Р Е
Ш Е Н И Е
29.09.2009г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд пети
граждански състав
на шестнадесети септември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : П.
ГОСПОДИНОВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря П.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№607 по описа за 2008г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно
основание чл.227, б”в” от ЗЗД - за отмяна на дарение, тъй като надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която същата се нуждае.
В исковата молба се твърди, че ответниците били наследници на Т.
В. И., но когото с н.а. №167/1992г. ищцата прехвърлила собствеността на
недвижим имот чрез дарение. Той следвало да полага грижи и да я издържа при
заболяване, за да има нормален и спокоен живот. Още докато бил жив това не се случило
– не и осигурявал издръжка нито в натура, нито в пари. Не полагал никакви
грижи, а ищцата била инвалид със 100% нетрудоспособност с чужда помощ.
Получавала пенсия в минимален размер. След смъртта на надарения потърсила
неговите наследници, но въпреки разговорите те не полагали никакви грижи за
нея. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени договора за дарение –
н.а. 167/1992г. на ХРС относно дворно място от 300 кв.м., кв.206 по плана на гр.Хасково
от 1988г., ул.Р. ., за което бил отреден имот пл.№4554, при граници: ул.Р.,
имоти с пл.№ 4553, 4556 и 455, ведно с построените в него жилищна сграда на 62
кв.м., като дарителят си запазила правото да живее и ползва имота докато е
жива, като същият имот понастоящем представлявал имот с идентификатор 77195.716.94, стар №4554 399 кв.м., в
който е построен самостоятелен обект с идентификатор 77195.716.94.1 по кадастралната карта на Хасково, със застроена
площ 77 кв.м., един етаж, жилищна сграда, както и претендира направените по
делото разноски.
Ответниците оспорват иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Нотариален акт за дарение №167/1992г. на ХРС ищцата е надарила наследодателят
на ответниците с процесния имот, като е запазила право на ползване върху същия.
Заедно с нея дарител на съответната част от процесния имот е бил съпруга на
ищцата, който починал впоследствие, а негова единствена наследница била ищцата
- саморъчно завещание от 20.09.1974г. и протокол за обявяване на същото от
31.10.2006г., удостоверение за наследници от 03.06.2005г.
С удостоверение от 02.09.2008г.
се установяват наследниците на починалия Т. В. И. – ответници по делото.
Видно от
представеното Експертно решение от 28.11.2000г. ищцата е инвалид със 100 %
намалена трудоспособност с чужда помощ. Видно от разпореждане на РУ СО Хасково
на ищцата се изплащала пенсия в размер на 143,36 лева. С разпореждане от
01.04.2009г. и след преизчисление общата сума за изплащане вече била в размер
на 233,33 лева. С удостоверение от 14.09.2009г. се установява, че сумата е в
размер на 254,35 лева. Средномесечно за предходните преди последната дата 12
месеца ищцата е получавала 200,26 лева, спрямо 01.01.2009г. – 200,56 лева,
спрямо 01.01.2008г. 148,72 лева, спрямо
01.01.2007г. – 148,34 лева, спрямо 01.01.2006г. – 123 лева.
Представената
декларация за родствени връзки установява, че ищцата има двама племенника,
както и няколко братовчеди.
С нотариална покана от
18.04.2007г. ищцата поканила първите двама ответници да и дават ежемесечно сума
от 300 лева, защото дарила имот на техния наследодател.
Ищцата е подала жалба относно
извършено престъпление измама срещу първата ответница, като с постановление от
13.11.2006г. РП Хасково отказали да образуват досъдебно производство по
жалбата.
С нотариален акт наследодателят
на ответниците е продал приживе на
втория ответник дарения имот.
Ноторно известен факт е
социалната статистика на НСИ, като се установява, че средномесечно паричният
разход за едно лице през 2008г. е около 224 лева.
Ангажираните от ищцата свидетели
дават показания за нейното състояние и нужди. Първата свидетелка е съседка на
ищцата и си спомня, че миналата зима тя и се обадила и казала, че и било лошо,
самата свидетелка ходила да и пали печката. Свидетелката не познавала Т. и
незнаела дали е полагал грижи. Ответниците също не познавала, макар че живеела
до ищцата от 2000-та година. Познавала Н., той бил племенник на ищцата, живеел
в другата стая, но тогава го нямало. Именно Н. ходел да пазарува, но пък не
плащал наем. За ищцата трябвало да се грижи жена, а не племенника и. Втората
свидетелка познавала ищцата от 40 години, познавала и наследодателя на ответниците.
След смъртта на Т. отвегтниците идвали да я понаглеждат, но от няколко години
вече не идвали. Предди идвали през 10-тина дни. Сега на ищцата помагали
съседите. При нея от 5-6 години живеел и племенника и, но свидетелката незнаела
да и плаща наем, но пък ходел да пазарува. От 4-5 години отношенията между
страните се влошили, като преди ходели при ищцата, вземали и дрехите да се
перат, пазарували и, но сега вече не идвали, като свидетелката не можела да
обясни защо се влошили отношенията.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна, също дават
показания за отношенията между страните. Първата свидетелка била близка на
парвата ответница и познавала ищцата – леля на починалия и съпруг. Приживе той
се грижел за леля си, а след смъртта му – за нея се грижела Н. Водела я на лекари,
взимала лекарства, носела храна, правили ремонт на покрива. Но от 2-3 години
отношенията се влошили, защото ищцата поискала да и осигурят жена срещу
заплащане, която да и палела печката. Тези претенции ответницата не могла да
осигури, тъй като имала само заплатата си. Другата свидетелка дава показания,
че с Н. се познават от 20 години и заедно били ходили при ищцата. Знаела, че
ищцата дарила имот и затова ответницата ходела да чисти, да носи пране или
продукти при ищцата. Преди това било поне веднъж на седмица, но от 2-3 години
престанала, защото ищацата започнала да иска някаква издръжка. Искала да
продава част и от двора, започнала да се оплаква от грижите към нея и това се
отразило неблагоприятно на здравето на Н. Последната нямала възможност да дава
по 100-200 лева , а и ищцата вземала пенсия. Преди 4-5 години в къщата отишъл
да живее и девера на ответницата, неплащал наем.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото,
че наследодателят на ответниците бил надарен с процесния имот, като дарителите
запазили за себе си правото на ползване. Като се има предвид безспорно
установеното, че съпругът на ищцата е починал, то искът по отношение на дарението
на ½ ид.ч. от имота, с която е бил надарен наследодателят на ответниците
от починалия съпруг на ищцата, следва да се отхвърли като недопустим. Ищцата не
е легитимирана да предяви иск за частта след прекратяване на СИО със смъртта на
съпруга и.
Като едностранен и безвъзмезден
договор, дарението може да бъде отменено в изчерпателно изброените случай,
визирани в разпоредбата на чл.227, ал.1 от ЗЗД – при извършване на престъпление
от надарения или набедяване в престъпление на дарителя, както и когато
надарения отказва да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае. По силата
на договора за надарения, респ. за неговите наследници, не възниква задължение
да издържат дарителя, но ако дарителят изпадне в нужда, то надареният или
неговите наследници по силата на закона следва след поискване да дадат нужната
издръжка. Ищцовата страна ангажира доказателства, че дарителят е поканил наследниците
на надарения да дават издръжка – нотариална покана от 18.04.2007г. и свидетелските
показания на К. и С., а и този факт не се оспорва от отвеника.
На следващо място следва да се
прецени дали ищцата има нужда от издръжка. Ищцата е пенсионер и с оглед нейната
нетрудоспособна възраст и заболявания не може сама да реализира трудови доходи,
а единствено получава пенсия в размер около 200 лева. През изминалата 2008г., когато е заведен
иска, социалната статистика установява, че средномесечният разход за 1 лице е
именно около тази сума, поради което следва да се направи извод, че със сумата
от пенсията могат да се покрият основните ежедневни нужди за ищцата. При ползването
на жилището съответно в нейна тежест остават разходите за консумативи. Събраните
доказателства за здравното състояние на ищцата и нуждите и сочат на
необходимост от грижи, но надареният, респ. наследниците му, не дължат гледане,
а само издръжка, от която би се нуждаел дарителят. Няма доказателства, че са
необходими допълнителни средства за обслужването на ищцата, а и в сумата, която
тя получава се включва добавка за чужда помощ /разпореждане от 01.04.2009г./. Ангажираните
от ищцата свидетелски показания сочат на необходимост от грижи, а не на
средства за издръжка. Никой от свидетелите не дава показания за взети пари
назаем от ищцата, за да се издържа, а само за това, че са полагали отделни
грижи за нея, както и че при пазаруването и помагал племенника, който живеел
при нея. Последният не заплащал наем за това, че ползвал жилището, което отново
е косвено доказателство, че ищцата не е имала тази крайна нужда от пари за
издръжка, за да се приеме за основателн и доказан иска.
Като краен се налага извода, че
няма проявена непризнателност от страна на облагодетелствания надарен и
неговите наследници, поради което и няма основание за отмяна на извършеното
дарение и връщане в патримониума на дарителя на недвижимия имот, с които да
бъде осигурена издръжката. Искът следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Ищцата следва да заплати на
ответниците направените по делото разноски за ангажиране на адвокат – 650 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М. Т. Б., ЕГН ., от Хасково, срещу Н. Н. И., ЕГН ., В. Т. В., ЕГН ., В. Т. И., ЕГН .,
ТРИТЕ ОТ ХАСКОВО, А. Т. Р., ЕГН ., ОТ СОФИЯ, И С. Т. И., ЕГН ., ОТ СТАРА
ЗАГОРА, иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за
дарение, сключен с Нотариален акт №167/1992г. на ХРС, по силата на който М.
Т. Б. дарява на Т. В. И. имот, представляващ дворно място от 300 кв.м., кв.206
по плана на гр.Хасково от 1988г., ул.Р. ., за което бил отреден имот пл.№4554,
при граници: ул.Р., имоти с пл.№ 4553, 4556 и 455, ведно с построените в него
жилищна сграда на 62 кв.м., понастоящем представляващ имот с идентификатор 77195.716.94, стар №4554, 399 кв.м., в
който е построен самостоятелен обект с идентификатор 77195.716.94.1 по кадастралната карта на Хасково, със застроена
площ 77 кв.м., един етаж, жилищна сграда, В ЧАСТТА НА ½ ИД.Ч. ОТ ДАРЕНИЯ
ИМОТ като недопустим И В ЧАСТТА НА
ОСТАНАЛАТА ½ ИД.Ч. ОТ ДАРЕНИЯ ИМОТ като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА М. Т. Б., от Хасково, да заплати на Н. Н. И., ЕГН ., от Хасково, направените по
делото разноски 50 лева, а на В. Т. В., ЕГН . – *** лева, за ангажиране на
адвокат.
Решението може да бъде обжалвано
пред ХОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е обявено.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.