Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 219
24.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова …………..……………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 559 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Предмет на съдебното производство е
оспорването на Д.А.П., с постоянен адрес:***-4, против Заповед № ЧР
39/18.05.2021г., с която е прекратено служебното й правоотношение, издадена от
Кмета на Община Хасково, с която е прекратено служебното й правоотношение.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като издадена при съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Сочи се, че при издаване на заповедта не е било налице основанието на
чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Обжалваният акт бил немотивиран. Това било така, тъй
като същия бил постановен въз основа на друга заповед, с която на оспорващата
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. След като самият орган бил
избрал да издаде две основни заповеди, то освен с препращане към акта за
налагане на дисциплинарно наказание следвало да изложи и други фактически
съображения за неговото издаване. Отделно от това се твърди, че Заповед № ЧР-45
от 13.05.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание също била
незаконосъобразна. Излагат се и доводи, че прекратявайки служебното
правоотношение на жалбоподателката ответникът
превратно упражнявал правото си. С издаването на заповедта се целяло
единствено прекратяване служебното правоотношение на оспорващата, което било четвърто
поред. Подобна цел била немислима с преследваната от ЗДСл., дори и при
законоворегламентирано право на органа да прекрати служебно правоотношение.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед, както и
да се присъди обезщетение по чл.104 от ЗДСл. за времето, за което жалбоподателката
не е заемала държавна служба. Претендира се и присъждане на разноски
представляващи адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, който
в писмена молба вх. № 4010 от 14.06.2022г. излага допълнителни доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Претендира разноски.
Ответникът, Кмет на Община Хасково чрез процесуален представител, в съдебно
заседание, излага становище за основателност на жалбата. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР 45 от 13.05.2021г. Кметът
на Община Хасково наложил на Д.А.П. ***, три дисциплинарни наказания, едно от
които „Уволнение“ по чл.90, ал.1,т.5 от ЗДСл. за извършено нарушение по чл.89,
ал.2, т.5 от ЗДСл. вр. с чл. 17, ал.1, и ал.2 от КПСДА – уронване престижа на
държавната служба.
На основание така издадената заповед, с оспорената в настоящото
производство Заповед № ЧР 39 от 18.05.2021г. било прекратено служебното
правоотношение на Д.П., на длъжността“Главен архитект“ на Община Хасково,
считано от 18.05.2021г. Административният акт бил връчен на адресата си на
25.05.2021г.(л.66).Жалбата срещу същия била депозирана в АдмС-Хасково на 07.06.2021г. и
заведена с вх. № 3674 от същата дата.
С Решение № 633 от 15.12.2021 г., постановено по адм.дело
№ 531/2021 г. по описа на АдмС-Хасково, оставено в сила с Решение № 4017 от
27.04.2022 г., постановено по адм.дело № 990/2022 г. по описа на ВАС, била
отменена Заповед № ЧР 45 от 13.05.2021г. на Кмета на Община
Хасково. С Решение
№ 147/09.01.2023 г., постановено по адм.дело № 7414/2022 г. по описа на ВАС,
петчленен състав на касационната инстанция отхвърлил искането на Кмета на
Община Хасково за отмяна на Решение №
4017 от 27.04.2022 г., постановено по адм.дело № 990/2022 г. по описа на ВАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против Заповед № ЧР
39/18.05.2021г. издадена от Кмета на Община Хасково, с която е прекратено
служебното правоотношение на оспорващата страна, е депозирана в законоустановения
срок, насочена е срещу годен за обжалване по съдебен ред акт, от надлежна
страна, адресат на заповедта, за която е налице правен интерес от търсената
защита. Предвид изложеното това оспорване е процесуално допустимо за разглеждане. Разгледана по същество жалбата
срещу Заповед № ЧР 39/18.05.2021г. издадена от Кмета на Община Хасково е основателна.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 44, ал.1, т.4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, в правомощията на кмета на
общината е да назначава всички служители
в общинска администрация. Жалбоподателката, към датата на издаване на
оспорената заповед е заемала длъжността“Главен архитект“ на Община Хасково и видно
от данните по преписката, именно кметът на община Хасково е и органът по назначаването
й (л.196). Следователно, оспорената
заповед е издадена от административен орган в кръга на правомощията
предоставени му със закон .
Обжалваният акт е постановен в изискуемата писмена форма и има необходимото
съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за
постановяването му, съобразно изискванията на чл.108, ал.1 от ЗДСл. поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност
на това основание.
Не се установява при издаване на оспорената да са допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на съществените такива, водещи до
основание за отмяна на акта само на това основание.
По материалната законосъобразност на оспорената заповед:
Законосъобразността на оспореният акт се преценява на база изложените в
същия фактически съображения за издаването му. В случая в обжалваната заповед е
възприето, че са били налице законовите предпоставки на чл. 107, ал.1, т.3 от
Закона за държавния служител, а именно издадена заповед на същия орган за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание“Уволнение“ спрямо
жалбоподателката.
Към датата на издаване на Заповед
№ ЧР 39 от 18.05.2021г. безспорно са били налице предпоставките на посочената
норма, тъй като към този момент вече е била издадена Заповед № ЧР 45 от
13.05.2021г., с която на оспорващата е било наложено дисциплинарно
наказание“Уволнение“. Действително последната не е била придобила стабилитет,
но при наличие на постановен акт, в който е обективирана волята на
дисциплинарно наказващия орган за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, органът по назначаването действа при обвързана компетентност, при
което е задължен да издаде заповед по чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл.
Безспорно към настоящият момент това фактическо основание не съществува, като от доказателствата по делото е видно, че същото е отменено с влязъл в сила съдебен акт, който е постановен в хода на настоящото съдебно производство.
Влизането в сила на съдебното решение, с
което фактическото основание се отменя е нов факт, който не е съществувал към
датата на издаване на обжалваната заповед. Този нов факт е съществуващ към приключване
на устните състезания по делото и на основание разпоредба на чл.142, ал.2, от АПК. съдът следва да прецени значението му за делото. В тази насока съдът намира следното:
Съгласно установената трайна практика на
касационната инстанция, новите факти, са от значение за делото само ако са
настъпили след издаване на оспорения акт и променят с обратна сила
съществуващото към този момент правно положение. Т.е. касае се за факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически
или доказателствени факти и са от значение за решаване на делото по същество.
Правно значение имат само тези факти, които променят правното положение
съществувало към издаване на оспореният акт или отменят тези факти, които са
настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното
значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е
взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е
придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или
съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно
основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на
който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо
или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от
издалия го орган. Това
изрично е възприето в Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 7980/2021 г., VII о., Решение № 13633 от 4.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 13630/2019 г., VII о, Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6030/2019 г., II о. Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14514/2018 г., VII о., и мн.други.
След като актът с който на
жалбоподателката е било наложено дисциплинарно наказание“Уволнение“ и който
представлява фактическото основание и е правопораждащ факт за издаване на обжалваната заповед, е бил отменен с влязло в
сила съдебно решение, постановено в хода на настоящото съдебно производство, то
оспореният акт понастоящем се явява
издаден при липса на фактическо основание. Безспорно отмяната на фактическото основание с
влязъл в сила съдебен акт е нов факти от значение за делото и попада в
приложното поле на чл. 142, ал.2 от АПК. Същия променя с обратна сила
съществувалото към издаване на Заповед №
ЧР 39 от 18.05.2021г. правно положение. Отмененият акт се счита за неиздаден и
правните последици от издаването му се считат за ненастъпили. Така към момента
се установява липсата на визиран в
хипотеза на чл.107, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител юридически факт. Предвид това понастоящем обжалваната
в настоящото съдебно производство заповед се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение
по чл. 104 от ЗДСл за времето, през което жалбоподателката не е заемала
държавна служба, е недопустим. В АдмС-Хасково е образувано и висящо исково
адм.дело № 1254/2021г. образувано по иск на жалбоподателката на същото основание, с което се претендира присъждане
на обезщетение по чл. 121, ал.1, т.3 от ЗДСл., поради същото прекратяване на
служебно правоотношение. Това исково адм. дело е спряно с определение на
съдията-докладчик от 17.12.2021г. до окончателното приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производство по настоящото адм.дело № 559/2021г. Този служебно
известен факт е посочен на страните с определение от 05.05.2022г., което им е
надлежно съобщено, като определението за спиране на образуваното и.адм.д. №
1254/2021г. е публикувано и на електронната страница на АдмС-Хасково на следния
електронен адрес: https://ecase.justice.bg/api/file/download/67c8b010-4803-4d6f-96eb-be0fb0f7146f
и съответно представлява и общоизвестно обстоятелство, неподлежащо на доказване
Предвид това налице е хипотезата на чл. 159, т.7 от АПК приложима на основание
чл. 124, ал.1 от ЗДСл., вр. с чл. 104 от ЗДСл. и производството по така
предявения иск следва да бъде прекратено, а жалбата в тази й част, имаща
характер на искова молба, оставена без разглеждане. За пълнота следва да се
отбележи и че в молба вх.№ 4010/14.06.2022г.(л.272) на пълномощника на жалбоподателя
изрично е заявено и че този иск не се поддържа.
При този изход на
делото, право на присъждане на разноски има само оспорващата страна. Ето защо
следва да се осъди ответникът да заплати сторените от жалбоподателя в
производството разноски, в общ размер на 1500 лева, представляващи действително
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и
съдействие от 05.05.2022г. (л.276)
По делото се установява
и внасяне на ДТ в размер на 10.00 лева. Същата обаче не е внесена по указания
на съда и предвид нормата на чл.126 от ЗДСл. се явява недължимо платена.
Предвид това ответникът не следва да бъде осъден да възстанови така заплатената
сума от 10.00 лева на жалбоподателката, а последната има право да иска
възстановяването й от съда.
В молба постъпила по делото на 08.03.2023г. – след обявяването му за решаване, с което се иска отмяна на определението за даване ход по същество, се излагат доводи за пътни разноски в размер на 800 лева. Пътните разноски не представляват разноски в производството по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК и не подлежат на овъзмездяване по реда на чл.143 от АПК. В този смисъл е налице константна практика на касационната инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Решение № 1737/16.02.2023г. постановено по адм.дело № 4910/2022г. по описа на ВАС, Решение № 4016/27.04.2022г. постановено по адм.дело № 12302/2021г. на ВАС, Разпореждане № 3687/10.03.2020г. постановено о по адм.дело № 1697/2020г. на ВАС, Определение №9976/26.09.2016г. по адм.дело № 2746/2015г. на ВАС, Определение №1468/06.02.2017г. по адм. дело № 378/2016г., Определение № 3990/06.04.2016г., по адм. дело № 3619/2016г. и др.
Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е своевременно заявено, но по същество неоснователно, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото - проведени са четири
съдебни заседания, като на два пъти съдебното производство е било спирано по
искане на ответната страна.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЧР 39/18.05.2021г. издадена от Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.А.П.,***, с ЕГН **********
разноски по адм.дело № 559/2021г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 1500.00
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.П.,
в частта й имаща характер на искова молба, с която е предявен иск за присъждане
на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 559/2021г. на АдмС-Хасково в тази му част.
Решението, в частта му имаща характер на определение подлежи на обжалване
пред ВАС в 7 – дневен срок от датата на съобщаването му на страните. В
останалата му част решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: