Р
Е Ш Е Н И Е
№
261136 / 2.11.2021г.
гр.
П., 02.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00676 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от С.К.К., К.И.Р.и Р.И.Р., и тримата от гр. П.
срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Средец” № 11, с който се иска да бъде признато
по отношение на ищците, че не дължат на ответника сумата в размер на 860,99
лева – главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода
за периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер на 174, 43 лева –
законна лихва за забава за периода от 30.05.2005г. до 24.11.2005г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2005г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 23,71 лева – направени по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищците са наследници на И.Р.К., починал на
11.11.2019г., срещу когото е бил издаден изпълнителен лист от 05.12.2005г. по
гр. д. № 2473/2005г. по описа на ПРС. С последния, И.Р.К.е бил осъден да заплати
на ответника по настоящото дело сумата от 860,99 лева, представляваща стойност на консумирана и
отведена питейна вода за периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер
на 174, 43 лева – законна лихва за забава за периода от 30.05.2005г. до 24.11.2005г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2005г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 23,71 лева – направени по
делото разноски.
Сочи
се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД е било образувано изпълнително дело № 235/2007г. по описа на
ЧСИ С.Д.. Доколкото се легитимират като
наследници на починалия длъжник, ищците отправят искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато, че не дължат вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на
същия. Сочи, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално
действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по
принудителен начин. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
05.12.2005г. по гр. дело № 2473/2005г. по описа на Районен съд – П. е бил
издаден изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П.
срещу И.Р.К.от гр. П., с който последния бил осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 860,99 лева,
представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за
периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер на 174, 43 лева –
законна лихва за забава за периода от 30.05.2005г. до 24.11.2005г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2005г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 23,71 лева – направени по делото разноски.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист и по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П. от
22.02.2007г., е било образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д.,
с рег. № 752 и район на действие Пернишки окръжен съд. С молбата, взискателя по
образуваното изпълнително дело е поискал и извършването на конкретен
изпълнителен способ, а именно: запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, в случай, че се установи такова.
След
образуване на изпълнителното дело, на 05.03.2007г. ЧСИ е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, като едновременно с това е предприел действия по установяване имущественото
състояние на длъжника.
На 13.09.2007г. съдебния изпълнител е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат на което до
27.05.2008г. по делото постъпвали регулярно удръжки от трудовото възнаграждение
на длъжника. На 19.02.2010г. ЧСИ бил уведомен, че трудовото правоотношение на
длъжника е прекратено, считано то 01.04.2008г.
На
29.03.2010г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, в
която последния бил уведомен за насрочен опи са на движими вещи.
От
приложения по делото Протокол за опис на движимо имущество от 21.04.2010г. се
установява, че насрочения опис на движими вещи не се е състоял, поради
обстоятелството, че длъжника, макар и редовно призован, не се е явил и не е
осигурил достъп до жилището си.
Впоследствие
са извършени справки от ЧСИ, установяващи имущественото състояние на длъжника и
трудовата му заетост.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти,
на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона
срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу наследодателя на ищците е
налице образувано изпълнително дело,
като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като
не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.
На следващо място, от приетото по
делото заверено копие на Удостоверение за наследници се установява, че длъжника
по изпълнителното дело – И.Р.К., е починал на 11.11.2019г., оставяйки за
наследници съпругата си С.К.К. и синовете си К.И.Р.и Р.И.Р..
Поради изложеното,
съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният
иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
По основателността:
Не
е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че в
полза на ответника спрямо наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист
от 05.12.2005г., с който наследодателя им е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 860,99 лева, представляваща стойност на консумирана и
отведена питейна вода за периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер
на 174, 43 лева – законна лихва за забава за периода от 30.05.2005г. до
24.11.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2005г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 23,71 лева
– направени по делото разноски.
Установи
се и, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № 973/2011г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № 753, взискател по което е
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – П..
От приетото по делото заверено копие
на Удостоверение за наследници се установява, че длъжника по изпълнителното
дело – И.Р.К., е починал на 11.11.2019г., оставяйки за наследници ищците по
настоящото дело - съпругата му С.К.К. и
синовете му К.И.Р.и Р.И.Р..
Доколкото изпълнителният лист е
издаден на 05.12.2005г., то за вземанията по него течението на 5-годишния
давностен срок е започнало от 06.12.2005г.
С молбата за образуване на
изпълнително дело, доколкото взискателят е поискал и предприемането на
конкретен изпълнителен способ, а именно: запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, течението на давността е била прекъсната.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017
г., IV г. о. с докладчик Д. Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед
горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 07.02.2012г., когато е извършено последното
частично плащане на дълга от страна на длъжника. Предвид обстоятелството, че
към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо,
то давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното
дело. Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело – в
случая: 07.02.2014г., с изтичането на две години от извършването на последното
изпълнително действие.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Доколкото настоящата хипотеза е сходна, то и приложимия
давностен срок е 5 години.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело, по последното са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
– в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното
по-горе тълкувателно решение.
Действие, годно
да прекъсне течението на давността се явява наложения от съдебния изпълнител
запор на 13.09.2007г., както и извършения опис на движими вещи, независимо от
обстоятелството, че същия не е постигнал резултат, предвид поведението на
длъжника. Доколкото след извършения на 21.04.2010г. опис на движими вещи, в продължение на две години не са извършвани
изпълнителни действия, то на 21.04.2012г. е настъпила перемция по отношение на
производството по изпълнителното дело и същото се счита прекратено по силата на
закона.
Следователно, в настоящия случай,
погасителната давност е започнала да тече от 22.04.2012г. и към датата на образуване на
настоящото производство – 18.02.2021г. същата е изтекла.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че предявения отрицателен установителен иск е основателен, поради което
и следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от сумата
от 860,99 лева, представляваща стойност на консумирана и
отведена питейна вода за периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер
на 174, 43 лева – законна лихва за забава за периода от 30.05.2005г. до
24.11.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2005г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 23,71 лева
– направени по делото разноски, за които суми в полза на ответника по
настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 05.12.2005г. по гр. д. № 2473/2005г.
по описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ и район на действие ПОС.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищците за
присъждане на разноски. Същите са доказали такива в общ размер на 974,00 лева,
от които: 900,00 лева за адвокатско
възнаграждение, 50,00 лева – държавна такса и 24.00лв. – такса по ТТРЗЧСИ, които и
следва да им бъдат присъдени, съобразно съответната наследствена част на всеки
един от ищците (по 1/3 за всеки от тях).
Във връзка с релевираното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото претендираните от ищците
адвокатски възнаграждения са в минималния предвиден размер.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.К.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, К.И.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.И.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „****“ **, в качеството им на
наследници на И.Р.К., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец” № 11 сумата от 860,99 лева, представляваща стойност на консумирана и
отведена питейна вода за периода от 30.05.2003г. до 11.10.2005г., сума в размер
на 174, 43 лева – законна лихва за
забава за периода от 30.05.2005г. до 24.11.2005г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.11.2005г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 23,71 лева –
направени по делото разноски, за които суми в полза на ответника по настоящото
дело е издаден изпълнителен лист от 05.12.2005г. по гр. д. № 2473/2005г. по
описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ и район на действие ПОС,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 324,67 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 324,67 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
кв. „****“ **, сумата от 324,67 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: