Р
Е Ш Е Н И Е №57
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Шумен, 12.03.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Теодора Димитрова
2. мл. с. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 417 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 151 от 18.05.2018г. по гр. д. № 1283/2017 г.
по описа на РС Нови Пазар е осъдено ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК , със седалище и адрес на
управление в гр. С..., да заплати на Ф.О.И., с ЕГН сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания
от разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата; хематом на дясна
орбита и контузия на дясно коляно, в резултат на претърпяно пътно- транспортно
произшествие на 16.06.2017г. в с. К., обл. Ш., ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2017г. до окончателното плащане, като обезщетението е
определено при 50 % съпричиняване и е отхвърлен искът в останалата част до
пълния предявен размер от 22 000 лв., а именно за сумата от 16 000 лв. Ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД е
осъдено да заплати по сметка на РС Нови Пазар направените
по делото разноски в размер на 153, 43 лв. съобразно с отхвърлената част от
иска.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ответното дружество- М.М.Х..
За
да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички
правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД
критерии за справедливост, заместващото обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата
от 12 000 лв., но то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД наполовина, тъй като пострадалата е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат- в съотношение 50%.
Решението е обжалвано с
въззивна жалба от ответното
дружество „Дженерали Застраховане“ АД чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Х.Х.в осъдителната
му част, с която частично е уважена претенцията за сумата от 6 000 лева, както и за
присъдената законна лихва върху тази сума от 10.10.2017 г. до окончателното плащане
на сумата. Въззивникът
счита, че в обжалваната
част
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Споделя извода
на съда за наличие на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат в равна степен на този на водача. Сочи се, че определеният размер на обезщетение от 12 000 лева за
настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря
на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД,
поради което обезщетението е необосновано завишено по размер. В този смисъл се
позовава на заключението на съдебно- медицинската експертиза, според което в
резултат на ПТП на пострадалата е причинена една разкъсно- контузна рана в
окосмената част на главата, хематом на дясната орбита и контузия на дясното
коляно като обичайно при такъв вид увреждания болката и страданието би следвало
да отшумят в рамките на 2- 3 седмици, няма данни за назначено домашно лечение,
а белегът от разкъсно- контузната рана е едва забележим и не са необходими
медицински и козметични корекции. Причинените на пострадалата увреждания по
своя характер са леки телесни повреди. Счита, че неправилно за определяне на
обезщетение в посочения размер съдът се е позовал на показанията на свидетелката
С.П. като излага съображения, поради които счита, че показанията й не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на това моли решението
в частта, в която е уважена претенцията да се отмени като се постанови друго, с
което да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди съобразно
претърпените болки и страдания, което да бъде намалено на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД наполовина с оглед установеното съпричиняване в размер на 50%. Претендират се разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 263, ал.
1 от ГПК и в срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба
от ищцата в първоинстанционното производство срещу решението в неговата
отхвърлителна част изцяло- с която е отхвърлена претенцията за сумата над 6 000 лева до пълния предявен размер от
22 000 лева като го счита за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага аргументи, поради които счита,
че неправилно съдът е приел наличието на съпричиняване поради знанието на
пострадалата, че водачът, който е причинил процесното ПТП, е употребил алкохол.
В този смисъл се позовава на обясненията на виновното лице- М.Х., от които се
установява, че пострадалата не е знаела, че той е шофирал след употребата на
алкохол. Твърди, че обясненията, които е дал в качеството си на трето лице
помагач се потвърждават от обясненията и самопризнанието му, направени в хода
на наказателното производство като сочи, че съдът е длъжен да се съобрази с присъдата
на наказателния съд по отношение на всички обстоятелства, потвърждаващи вината
на дееца. Сочи, че съдът е приел за установено наличието на съпричиняване,
позовавайки се на предположения вместо на събраните по делото доказателства. По
отношение размера на определеното обезщетение намира, че съдът не е съобразил задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД дадени с ППВС № 4/1968 г., неправилно е
преценил степента и характера
на телесните увреждания, едно от които разкъсно- контузна рана на главата,
съчетана с травма на главата и мозъчно сътресение, както и претърпените болки и
страдания от пострадалата. В тази насока изтъква, че след инцидента
пострадалата е прекарала в болницата около една седмица и под пълна анестезия се
е наложило извършването на хирургична обработка на раната, която да реимплантира
откъсната част от скалпа. Не е взето предвид обстоятелството, че известно време
след инцидента пострадалата получила остър миокарден инфаркт като в хода на
изслушването на вещото лице се установило, че макар и да е страдала от сърдечно
заболяване, стресът вследствие на процесното ПТП е оказало влияние върху
сърдечното състояние на пострадалата. След изписването пострадалата е била
подпомагана в продължение на няколко месеца от нейни близки, а белегът на
главата й макар и в известна степен заличен, все още е видим. Изтъква като
аргумент, обуславящ определянето на по- висок размер на обезщетение възрастта
на пострадалата, която налага по- продължителен период за възстановяването й.
Сочи, че освен физически болки и страдания, инцидентът се е отразил на
емоционалното и душевното й състояние като в тази насока се позовава на
показанията на свидетелката С.П.. С оглед на това, счита че критерият за
справедливост по чл.52 от ЗЗД е неправилно приложен и размерът на определеното
обезщетение е занижен. Моли решението в частта, в която е отхвърлен искът за
разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 22 000 лв. да бъде
отменено като вместо него се постанови друго, с което претенцията да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Отговори
на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не са постъпили.
В съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба с вх.
759/08.02.2019г., с която изразява становище, че не възразява делото да се
гледа в отсъствието на процесуален представител. Поддържа въззивната жалба и
частната жалба по чл.248, ал.3 от ГПК, оспорва насрещната въззивна жалба и не
прави доказателствени искания.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззивницата не се явява, не изпраща процесуален
представител. Постъпило е становище, наименувано писмени бележки, с вх.
797/12.02.2019г., с което не възразява да се даде ход на делото. Поддържа
насрещната въззивна жалба, не изразява становище по въззивната жалба и не прави
доказателствени искания.
Депозирана
е частна жалба срещу Определение № 568 от 10.08.2018г. по гр. д. № 1283/2017 г.
по описа на РС Нови Пазар, с което решението е изменено в частта за разноските
като ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 630 лв. С цитираното определение ищцата Ф.О.И. е осъдена да заплати
на ответника „Дженерали Застраховане“ АД разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 218, 03 лв. Жалбоподателят
сочи, че определението е недопустимо в частта, в която ответното дружество е
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата на основание чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение. Молбата по чл.248 от ГПК е депозирана от
ищцата, за която липсва правен интерес да отправя искане за присъждане
адвокатско възнаграждение в полза на нейния процесуален представител. По
същество счита определението за необосновано.
В
отговора на частната жалба, ответната страна счита определението за
законосъобразно и правилно.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от страни в процеса,
имащи право и интерес от обжалване на съответните части на подлежащия на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Във
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба страните не са направили
доказателствени искания, поради което нови доказателства пред въззивната
инстанция не са събрани.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна,
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Предявеният
пред първоинстанционния съд иск, предмет на разглеждане в настоящото
производство, намира своето правно основание в чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Пред
въззивната инстанция страните не спорят по отношение на това, че са настъпили
предпоставките на чл. 432, ал.1
от КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество да
заплати застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с пътно- транспортното
произшествие на 16.06.2017 г., виновно причинено от водача на застрахован при
ответника лек автомобил – не са спорни фактът на настъпването на
застрахователното събитие, механизмът на увреждането, наличието на деликт,
извършен от водача на застрахования лек автомобил, наличието на валиден
застрахователен договор с покритие към датата на увреждането, качеството на
ищцата на увредено лице по смисъла на чл. 432, ал.1
от КЗ.
Не
се спори между страните по механизма на настъпване на процесното ПТП, установен
от приетата по делото автотехническа експертиза, а именно, че на 16.06.2017г. в
с. К. е настъпило процесното ПТП между застрахования лек автомобил „Ситроен
Саксо“, управляван от М.М.Х. /сина на пострадалата/, в който пострадалата е
пътувала като пътник на задната седалка отдясно, и лек автомобил „Рено Меган“,
управляван от Е.Т.. Пътят, по който се е движел лек автомобил „Рено Меган“ е
бил сигнализиран с вертикална пътна сигнализация с пътен знак „Път с
предимство“, а пътят, по който се е движел лек автомобил „Ситроен Саксо“ бил
сигнализиран с вертикална пътна маркировка с пътен знак „Спри! Пропусни
движещия се по пътя с предимство“. Съществувала е техническа възможност водачът
на лек автомобил „Ситроен Саксо“ М.М.Х. да предотврати настъпването на
произшествието, ако преди предприемане на маневрата за потегляне от место и
навлизане в района на пътното платно, който е сигнализиран като път с
предимство, се е уверил, че със своите действия няма да окаже пречка на движението
на превозните средства, които се движат по пътя, по който той смята да навлезе
и да извърши маневра, като се съобрази с тяхната скорост и посока на движение.
От
приложеното НОХД № 429/2017 г. по описа на РС Нови Пазар се установява, че с
Определение от 24.10.2017г. съдът е одобрил постигнато споразумение, с което
водачът М.М.Х. е признат за виновен за това, че на 16.06.2017г. в с. К., на
кръстовището между бул.“*“ и ул. „*“ е управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „Ситроен Саксо“ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
а именно 1,51 на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа
експертиза- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.
Наличието
на валиден застрахователен договор с покритие към датата на увреждането се
установява и от представената по делото справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432, ал.
1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно- следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-
застраховател. Изводите на
районния съд за доказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя, въззивният съд намира за правилни, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите му в тази част.
По
спорните въпроси и с оглед релевираните във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба оплаквания, въззивният съд трябва да изследва дали пострадалата
със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес е
допринесла за настъпване на процесния вредоносен резултат, както и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
При
определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършване на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално- икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие- средата на 2017 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност", предвиден в разпоредбата на чл. 492, т. 1 КЗ.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД-
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които решаващият съд следва прецени в тяхната съвкупност при определяне на размера на
обезщетението.
При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата, хематом на
дясната орбита, контузия на дясното коляно. Раната в дясната челна област
обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за пострадалата, а
хематомът на дясната орбита и контузията на дясното коляно- болка и страдание. Вещото
лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински
документи, изяснява, че след транспортиране на пострадалата в МБАЛ Шумен, са й
извършени диагностични и терапевтични процедури, определена е кръвна група,
осъществени са консулти със специалисти- кардиолог, анестезиолог и ортопед като
е извършена хирургична обработка на раната на челото и границата с окосмената
част на главата. Извършването й е било наложително с оглед преустановяване на
първичното кървене и анатомичното възстановяване на разкъсаната кожа като по
този начин е предотвратен рискът от порочното заздравяване на раната и оформяне
на широк белег. Непосредствено след ПТП болката и страданието, изпитвани от
ищцата са били във висока степен на интензивност като след проведеното лечение
би следвало да отшумят в рамките до 2-3 седмици като е посочено, че не
съществуват обективни медицински критерии за квалифициране по интензитет и
продължителност. След дехоспитализацията на пострадалата не е назначавано домашно лечение. При
извършения преглед на пострадалата вещото лице е установило наличието на много
фин линеарен белезникав ръб в дясната челна половина, по ръба на челната линия
на окосмяване и перпендикулярно на долу с дължини 2, см, 5см и 2см като същият
е линеен, гладък и без пигментация, едва забележим и не са необходими
медицински или козметични корекции.
В
съдебно заседание при изслушването вещото лице разяснява, че около 5 месеца
след инцидента пострадалата е хоспитализирана като поставената диагноза е остър
миокарден инфаркт. Причина за инфаркта е сърдечното заболяване на пострадалата
като стресът оказва влияние, но не може да се изведе наличието на пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице разяснява, че най-
значим по своя характер стресът от претърпяната злополука е бил към момента на
инцидента и непосредствено след това и ако той би оказал такова съществено
влияние, сърдечното влошаване е следвало да се появи много скоро след инцидента
или по време на инцидента. Стресът като негативен фактор би оказал косвено
влияние, но в случая има категорични данни за причината за инфаркта.
При
обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ,
настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени изводи,
тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства-
медицинска документация и преглед на пострадалата, като вещото лице е
отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси. С оглед на това
направеното с насрещната въззивна жалба оплакване, че районният съд неправилно
е преценил характера на причинените телесни увреждания, едно от които е
разкъсно- контузна рана на главата, съчетана с травма на главата и мозъчно сътресение,
е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи
вследствие на ПТП на увреденото лице да са причинени травма на главата и
мозъчно сътресение. От заключението на експертизата се установява, че от удара
на пострадалата е причинена разкъсно- контузна рана на главата, от която
впоследствие е останал гладък и едва забележим белег в дясната челна половина.
По
отношение претърпените от ищцата болки и страдания в качеството на свидетел е
разпитана С.П., чиято баба е пострадалата. От разпита й се установява, че след
изписването от болницата пострадалата не е могла да се движи и да се грижи за
себе си, да се справя с ежедневни нужди, имала е болки и това е наложило да пие
успокоителни. След ПТП се е наложило да разчита на помощта на свидетелката П.и
нейната майка в продължение на около два месеца, а преди това макар и
възрастна, не е било необходимо пострадалата да разчита на тях. След злополуката
започнала да изпитва страх да остава сама и да се качва в кола, инцидентът се
отразил на социалния й живот. Свидетелката заявява, че на главата на
пострадалата останал белег, с груби шевове, от който изпитва страх като се
погледне в огледалото. При преценка достоверността на показанията съдът
съобрази обстоятелството, че свидетелката е в роднинска връзка с пострадалата.
Въпреки това намира, че показанията й са последователни, не противоречат на
заключението на СМЕ в частта, в която е посочено, че болките и страданията би
следвало да отшумят в рамките на 2- 3 седмици, доколкото вещото лице е
посочило, че няма обективни критерии, въз основа на които да се определят
интензитета и продължителността на болките и страданията, а свидетелката П.е
придобила непосредствени впечатления за физическото и психическото състояние на
пострадалата в периода след настъпване на инцидента. Досежно показанията на
свидетелката П.в частта, в която сочи, че вследствие на ПТП на главата на
пострадалата са останали груби шевове, които я карат да изпитва страх, когато
се оглежда, то те не кореспондират със заключението на експертизата в частта, в
която посочва, че белегът е едва забележим и не се налага извършването на
медицински или козметични корекции, което обстоятелство се установява и от
приложените към заключението фотоснимки, извършени при прегледа на пострадалата
от вещото лице. С оглед на това, в тази част показанията на свдетелката П.не
следва да бъдат кредитирани.
При
така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента М.М.Х. неимуществени вреди е в размер на 5000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, независимо
от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение
да отговаря на действително претърпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е
насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл
съобразно обществено- икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (разкъсно-
контузна рана в окосмената част на главата;
хематом на дясната орбита; контузия на
дясното коляно), настоящата съдебна инстанция приема, че е в размер на сумата
от 5000 лв. За определяне обезщетение в посочения
размер, съдът взе предвид възрастта на пострадалата- 76 години към момента на
настъпване на инцидента, което налага по- продължителен период от време от
обичайния за възстановяване на организма от причинените
травматични увреждания, както и обуславя необходимоста на пострадалата да й
бъде оказвана помощ от близки непосредствено след инцидента за справяне с
обикновените ежедневни потребности, независимо че не са установени конкретни
увреждания на опорно- двигателния апарат освен контузията на дясното коляно. Действително
се касае за телесни повреди, които по своята степен на увреждане се
квалифицират като леки, но от значение е обстоятелството, че част от телесните
увреждания са на главата на пострадалата, което обуславя завишена опасност от
нараняване. Съдът взе предвид и правнорелевантното обстоятелство, че при
настъпване на процесното ПТП пострадалата е изживяла стрес, което е довело до
силно емоционално напрежение и с оглед възрастта й е усложнено превъзмогването
на психическите последствията, свързани с претърпяното ПТП. От друга страна и доколкото
пострадалата не е в работоспособна възраст, то инцидентът не е повлиял на
обичайния й начин на живот в този аспект. Настоящият състав приема за
неоснователен довода, изложен в насрещната въззивна жалба относно влиянието,
което инцидентът е оказал върху състоянието на пострадалата по отношение
настъпилия инфаркт като аргумент за присъждане на по- високо по размер
обезщетение, доколкото вещото лице при изслушването пред първоинстанционния съд
задълбочено е разяснило причината за настъпването на инфаркта и е посочило, че
между стреса от претърпяната злополука като негативен фактор и настъпилия след
около 5 месеца инфаркт не би могло да се изведе наличието на пряка причинно-
следствена връзка.
По
отношение изложеното в насрещната въззивна жалба относно извода на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване, то следва да се посочи, че
въззивната инстанция не споделя мотивите на районния съд досежно
основателността на наведеното в отговора на исковата молба, възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на
пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги
следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
респ. макар да не е допринесъл за настъпване на събитието, с поведението си да допринася
за настъпване на вредата спрямо самия него, което също води
до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване- че ищцата е знаела, че към момента на
настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е знаело, че водачът
е употребил алкохол, както и че е поел риск като е приел да пътува въпреки това
в управлявания от М.М.Х. автомобил. От събраните по делото доказателства се
установява, че виновният за настъпване на ПТП водач е имал концентрация на
алкохол в кръвта 1, 51 промила. Обективният факт за наличието на алкохол в
кръвта, не е достатъчен да обуслови намаляване на застрахователното обезщетение
при условията на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите (т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС от 23.12.2015 г.). От събраните доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване на обстоятелството, че
ищцата е знаела, че водачът на застрахования автомобил е употребил алкохол. Липсват
доказателства какво е било действителното обективно състояние преди ПТП, както и
каква е била действителната проява на алкохолно опиване на М.М.Х., с оглед на
което не е установено при условията на пълно и главно доказване, че
пострадалата е знаела, че виновният водач е управлявал под въздействието на
алкохол. В този смисъл са и дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от
третото лице помагач М.М.Х., който в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд заявява, че пострадалата е разбрала, че той е употребил алкохол едва след
настъпване на инцидента.
Въз
основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди е уважен над сумата от 5000 лв. до 6000 лв. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По
частната жалба:
С
Определение № 568 от 10.08.2018г. по гр.
д. № 1283/2017 г. по описа на РС Нови Пазар решението е
изменено в частта за разноските като ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата- адвокат Р. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. С
цитираното определение ищцата Ф.О.И. е осъдена да заплати на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 218, 03 лв.
Видно
от молба с вх. №4185/19.06.2018г., същата е депозирана и подписана от адвокат Р.
в качеството му на пълномощник на ищцата и изложените в нея съображения касаят правото на адвоката на възнаграждение за предоставяне
безплатно
правна защита и съдействие при условията на чл. 38 ЗА, поради което
възражението за недопустимост на постановеното определение в обжалваната част е
неоснователно. По отношение присъдените с
определението по чл. 248 от ГПК разноски за първата инстанция следва да се посочи, че са били налице предпоставките
за постановяване на този съдебен акт- има искане за присъждане на разноски по
реда на чл. 38 ЗА
от процесуалния представител на ищцата и липсва произнасяне. От друга страна в хода на делото има представен
договор за правна помощ, от който е видно, че по него е договорено адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, т.е. по него е договорено безвъзмездно престиране на
адвокатската услуга с оглед наличието на хипотезите на чл. 38, ал.1 от ЗА. Доколкото с
определение № 611 от 17.10.2017г. ищцата е освободена от заплащане на държавни
такси и съдебни разноски по производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
следва да се приеме, че се касае за хипотезата на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В случаите, когато делото приключва в полза на представлявания,
законодателят е предвидил полагащото се на адвоката за предоставената услуга
възнаграждение да бъде възложено в тежест на ответната страна,
съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК и в полза директно на пълномощника
/чл. 38, ал. 2 от ЗА/. Поради това в
полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
съразмерно с уважената част от иска. С оглед материалния интерес на делото- 22 000
лв. същото следва да се определи по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9
юли 2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вместо по т.3.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2014г. минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1190 лв. като съобразно уважената част от иска от
първоинстанционния съд в размер на 6000 лв., то в полза на процесуалния
представител на ищцата е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 324,51 лв. вместо 630 лв.
При
този изход на спора пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска
и съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на пълномощника на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред първа инстанция в размер на 270,49 лв., поради което обжалваното
определение следва да се отмени в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на адв. Р. адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство над сумата
от 270,49 лв. до присъдения размер от 630 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата дължи на ответното дружество, съразмерно с отхвърлената част от иска
сумата от 231,81 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в хода
на първоинстанционното производство. С оглед на това в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 13,78 лв.,
представляващи разликата над присъдената сума от 218,03 лв. до дължимата в
размер на 231,81 лв. Определението, обективирано в обжалваното решение, следва
да се отмени в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати по
сметка на РС Нови Пазар направените по делото разноски за експертизи съразмерно
с уважената част от иска над дължимата сума от 127,64 лв. до присъдения размер
от 153, 43 лв..
Ответното дружество пред въззивната инстанция
е било представлявано от юрисконсулт като съобразно разпоредбите на чл.78, ал.8
от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да му бъде определено
възнаграждение в размер на 250 лв. Тъй като с въззивната жалба на ответното
дружество се обжалва осъдителната част на решението, с която искът е уважен в
размер на 6000 лв. и предвид изхода на правния спор пред настоящата инстанция,
в полза на ответното дружество следва да се присъди сумата от 61,68 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса за разглеждане на въззивната
жалба и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
При
този резултат от правния спор пред настоящата инстанция, разноски в полза на
ищцата, респ. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител
по чл.38 от ЗА за въззивното производство, не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Шуменски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
151 от 18.05.2018г. по гр. д. № 1283/2017 г.
по описа на РС Нови Пазар в частта, с която е уважен предявеният от Ф.О.И., с ЕГН
срещу „Дженерали
Застраховане“ АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр. С... иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 5000 лв. до размера
от 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; хематом на дясна орбита и
контузия на дясно коляно, в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 16.06.2017 г. в с. К., обл. Ш., ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2017 г. до окончателното плащане и размерът на обезщетението е
определен при 50 % съпричиняване; в частта, в която „Дженерали
Застраховане“ e осъдено да заплати по сметка на РС Нови Пазар направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска над дължимата сума от
127,64 лв. до присъдения размер от 153, 43 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.О.И. срещу
„Дженерали Застраховане“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
претърпяно пътно- транспортно произшествие на 16.06.2017 г. в с. К., обл. Ш., над сумата от 5000 лв. до присъдения размер от 6000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2017 г. до
окончателното заплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана
част.
ОТМЕНЯ Определение №
568 от 10.08.2018г. постановено на основание чл. 248 ГПК в частта, в
която „Дженерали Застраховане“ е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на адв. Р. адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство над
сумата от 270,49 лв. до присъдения размер от 630 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Ф.О.И. да заплати на „Дженерали Застраховане“ допълнително сумата от 13,78 лв. /над присъдените 218,03 лв./,
представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Ф.О.И. да заплати на „Дженерали Застраховане“ сумата от 61,68
лв., представляваща разноски за платена държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.