СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
20.02.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 24.01.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 12242/17г. и констатира следното:
Предявен е иск от И. И.
против А. П. с правно основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 23 от СК – за установяване, че ищецът е изключителен собственик
на: апартамент № 57, находящ се в град София, ж.к. *********, с площ от 92, 53
кв. м., заедно с мазе № 17, с площ от 4, 58 кв. м., заедно с 5/156% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 29.07.05г. страните
по делото за придобили /в качеството си на съпрузи към този момент/
собствеността върху процесния недвижим имот. Сделката е обективирана в
нотариален акт № 122 от 29.07.05г. на нотариус Й. Л..
Искът е неоснователен:
С оглед предмета на
спора /иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 23 от СК/ обстоятелствата,
касаещи т. нар. „съвместен принос“ /по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК във
връзка с чл. 21, ал.1 от СК/ се явяват ирелевантни по делото /съответно –
неотносими към спора се явяват и твърденията на страните в тази връзка, както и
събраният в същата насока доказателствен материал/. Ирелевантно за спора /по
същите съображения/ се явява и обстоятелството, че ответницата е вложила лични
средства при ремонт на собствен на ищеца недвижим имот /в каквато насока са
събрани свидетелски показания пред настоящата инстанция/. Този факт би имал
значение в рамките на друг /облигационен/ процес между страните /при правна
квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД/.
Релевантното
обстоятелство по делото в случая е:
Със средства на кого е
била придобита собствеността върху процесния недвижим имот.
От една страна:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/ удостоверява,
че:
Ищецът е притежавал в
съсобственост със сестра си недвижим имот /находящ се в град София, ул. Петра,
№ 17/. На 21.07.05г. този имот е бил продаден /като платената от купувача цена
е постъпила изцяло по сметката на М. М.– сестрата на И. И./. Конкретното
твърдение на ищеца в случая е, че: цената по сделката от 29.07.05г. е била платена изцяло със средствата,
получени от продажбата на посочения съсобствен имот /част от които средства са
били лични на ищеца – съответстващи на квотата му на съсобственост в имота и
част, която му е била дарена от сестра му/. В подкрепа на тази теза е
съдържанието на представеното по делото извлечение от влоговата книжка /сметка/
на М. М.. Същото сочи, че получената по тази сметка сума /от продажбата на
съсобствения имот/ е била изразходвана именно на 29.07.05г. /когато е бил купен
процесния имот/. Това конкретно доказателство се подкрепя и от съдържанието на останалият
писмен доказателствен материал /нотариални актове, предварителни договори,
разписки – които отразяват хронологически във времето съответните имотни сделки,
страните по тях и разходваните във връзка със същите средства/. Същите
обстоятелства се установяват и със събраните в процеса гласни доказателства
/конкретно с показанията на М. М., като останалите свидетелски показания са или
в същата принципна насока, или не опровергават твърденията на тази свидетелка и
съдържанието на описаният писмен доказателствен материал/. С други думи /в
контекста на изложеното/:
Горните доказателства
/преценени в съвкупност и в контекста на твърденията, съответно възраженията на
самите страни по делото/ позволяват да се направи извод, че при покупката на процесния недвижим имот са били
вложени /използвани/ лични на ищеца средства – по смисъла на чл. 22 от СК
/получени от продажба на съсобствената му част от имота на ул. Петра/ и
средства, които са му били дарени от неговата сестра /за които също е приложимо
правилото на чл. 22 от СК/.
От друга страна обаче:
По делото са представени писмени
доказателства, които удостоверяват /а този факт не е и спорен по делото/, че –
ответницата също е продала /в период преди процесната сделка от 29.07.05г./ свой собствен недвижим имот /находящ се в град Бургас/. Този факт
/преценен в контекста и на събраният гласен доказателствен материал, който
удостоверява, че А. П. е притежавала и други спестени парични средства/ налага
извода, че – и ответницата /към момента на процесната сделка/ е притежавала
лични /по смисъла на чл. 22 от СК/ парични средства, които са й позволявали да
участта в покупката на жилището. Представената
по делото имотна справка /удостоверяваща покупка на недвижим имот в полза на
майката на ответницата/ не може да обоснове /сама по себе си – без да е събран
друг доказателствен материал в тази насока/ директен /непременен/ извод, че
този имот е бил придобит именно /и само/ със средствата от продажбата на имота
в град Бургас /което би могло да изключи извода за наличие на собствени
средства на А. П. към момента на процесната сделка/.
В хипотеза като описаната – не може
да се направи извод за основателност на иска доколкото:
Уважаването на иск по чл. 23 от СК
рефлектира съществено /в позитивен, съответно негативен аспект/ в правната
сфера на спорещите страни. С оглед това - във всяка хипотеза, подобна на
настоящата - законовите предпоставки на цитираният законов текст следва да
бъдат установени еднозначно /категорично/, а това в случая не е сторено:
Събраният писмен и гласен
доказателствен материал /преценен в съвкупност/ удостоверява съществуването на лични
/по смисъла на чл. 22 от СК/ средства /придобити от продажба на собствени
имоти/ и на двете страни към момента на сделката от 29.07.05г. Този факт изключва възможността – имотът да е бил придобит изцяло с
лични средства на ищеца. Косвен аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че:
Страните са подписали споразумения
/оформена е и нотариална покана с такова съдържание/, в които изрично са
констатирали наличие на съсобствени права в имота. Действително – тези
доказателства са обективирани преди прекратяване на процесната брачна връзка.
Поради това, съответно доколкото изявленията на страните не са били
възпроизведени по съдържание в споразумението за развода /по смисъла на ТР № 3/18г. на ОСГК на
ВКС/ същите нямат обвързващо действие /по смисъла на
чл. 365 от ЗЗД/. Тези признания на страните /конкретно на ищеца/ обаче косвено подкрепят
горният извод за именно – наличие на съсобствени права в имота. На практика
косвено този извод следва /се подкрепя/ и от съдържанието на самия нотариален –
където като купувачи /съсобственици/ все пак са били вписани изрично /макар
това да е ирелевантно с оглед правилото на чл. 21, ал. 1, предл.
- последно от СК/ и двамата съпрузи.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 124 от ГПК във връзка с
чл. 23 от СК на И.И.И. ЕГН ********** против А.С.П.
ЕГН ********** за установяване, че ищецът е изключителен собственик на:
апартамент № 57, находящ се в град София, ж.к. *********, с площ от 92, 53 кв.
м., заедно с мазе № 17, с площ от 4, 58 кв. м., заедно с 5/156% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА И.И.И. да плати на А.С.П. 1 000 лева – съдебни разноски /за
един адвокат съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78,
ал. 1 от ГПК/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: