№ 126
гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500207 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.463, ал.1 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.П.М., чрез адв.Н.Т., – присъединен взискател
с вземане срещу длъжниците В. Г. В. и В.Х.В., и жалба на В. Г. В., чрез
адв.Н.Т., - длъжник в производството по изп.д.№ 20187650402725 по описа на
ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при СтОС, срещу
постановление за разпределение, предявено на 28.01.2022 г.
Жалбоподателите излагат идентични доводи, че обжалваното
разпределение е незаконосъобразно, т.к. не съдържало цялата необходима
информация - от съдържанието му не ставало ясно какви са вземанията на
всеки един от взискателите към момента на разпределението – главница,
лихви, разноски, вид на разноските и техния размер, данъци и пр.; какъв е
редът за удовлетворяване на притезанията; каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко едно от тях. Освен това липсвала сметка за
размера на дълга, включваща пълна информация за размера на постъпилите
суми, за начина на погасяване на дълга и неговия остатък, за размера и
основанието на начислените и дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
Липсвало и изготвено постановление за разноските, в което да са посочени
подлежащите на събиране такси и разноски. Излагат подробни съображения
относно неправилно включените в първи ред дължими, но не внесени
авансови такси, в размер на 1 711,68 лв., както и относно липсата на
конкретизиране на основанията за начисляването им. Оспорва се, че
неправилно С.П.М. е посочен в разпределението като длъжник, без да е
1
отчетено, че е направил отказ от наследството на майка си Д.А. М.. Сочи се,
че размерът на дълга е определен неправилно, т.к. не е изчислен към датата на
изготвяне на разпределението и не е посочена поредността и съразмерността
по чл.76 от ЗЗД на погасяване на всяко вземане, както и че не е ясен
източникът за вземането на Община Казанлък. Оспорва се, че таксата по чл.26
от ТТРЗЧСИ е изчислена неправилно.
Претендира се отмяна на обжалваното разпределение и присъждането на
направените в настоящото разноски.
В законоустановения срок от другите страни единствено първоначалният
взискател „И.С.к.“ ООД е подал възражение, с което е оспорил жалбите като
неоснователни. Изложил е подробни съображения относно неоснователността
им и е заявил искане за отхвърляне на жалбата и присъждането на разноски.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите
адвокатско възнаграждение.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.И. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20187650402725 на
ЧСИ Г.И. се установява, че изпълнителното производство е било образувано
на 20.08.2018 г. по молба на „И.С.к.“ ООД срещу солидарните длъжници В. Г.
В., В.Х.В. и Д.А. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.08.2018
г. по ч.гр.д. № 2050/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, за сумата
от 81 806,71 евро – главница; 37 630,99 евро – договорна лихва за периода от
20.09.2016 г. до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и разноски в
размер на 12 10 лв.
По искане на взискателя на 24.10.2018 г. ЧСИ е извършила опис на
ипотекирани в полза на взискателя два недвижими имота – апартамент и
гараж, находящи се в гр.К., собственост на длъжниците В. Г. В. и В.Х.В..
На 27.05.2019 г. С.П.М. е бил присъединен като взискател срещу
длъжниците В. Г. В. и В.Х.В. въз основа на удостоверение на ЧСИ Д.Ц., рег.
№ 872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –Стара Загора за
сумата от 28 150 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 20.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, 563 лв. –
неолихвяема сума и 54 лв. – начислени такси.
Описаните имоти на длъжниците В. са били изнесени на публична
продан за периода от 30.04.2019 г. до 30.05.2019 г., на която се е явил
единствен наддавач – С.П.М., който е бил обявен за купувач за цената от 232
998 лв. за апартамента и 10 998 лв. за гаража.
На основание чл.458 от ГПК държавата е била присъединена като
взискател за публичните задължения на длъжника В.Х.В. за сумата от 360,22
лв. и на длъжника В. Г. В. за сумата от 1654,71 лв., удостоверени с
2
удостоверения за наличие на задължения и обезпечителни мерки от
21.06.2019 г. на ТД на НАП – гр.Пловдив, а Община Казанлък е била
присъединена за сумата от 360,22 лв., удостоверено с удостоверение от
25.06.2019 г.
На 10.07.2019 г. ЧСИ е изготвила и предявила разпределение, но
обявеният за купувач С.М. не е внесъл сумата, която е следвало да заплати за
другите взискатели.
Публичната продан е обявена за нестанала, а по искане на взискателя е
насрочена нова.
Пак по искане на взискателя на 27.09.2019 г. ЧСИ е извършила опис на
други ипотекирани в полза на взискателя – ¾ ид.части от два недвижими
имота – апартамент и ателие в гр.К., собственост на длъжницата Д.А. М., и ½
ид.част от апартамент в гр.К., собственост на длъжницата Д.А. М. и
ипотекарния длъжник С.П.М..
Всички описани недвижими имоти са били изнесени на публична
продан за периода от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г.
На 12.12.2019 г. „В.Б.“ ООД е било присъединено като взискател срещу
длъжниците В. Г. В., В.Х.В. и Д.А.М.., въз основа на удостоверения на ЧСИ
Д.Ц., рег.№ 872 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –Стара
Загора, както следва: срещу В. Г. В. за сумата от 22 000 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 02.12.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането, 440 лв. – неолихвяема сума; срещу Д.А.М.. за сумата
от 15 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, 300 лв. – неолихвяема
сума; срещу В.Х.В. за сумата от 22 000 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 02.12.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, 440 лв. – неолихвяема сума.
На проведената публична продан на имотите, собственост на Д.А.М.. и
С.П.М. се е явил единствен наддавач – „В.Б.“ ООД, което е било обявено за
купувач за цени съответно от 35 998 лв. за ½ ид.част от апартамент в гр.К.; 34
998 лв. – за ¾ ид.части от ателие; 74 998 лв. за ¾ ид.части от апартамент.
За гаража, собственост на В.В. и В.В., на проведената публична продан
се е явил единствен наддавач - „В.Б.“ ООД, което е било обявено за купувач
за цена от 11 928 лв.
За апартамента, собственост на В.В. и В.В., на проведената публична
продан – взискателят „И.С.к.“ ООД и „В.Б.“ ООД, което е било обявено за
купувач за цена от 268 998 лв. „И.С.к.“ ООД е предложило цена от 209 145,60
лв.
На основание чл.458 от ГПК държавата е била присъединена като
взискател за публичните задължения на длъжника В.Х.В. за сумата от 377,48
лв. и на длъжника В. Г. В. за сумата от 1720,19 лв., удостоверени с
удостоверения за наличие на задължения и обезпечителни мерки от
29.01.2020 г. на ТД на НАП – гр.Пловдив, а Община Казанлък е била
присъединена за сумите съответно от 140,40 лв., 554,64 лв. и 432,37 лв.,
3
удостоверени с удостоверения от 30.01.2020 г.
На 03.02.2020 г. ЧСИ е изготвила и предявила разпределение, но
обявеният за купувач „В.Б.“ ООД не е внесло сумите, която е следвало да
заплати за другите взискатели.
Публичната продан на недвижимите имоти, собственост на Д.А. М. и
ипотекарния длъжник С.П.М., както и на гаража, собственост на В. Г. В. и
В.Х.В., е обявена за нестанала, а по искане на взискателя е насрочена нова.
За купувач на апартаментът, собственост на В. Г. В. и В.Х.В., е бил
обявен взискателят „И.С.к.“ ООД за сумата от 209 145,60 лв.
На 26.09.2020 г. е починала длъжницата Д.А. М., поради което по
искане на взискателя като длъжник на нейно място е конституиран
единствения й наследник по закон – синът й С.П.М..
На основание чл.458 от ГПК държавата е била присъединена като
взискател за публичните задължения на длъжника С.П.М. за сумата от 713,84
лв., на длъжницата В.Х.В. за сумата от 434,29 лв. и на длъжника В. Г. В. за
сумата от 1799,76 лв., удостоверени с удостоверения за наличие на
задължения и обезпечителни мерки от 20.12.2021 г. на ТД на НАП –
гр.Пловдив, а Община Казанлък е била присъединена за сумата от 535,11 лв.,
удостоверена с удостоверение от 06.01.2022 г.
На 28.01.2022 г. ЧСИ Г.И. е изготвила и предявила обжалваното
разпределение за сумата от 209 145,60 лв.
Подлежащите на изплащане вземания на взискателите, както следва:
1. По изпълнително дело № 20187650402725 с взискател „И.С.к.“ ООД :
81 806,71 евро – главница, с левова равностойност 160 000,02 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018 г. до изплащане на
вземането, която към 28.01.2022 г. е в размер на 56 444,45 лв.; 37 630,99 евро
– договорна лихва от 20.09.2016 г. до 20.07.2018 г., чиято левова
равностойност е в размер на 73 599,82 лв.; 12 210 лв. –съдебно-деловодни
разноски;
Разноски по изпълнението:
За взискател – 12 500,57 лв. изпълнителни разноски, платени от
взискател / 6 445,51 лв. остатък от прието за събиране адвокатско
възнаграждение, 1017,40 лв. – платени от взискателя авансови такси, 4
570,66 лв. –такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, 217 лв. – държавни такси и 250 лв.
– възнаграждения за вещо лице.
За ЧСИ – 1 711,68 лв. – такси по т.3-180 лв., по т.4 – 408 лв., по т.5 – 696
лв., по т.12 – 108 лв., по т.13 – 108 лв., по т.31 – 211,68 лв. по ТТРЗЧСИ,
всички с включен ДДС. Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
цялото вземане – 11 272,80 лв., с вкл. ДДС.
2. За присъединения взискател С.П.М., с вземане срещу длъжниците В.Х.В.
и В. Г. В. за събиране вземане общо в размер на 28 790,46 лв., а именно
4
главница от 28 150 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.05.2019 г. до окончателно изплащане, която към 23.05.2019 г. е в
размер на 23,46 лв.; 563 лв. – неолихвяема сума и 54 лв. – начислени
такси, като след намаляването му с един задатък от 24 276,80 лв. е с
остатък от 4 513,66 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.05.2019 г., която към 28.01.2022 г. е в размер на 1 220,97лв.
3. За присъединения взискател „В.Б.“, с вземане срещу длъжниците В.Х.В.
и В. Г. В. за събиране вземане, а именно главница в общ размер от 22
000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.12.2019 г. до
окончателно изплащане, която към 28.01.2022 г. е в общ размер на
4820,75 лв.; 440 лв. – неолихвяема сума; разноски по изпълнението - 60
лв. – такса по т.11 от ТТРЗЧСИ, като след намаляването му с един
задатък от 24 276,80 лв. е с остатък от 2 983,95 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 23.05.2019 г., която към 28.01.2022 г. е в
размер на 813,13 лв.
4. За присъединения взискател „В.Б.“, с вземане срещу длъжника Д.А.М..,
на чието място е конституиран единствения й наследник, за събиране
вземане, а именно главница в общ размер от 15 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 02.12.2019 г. до окончателно
изплащане, която към 28.01.2022 г. е в общ размер на 3283,33 лв.; 300 лв.
– неолихвяема сума; разноски по изпълнението - 60 лв. – такса по т.11 от
ТТРЗЧСИ, като след намаляването му с един задатък от 14 484,40 лв. е с
остатък от 4 148,93 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.12.2019 г., която към 28.01.2022 г. е в размер на 910,34 лв.
5. НАП – за С.П.М. – 713,84 лв.; за В. Г. В. – 1799,76 лв., за В.Х.В. – 434,
29 лв.
6. Община Казанлък – 535, 11 лв.
Приел е, че взискателят и ипотекарен кредитор „И.С.к.“ ООД, следва да внесе
д двуседмичен срок от влизане на разпределението в сила сумата от 4 836,84
лв., която се разпределя, както следва:
- на основание чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД - за ЧСИ – 1 711, 68 лв.;
- на основание чл.136, ал.1 т.2 от ЗЗД – за Община Казанлък – 535,11 лв., за
ЧСИ – 64,21 лв.;
- на основание чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД – за ЧСИ – 2 525,84 лв. –
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху сума в размер на
194 334,03 лв., представляваща разлика между предложената от взискателя
цена за имота и размера на привилигированите вземания по чл.136, ал.1 т.1. и
5
т.2 от ЗЗД, след приспадане на платената от взискателя такса по т.20 от
ТТРЗЧСИ.
С извършване на разпределението по чл.495 от ГПК се намалява вземането на
взискателя „И.С.к.“ ООД със сума в размер на 194 334,03 лв., като остава
непогасена сума в размер на 120 420, 83 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането.
НАП и присъединените взискатели не получават суми по разпределението.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че всяка от двете жалби е
допустима, т.к. са подадени е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в
закона срок за обжалване.
Разгледани по същество съдът намира жалбите за основателни, поради
следните съображения:
Обжалваното разпределение е било извършено в нарушение на
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаване и принудително изпълнение спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски, т.е. не всички разноски по изпълнението попадат в
приложното поле на цитираната норма.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този ред на специалните привилегии влизат
изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, т.к. по изпълнителното дело не се
извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на
постъпленията от отделни изпълнителни способи.
Такива необходими разноски поначало са таксите за образуване на
изпълнително дело, за цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, за изпращането на призовки, уведомления и книжа, за налагането
на запор върху движими вещи или вземания или на възбрана на недвижим
имот, извършване на опис и публична продан на вещта.
От привилегията на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползват и разноските за
обезпечаване на иска, чрез налагане на запор или възбрана върху събраното
вземане или осребрената вещ, постъпленията от които се разпределят.
Не се ползват с такава привилегия разноските, направени от
присъединен взискател, нито дължимите на ЧСИ такси, които не са авансово
заплатени от първоначалния взискател и се отнасят до реализирането на
изпълнителния способ.
Действително чл.79, ал.2 от ГПК допуска в случаите, когато таксите по
изпълнението все пак са останали невнесени от взискателя, те да бъдат
събрани от длъжника.
От това правило обаче не следва изводът, че същите намират място в
6
първия ред на специалните привилегии по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД, т.к. тази
специална привилегия принадлежи само на първоначалния взискател по
отношение на необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния
способ, чиито постъпления се разпределят.
Такова качество ЧСИ безспорно няма, поради което вземането за тези
разноски следва да се включи при разпределянето на сумите за
хирографарните кредитори.
От обжалваното разпределение се установява, че в реда на специалните
привилегии по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД ЧСИ Г.И. е включила 1 711,68 лв.,
които обаче не са били авансово предплатени от взискателя.
Включването на тези вземания в реда на специалната привилегия по
чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД е незаконосъобразно и е повлияло пряко на
законосъобразността на по-нататъшното разпределение.
Неоснователни са всички останали оплаквания в жалбите за
незаконосъобразност на разпределението.
От съдържанието на същото е ясно какви са вземанията на всеки един
от взискателите към момента на разпределението – главница, лихви,
разноски, вид на разноските и техния размер и какъв е редът за
удовлетворяване на притезанията; каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко едно от тях.
Липсата на изготвени сметка за размера на дълга и постановление за
разноските не обуславят незаконосъобразност на разпределението, т.к.
тяхното наличие не съставлява законово изискване за изготвянето на
разпределение.
С.П.М. правилно е посочен в разпределението освен като присъединен
взискател с вземане срещу длъжниците В. Г. В. и В.Х.В., и като длъжник, т.к.
същия е бил конституиран като такъв на мястото на починалата своя майка
Д.А.М.., чийто единствен наследник по закон е. Неоснователно се твърди, че
същият се е отказал от нейното наследство, т.к. от доказателствата се
установява, че се е отказал от наследството на по-рано починалия свой баща –
П.С. М., а не от наследството на майка си Д.А.М.., която е преживяла съпруга
си П.С. М., по отношения на която липсват данни за вписване на отказ от
наследство в особената книга на Районен съд –Казанлък за приемане и отказ
от наследство.
Размерът на дълга на всеки от длъжниците към всеки един от
първоначалния и присъединените взискатели е определен правилно, т.к. е
изчислен към датата на изготвяне на разпределението, а от съдържанието на
разпределението е ясно, че се погасяват единствено задълженията към
първоначалния кредитор, който е ипотекарен кредитор, и присъединения по
право взискател Община Казанлък, както и поредността и съразмерността по
чл.76 от ЗЗД на погасяване на всяко вземане.
В разпределението е посочен източника за вземането на Община
Казанлък – изисканото от ЧСИ Г.И. удостоверение за наличието на данъчни
задължения за имота от 06.01.2022 г.
7
Неоснователно е и оплакването, че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е
изчислена неправилно, т.к. същата е съобразена с размера на реално
събраните вземания на взискателите.
По изложените съображения съдът намира, че жалбите са основателни, а
обжалваното с тях разпределение е незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено, а делото върнато на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново разпределение, при спазване на указанията, дадените в
мотивната част на настоящото решение.
Относно разноските:
Съдът намира, че предвид характера на настоящото производство, а
именно контрол за законосъобразността на разпределение, т.к. никоя от
страните не е станала повод за делото, то разноски не се дължат и следва да
останат за всяка от страните, както ги е направила.
Повод за делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител,
по отношение на когото в закона е предвиден специален ред за ангажиране на
отговорност за вреди от незаконосъобразни действия.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.463, ал.1 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разпределение по
изп.д.№ 20187650402725 по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район
на действие при СтОС, предявено на 28.01.2022 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие
при СтОС за извършването на ново разпределение при съобразяване на
указанията, дадени в мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8