Определение по дело №10644/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110110644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40971
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110110644 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „фирма“ ООД срещу А. Г. М.. Исковата
молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.
М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил инцидентен установителен иск от А. Г. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по предявения
инцидентен установителен иск от „фирма“ ООД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ответника да бъде задължен ищеца да представи в оригинал договора за
кредит и приложените към него документи съдът намира за допустимо и относимо, поради
което следва да бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи
справка за извършените плащания по договора за кредит съдът намира за допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
С исковата молба ищецът е предявил установителен иск единствено за сумата от
328,76 лева, главница по Договор за кредит № 780226, поради което издадената заповед за
изпълнение за останалите суми /възнаградителна и мораторна лихва/ следва да бъде
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. По отношение на дължимостта на сторените
разноски в заповедното производство съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 24.11.2023г., издадена по гр.д. №
62030/2023г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено А. Г. М.
1
да заплати на „фирма“ ООД сумата 23,48 лева, представляваща договорна лихва за период от
14.12.2022г. до 24.05.2023г., сумата 25,52 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 01.04.2023г. до 01.09.2023г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.11.2024г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
отговора на исковата молба, на ищеца по инцидентния установителен иск- отговора на
исковата молба, подаден от „фирма“ ООД.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 62030/2023г. по описа на СРС, 25 състав към настоящото дело за
послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК „фирма“ ООД в срок до съдебното
заседание да представи в оригинал кредитното досие по Договор за кредит № 780226 към
искане № 9152576 от 14.12.2022г. При неизпълнение, представените преписи ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ООД да представи в срок до
съдебното заседание справка- извлечение за извършените от А. Г. М. плащания по
процесния договор за кредит от 14.12.2022г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК от
„фирма“ ООД срещу А. Г. М. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата 328,76 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 780226 към искане № 9152576 от 14.12.2022г., ведно със законна лихва за период
от 10.11.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2023г. по ч.гр. дело № 62030 по
описа за 2023г. на СРС, 25-ти състав.
Предявен е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД от А. Г. М.
срещу „фирма“ ООД с искане да се признае за установено, че Договор за потребителски
кредит № 780226 от 14.12.2022г. е нищожен поради противоречие със закона. При условие
на евентуалност, че клаузата от договора, регламентираща размера на годишния лихвен
процент и клаузата, регламентираща задължението за заплащане на неустойка при
непредоставяне на поръчителство са нищожни поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № 780226
от 14.12.2022г. Сочи, че индивидуализацията на начина на плащанията от страна на
заемателя във връзка с паричните задължения като размер на плащане и брой на
погасителни вноски, както и падеж на задълженията, била в погасителния план към
договора за заем. Сумата била получена в брой в деня на сключване на договора като
договорът служел за разписка за получената/предадената сума. Поддържа, че длъжникът не
бил изпълнил задълженията си по договора и не бил погасил дължимите суми. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Твърди, че бил предявен инцидентен установителен иск за
установяване нищожността на процесния договор за кредит. Поддържа, че при установена
недействителност на договора за кредит се дължала на основание чл. 23 ЗПК само
главницата, но не и други разходи по кредита. Счита, че дължимата главница не може да
бъде присъдена в настоящото производство, доколкото процесният иск бил предявен на
договорно основание. Твърди, че дори да се приеме, че главницата по договора следва да
бъде присъдена в настоящото производство, то следва да бъдат взети предвид всички
2
извършени от нея плащания /вероятно отнесени към погасяване на неустойка и
възнаградителна лихва/ към погасяване на главницата. Твърди, че вземането е погасено по
давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил инцидентен установителен иск от А. Г. М., с
който е поискано да бъде установена нищожността на Договор за потребителски кредит №
780226 от 14.12.2022г. Изложени са съображения, че по силата на договора ищецът е поел
задължение да предостави парична сума в размер на 400 лева, като параметрите на кредита
били следните: сума на кредита- 400 лева; срок на кредита- 23 седмици; годишен лихвен
процент- 40,05 %; годишен процент на разходите- 49,83 %. Поддържа, че процесният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не били
взети предвид всички допускания и не били посочени компонентите, включени в ГПР.
Твърди, че процесният ГПР не отговаря на действителния. Сочи, че било налице нарушение
на разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. На следващо място, договорът бил недействителен и
поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5. Излага
съображения, че неустойката за неизпълнение на поетото с договора задължение за
предоставяне на обезпечение представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. На
следващо място, неустойката не била включена при формиране на ГПР, поради което било
налице заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорената
възнаградителна лихва била надвишавала 4 пъти законната лихва за периода. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „фирма“ ООД,
с който е посочено, че исковата претенция в настоящото производство е само за чистата
стойност по договора за кредит № 780226, а именно за главницата в размер на 328,76 лева.
Твърди, че начислената неустойка и договорна лихва по процесния договор не са предмет на
настоящото производство. Изложени са подробни съображения относно твърденията за
нищожност на договора. Сочи, че от страна на дружеството не е искано заплащането на
неустойка, не са изпращани покани, уведомления или други съобщения. Твърди, че ищецът
не е заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем, както и
предоставянето на заетата сума.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на вземането.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по инцидентния установителен иск е да докаже
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи.
В доказателствена тежест на ответника по инцидентния установителен иск е да
докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в ЧАСТТА, с която е обезсилена частично заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр. дело № 62030/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав подлежи на обжалване
с частна жалба от страните пред СГС в едноседмичен срок от получаване на определението,
в останалата част – определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4