Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211
31.03.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 20 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.Г.П., подадена
чрез адв. В.Н.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, ***, против Решение №29 от 28.06.2021 г., постановено по
АНД №349 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
наказателното постановление съдържало съществени процесуални нарушения и било
постановено при неспазване на задължителните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и т.6
от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Сочи се, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установявало, че
липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, тъй като съставът
на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържал две хипотези на изпълнително деяние (отказ за
алкохолно изследване или неизпълнение на предписание за медицинско изследване),
а в настоящия случай в наказателното постановление кумулативно били изписани и
двата състава на нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което ограничавало
съществено правото на защита на жалбоподателя и водело до невъзможност да
разбере точно за какво нарушение му се налага съответното административно
наказание. Определящо за съставомерността на деянието по посочения законов
текст, в алтернативата „не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози“, било да бъде конкретно посочено по какъв начин е обективиран отказа
на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което не било
направено нито в АУАН, нито в НП. Тези обстоятелства не били конкретизирани и
описани нито от актосъставителя, нито от административнонаказващия орган и не
било ясно дали от лицето бил направен отказ за кръвна проба или не се явило в
лечебно заведение, за което липсвало удостоверяване съобразно изискванията на
наредбата. Липсвала нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението,
което да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед преценката
за съставомерност на деянието. По този начин били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Освен това наказващият орган не посочил в обстоятелствената част
на НП нарушената повелителна и запретителна норма на нарушение, която в случая
била тази по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП (забрана за правоуправление под въздействие
на алкохол), а посочил санкционната – чл.174 ал.3, което също се явявало
процесуално нарушение, водещо до невъзможност за жалбоподателя да разбере за
какво нарушение му се налага съответното наказание. Най-фрапантното нарушение в
случая било, че в процесния ден и час, визиран в наказателното постановление, а
именно – 16:03 часа на 15.02.2021г., Х.П. бил във фактическа невъзможност да
управлява МПС, тъй като бил задържан в помещение за временно задържане на ПБ –
Капитан Андреево – задържан в 16:40 часа на 15.02.2021г. в помещение за
временно задържане на ПБ – Капитан Андреево. Този факт на задържане бил виден
от заповед за задържане рег. №351зз-20/2021г., издадена от Г. Т. Б.– на
длъжност разузнавач при участък КП при РУ-МВР-Свиленград. Отделно от това,
издаденият талон за медицинско изследване не отговарял на изискванията на
Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и му бил
връчен в 18:40 часа на 15.02.2021г., т.е. два часа след като П. бил задържан, и
не би могъл да осъществи правата си по наредбата. Цитират се отделни разпоредби
от наредбата и се сочи, че в настоящия случай органите на МВР не дали реална
възможност на П. да се яви в медицинско заведение, за да даде кръв, тъй като
същият бил фактически задържан. Нещо повече, невръчването на талона и
противоречието му с изискванията на наредбата пряко рефлектирало върху правото
на защита на П. и били особено съществени процесуални нарушения. Това водело до
извода, че обжалваното наказателно постановление било незаконосъобразно. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №29 от 28.06.2021г., постановено
по АНД №349/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление №21-0351-000204 от 12.03.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на Х.Г.П., за нарушение на чл.174, ал.3
от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Приел е за доказано
по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП
нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната
му отговорност. Посочил е също, че липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са
и съображения, че наложените административни наказания са определени в
съответствие с предвиденото в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място Х.Г.П. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. При така събраните
доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно
осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото
деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в
оспореното НП.
Наведените пред настоящата инстанция възражения са
абсолютно идентични с тези, изтъквани и пред районния съд, който е обсъдил
същите и подробно е обосновал съображенията си защо ги приема за неоснователни.
В тази връзка и доколкото изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, не е
необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се
препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Свиленград правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена
молба , на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №29 от 28.06.2021г.,
постановено по АНД №349/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА Х.Г.П. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.