Решение по дело №12242/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1215
Дата: 20 февруари 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20171100112242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2017 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

20.02.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги И.

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 24.01.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 12242/17г. и констатира следното:

Предявен е иск от И. И. против А. П. с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23 от СК – за установяване, че ищецът е изключителен собственик на: апартамент № 57, находящ се в град София, ж.к. *********, с площ от 92, 53 кв. м., заедно с мазе № 17, с площ от 4, 58 кв. м., заедно с 5/156% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 29.07.05г. страните по делото за придобили /в качеството си на съпрузи към този момент/ собствеността върху процесния недвижим имот. Сделката е обективирана в нотариален акт № 122 от 29.07.05г. на нотариус Й. Л..

Искът е неоснователен:

С оглед предмета на спора /иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23 от СК/ обстоятелствата, касаещи т. нар. „съвместен принос“ /по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК във връзка с чл. 21, ал.1 от СК/ се явяват ирелевантни по делото /съответно – неотносими към спора се явяват и твърденията на страните в тази връзка, както и събраният в същата насока доказателствен материал/. Ирелевантно за спора /по същите съображения/ се явява и обстоятелството, че ответницата е вложила лични средства при ремонт на собствен на ищеца недвижим имот /в каквато насока са събрани свидетелски показания пред настоящата инстанция/. Този факт би имал значение в рамките на друг /облигационен/ процес между страните /при правна квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД/.

Релевантното обстоятелство по делото в случая е:

Със средства на кого е била придобита собствеността върху процесния недвижим имот.

От една страна:

Събраният по делото доказателствен материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/ удостоверява, че:

Ищецът е притежавал в съсобственост със сестра си недвижим имот /находящ се в град София, ул. Петра, № 17/. На 21.07.05г. този имот е бил продаден /като платената от купувача цена е постъпила изцяло по сметката на М. М.– сестрата на И. И./. Конкретното твърдение на ищеца в случая е, че: цената по сделката от 29.07.05г.  е била платена изцяло със средствата, получени от продажбата на посочения съсобствен имот /част от които средства са били лични на ищеца – съответстващи на квотата му на съсобственост в имота и част, която му е била дарена от сестра му/. В подкрепа на тази теза е съдържанието на представеното по делото извлечение от влоговата книжка /сметка/ на М. М.. Същото сочи, че получената по тази сметка сума /от продажбата на съсобствения имот/ е била изразходвана именно на 29.07.05г. /когато е бил купен процесния имот/. Това конкретно доказателство се подкрепя и от съдържанието на останалият писмен доказателствен материал /нотариални актове, предварителни договори, разписки – които отразяват хронологически във времето съответните имотни сделки, страните по тях и разходваните във връзка със същите средства/. Същите обстоятелства се установяват и със събраните в процеса гласни доказателства /конкретно с показанията на М. М., като останалите свидетелски показания са или в същата принципна насока, или не опровергават твърденията на тази свидетелка и съдържанието на описаният писмен доказателствен материал/. С други думи /в контекста на изложеното/:

Горните доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията, съответно възраженията на самите страни по делото/ позволяват да се направи извод, че при покупката на процесния недвижим имот са били вложени /използвани/ лични на ищеца средства – по смисъла на чл. 22 от СК /получени от продажба на съсобствената му част от имота на ул. Петра/ и средства, които са му били дарени от неговата сестра /за които също е приложимо правилото на чл. 22 от СК/.

От друга страна обаче:

По делото са представени писмени доказателства, които удостоверяват /а този факт не е и спорен по делото/, че – ответницата също е продала /в период преди процесната сделка от 29.07.05г./ свой собствен недвижим имот /находящ се в град Бургас/. Този факт /преценен в контекста и на събраният гласен доказателствен материал, който удостоверява, че А. П. е притежавала и други спестени парични средства/ налага извода, че – и ответницата /към момента на процесната сделка/ е притежавала лични /по смисъла на чл. 22 от СК/ парични средства, които са й позволявали да участта в покупката на жилището. Представената по делото имотна справка /удостоверяваща покупка на недвижим имот в полза на майката на ответницата/ не може да обоснове /сама по себе си – без да е събран друг доказателствен материал в тази насока/ директен /непременен/ извод, че този имот е бил придобит именно /и само/ със средствата от продажбата на имота в град Бургас /което би могло да изключи извода за наличие на собствени средства на А. П. към момента на процесната сделка/.

В хипотеза като описаната – не може да се направи извод за основателност на иска доколкото:

Уважаването на иск по чл. 23 от СК рефлектира съществено /в позитивен, съответно негативен аспект/ в правната сфера на спорещите страни. С оглед това - във всяка хипотеза, подобна на настоящата - законовите предпоставки на цитираният законов текст следва да бъдат установени еднозначно /категорично/, а това в случая не е сторено:

Събраният писмен и гласен доказателствен материал /преценен в съвкупност/ удостоверява съществуването на лични /по смисъла на чл. 22 от СК/ средства /придобити от продажба на собствени имоти/ и на двете страни към момента на сделката от 29.07.05г. Този факт изключва възможността – имотът да е бил придобит изцяло с лични средства на ищеца. Косвен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че:

Страните са подписали споразумения /оформена е и нотариална покана с такова съдържание/, в които изрично са констатирали наличие на съсобствени права в имота. Действително – тези доказателства са обективирани преди прекратяване на процесната брачна връзка. Поради това, съответно доколкото изявленията на страните не са били възпроизведени по съдържание в споразумението за развода /по смисъла на ТР № 3/18г. на ОСГК на ВКС/ същите нямат обвързващо действие /по смисъла на чл. 365 от ЗЗД/. Тези признания на страните /конкретно на ищеца/ обаче косвено подкрепят горният извод за именно – наличие на съсобствени права в имота. На практика косвено този извод следва /се подкрепя/ и от съдържанието на самия нотариален – където като купувачи /съсобственици/ все пак са били вписани изрично /макар това да е ирелевантно с оглед правилото на чл. 21, ал. 1, предл. - последно от СК/ и двамата съпрузи.

С оглед изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание  чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23 от СК на И.И.И. ЕГН ********** против А.С.П. ЕГН ********** за установяване, че ищецът е изключителен собственик на: апартамент № 57, находящ се в град София, ж.к. *********, с площ от 92, 53 кв. м., заедно с мазе № 17, с площ от 4, 58 кв. м., заедно с 5/156% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА И.И.И. да плати на А.С.П. 1 000 лева – съдебни разноски /за един адвокат съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: