РЕШЕНИЕ
№ 41
04.01.2024
г., Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 87 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.).
Образувано
е по жалба на А.В., ЛНЧ **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.
С.П. ***, против уведомително писмо с изх. № 01-6500/279 от 21.01.2022 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.) по заявление за подпомагане с УИН: 24/230617/02374 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. в размер на
0 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа
се, че постановеният отказ за
оторизиране и изплащане на заявеното финансово подпомагане е фактически и
правно необоснован, както и че неправилно е приложена нормата на чл. 11, ал. 5
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., доколкото от една страна същата е неприложима
по време спрямо процесните отношения, а от друга страна чрез прилагането й е
извършено стеснително тълкуване на правилата за биологично производство от гл.
т. на въведения лимитативен срок за плащания за преминаване към биологично
земеделие, а именно: до минималните периоди за преход, посочени в чл.
36, ал. 1, чл.
37, ал. 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола. Твърди се, че
посочените в жалбата основания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт веднъж вече са били
санкционирани с влязло в сила съдебно решение № 1333 от 02.02.2021 г.,
постановено по адм. д. № 9368/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено
предходно уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/1567 от 04.06.2019 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. по заявление за подпомагане с УИН: 24/230617/02374 и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. в размер на
0 лв., като преписката е върната на административния орган за ново, мотивирано
произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление при съобразяване с
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържа се, че при
последвалия повторен отказ на административния орган, постановен в изпълнение
на цитираното съдебно решение, не са изпълнени указанията на съда и същият
отново е издаден при наличие на вече констатираните пороци – липса на
изискуемото се от закона съдържание, нарушение на административно-производствените
правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на
уведомително писмо с изх. №01-6500/279 от 21.01.2022 г. и присъждане на направените
по делото разноски.
От
пълномощника на жалбоподателя е представена и писмена защита, съдържаща
съображения, в голямата си степен идентични с тези, изложени в жалбата.
Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител и в представени по делото
писмени становища оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. Посочва се, че административният акт е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и с изискуемото се съдържание, в т. ч. фактически
и правни съображения за издаването му, както и че не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Поддържа се, че
обективираният в уведомителното писмо отказ е обоснован и съответен на
материалния закон, както и че тезата на жалбоподателя, че е налице противоречие
на акта с влязлото в сила съдебно решение № 1333 от 02.02.2021 г. по адм. д. № 9368/2020
г. на ВАС, е неоснователна, като в тази връзка се акцентира върху обективните и
субективни предели на силата на присъдено нещо (СПН), чието прилагане в случая с оглед на липсата
на разрешен по същество правен спор не водело до опорочаване на уведомителното
писмо. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.В. е земеделски стопанин по смисъла на §1,
т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 4, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) №1307/ 2013, като е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 644684
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е подал общо заявление за подпомагане
за кампания 2017 с вх. № 18479534 от 23.03.2017 г., като на заявлението (л. 48) е определен Уникален идентификационен
номер (УИН) 24/230617/02374. Към заявлението са
приложени таблица за използваните парцели през 2016 г. (л. 49 – 63), договор за биологичен контрол и
сертификация от 01.02.2017 г. с Австрия Био Гаранти ГмбХ (л. 66 – 69) и
сертификационно писмо № BG-BIO-05-3595-2016-EU
на
контролиращото лице, издадено в съответствие с чл. 29, ал. 1 на Регламент (ЕС) 834/2007, в което за изредени редица
земеделски имоти/парцели е отбелязано, че са в период на преход към биологично
производство (л. 71
– 72). В
писмото е отбелязана дата на извършения контрол – 13.09.2016 г., и период на
валидност – от 26.09.2016 г. до 30.09.2017 г. Извършени са автоматични проверки
на въведените данни в заявлението за подпомагане, като видно от представените
по делото резултати (л. 73
– 77) за
парцели с № 24482-822-1-1 и № 24482-817-3-1 е установено, че за същите не се
получава подпомагане по мярка 11, поради изтичане на минималните периоди на
преход към биологично производство. На 25.05.2017 г. жалбоподателят е подал
заявление за подпомагане за кампания 2017 г. (л. 79 – 81) с искане
за финансово подпомагане, както следва: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане
(СПП); по Схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП); по схемата за обвързано подпомагане за
месодайни крави и/или юници (СМКЮ); по схемата за обвързано подпомагане на
месодайни крави под селекционен контрол (ЕССК) –
месо; по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); по Схемата за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар (ПНДП) и по Мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ). В приложена „Таблица на използваните
парцели 2017 г.“ (л. 82
и сл.)
са
отразени заявените за подпомагане площи, с които се кандидатства по отделните
схеми и мерки, с посочване на номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код на
културата, площ в ха и землището, в което се намират парцелите, както и дали
същите са в период на преход към биологично производство или не. Конкретно за
парцели с № 24482-822-1-1 и № 24482-817-3-1 е посочено, че са в преход. Към
заявлението е налично и Приложение за кандидатстване по мярка 11 БЗ за 2017 г. (л. 112 и сл.), което се явява и заявление за плащане,
като с него е заявено и конкретно направление за подпомагане – „Биологично
растениевъдство“ (БР). Видно от
таблицата на заявените площи по направления и дейности от Мярка 11, ПРСР
2014-2020 (л. 78), кандидатът е заявил за подпомагане за кампания 2017 по БР 10 (биологично
растениевъдство – за полски култури, включително фуражни) обща площ от 63.18
ха, а по БРП 1 (биологично растениевъдство в преход – за полски култури,
включително фуражни) обща площ от 39.06 ха. Налични са подписани
относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че заявителят е приел
правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които
кандидатства за подпомагане, и се задължава да спазва през кампанията
изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., както и че е запознат с условието
да спазва изискванията за управление на биологичните дейности, определени в
Мярка 11, за които кандидатства, за периода на изпълнение на многогодишния
ангажимент. Декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2017 г.
площи по мярка 11, направление БР се явява втора година от последно поетия ангажимент
по това направление.
По делото е представен доклад за извършена проверка,
съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007
г. и правилата за неговото прилагане по отношение на А.В., изготвен от Австрия Био Гаранти ГмбХ
с дата 11.10.2017 г. (л. 498
– 500), в
който е посочено, че като цяло не са установени никакви отклонения спрямо
общите изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007. В графата „Растениевъдство Регламент
(ЕО) 834/2007“,
в „Условия и санкции“ е отбелязано, че не е докладвано от земеделския производител
за прибавени площи, но в процеса на инспекция е съобщено за тях. Отбелязано е,
че в бъдеще следва да се докладва на контролния орган в рамките на 14 дни след
добавяне на площи, като е отбелязано също и ниво на санкция 5.1 със срок „незабавно“.
В забележка е посочено, че са установени полета с люцерна и новодобавени
пасища. Полетата били разделени от други и нямало опасност от външно
замърсяване. Върху пасищата се планирало засяване на тревни смески с детелина и
люцерна.
По делото са приети като доказателства писма от Австрия Био
Гаранти ГмбХ с вх. № при ДФЗ 02-2600/7894 от 14.12.2017 г. и 02-2600/7894#1 от 18.12.2017 г. (л. 339 – 340) , чрез които на Фонда се предоставят 22
оригинала на заявления за редакция на въведени данни в „Системата за въвеждане на
данни от външни институции“ (СВДВИ) и 34 заверени копия на доклади от
извършени от контролиращото лице проверки, но по делото е представено само едно
заявление за редакция на въведени данни от 11.12.2017 г., в което като
основание за исканата редакция е отбелязано „допусната техническа грешка“ (л. 341). Освен посоченият по-горе доклад за
извършена проверка от 11.10.2017 г., други не са представени по делото.
По делото е прието като доказателство писмо с рег. индекс
10-1027 от 09.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 407 – 408), с което от директора на Дирекция
„Растениевъдство и биологично производство“ при МЗХГ е изискано становище за
спазване на изискванията на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и Регламент (ЕО) №
834/2007 по отношение А.В. във връзка с постъпило от контролиращото
лице заявление за редакция на вече въведени данни
в
СВДВИ. В писмото се твърди, че за кампания 2017 г. контролиращото лице
първоначално е въвело в СВДВИ данни, че са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2008
и Регламент (ЕО) № 834/2007, като със заявлението
за редакция се заявява единствено промяна на установените култури, без да се
отбелязва промяна на данните относно спазването на изискванията на визираните
регламенти. Цитира се също и представения към заявлението за редакция доклад от
17.10.2017 г. (виж
по-горе), като
се посочва, че не е бил представен доклад за извършена допълнителна проверка.
Чрез становище от 17.07.2018 г. на директора на Дирекция
„Растениевъдство и биологично производство“ (л. 409) по отношение постъпилото заявление за
редакция на въведени данни в СВДВИ за кампания 2017 г. от Австрия Био Гаранти
ГмбХ за А.В. се приема, че с доклада от 11.10.2017 г. е установено неспазване
на изискванията на
Регламент (ЕО) № 889/2008,
Регламент (ЕО) №834/2007 и Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на
правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури,
растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното
етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. В тази връзка контролиращото
лице е приложило мерки 5.1 съгласно Общ списък на мерки при нередности и
нарушения – Приложение № 3 към
чл. 40, ал. 6 от Наредба № 1 от
07.02.2013 г., а именно: предписание за предприемане на корективни действия при
установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното състояние на
продукта, с определяне на срок от 10 дни, в който да бъдат изпълнени. Така, вземайки
предвид изложеното в доклада от 11.10.2017 г., е достигнато до извод за неспазване на
изискванията на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и Регламент (ЕО) № 834/2007 и относимото национално
законодателство.
От наличните към делото материали се установява, че във
връзка с подаденото заявление с УИН: 24/230617/02374
на кандидата А.В., съответно приложението за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г., първоначално
е издадено уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/1567
от 04.06.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 0 лв. (л. 484 и сл.). От съдържанието на това уведомително
писмо ce ycтaнoвявa, че с него ce отказва финaнcoвo подпомагане за подробно описаните на стр. 2 от писмото 18 броя площи. На стр. 5 – „Таблица с
неспазени базови и др. изисквания“, са посочени 2 от изброените в таблицата на
стр. 2 парцела – № 24482-822-1-1
и № 24482-817-3-1. В графа 11 от тази таблица за парцел № 24482-817-3-1 е
посочено, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди
на преход към биологично производство съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., а за парцел №24482-822-1-1 е отбелязано, че изискването е
спазено. На стр. 8 от писмото – „Таблица
с изчисления на финансовото подпомагане по направление БР“, са посочени
заявените площи с код БРП 1 и БР 10, като от отразеното в същата таблица е
видно, че за всички тях не е установено неспазване в текущата гoдинa нa всички базови изисквания и
такива пo
управление, засягащи нaд 50% от заявените за подпомагане площи,
както и неспазване на същите изисквания пo съответното
направление за втора поредна
година. В
следващите графи обаче (14 – 23), обединени в една обща с наименование
„Санкции и редукции на субсидията“, ca
посочени тaкивa, наложени за площта пo БPП 1 зa неспазване на бaзoви изисквания, a за площите
и пo двaтa
кода (БРП 1
и БР 10) нa дейност
–
наложени санкции за неспазени
изисквания за управление. B поясненията към тaблицaтa са дадени общите нормативно
установени пpaвилa пo отношение на
данните, предвидени за всяка от колоните в таблицата на стр. 8.
На
стр. 7 от писмото – „Таблица – площи с неспазени изисквания по управление“, е
посочено, че на територията на цялото стопанство са спазени изискванията на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и Регламент (ЕО) №
834/2007.
Уведомително писмо с изх. №
02-240-6500/1567
от 04.06.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е обжалвано по
съдебен ред от В., като в тази връзка в Административен съд (АС) Стара Загора е образувано адм. д. № 547/2019
г., приложено към настоящото дело. С постановеното по това дело решение № 256
от 29.06.2020 г. жалбата е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В
мотивите на съда детайлно е анализирана установената от административния орган
фактическа обстановка, като е възприето, че актът съответства и на материалния
закон, доколкото не са били спазени изискванията на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и Регламент (ЕО) №
834/2007, а конкретно по отношение парцели № 24482-822-1-1 и № 24482-817-3-1
не било спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход
съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
Решение № 256 от
29.06.2020 г. по адм. д. № 547/2019 г. на АС Стара
Загора е обжалвано пред ВАС от страна на А.В., като в тази връзка е образувано
адм. д. № 9368/2020 г. С постановено по това дело решение – № 1333 от
02.02.2021 г., касационният състав е отменил като неправилно решението на АС Стара
Загора и вместо него е постановил отмяна на уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/1567
от 04.06.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като
незаконосъобразно, и съответно е върнал преписката на органа за ново
произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и
прилагане на закона. За да достигне до този извод, ВАС е приел на първо място,
че административният акт е издаден в нарушение на правилата за форма и
съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, доколкото от една
страна в него не били изложени в максимална степен на яснота и обоснованост
конкретните правни и фактически съображения, обусловили крайният извод на
органа, а от друга липсвало произнасяне за подпомагане по отношение всички
заявени от В. земеделски парцели. Последното пък от своя страна водело и до
наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Отделно от това съдът е изложил съображения за материална
незаконосъобразност на административния акт, като е акцентирал върху това, че
неправилно е ангажирана нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г., доколкото от една страна същата е неприложима по време спрямо процесните
отношения (отменена
с решение № 8834 от 2019 г. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от
10.12.2019 г.), а от
друга страна – чрез прилагането й е извършено стеснително тълкуване на
правилата за биологично производство от гл. т. на въведения лимитативен срок за
плащания, за преминаване към биологично земеделие. В тази връзка в решението е
посочено, че определеното в чл.
36, ал. 1, чл.
37, ал. 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола, предвижда единствено
минималните срокове за преход към биологично производство, но не и максималните
такива, като не са предвидени и санкции за нарушаването им.
С писмо изх. № 02-240-6500/1567#9 от 30.12.2021 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л. 411) жалбоподателят А.В. е уведомен за крайния
резултат от съдебното оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/1567 от 04.06.2019 г., както и
че в тази връзка ДФЗ е предприел действия по изпълнение на съдебното решение, а
именно – повторно произнасяне по същество на подаденото от кандидата заявление
за подпомагане.
С оспореното понастоящем уведомително писмо с изх. № 01-6500/279
от 21.01.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ (л. 34 – 44), административният орган повторно е
отказал оторизация, съответно и изплащане на финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР по подаденото заявление за подпомагане на
жалбоподателя А.В. с УИН: 24/230617/02374
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2017 г. Посочено е, че уведомителното писмо се издава
във връзка с решение № 1333
от 02.02.2021 г., постановено по адм. д. № 9368/2020
г. по описа на ВАС. С
писмото кандидатът е уведомен, че оторизираната субсидия по отношение на
декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. площи по Мярка БЗ,
дейности БР 10 и БРП 1 е в размер на 0 лв. (колона 24 от Таблица за изчисление на ФП
по направление БР, съответно колона втора от Таблицата за извършени плащания) при поискана сума общо от 42 455.10
лв. (20
759.33 лв. по дейност БР 10 и
21 695.77 лв. по дейност БРП 1). Посочено е също, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на
данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от
контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В табличен вид на стр.
7 от писмото в 24 колони са посочени: съответният код на заявената дейност (БР 10 и БРП 1); декларираната по заявление обща площ по
всяка дейност (БР 10 – 63.18 ха, БРП 1 – 39.06 ха); разликата между декларираната и
установената площ на парцела (наддекларирана
площ): за БР 10
– 0.22 ха, съответно 0.35%, и за БРП 1 – 0.11 ха, съответно 0.28%; санкционираната
по повод наддекларирането площ – и за двете дейности 0.00 ха; площта, годна за калкулиране след извършената
проверка за избираемост: за БР 10 – 62.96
ха, за БРП 1 – 38.95 ха;
установена площ след проверка за базови и др. изисквания: за БР 10 – 62.96 ха,
за БРП 1 – 36.45 ха; санкционираната площ след неспазени базови изисквания (колона №
9): за БР 10
–
0.00 ха, за
БРП 1 – 2.5 ха; установената площ след проверка за изискванията за управление (колона №
10) – 0.00
ха и за двете дейности; санкционираната площ, поради неспазени изисквания за
управление (колона
11): за БР 10 – 62.96 ха,
за БРП 1 – 36.45 ха; сумата, която се отказва за неспазени базови изисквания (колона №
15): за БР 10 – 0, за БРП 1 – 1388.62 лв.;
сумата, която се отказва за неспазени изисквани за управление (колона № 16) и пр. Към всяка колона в забележка е
представено общо пояснение, под формата на разяснения, на съдържащата се в нея
информация, независимо дали в случая това е приложимо или не. Отново в табличен
вид на стр. 2 от писмото са изброени 16 парцела, съответно 8 бр. по БР 10 и 8
бр. по БРП 1, като са посочени площите с констатирани несъответствия след
извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП относно приетата за наддекларирана,
съответно неизбираема за подпомагане площ, като е изведена и разликата с
първоначално декларираната площ (недопустима
площ). В
тази връзка в дадените общи пояснения е посочено, че в конкретния случай,
предвид процентното съотношение на недопустимата към установената площ, санкционираната
и за двете дейности площ е равна на 0, т. е. отказва се единствено подпомагане
за недопустимата площ. Изрично в забележка административният орган е посочил,
че заявените парцели, които не са описани в таблицата на стр. 2 от писмото, нямат санкционирани площи, поради
изброените в таблицата причини, поради което не попадат в нея. На стр. 4 е поместена Таблица 2 – Парцели с
неспазени базови и др. изисквания, като в нея са отбелязани само два парцела, а
именно: № 24482-822-1-1 и № 24482-817-3-1 с код БРП 1, т. е. заявени
за подпомагане като биологично растениевъдство в преход. Същите тези парцели не
присъстват в таблица №1, съдържаща се на стр. 2. В графа 11 от таблица № 2 за парцел № 24482-817-3-1
е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди
на преход към биологично производство съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., а за парцел №24482-822-1-1 е отбелязано, че изискването е
спазено. В графа 12 и за двата парцела е посочено, че заявената от кандидата
биологична дейност се различава от тази, установена от контролиращото лице. В
изложените към въпросната таблица пояснения е отбелязано, че на 14 и 18
декември през 2017 г. от контролиращото лице – Австрия Био Гаранти ГмбХ, са
постъпили писма с приложено заявление за редакция на въведените вече в СВДВИ
данни по отношение стопанството на жалбоподателя. В тази връзка за парцел № 24482-817-3-1
е променена датата на включване в системата за контрол от 22.07.2016 г. на
13.05.2015 г. За същия парцел е извършена и промяна в състоянието му, като от
„в преход“ е редактирано на „Биологично“, а по отношение на това дали са
надвишени минималните срокове за преход информацията е променена от „Да“ на „Не
е приложимо“. Заявено е също, че след извършените административни проверки на
парцели № 24482-822-1-1 и № 24482-817-3-1 с код БРП 1 е установено, че
заявената от кандидата дейност се различава от установената от контролиращото
лице, като за пръв път не е спазено изискването да не се надвишават минималните
периоди за преход. В заключение е отбелязано, че и преди, и след извършената
редакция на информацията не са спазени изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008. На стр. 6 от
уведомителното писмо отново е посочено, че на територията на цялото стопанство
на кандидата не са спазени изискванията на визираните по-горе регламенти, като
този извод се формира изцяло от информацията, дадена от контролиращото лице. Във
връзка с това и на основание раздел V,
т.
Б от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 от ПРСР
2014-2020, при неспазване на изискванията на Регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008, степента на
нарушението е 100% за направлението. Във връзка с това на кандидата се налага
санкция от 100% за неспазени изисквания за управление и за двете дейности (БРП 1 и БР 10) от направлението БР, като се оторизира
сума от 0.00 лв.
Видно от извършеното отбелязване на стр. 1 от уведомително
писмо (л. 34), последното е връчено на изрично
упълномощено от жалбоподателя лице на 28.01.2022 г.
По делото е представена и приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт, в т. ч. и документите,
относими към компетентността на издалия акта административен орган, както и
допълнително представените в хода на делото доказателства от страните. С
протоколно определение от 07.12.2023 г. към делото е приложено и адм.
д. № 547/2019 г. по описа на АС Стара Загора.
По делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-техническа експертиза (л. 515
и сл.), към
която по искане на жалбоподателя е възложено и изготвено допълнително
заключение (л. 559
и сл.). Вземайки
предвид насочеността и съдържанието на уведомителното писмо и съобразно
извършените в ДФЗ и МЗХГ проверки, на първо място вещото лице посочва, че
недопустимите за подпомагане площи (неизбираеми
за подпомагане),
попадащи извън специализирания слой, са в
общ размер на 0.33 ха и за двете дейности (БР 10 – 0.22 ха, БРП 1 – 0.11 ха), като за така възприетото от органа
наддеклариране санкции не се следват и съответно не са наложени. На следващо
място се посочва, че парцелите с № 24482-817-3-1
и с № 24482-822-1-1 са заявени от кандидата за
кампания 2017 г. като такива „в преход“ (БРП 1). Чрез изложена в табличен вид информация,
предоставена от ДФЗ, по данни от СВДВИ, се онагледява, че първоначалното
състояние на посочените парцели към 23.06.2017 г. е за № 24482-817-3-1 – „в преход“, а за №24482-822-1-1 – „биологично“,
като за парцел № 24482-817-3-1 е отбелязано, че е спазено изискването за ненадвишаване на минималните периоди за
преход, а за №24482-822-1-1 е отбелязано „не е приложимо“. Дата на включване в
система за контрол е съответно за №24482-817-3-1 – 22.07.2016 г., а за №24482-822-1-1 – 22.12.2014 г. За двата парцела
е отбелязано също, че не са установяват нарушения. След извършената по-късно
редакция от страна на контролиращото лице, установеното състояние и на двата
парцела към 23.06.2017 г. е „биологично“,
като изискването за спазване на минималните периоди за преход „не е приложимо“. Променена е датата на
включване в системата за контрол по отношение парцел № 24482-817-3-1 – същата е
редактирана на 13.05.2015 г. Данните
за установени нарушения не са редактирани, съответно променяни. Предвид така
установената информация експертът заключва, че и двата парцела са заявени за
подпомагане като такива „в преход“, а контролиращото лице е подало информация (в т. ч. и редактираната), че същите са „биологични“, т. е. заявената от кандидата дейност се различава от
установената. Отделно от това се посочва, че предвид сертификационното писмо на
контролиращото лице при извършения от него контрол на 13.09.2016 г. двата
парцела са регистрирани като такива „в
преход“. Експертът не дава конкретен отговор какви са действителните
периоди на преход на парцелите, както и кои са конкретните нарушения на Регламенти
(ЕО) 834/2007 и 889/2008, доколкото подобна
информация можело да представи единствено контролиращото лице. Последното обаче
към момента на изготвяне на експертизата не осъществявало дейност, а негови
архиви не се съхранявали в компетентните институции. В тази връзка вещото лице
заявява също, че индивидуалните доклади от извършени проверки от страна на
контролиращото лице също не са му представени. Вероятно обаче, именно
редактираното състояние на парцел № 24482-817-3-1
от „в преход“ на „биологично“ била причината за промяната в дейността,
възприета от административния орган. Относно периодите на преход към биологично
производство експертът посочва, че са установими единствено началните дати, а
именно: за парцел №24482-817-3-1, след извършената редакция – 13.05.2015 г., а
за парцел №24482-822-1-1 – 22.12.2014 г. Вещото лице посочва също, че за
кампания 2017 г., а и в следващите години, кандидатите са имали възможност да
извършват справки за въведените по отношение на тях данни в СВДВИ. Като цяло,
чрез заключенията си вещото лице заявява, че отразените в оспореното
уведомително писмо данни съвпадат с тези, съдържащи се в информационните масиви
на ДФЗ и МЗХГ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна
страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законоустановения срок, против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на ЕС. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че ДФЗ е
акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА и я представлява. По силата на
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) и по подадени заявки и искания за
плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е
представена и приета като доказателство заповед № ОЗ-РД/2891#1 от 16.06.2021 г., с
която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ П. Д. С. правомощията да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. В
случая оспореният акт за отказ на финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. е подписан от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П. Д. С.. Следователно обжалваното уведомително
писмо с изх. №01-6500/279 от 21.01.2022 г. е издадено от материално компетентен
орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия от изпълнителния
директор на ДФЗ със заповед № ОЗ-РД/2891#1 от 16.06.2021 г.
Преди всичко останало и с
оглед въвеждане на максимална яснота по отношение повдигнатия спор следва да се
посочи, че условията и редът за подпомагане на
земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода
2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, намират регламентацията си в Наредба № 4
от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР
2014 – 2020 г. Административното производство по реализация на финансовото
подпомагане по визираната мярка, подаването на заявление за
подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за
подаване и съдържанието, са уредени посредством правилата, съдържащи се в
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, като РА извършва административни проверки и
проверки на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП РА извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за
подпомагане. Съгласно ал. 3 на чл. 37 от ЗПЗП РА всяка година проверява на
място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на
анализ на риска, като съобразно ал. 4 проверките на място се извършват чрез: 1. инспекция на земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно
наблюдение. По силата на чл.
43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за
директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. РА намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания и когато:
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40 от ЗПЗП (чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП), съответно заявените за подпомагане площи
са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при
проверките, извършвани по реда на чл.
37, ал. 3 и 4
от ЗПЗП (чл.
43, ал. 3, т. 10 от ЗПЗП).
Съответна на тези текстове е и разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според която ДФЗ – РА, одобрява, намалява
или отказва изплащането на годишната ФП след извършване на административни
проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите
дейности.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (отм. ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от
26.04.2022 г.) ДФЗ –
РА създава и поддържа електронна система, в която контролиращите
лица въвеждат всички необходими данни за извършените през текущата година
проверки. Съгласно
ал. 2 данните по ал. 1 се въвеждат в СВДВИ. За
целите на ДФЗ – РА може да бъде ползвана информацията от регистъра по чл. 16а,
ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Съгласно ал. 4 при установяване на допуснати технически грешки
от страна на външните институции отстраняването им се извършва
като контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват „Заявление
за редакция на въведени данни в „СВДВИ“
по образец и го изпращат до ДФЗ – РА. Към заявлението се прилагат заверени
копия на всички документи от извършените годишни физически проверки и допълнителни
инспекции, отразяващи действителното състояние, налагащо корекцията
във вече въведените данни. ДФЗ – РА
предприема необходимите действия с оглед извършване на редакция
на въведените данни съобразно допълнително предоставените документи. Данните от така
описаната електронна система могат да се ползват при извършване на
административните проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП по аргумент на чл. 30, ал.
2 във връзка с ал. 3 от ЗПЗП.
На основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в
относимата редакция),
когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите
изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от Министъра на земеделието, храните и
горите. В този смисъл за административният орган съществува правна възможност
да извърши намаление на размера на субсидията по Мярка 11, като за това следва
да са налице предпоставките на чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – да не са спазени базовите изисквания за
биологично растениевъдство, съгласно приложение № 2, минималните изисквания за
торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление.
Изискванията
за управление са посочени в глава V от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., като в чл. 33, ал. 1, т. 1 (ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022
г.) е прогласено общо
задължение за спазване на изискванията по Регламент (ЕС)
2018/848 на ЕП и на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007
на Съвета. Последният съдържа правилата за биологичното производство, които не
са само по управлението на подпомаганите дейности, като отделните нарушения на
тези правила имат самостоятелна правна уредба. Съгласно чл. 33, ал. 2 от чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в
относимата редакция)
контролиращите лица въвеждат всяка година данни за
състоянието на парцелите, пчелните семейства и животни в
електронната система по чл. 49 към последната
дата за подаване на заявление за подпомагане съгласно чл. 12, ал. 2
от Наредба № 5 от 2009 г.
Както бе посочено
по-горе, по отношение на подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане с УИН: 24/230617/02374 и Приложение за кандидатстване по мярка 11
от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. оспореното понастоящем уведомително писмо се явява второ по ред,
след като с решение № 1333 от 02.02.2021 г., постановено по адм. д. № 9368/2020
г. на ВАС, уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/1567 от 04.06.2019 г. на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отменено, а преписката е върната на
органа за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по
тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка и предвид направените с жалбата
доводи за несъответствие на оспореното понастоящем уведомително писмо с
указанията на касационната инстанция съдът приема следното:
Безспорно
е, че административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона, поради което в случая заместник изпълнителният директор
на ДФЗ е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с
дадените в мотивите на решението на ВАС указания. Съгласно разпоредбата на чл.
177, ал. 2 от АПК актовете и действията на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Съдържанието на
посочената правна норма разкрива предвидената от законодателя санкция за
неспазване на СПН, присъща на съдебните решения, а не на мотивите за тяхното
постановяване. Подобно на визираното противоречие може да бъде налице, когато с
административния акт е отказано или е признато дадено субективно право и то със
СПН, т. е. повдигнатият пред съда правен спор е разрешен по същество. В
случаите, при които съдът, поради констатиран порок във формата и/или
съдържанието на първоначалния административен акт, и/или допуснати от
административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му, е отменил акта и е върнал преписката за ново
произнасяне, не е постигнато окончателно разрешаване на правния спор, т. е.
единствено се възстановява неговата висящност. Когато обаче съдът се е
произнесъл и по материалната законосъобразност на акта, чрез ясно изразено
отричане или признаване на съответното субективно право, без значение дали е
приложена нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, то издаването на нов
административен акт при повторно отричане или признаване на правото и то на
същото основание от страна на административния орган ще доведе до пререшаване
на спора, респективно и ще обуслови нищожността на акта. Предоставените от съда
съждения за правилното или неправилно прилагане на конкретна правна норма по
време относно установените по делото факти или изложените съображения за
неправилното й тълкуване от органа и/или от първоинстанционния съд, съдържащи
се в мотивите на отменителното съдебно решение, без това да се е отразило на
крайния резултат от спора, не водят до извод за неговото разрешаване по
същество, т. е. категорично да е признато или отречено конкретното субективно
право. Именно подобен е и настоящия случай. С решение № 1333 от 02.02.2021 г. уведомителното
писмо с изх. № 02-240-6500/1567 от 04.06.2019 г. е отменено, поради нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, както и поради допуснати при постановяването
му съществени нарушения на процесуалните правила, като същевременно правото на А.В.
за финансово подпомагане не е признато или отречено изрично от касационната
инстанция. Възприетите в съдебното решение основания за противоречие и
неправилно прилагане на материалния закон са производни на установените такива
по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, като съображенията за неправилно
прилагане, съответно стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. очевидно не са послужили на съда да разреши повдигнатия
правен спор по същество, като изрично признае или отрече правото на финансово
подпомагане за жалбоподателя, доколкото най-малко разрешаване на спорното право
не е възможно, поради липсата на изложени в акта фактически и правни
съображения. Или по друг начин казано: съдът е върнал преписката за ново
мотивирано и съобразено с процесуалните правила произнасяне, като същевременно
е указал съдържанието и най-вече е отрекъл приложимостта в случая на конкретна
правна норма, доколкото същата е ангажирана от административния орган като
правно основание за постановения от него отказ за финансово подпомагане. В тази
връзка при новото произнасяне органът следва да изложи съответните относими
мотиви в административен акт, постановен като завършек на едно законосъобразно
проведено административно производство.
Така, съобразявайки
съдържанието на оспореното понастоящем уведомително писмо, настоящият съдебен
състав не намира основание да приложи хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
доколкото дори и при постановяването му да са допуснати нарушения на
процесуалните правила, относими към формата и съдържанието му, както и ако
същото противоречи на материалния закон, то това в случая ще доведе единствено
до отмяната му като незаконосъобразен. Отказът да се изплати финансово
подпомагане, обективиран в уведомително писмо с изх. № 01-6500/279 от 21.01.2022
г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не противоречи на
влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен материалноправният въпрос – той
и предмет на делото, а именно: има ли право земеделският производител А.В. на
заявеното от него финансово подпомагане за кампания 2017 г.
В
случая съдът намира, че процесният административен акт е издаден в изискуемата
от закона форма. Същият съдържа изискуемото се съдържание от гл. т. наличието
на изложени от административния орган правни и фактически съображения,
обусловили крайния му правен извод. Последното обаче не се отнася за частта на
уведомителното писмо, чрез която е извършено санкциониране на площ от 2.5 ха по
БРП 1 и съответно е наложена санкция в размер на 1388.62 лв. по отношение така
санкционираната площ, за което съдът ще изложи съображения по-долу в решението
си.
Доколкото
е налице произнасяне по заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., то не остава съмнение, че обхвата на това
произнасяне касае единствено заявените от кандидата парцели с отразени дейности
БРП 1 и БР 10. Както бе споменато по-горе, на стр. 2 от УП органът изрично е
отбелязал, че освен за поместените в табличен вид парцели (8 бр., заявени с дейност БРП 1, и 8 бр.,
заявени с дейност БР 10),
останалите, неописани, но заявени парцели нямат санкционирани площи по
изброените в таблицата причини, поради което не попадат в нея, в т. ч. и
парцели № 24482-817-3-1 и № 24482-822-1-1, т. е. за останалите заявени парцели
не са налице санкционирани площи поради наддеклариране и респективно спрямо тях
не са налице недопустими площи, които да бъдат процентно съпоставени с
определения размер на допустимите такива с цел изчисление размера на следващата
се от това санкция. Нещо повече: очевидно не това е основната причина за
постановения отказ, вземайки предвид и факта, че санкции за установеното чрез
извършването на административни проверки наддеклариране на площи не са
наложени. Такава причина обаче е неспазването на изискванията за управление,
съдържащи се в глава
V от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. и в частност констатираните и отразени от контролиращото лице
нарушения на Регламент
(ЕО) №
834/2007 и Регламент
(ЕО) № 889/2008. В тази връзка се
явяват неоснователни доводите за неспазване на предвидената от закона форма на
административния акт относно твърдяното наличие на непълно произнасяне по подаденото
от кандидата заявление за финансово подпомагане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта
да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че
са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59,
ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които
административният орган приема, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност.
Правните основания са пък тези, въз основа на които органът упражнява
предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно
основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на
юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл
законосъобразно да постигне целения правен резултат.
В
случая и при отчитане на допустимостта мотивите на административния орган да са
представени в табличен вид, естествено в съчетание с ясни и непротиворечиви допълнително
изложени бележки, съдът приема, че гореизброените изисквания на закона по
отношение съдържанието на административния акт са спазени, с изключение на
частта, касаеща възприетото санкциониране за неспазени базови изисквания.
Безспорно
се установява, че за да откаже оторизация, съответно да не изплати заявеното в
общ размер на 40 933,09 лв. финансиране (стр. 7 от УП, колона 16), административният орган е приел, че са
нарушени изискванията на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. във
връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 от същата наредба – по съществото си същите
представляващи изисквания за управление, т. е. поради неспазване на минималните
периоди на преход към биологично производство, заявените първоначално като
намиращи се „в преход“ парцели с № 24482-817-3-1 и с №24482-822-1-1, установени
в действителност като „биологични“ по данни на контролиращото лице, са довели
до констатация за наличието на нарушение на Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент
(ЕО) № 889/2008 на територията на
цялото стопанство, респективно и до налагането на 100% санкция и за двете
дейности (БРП 1
и БР 10). Дали
тези изводи са правилни по същество е въпрос на материална законосъобразност на
акта. В случая са изложени и конкретно ангажираните от административния орган
правни основания, които с оглед анализираната по-горе нормативна уредба на пръв
прочит предоставят правомощия като тези, осъществени посредством процесния акт,
доколкото след извършени административни проверки и на база данните от СВДВИ
той има право да откаже финансиране.
Не
така обаче стоят нещата по отношение отказаната сума в размер на 1388.62 лв.,
представляваща наложена санкция по БРП 1 във връзка със санкционирана площ от
2.5 ха за неспазени базови изисквания – стр. 7 от акта, колони 9 и 15. В случая
правните съображения на административния орган се свеждат единствено до общото
пояснение, съдържащо се в отразените под формата на забележки коментари към
Таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично
растениевъдство“, от които обаче не е възможно извеждането на еднозначен и
обоснован извод предвид обстоятелството, че се прави единствено
неконкретизирана препратка към Раздел V – „Намаления при неспазени базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“
от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020, издадена
на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В тази връзка в акта липсва
позоваване на конкретни материалноправни основания, довели до обоснован извод
за наличието на нарушени от страна на кандидата базови изискания, т. е. липсва
посочване на конкретни изисквания, чието неизпълнение се вменява на
жалбоподателя по смисъла на приложение № 2 към чл. 13
и чл.
19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
В
уведомителното писмо се съдържа изложение на фактическата обстановка,
обусловила приложението на материалния закон, но отново с изключение на
наложената санкция за неспазени базови изисквания.
Безспорно
е, че в хода на извършените административни проверки органът е взел предвид
данните, предоставени от контролиращото лице, като ясно е посочил, че предвид
датите на включване в системата за контрол на част от имотите същите се явяват
извън минималните периоди на преход, т. е. те вече са „биологични“. Тези
обстоятелства за разлика от първоначалното УП са изведени в забележка, като
нееднократно са цитирани в оспорения административен акт. В тази връзка са
описани и конкретните дати на включване в системата, номерата на въпросните
парцели, както и това, че фактически е налице и редакция на данни от страна на
контролиращото лице. В случая не може да се сподели доводът на жалбоподателя,
че от изложеното в акта не ставало ясно кои точно факти и обстоятелства са послужили
на органа, за да приеме той, че са нарушени разпоредбите на Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент
(ЕО) № 889/2008, като безспорно именно
състоянието на имотите, съответно и разликата между заявената от кандидата и
установената от контролиращото лице дейност са дали основание за формиране на
неблагоприятния за В. правен извод. Доколко обаче изложените факти и
обстоятелства правилно са подведени под юридическите факти на приложените в
случая материалноправни норми е въпрос на материална законосъобразност на акта.
Отново
не така стоят нещата във връзка с санкционираната площ от 2.5 ха, респективно
наложената за това санкция в размер на 1388.62 лв. По отношение тази редукция
административният орган не е посочил конкретни факти и обстоятелства, т. е. във
връзка с кои установявания смята, че е налице основание за санкциониране. Подобни
установявания не могат да бъдат извлечени нито от таблицата на страница 2 от
УП, доколкото там става въпрос единствено за наддеклариране преди санкциониране
за неспазени базови изисквания, нито от таблицата на стр. 4 от УП. В случая в
оспорения административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви въз
основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по
отношение на заявените за подпомагане площи за кампания 2017 г. е налице
каквото и да било основание да бъде отказано извършване на оторизация и изплащане
на финансово подпомагане в размер на 1388.62 лв., поради неспазени базови
изисквания.
В
заключение следва да се приеме, че УП в частта му, с която на А.В. е отказано
финансово подпомагане в размер на 1388.62 лв. е издадено в нарушение на
правилата на чл. 59, ал. 4, т. 2 от АПК, поради което административният акт в тази
му част се явява незаконосъобразен на това основание.
Съдът
не констатира наличието на допуснати при постановяването на уведомителното
писмо съществени нарушения на административнопрозводствените правила. Доколкото
вече бе обсъден съдържателният обхват на акта от гл. т. на стореното
произнасяне спрямо заявеното от кандидата, то подобно нарушение не се отчита от
съда. Отделно от последното не може да се сподели тезата, че при
постановяването на административния акт органът не е събрал относимите за
случая доказателства, както и че не е изяснил всички факти и обстоятелства.
Видно от съдържанието на административната преписка и издадения въз основа на
документите от нея краен акт, именно разликата в данните, подадени от
контролиращото лице, сравнени с първоначално въведените такива и тези,
съдържащи се в заявлението на В., са обусловили крайния извод на
административния орган, като предвид извършения анализ на тези данни е
формирано и становището за допуснати нарушения на правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) №
834/2007 и Регламент
(ЕО) №
889/2008.
Независимо от горното обаче, оспореното
уведомително писмо като цяло е издадено в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон, поради следното:
От
изготвените в уведомителното писмо таблици и поясненията към тях е видно, е
органът е мотивирал отказа си да санкционира площ от 62. 96 ха по дейност БР 10
и от 36.45 ха по дейност БРП 1 и респективно да откаже подлежащата на плащане
на жалбоподателя обща сума от 20 759.33 лв. по дейност БР 10 и обща сума от 21
695.77 лв. по дейност БРП 1, основно с
констатацията за неспазени изисквания по управление, поради липса на условията
на чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за кампания 2017 г. във връзка с това, че са надвишени
минималните периоди на преход към биологично производство на заявените за
подпомагане парцели. Съществено е да се отбележи, че общият размер на
неоторизираната сума – 42 455,10 лв., включва и намаленото финансиране по
отношение наличието на наддеклариране и по двете дейности (133,39 лв.), доколкото, както и органът изрично сочи, за неизбираемите площи финансиране не се
следва – стр. 2 и 3 от УП. Посоченият общ размер включва и сумата от 1388,62 лв., представляваща наложени санкции за
неспазени базови изисквания по дейност БРП 1. Наложената санкция само поради
неспазени изисквания за управление е както следва: за БР 10 в размер на 20 687,04 лв. и за БРП 1 в размер на
20 246.05 лв. или общо за двете дейности в размер на 42 321,71 лв.
Съгласно чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. – в
действащата й към датата на издаване на акта редакция, подпомаганите лица получават плащания по
ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл.
10, параграф 4, буква „б“, Приложение II, част I, т.
1.7, подточка
1.7.1 и част
II, т.
1.2, подточка
1.2.2 от Регламент (ЕС) № 2018/848.
На първо място, според съда, незаконосъобразно
административният орган е приложил така въведените с цитирания чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. изисквания по отношение на заявените за
подпомагане от В. парцели с код на дейност БРП 1 и БР 10. Нормата е приета едва
с ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм., бр. 32 от 2022 г., в
сила от 26.04.2022 г. Същата не е съществувала към датата на депозиране на
заявлението на жалбоподателя от 2017 г., нито е била относима към кампания 2017
г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие, а същата разпоредба
в приложимата й към този момент редакция е била със съвсем различно съдържание.
Съответно, за посочената кампания тази норма, като неотносима, е била
неприложима, а органът не е имал право да преценява правото на подпомагане на
жалбоподателя, съобразявайки я. В този смисъл е и сформираната трайна практика
на касационната инстанция по сходни и идентични на настоящия
случаи: Решение № 6414 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 2448/2022 г., Решение № 7630 от
24.06.2021 г. на ВАС по адм. дело № 13314/2020 г. и др.
Общите
правила, регулиращи
подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), се
съдържат в Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Съгласно чл. 29,
пар. 1 от същия Регламент, подпомагането по мярка
„Биологично земеделие“ се предоставя на хектар земеделска площ,
на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се
ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и
методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни
земеделски стопани по смисъла на член 9
от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
така както се прилага в съответната държава членка. В пар. 3 на същата норма е
предвидено, че ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем
години, като при предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие
държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ
на преходния период. Когато подпомагането се предоставя за поддържането на
биологично земеделие, държавите членки могат да предвидят в своите програми за
развитие на селските райони ежегодно удължаване след изтичане на първоначалния
период. По отношение на нови, свързани с поддържането ангажименти, следващи
непосредствено ангажимента, изпълнен в първоначалния период, държавите членки
могат да определят по-кратък период в програмите си за развитие на селските
райони. Плащанията съгласно чл. 29, пар. 4 от Регламента
се отпускат годишно и целят да покрият изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от
поетите задължения. Относима към кампания 2017 г. е била редакцията на чл. 11,
ал. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.
(Обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.), с която е въведен същият лимитативен срок за плащания за
преминаване към биологично земеделие, а именно до минималните периоди за
преход, но посочени в чл.
36, ал. 1, чл.
37, ал. 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола. Действително,
посоченият Регламент е отменен с чл.
11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 г. за разрешаване на някои продукти и
вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните
списъци, но същият е бил действащ към кампания 2017 г., поради което и
преценката за правото на подпомагане на жалбоподателя за същата следва да се
гради на база въведените с този
Регламент изисквания. Чл.
36, пар. 1 от последния в относимата му редакция предвижда,
че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични,
разпоредбите за производството, посочени в членове
9, 10,
11
и 12
от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от регламента и, по целесъобразност,
изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия Регламент трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при
ливади или площи с многогодишни фуражни култури – поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти.
На
национално ниво за релевантния за делото период – 2017 г., както и към 2016 г.,
когато площите за първи път са заявени като такива „в преход“, условията и
редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., финансирана от ЕЗФРСР, освен в Наредба № 4/2015 г.
са били уредени и в Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на
биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни,
животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и
контрола върху производството и етикетирането (Обн. ДВ, бр. 16 от 19 февруари 2013 г., изм. и
доп. ДВ, бр.
63 от 1 август 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр.
49 от 28 юни 2016 г., отм. ДВ, бр.
75 от 11 септември 2018 г.).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1
продължителността на преходния период към биологично производство при
отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на
чл. 23 от Наредбата е: 1. най-малко две години върху земеделските площи; 2.
най-малко две години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури; 3.
най-малко три години при многогодишни култури, различни от фуражните. Този
преходен период започва да тече от датата на уведомлението до Министъра на
земеделието и храните за сключения договор за контрол и сертификация за
преминаване към биологично производство съгласно чл. 23, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 2 от Наредба № 1.
Безспорно
се установява по делото, а и се потвърждава от заключението на вещото лице, че
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично
растениевъдство“, жалбоподателят е заявил конкретно и парцели с № 24482-817-3-1 и №24482-822-1-1, засети с люцерна,
като съответно същите са заявени „в преход“, т. е. посочена е конкретната
дейност – БРП 1. Следователно и съобразено с относимата нормативна уредба
минималният период за преход за така заявените площи е най-малко две години. От
приетата по делото експертиза се установява, че така заявените парцели с код на
дейност БРП 1 са включени в системата за контрол за първи път, както следва: за
парцел № 24482-817-3-1 – на 13.05.2015 г., а за парцел № 24482-822-1-1 – на
22.12.2014 г. Съдът кредитира така установените факти, съобразявайки отредената
правна възможност за извършване на редакция на данните, подадени от
контролиращото лице – чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (отм. ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022
г.). При това положение
следва да се приеме за доказано, че възприетият като приложим от
административния орган минимален период за преход е започнал на 13.05.2015 г.
за парцел № 24482-817-3-1 и на 22.12.2014 г. за парцел № 24482-822-1-1, като е
завършил на 13.05.2017 г. за парцел № 24482-817-3-1 и на 22.12.2016 г. за
парцел № 24482-822-1-1, т. е. по логиката на органа към 25.05.2017 г. – датата
на подаване на заявлението за подпомагане, процесните парцели са били извън
преход. Съответно и установената от контролиращото лице дейност в действителност
се е различавала от заявената.
Независимо
от гореизложеното обаче, следва да се изтъкне, че многократно в практиката си
Върховният административен съд е имал възможността да укаже в решенията си, в
т. ч. и в обсъденото по-горе решение № 1333 от 02.02.2021 г., постановено по
адм. д. № 9368/2020 г., че посоченият в Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 г. срок е минимален, не е фиксиран като абсолютна
величина и същият е предназначен да гарантира чистотата на производството –
аргумент, който настоящият съдебен състав възприема изцяло. Увеличаването на
периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини
и допълнително да гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична
продукция. Съответно периодът на преход, който обективно е по-дълъг от
определения в посочения Регламент, не води до нарушаване разпоредбата на чл.
38, пар. 3 от същия, поради което и не представлява основание за отказ, а
нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 в периода преди отмяната й противоречи
на изискванията на общностното право. В този смисъл в случая възприетото от
административния орган нарушение на изискванията за управление не се доказва,
като формираният извод за това се явява необоснован и материално
незаконосъобразен.
Следва
да се посочи също, че дори да се приеме, че относима за преценка на правото на
подпомагане на жалбоподателя за санкционираните на това основание парцели с № 24482-817-3-1
и с № 24482-822-1-1 е именно нормата на чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г., то административният акт отново е издаден
в нарушение на материалния закон по изложените вече по-горе съображения. По
отношение на сроковете, в който стопанството е в преход, цитираната норма
препраща към чл.
10, параграф 4, буква „б“, Приложение II, част I, т.
1. 7, подточка
1.7.1 и част
II, т.
1. 2, подточка
1.2.2 от Регламент (ЕС) № 2018/848. Последният отново определя минимален
период за преход от две години, който период съгласно чл. 10, пар. 2 от Регламента
започва най-рано след като земеделският стопанин или операторът, който
произвежда водорасли или аквакултурни животни, е уведомил компетентните органи
за дейността си в съответствие с член 34, параграф 1 в държавата членка, в
която се осъществява дейността и в която стопанството на този земеделски
стопанин или оператор е обект на системата за контрол, т. е. отново се указва
минимален, а не краен фиксиран срок за преход.
С
оглед на последното съдът приема, че в конкретния случай материално
незаконосъобразен се явява отказът на заместник изпълнителния директор на ДФЗ
за оторизиране на заявеното от кандидата финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, в размер на
40 933.09 лв. общо за дейностите БРП 1 и БР 10, доколкото същият предвид
по-горе изложените съображения има право на него.
Доколкото
се установи нарушение на правилата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК по отношение
обективирания в уведомителното писмо отказ за изплащане на сумата от 1388.62
лв., представляваща размера на наложената санкция за неспазени базови
изисквания по дейност БРП 1 от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, направление „Биологично растениевъдство“, то административният акт в
тази му част е незаконосъобразен, поради немотивираност, и следва да бъде
отменен именно на това основание.
По всички
изложени съображения съдът намира, че оспореното
уведомително писмо с изх. № 01-6500/279 от 21.01.2022 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно в частите му, касаещи формирания
отказ за финансово подпомагане в общ размер на 42 321,71 лв. за дейностите
БРП 1 и БР
10 – сборът от размерите (40 933,09 лв. + 1 388,62 лв.) на отделно наложените санкции за неспазени базови и изисквания за
управление по отношение заявените по мярка 11 „Биологично земеделие“ площи,
като поради това следва да бъде отменено в тази му част.
В останалата си част, с която на жалбоподателя не е оторизирана сумата от
133,39 лв., представляваща общия размер на извършените намаления за
наддеклариране на площи по дейности БРП 1 и БР 10, административният акт се явява законосъобразен
и следва да остане в сила, поради което жалбата в тази й част следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Предвид горното и съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато като административна преписка на компетентния
административен орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 24/230617/02374
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2017 г., като при новото произнасяне, при съобразяване с установеното от съда в
мотивите на съдебния акт, от една страна бъде признато правото на финансово подпомагане
на земеделския производител за сумата в размер на 40 933,09 лв., а от
друга страна и при наличието на такива, да бъдат посочени конкретни правни и
фактически основания за постановения отказ от подпомагане в размер на 1388.62
лв., ако такъв се поддържа от административния орган.
Направените
от жалбоподателя разноски по делото възлизат общо на 3 193 лв. – 10 лв.
държавна такса (л. 344), 1380 лв. за изготвяне
на експертизи (л. 507-гръб, 541, 554 и 575-гръб)
и 1803 лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 566 – 567).
По отношение на направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение следва да се отбележи, че
същото е неоснователно, тъй като с оглед на обжалваемия материален интерес от 42 455,10 лв. (отказаният размер на
подпомагане) заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под минималния размер по чл. 8, ал. 1 във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни, с
оглед на изхода от делото и тъй като материалният интерес съобразно уважената
част от жалбата възлиза на 42 321,71 лв., на основание чл. 143, ал. 1
от АПК ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото съразмерно с уважената част от жалбата – 3 078,53 лв.,
изчислени по формулата: (3 193 лв. х 42 321,71
лв.) : 42 455,10 лв. = 3 182,97 лв.
Съгласно
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право
на разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ, ал. 1 от който препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, според чл. 24 от която по административни дела с
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъщественото от
юрисконсулта на ответника процесуално представителство, съдът намира, че
изчисленията за дължимите на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с материалния интерес според отхвърлената част от
жалбата – 133,39 лв., от общия обжалваем интерес, възлизащ на 42 455,10 лв.,
следва да бъдат направени въз основа на средния размер на юрисконсултското
възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – 260 лв. Предвид изложеното и с оглед на изхода от
делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата – в размер на 0,81
лв., изчислени по формулата: (260 лв. х 133,39 лв.) :
42 455,10 лв. = 0,81 лв.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл.172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал.
2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на А.В., ЛНЧ **********, с адрес ***, уведомително писмо с изх. № 01-6500/279
от 21.01.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта му, с която на земеделския производител е извършен отказ
за финансово подпомагане в общ размер на 40 933,09 лв. (четиридесет хиляди деветстотин тридесет и
три лева и девет стотинки) за
дейностите БРП 1 и БР 10 по направление „Биологично растениевъдство“ от Мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, поради наложени санкции за
неспазени изисквания по управление, и в частта му, с която е извършен отказ за
финансово подпомагане в размер на 1388,62 лв.
(хиляда триста осемдесет и осем лева шестдесет и
две стотинки)
за
дейността БРП 1 по направление „Биологично растениевъдство“ от Мярка 11
„Биологично земеделие“, от ПРСР 2014-2020, поради наложени санкции за неспазени
базови изисквания.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.В., ЛНЧ **********, с адрес ***, против уведомително писмо с изх.
№ 01-6500/279 от 21.01.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на земеделския производител е
отказано финансово подпомагане за сумата от 133,39 лв. (сто тридесет и три лева тридесет и девет
стотинки), представляваща общия размер на извършените намаления за наддеклариране на
площи по дейности БРП 1 и БР 10 по направление „Биологично
растениевъдство“ от Мярка 11 „Биологично земеделие“, от ПРСР 2014-2020.
ИЗПРАЩА делото като
административна преписка на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за ново и мотивирано произнасяне по заявлението за подпомагане на А.В.
с УИН: 24/230617/02374 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2017 г.,
съобразно дадените от съда указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати
на А.В., ЛНЧ **********, с адрес ***, сумата от 3 182,97 лв. (три хиляди сто осемдесет и два лева деветдесет
и седем стотинки), представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА А.В.,
ЛНЧ **********, с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр. София
сумата от 0,81 лв. (осемдесет и една стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: