придобила имотът,
чрез Решение по гр.дело № 92/2002г., по описа на Районен съд Пазарджик, влязло
в законна сила на 30.10.2003г. Вписвайки завещанието/завет/ в Службата по
вписванията при Районен съд Пазарджик, ответникът Н.В. бил приел наследството. От
разговор с брат си, ищцата разбрала, че ответникът имал намерение да приеме
дарения му имот, съгласно завещанието/завет на майка им С..
Твърди се, че процесният имот е отдаван
под наем, включително и през 2016г., като ищцата е получавала от брат си Н.
своята част от наема до края на 2016г.
Наследодателката С. В., освен имотът
дарен на другият законен наследник Н.В. била оставила в наследство и още четири
имота, представляващи Ниви в землището на общ.Пазарджик.
До настоящият момент не било известно
ответника, позовавайки се на горното завещание /завет да е поискал издаването
на негово име на констативен нотариален акт за имота.
Твърди се в
исковата молба, че саморъчно написаното
завещание /завет/ на наследодателката на ищцата - С. В. било нищожно, като основанието
за неговата нищожност било - противоречие с разпоредбите на Закона за
наследството, изразяващо се в нарушение на изискванията за форма на саморъчното
завещание - чл.42, б. „б", във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, а именно:
Саморъчното
завещание, обявено на 06.06.2016 г. пред Нотариус А.И. съдържало две различни дати. В началото на
завещанието с цифри била записана дата „На 07.11.2011г." долуподписаната С. Т. В.,
ЕГН**********.." След тази дата изписана с цифри, с думи била записана
следната дата: „..седми ноември две хиляди и десета година /, долуподписаната..“
Във втората половина на саморъчното завещание отдолу в ляво била записана само
с цифри датата: „...07.11.2010год,...". На същият ред бил положен и подпис
на завещателката. И двете дати били изписани в текстовата част на завещанието,
т.е. преди положения в саморъчното завещание подпис.
Твърди се, че
предвид наличието на две дати в саморъчното завещание не било възможно да се установи достоверната дата на
съставяне на завещанието. Не можело да се приеме, че едната дата сочи началото
на процеса по съставяне на завещанието, а другата края на този процес, тъй като
в началото на завещанието /завета/ била записана дата 07.11.2011г, а във
втората му половина, като дата на съставяне на завещанието била записана дата
07.11.2010г. Между двете дати липсвала логическа последователност, за да бъде
прието, че едната е началото на процеса на изготвяне на завещанието, а другата
края на този процес. Не било възможно завещанието да е започнато на
07.11.2011г. и да е завършено на 07.11.2010г.
Заявява
се, че в случая наличието на две дати било равно на липсата на дата в
саморъчното завещание,
тъй като неспазването на предписаната форма водило до нищожност на
завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН, То нямало
правно действие и не можело да породи наследствено правоприемство, съответно ответникът
Н.В. не можел да придобие по наследяване завещания имот от заветницата С. В. и
ответника в тази връзка, след като завещанието е нищожно не би придобил правото
на собственост върху целия недвижим имот, предмет на настоящия иск.
Във връзка с
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание - член 30 от
ЗН се навеждат следните аргументи: Завещателят можел да се разпорежда с цялото
си имущество (чл. 14, ал. 1 от ЗН), като законът поставял само едно ограничение
- ако не накърнява запазената част на наследниците с право на запазена част,
каквато в случая имала и ищцата.
Сочи се, че съгласно
чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил
съпруг, е 2/3 ид.част от имуществото при две и повече деца. Тъй като в случая
наследодателката не е оставила съпруг и има три деца- ищцата, сестра й и
ответника, то изчислена по посочените правила, запазената част на ищцата се
равнявала на 2/9 ид.част от наследството, като в случая - ищцата, като наследник
с право на запазена част, която не можела да получи пълния размер на тази част
поради завещателни разпореждания с част от имуществото в полза на друг
наследник, можела да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
нейната запазена част.
Не било налице
универсално завещателно разпореждане направено от С. В. като наследодател, тъй
като с направеното разпореждане тя не изчерпвала цялото наследство - това не било
единственото имущество на наследодателката. Същата, към момента на смъртта си била
оставила в наследство и други недвижими имоти, а именно:
1. Поземлен имот
с идентификатор 55155.19.107, „нива", земеделска, с площ 2635кв.м.,
находящ се в месност „А." гр.Пазарджик, на стойност съгласно данъчна
оценка от 458,89лева, собственост по скица на С. Т. В., а по данъчна оценка на
наследниците на С. В..
2.
Поземлен имот с идентификатор 55155.24.56, „нива", земеделска, с площ
10200кв.м., находящ се в месност „Б.Д." гр.Пазарджик, на стойност съгласно
данъчна оценка от 2024,19лева, собственост по скица на С. Т. В., а по данъчна
оценка на наследниците на С. В..
3.Поземлен имот
с идентификатор 55155.20.36, „нива", земеделска, с площ 4930кв.м., находящ
се в месност „Якуба" гр.Пазарджик, на стойност съгласно данъчна оценка от
922,16лева, собственост по скица на С. Т. В., а по данъчна оценка на
наследниците на С. В..
4.Земеделски
имот, „нива", с площ от 2.536 дка, имот №033024, в местност
„Сусамица", в землището на с.Гелеменово, общ.Пазарджик, на стойност
съгласно данъчна оценка от 215,69лева, собственост по скица на С. Т. В., а по
данъчна оценка на наследниците на С. В..
Претендира се,
че предвид горното и във връзка с иска на ищцата, следвало да се определи по
предвидения в чл. 31 от ЗН ред, разполагаемата част и запазените части от
наследството след смъртта на наследодателката С. В., като се вземело в предвид,
че в полза на ищцата не били направени завети и дарения от наследодателката С. В..
Масата по чл.31 от ЗН следвало да се образува от всички пет недвижими имота
собственост на наследодателката С. В. към момента на смъртта й.
Твърди се, че в
случай на хипотетично приемане, за валидна общата стойност на имотите съгласно
данъчните им оценки, то тя била 10 321,30 /десет хиляди триста двадесет и един
лева и тридесет стотинки/.
Разполагаемата част от него била 1/3-та ид.части, съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН
или на стойност 3440,43лева.
Стойността на свободното имущество,
което не било предмет на общи и частни завещателни разпореждания и дарения, и
което наследниците със запазена част получавали по закон била на определена
стойност. От сумата следвало да се определи частта на всеки един от
сънаследниците и тя следвало да се съпостави със запазената част, която
съпоставка щяла да даде отговор на въпроса дали запазената част на ищцата е
накърнена.
Твърди се, че
съществува свободно имущество, което не било предмет на общи и частни
завещателни разпореждания и дарения, и което тримата наследниците със запазена
част трябвало да получат по закон. Размерът на запазената част на всеки от тях,
следвало да се определи по реда на чл.31 от ЗН, за изпълване на запазената
част, като се изчисляло в какъв размер не достига имущество и с колко била
накърнена запазената част на ищцата. Тези изчисления за стойността на
накърнената част на ищцата следвало да се определят на база пазарни цени на
имотите към момента/датата на откриване на наследството и това щяла да бъде
реалната им стойност.
Оформен е петитум, съдът да се
произнесе с решение, с което на основание чл.42, б. „б", във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН да бъде прогласено за нищожно
саморъчно завещание /завет/, направено от С. Т. В. ***, починала
на 19.09.2014год., в полза на ответника Н.В.В., обявено по молба на ищцата Н.В.В.
на 06.06.2016 г., пред Нотариус А.И., вписана под № 423, с район на действие PC Пазарджик и вписано в Службата по вписванията гр.
Пазарджик, том VI, № 6366, вх.регистър № 11995/06.12.2016г.,
поради липса на предписаната от
чл. 25, ал. 1 от ЗН форма.
Оформен е петитум,
при условията на евентуалност, ако не бъде
прогласено за нищожно саморъчно завещание /завет/, направено от С. Т. В.,
починала на 19.09.2014год., в град Пазарджик, в полза на ответника, на
основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът да постанови решение, с което да възстанови и допълни запазената
част от наследството на ищцата до размера от - 2/9 ид.части от наследството,
останало след смъртта на майка й- С. В., като се намали размера на
безвъзмездното разпореждане с част от него, извършено от наследодателката с
процесното завещание/завет, в полза на Н.В..
Претендират се сторените по
делото разноски.
Приложени са писмени
доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Н.В.В., чрез процесуалния му представител
– адв. Н.П., е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост на исковете, но се твърди, че са неоснователни и се моли същите да
бъдат отхвърлени. Правят се възражения и се излагат доводи.
Твърди се, че първия предявен иск за нищожност на завещателното разпореждане на починалата на 19.09.2014г. С. Т. В., ЕГН: ********** в полза на ответника Н.В.В. по смисъла. на чл.42 б."б" от ЗН вр. с чл.25 ал. 1 ЗН с наведено от ищцата като основание за нищожността наличието на две различни дати, фигуриращи в завещателното
разпореждане е неоснователен.
Не се оспорва, че:
1/ Ищцата е
дъщеря и законен наследник на С. Т. В., ЕГН **********, починала на
19.09.2014г. Наред с нея, законни на следници на починалата С. Т. са ответникът
Н.В. и С. В.В., съответно син и дъщеря.
2/ Наследството
е прието от всеки един от тримата наследници.
3/ Починалата С.
В. е оставила саморъчно написано завещание, по силата на което завещава на сина
си Н.В.В. следния собствен недвижим имот, описан в Завещанието: „Дворно място,
с площ от 236кв.м., планоснима- чен №4770- част от улица с осови точки
298„а"-298„б"-261„д" и част от тротоар, нахо- дящо се в кв.376
по плана на гр.Пазарджик и от три страни улици, предмет на съдебно решение №
191 от 07.10.2003г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д.№ 92/2002г. по описа на
съда.
3/ Имотът е
идентичен с посочения в Скица № 15-580451-24.11.2016г. на СГКК ПИ с
идентификатор 55155.503.844 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-13-111/25.10.2011г. на
Началника на СГКК-Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, бул.„България", площ от
239кв.м., трайно предназначение - Урбанизирана, начин на трайно ползване - За
първостепенна улица, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 4770,
квартал 376, при съседи: 55155.503.9594, 55155.503.9592, 55155.503.95
4/ Завещанието е
обявено по молба на ищцата Н.В. на 0б.0б.2016г., за което е съставен протокол
за обявяване на саморъчно завещание, с нотариално удостоверен подпис с
рег.№7468/06.06.2016г. по описа на нотариус А.И., per. №
423 в Регистъра на Нотариалната камара, за което ответникът разбрал в края на
201бг..
Завещанието е вписано в СВп с
вх.рег.№11995 от 0б.12.2016г.,акт № 145, том 6, дело № 6366/2016г. по молба на ответника
Н.В.;
5/ Имотът е
отдаван под наем.
Твърди се в
отговора, че неверни били твърденията, че
Завещанието е нищожно, тъй като противоречало на изискванията на
разпоредбите на чл. 42, б. „б" във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за форма на
саморъчното завещание. Невярно било твърдението, че саморъчното завещание
съдържало две различни дати.
Направените
възражения за невярност се основават на твърдението, че по силата на саморъчно
завещание, изготвено на 07.11.2010г. наследодателят
С. В. била завещала на ответника - недвижим имот, находящ се в гр.Пазарджик,
представляващ Дворно място, с площ от 236кв.м., планоснимачен № 4770- част от
улица с осови точки 298„а"-298„б"-261„д" и част от тротоар,
находящо се в кв.376 по плана на гр.Пазарджик и от три страни улици, предмет на
съдебно решение № 191 от 07.10.2003г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д. №
92/2002г. по описа на съда, подробно описан в Решение № 191/07.10.2003г. на
Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д.№ 92/2002г. по описа на същия.
Саморъчното завещание било предадено лично от наследодателя за пазене в
кантората на нотариус А.И., с рег.№ 423, с район на действие - Районен съд гр.Пазарджик
на 09.10.2010г.
Уведомлението за
депозиране за пазене при нотариус И. на Саморъчното завещание било регистрирано
в СВп с вх.№ 54 от 10.11.2010г. На 06.0б.2010г. - по молба на
ищцата Н.В. било обявено оставеното за пазене саморъчно завещание на С. Т. В.,
за което бил съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание с
удостоверен подпис рег.№ 7468/06.06. 2016г. по описа на нотариус А.И..
На 05.12.2016г. ответникът се бил
снабдил с нотариално заверени преписи от саморъчното завещание и Протокола от
обявяването му и е вписал Завещанието в СВп- гр.Пазарджик с
рег.№11995/06.12.2016г., акт №145, дело № 6366/2016г.
Твърди се, че саморъчното завещание
отговаряло на изискванията на чл.25 от ЗН, тъй като било изцяло написано
собственоръчно от наследодателя С. В., датирано било и било подписано от нея,
т.е. изцяло били осъществени елементите от фактическия състав на саморъчното
завещание. Освен това – наследодателят С. В. била написала сама и изцяло
завещанието. Завещанието съдържало конкретно волеизявление на С. В., от което било
видно кой конкретен имот се завещава, както и лицето, в полза на което се
завещава. Завещанието било без заличавания, поправки и допълнения. Завещанието
съдържало дата - посочени били ден, месец, година (изписани с думи), поставена
преди подписа на завещателя. Завещанието било подписано от С. В..
Твърди
се в отговора, че саморъчното
завещание било съставено на конкретна дата, а именно: 07.11.2010г.,
който факт се удостоверявал от приложеното по делото
заверено копие от него.
В конкретния
случай завещанието започвало с датата 07.11.2011г. (изписана с цифри и след нея
с думи) - „седми ноември две хиляди и десета година" и завършвало с датата
„07.11.2010г." (изписана с цифри). Налице била допусната очевидна
фактическа (техническа) грешка при изписването на датата с цифри, в началото на
саморъчното завещание.
Аргументите на
ответника в тази насока са, че поначало
датата на саморъчното завещание трябвало да е изрично посочена. Но тя можело да
бъде и извлечена от съдържанието на акта и ако това било сигурно и безспорно,
завещанието било действително, тъй като изразите, означаващи датата, както и
целият текст на завещанието подлежали на тълкуване. Щом можело да се установи
по положителен начин времето на съставяне на завещанието, вкл. самият ден на
съставяне на завещанието, нямало причина да не се признае действителността на
саморъчното завещание.
Твърди се също,
че видно било, че са на лице изписани две дати - с цифри и дата с думи, като от
изписаната с думи дата ставало ясно на кой ден, месец и година било съставено
саморъчното завещание. Имало съвпадение относно годината на съставяне.
Заявява се от
ищеца, чрез адв. П., че доказателство за точната година на завещанието била и
датата, на което наследодателя С. В. е оставила същото за пазене при нотариус И.
- 09.11.2010г.
По отношение предявеният при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.30. ал.1 от ЗН, ищецът
твърди, че същият е допустим, но неоснователен. Не се оспорват в отговора следните факти: че ищцата е дъщеря
и законен наследник на С. Т. В., ЕГН **********, починала на 19.09.2014г. Наред
с нея, законни наследници на починалата С. Т. са ответникът Н.В. и С. В.В.,
съответно син и дъщеря. Наследството е прието от всеки един от тримата
наследници. Починалата С. В. е оставила саморъчно написано завещание, по силата
на което завещава на сина си Н.В.В. следния собствен недвижим имот, описан в
Завещанието: „Дворно място, с площ от 236 кв.м., планоснимачен № 4770 - част от
улица с осови точки 298„а"-298„б"-261„д" и част от тротоар,
находящо се в кв.376 по плана на гр.Пазарджик и от три страни улици, предмет на
съдебно решение №191 от 07.10.2003г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д.№
92/2002г. по описа на съда.
Не се оспорва,
че общият наследодател бил оставил в наследство следните недвижими имоти, освен
имотът, предмет на завещанието, а именно: 1. ПИ с идентификатор 55155.19.107 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пазарджик, местност А., с площ от
2635кв.м., трайно предназначение: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг
вид нива; категория при неполивни условия. 2. ПИ с идентификатор 55155.24.56 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пазарджик, местност Б.Д., с площ
от 10200кв.м., трайно предназначение: Земеделска, начин на трайно ползване:
Друг вид нива; категория при неполивни условия. 3. ПИ с идентификатор 55155.20.36 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пазарджик, одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
гр.Пазарджик, местност ЯКУБА, с площ от 4930кв.м., трайно предназначение:
Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид нива; категория при неполивни
условия. 4. ПИ с 033024,
находящ се в землището на с.Гелеменово, ЕКАТТЕ 14619, общ.Пазар- джик, с площ
от 2,536 дка, трайно предназначение: Нива, категория при неполивни условия:
шеста.
Не се оспорва,
че със завещателното разпореждане не било изчерпано цялото имущество на
наследодателя.
Твърди се обаче, че неверни били
твърденията, че
със завещателното разпореждане е накърнена запазената част на ищцата, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.30,ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.
В тази връзка
следвало да се приеме, че правото на възстановяване на запазена част било имуществено
право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част да
иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на
наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява
неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения било
самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата, на което
би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство
чрез иск, или възражение.
Твърди се, че при искане за
възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно
разпореждане на наследодателя се формирала маса по смисъла на чл.31 ЗН - маса
от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като
се извадели задълженията и увеличението на наследството по чл.12,ал.2 ЗН и след
това се прибавила стойността на даренията към момента на откриване на
наследството.
С оглед на
изложеното и предвид факта, че в настоящият случай имало налице имоти извън
предмета на завещателното разпореждане, които са включени в наследствената
маса следвало да се приеме, че е налице имущество на наследодателя, покриващо
запазената част на ищцата.
Изложено е
становище, че със завещателното разпореждане не била
накърнена запазената част на ищцата, но дори
да била накърнена, то счита ответника, че били налице условията последният да
задържи имота, съгласно чл.36, ал.2 от ЗН. В тази връзка е направено искане
ответникът да задържи имота, а освен това следвало да се вземе в предвид, че от
имота, предмет на завещателно разпореждане не било възможно реално да се
отдели част.
Оформен е
петитум, съдът да отхвърли иска по чл.42, б.„б" от ЗН, във връзка с чл.
25, ал.1 от ЗН като неоснователен и недоказан.
По отношение на
иска по чл.30, ал.1 от ЗН, предявен при условията на евентуалност е направено
искане, в случай, че първоначално предявеният иск по чл.42, б.„б" от ЗН,
във връзка с чл.25,ал.1 от ЗН бъде отхвърлен, а иска по чл.30, ал.1 от ЗН бъде
уважен, то имотът, предмет на завещателното разпореждане да бъде задържан от ответника,
при спазване на разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗН.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представени са
писмени доказателства по опис.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На лице са съвпадащи насрещни твърдения на
страните, поради което съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че С. Т. В., ЕГН **********, бивша жителка на гр. Пазарджик, с постоянен
адрес ***, родена на *** г., починала на 19.09.2014год., в град Пазарджик е общ
наследодател на законни наследници: Н.В.В. - дъщеря, С. В.В. - дъщеря и Н.В.В.
– син и оставеното от нея наследство е прието от всеки един от тримата
наследници.
Безспорен е и
факта, че починалата С. В. е оставила саморъчно написано завещание, по силата,
на което завещава на сина си Н.В.В. следния собствен недвижим имот, описан в
Завещанието: „Дворно място, с площ от 236 кв.м., планоснимачен №4770 - част от
улица с осови точки 298„а"-298„б"-261-„д" и част от тротоар,
находящо се в кв.376 по плана на гр.Пазарджик и от три страни улици, предмет на
съдебно решение № 191 от 07.10.2003г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д.№ 92/2002г.
по описа на съда, който имот е идентичен с посочения в Скица №
15-580451-24.11.2016г. на СГКК ПИ с идентификатор 55155.503.844 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пазарджик, одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-13-111/25.10.2011г. на Началника на СГКК-Пазарджик,
адрес: гр.Пазарджик, бул.„България", площ от 239кв.м., трайно предназначение
- Урбанизирана, начин на трайно ползване - За първостепенна улица, стар
идентификатор няма, номер по предходен план: 4770, квартал 376, при съседи:
55155.503.9594, 55155.503.9592, 55155.503.95.
Безспорен е
факта, че написаното от наследодателката С. В. саморъчно завещание е обявено по
молба на ищцата Н.В. на 06.06.2016г., за което е съставен протокол за обявяване
на саморъчно завещание, с нотариално удостоверен подпис с
рег.№7468/06.06.2016г. по описа на нотариус А.И., per. №
423 в Регистъра на Нотариалната камара. Завещанието е вписано в СВп с вх.рег.№11995
от 0б.12.2016г.,акт № 145, том 6, дело № 6366/2016г. по молба на ответника Н.В.,
след което имотът е отдаван под наем.
Установява се от
доказателствата по делото, че на л. 97 от делото е приет
Протокол за приемане на съхранение на саморъчно завещание, като в протокола е
отбелязано, че на 09.11.2010г., при нотариус А.И., вписана с per. № 423 в Регистъра на Нотариалната камара с район на
действие –съдебен район на РС Пазарджик, в канцеларията й в гр. Пазарджик,
ул.“Н.Цанов“ № 2А се явило лицето С. Т. В. ***, ЕГН **********, с л.к. №
*********/16.10.2001г. на МВР-Пазарджик и й предало плик, среден формат.
Вписано е, че лицето предало плика е
заявило, че в него се намира саморъчното му завещание, надлежно датирано и
подписано, като пожелало завещанието да бъде прието на пазене в нотариата. В
протокола е отразено от нотариус И., че приема завещанието и съставя
горецитираният протокол върху лицевата страна на плика, който е прочетен от нея
и след одобрението му са положени саморъчни подписи от завещателя – В. и от
Нотариус И.. Върху подписа на Нотариус И. е положен печат.
На л.98 /деведесет
и осем/ от гр.д.№ 990/2017г. по описа на РС Пазарджик
е прието копие на заверен препис от Завещание на С. Т. В., от което
е видно, че в началото на същото е изписана саморъчно дата: „на 07.11.2011г.“ с
последващо изписване с думи на датата „седми ноември две хиляди и десета
година“. В края на Завещанието е изписана саморъчно датата – „07.11.2010г.“ поставена
на един ред от ляво на подписа. С посоченото завещание С. Т. В. завещава на
своя син Н.В.В. собственият си недвижим имот, представляващ дворно място с площ
236 кв.м., планоснимачен № 4770-част от улица с осови точки
298“а“-298“б“-261-261„д“- 261“б“ и част от тротоар, находящо се в кв.376 по
плана на гр. Пазарджик, който имот е при съседи:УПИ І-жилищно строителство и
магазини в кв. 376 по плана на гр. Пазарджик и от три страни улици, предмет на
съдебно решение №191 от 07.10.2003г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д. № 92/2002г.
по описа на съда.
На л.17,18 и 19 е приет заверен препис от решение № 191 от 07.10.2003г., постановено по
гр.д. № 92/2002г. по описа на РС Пазарджик, от което се установява, че
наследодателката С. В. е собственик на имота, описан в съставеното от нея
завещание.
Във връзка с предявеният
при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване и допълване на
запазената част от наследството на ищцата до размера от - 2/9 ид.части от
наследството, останало след смъртта на майка й - С. В., като се намали размера
на безвъзмездното разпореждане с част от него, извършено от наследодателката с
процесното завещание/завет в полза на Н.В.,
по делото е изслушано и прието заключението на СТЕ, изготвена от вещо лице
Б.Г. / л. 91- 84
от делото/, от което се установява, че пазарната стойност към 19.09.2014г.на :
1.
Поземлен имот с идентификатор 55155.503.844 от КК и КР на гр.Пазарджик от
2008г. с площ от 239 м.кв. и с начин на трайно ползване - урбанизирана
територия за първостепенна улица, попадаща в обхвата на уличното пространство на
бул.България и ул.Цар Шишман е 30 940лв.
2. Поземлен имот с идентификатор
55155.19.107 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г. с площ от 2 535м.кв. и с
начин на трайно ползване - нива в земеделска територия от IV категория на
земята при неполивни условия в м."А.", землище гр.Пазарджик е 1 845лв.
3. Поземлен имот с идентификатор
55155.24.56 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г. с площ от 10 200м.кв. и с
начин на трайно ползване - нива в земеделска територия от III категория на
земята при неполивни условия в м."Б.Д.", землище гр.Пазарджик е 9 180лв.
4.
Поземлен имот с идентификатор 55155.20.36 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г.
с площ от 4 930 м.кв. и с начин на трайно ползване - нива в земеделска
територия от IV категория на земята при неполивни условия в
м."Якуба", землище гр.Пазарджик е 4 191лв.
5. Имот с №
033024 по ПЗР на ОСЗ гр.Пазарджик за землище с.Гелеменово с ЕКАТТЕ 14619 с площ
от 2,536 дка и с начин на трайно ползване - нива в земеделска територия от VI
категория на земята при неполивни условия в м."Сусамица" е 1 395лв.
Установява се
също, че стойността на общата наследствена маса към 19.09.2014г. е 47 551лв. Стойност на
разполагаемата част към 19.09.2014г.= 1/3 от наследствената маса е 1 585лв. и стойност на запазената част към 19.09.2014г.=
2/3 от наследствената маса е 3 170лв. Стойност на запазената част от
наследството на ищцата към 19.09.2014г. = 2/9 ид.ч. е
10 567лв.
По искане на
процесуалният представител на ответника, с протоколно определение на съда от
12.07.2017г. е допусната допълнителна експертиза със задача: Да се представи
пазарна оценка на завещаният имот. Дадени са указания на ВЛ да използва
приходният метод на изчисление.
От прието по
делото допълнително заключение на извършената СТЕ се установява, че пазарната
стойност към 19.09.2014г. на:
1.
Поземлен имот с идентификатор
55155.503.844 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г. с площ от 239 м.кв. и с
начин на трайно ползване - урбанизирана територия за първостепенна улица,
попадаща в обхвата на уличното пространство на бул.България и ул.“Цар Шишман“ е
33 800лв.
2.
Поземлен имот с идентификатор 55155.19.107 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г.
с площ от 2 535 м.кв. и с начин на трайно ползване - нива в земеделска
територия от IV категория на земята при неполивни условия в м."А.",
землище гр.Пазарджик е 1
845лв.
3.
Поземлен имот с идентификатор 55155.24.56 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г.
с площ от 10 200 м.кв. и с начин на трайно ползване - нива в земеделска
територия от III категория на земята при неполивни условия в м."Б.Д.",
землище гр.Пазарджик е 9 180лв.
4.Поземлен
имот с идентификатор 55155.20.36 от КК и КР на гр.Пазарджик от 2008г. с площ от
4 930 м.кв. и с начин на трайно ползване - нива в земеделска територия от IV
категория на земята при неполивни условия в м."Якуба", землище гр.Пазарджик е 4 191лв.
5.
Имот с № 033024 по ПЗР на ОСЗ гр.Пазарджик за землище с.Гелеменово с ЕКАТТЕ
14619 с площ от 2,536 дка и с начин на трайно ползване - нива в земеделска
територия от VI категория на земята при неполивни условия в
м."Сусамица" е 1 395 лв.
Установява се
също, че стойността на общата наследствена маса към 19.09.2014г. е 50 411лв. Стойност на разполагаемата част към 19.09.2014г.=
1/3 от наследствената маса е 16 804лв., а стойност на запазената част към
19.09.2014г.= 2/3 от наследствената маса е 33 607лв.
Стойност на
запазената част от наследството на ищцата към 19.09.2014г. = 2/9 идеална част е 11 20лв..
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За да приеме
за основателна претенцията на ищцата, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, последната следва да установи, че е наследник по закон на
наследодателката С. Т. В., както и да установи всички
положителни факти във връзка с направените възражения във връзка с
недействителността на завещанието. В тежест на
ответника е да установи в условията на пълно
и главно доказване, че е налице действително завещателно разпореждане, което
отговаря на законовите изисквания за валидност – че съдържа недвусмислена дата и че е
подписано и изписано саморъчно от завещателката.
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№
5227/19.12.2016г. се установява безспорно, че ищцата Н.В.В. е наследник по
закон на основание чл. 5 от ЗН на починалата на 19.09.2014г. С. В.. В това й
качество за нея е налице правен интерес от оспорване на завещателното
разпореждане като недействително, доколкото при евентуално успешно провеждане
на настоящото производство, същата би разполагала с искове, с които би могла да
защити правото си на собственост, основано на наследствено правоприемство.
Размерът на наследствения дял на ищцата, съобразно правата й като наследник по
закон не рефлектират върху правото й да иска установяване на недействителност
на цялото завещателно разпореждане. Завещателното разпореждане като нищожно,
ако се установи неговата нищожност на посочените основания, би засегнала целия
акт, а не само негови отделни части в съответствие с наследствените права.
Съдът
приема, че представеното по делото саморъчно завещание има характера на частно
завещателно разпореждане /завет/, тъй като със същото завещателят се разпорежда
с конкретно свое имущество в полза на ответника.
Завещателното
разпореждане, независимо дали е частно или общо е нищожно, когато при
съставянето му не са спазени изискванията за форма, установени с разпоредбите
на чл. 24 и чл. 25 от ЗН, като същото следва да е изписано изцяло ръкописно от
завещателя, да съдържа означението на датата, на която е съставено и да е
подписано от завещателя.
В конкретния случай, в
процесното завещание в неговата начална част завещателката саморъчно е изписала
„на 07.11.2011г.(седми ноември две хиляди и десета година)“, а в края на страницата на един ред с подписа, но
преди него от ляво е изписала дата „07.11.2010г.“. Съобразно правилата за писане в българския език, изписването е от ляво на
дясно. В завещанието датата е в лявата част на листа, а подписът е на същия ред
в дясната част. В този смисъл съдът приема, че подписът е
под завещателните разпореждания, но и
след датата: „07.11.2010г.“.
Съдебната практика е
непротиворечива, приемайки, че изписването на две дати в съдържанието на
завещанието води до
неговата нищожност, освен ако от самия текст на завещанието не
може да се направи категоричен извод, че изписването на завещанието е започнало
на първата посочена дата и е приключило на втората посочена дата. При
изследваното завещание на С. В. в
рамките на настоящото производство, съдът констатира, че липсва
изрично посочване в текста, че едната дата сочи началото на процеса на неговото
съставяне, а другата – края на този процес, като съдът не може да презюмира
това обстоятелство.
Следва да се отбележи, че датата има
особено значение, което е обусловило включването й като задължителен елемент от
съдържанието на саморъчното завещание, респ. като формално условие за неговата
валидност, защото с последващо завещание може да бъде изрично или подразбираемо
отменено предишно завещание или след завещанието, завещателят да отчужди изцяло
или отчасти завещаната вещ, което води до отмяна на завета, защото е необходимо
да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на
съставянето на завещанието или пък наличието на грешка, насилие или измама и
т.н.. В решение № 4384/14.11.1980 г. по гр.д. № 2083/1980 г., І г.о., ВС
приема, че липсата на дата или липсата на някои от реквизитите на датата може
да бъде попълнено само от останалия текст на завещанието с оглед строго
формалния характер на завещанието и особеното значение на датата на
завещанието. В същото решение ВС приема, че не е допустимо попълването на
датата да става въз основа на данни извън завещанието, вкл. неговото депозиране
пред държавен орган.
Установяването на достоверна дата с
други доказателствени средства при липса на данни, съдържащи в текста на
завещанието, е недопустимо. В решение № 151/07.05.2009 г. по гр.д. № 6379/2007
г., ІІ г.о., ВКС приема, че саморъчното завещание е: „ нищожно, тъй
като съдържа посочени от завещателя две различни дати, което е равнозначно на липсата
на един от необходимите му реквизити - дата на съставянето му. Друго тълкуване,
вкл. и възражението
на ответника за наличие на очевидна фактическа грешка, не може да се приеме за
основателно, с оглед предвидения от закона строго формален характер на
завещанието като акт”. В този
смисъл е и решение № 398/16.01.2013 г. по гр.д. № 992/2011 г., ІV г.о.. ВКС
приема, че извод за достоверността на двете дати може да се извлече само от
текста на завещателния акт.
С оглед на гореизложеното съд
намира, че от съдържанието на процесното завещание не се установява по какъвто
и да е начин, същото да е започнато на първата посочена дата и да е приключило
на втората посочена дата, тъй като в текста му липсват каквито и да са
изявления на завещателя в този смисъл, а и логически е невъзможно, тъй като
датите не се следват една след друга. Наличието на техническа грешка при изписване на която
и да е от датите е равнозначно на липса на дата, поради което в конкретната
хипотеза, съдът приема, че наличието на две дати в съдържанието на процесното
саморъчно завещание с характер на завет води до нарушаване на формалното
изискване на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗН за обозначаване на датата на
съставяне на саморъчното завещание от страна на завещателя.
Въз основа на гореизложеното и доколкото са налице две дати,
без конкретно означение за начало и респ. край на изписването, то съдът приема,
че завещанието е нищожно на основание нарушения на изискванията за форма,
касаещи точното означение на датата на съставяне.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание
чл. 42 б „Б“ от ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността на
саморъчното завещание на С. Т. В., ЕГН: **********, бивша жителка на
гр. Пазарджик, починала на 19.09.2014год., направено
в полза на
Н.В.В., ЕГН:********** ***, обявено по молба на Н.В.В., ЕГН:********** *** на
06.06.2016 г., пред Нотариус А.И., вписана под № 423, с район на действие PC Пазарджик и вписано в Службата по вписванията гр.
Пазарджик, том VI, № 6366, вх.регистър № 11995/06.12.2016г.,
поради нарушения на изискванията за
форма, свързани с означението на датата, установени в чл. 25 ал.1 от ЗН се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ищцата е предявила в условия на
евентуалност и иск с правно основание чл. 30 от ЗН в
случай, че не бъде прогласено за нищожно саморъчно завещание /завет/, направено
от С. Т. В., починала на 19.09.2014год., в град Пазарджик, в полза на
ответника, на основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът да постанови решение, с което да възстанови и допълни запазената
част от наследството на ищцата до размера от - 2/9 ид.части от
наследството, останало след смъртта на майка й- С. В., като се намали размера
на безвъзмездното разпореждане с част от него, извършено от наследодателката с
процесното завещание/завет, в полза на Н.В..
Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне
по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 30 от ЗН .
Страните са
направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищцата се дължат разноски, за които по делото се съдържат доказателства, че са
заплатени, както следва: заплатената държавна такса - 450.00 лв.; заплатеното
адвокатско възнаграждение - 950.00лв., за което са представени доказателства, възнаграждение
за вещо лице - 190.00 лв. или общо: 1590.00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание, съставено от наследодателя С. Т. В., ЕГН: **********, бивша жителка на гр.Пазарджик,
починала на 19.09.2014г., направено в полза Н.В.В., ЕГН: **********
***, обявено по молба на Н.В.В.,
ЕГН:********** на 06.06.2016г. с протокол – акт №
12, том.І, рег. № 8506, дело
№ 10/2010г. от Нотариус А.И., вписана под № 423, с район на
действие PC Пазарджик и вписано в Службата по вписванията гр.
Пазарджик, том VI, № 6366, вх. регистър № 11995/06.12.2016г., по иска на Н.В.В., ЕГН:********** *** срещу Н.В.В., ЕГН:********** ***, с правно основание чл.42 б.“б“ от ЗН във вр. с чл.25, ал.1
от ЗН, поради нарушения на изискванията за форма, свързани с означението на
датата, установени в чл. 25 ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.В.В., ЕГН:**********
*** да заплати на Н.В.В., ЕГН:**********
***, сумата от 1590.00
лв., съставляваща направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: