Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.5, ап.40, подадена чрез пълномощника му адв. П. П. от АК – Стара Загора, против Решение № 3 от 03.01.2024г., постановено по АНД № 2958/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-003621 от 15.08.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложените на Г. С. административни наказания по чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по несъмнен начин, като поддържа, че по никакъв начин не са доказани съставомерните от обективна и от субективна страна елементи на деянието. Твърди, че фактическите установявания, с които е обосновано административнонаказателното обвинение, са изисквали изясняване на допълнителни обстоятелства, свързани със състоянието на пътя и причината за превъртането на задвижващите колела на автомобила при извършената маневра. В случая това не било сторено, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на допуснато от водача нарушение по чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП. Поддържа и че неправилно съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съотв. при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 23-1228-003621 от 15.08.2023г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и в частта за наложените административни наказания по чл. 175, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Г. М. С. против Наказателно постановление (НП) № 23-1228-003621 от 15.08.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 955544 от 19.07.2023г., на Г. С. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.07.2023г. в 18.45 часа в гр. Стара Загора, Г. С. е управлявал л.а марка БМВ 316 И с рег. № [рег. номер] по ул. „Чая“ в посока юг – север, като по данни на свидетел – очевидец, на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики“ при извършване на маневра завой надясно в посока изток, при суха пътна настилка умишлено форсира двигателя на МПС, вследствие на което задните задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила последователно вляво, след това вдясно, с което водачът не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари. Водачът управлява МПС с АУАН серия GA № 955514 от 17.06.2023г. с изтекъл срок на валидност.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в частта за наложените на Г. С. наказания по чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като НП съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП. По съображения, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че правилно и законосъобразно на Г. С. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Противно на твърдяното от касатора, фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било съмнение досежно съдържанието на отправеното към водача обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин в наказателното постановление, като не е налице твърдяното накърняване на правото на защита на наказаното лице. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че липсата на изложени мотиви в НП във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН, представлява нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Действително, по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но не намира нормативно основание твърдението на жалбоподателя, че АНО има задължение да мотивира извършената преценка за неприлагането на чл.28 от ЗАНН и съотв. да изложи съображения за това, като задължителен реквизит от съдържанието на НП. Нито разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито друга законова норма, регламентират излагането на мотиви за извършената преценката по чл.53, ал.1 от ЗАНН от гл.т на липсата на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като елемент от задължителното съдържание на НП. Както нееднократно е посочвал касационният състав на съда, със самото издаване на НП наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Обоснован е извода на съда, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, вкл. на процесуалните и формални изисквания при съставянето на АУАН. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. Очевидно непосочването в АУАН на ЕГН и личния адрес на свидетеля – очевидец на нарушението (посочен е адреса на местоработата му), не се свързва със съществено нарушение при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Изцяло се споделя и извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от Г. С. нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в НП, се потвърждава по категоричен начин. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства в подкрепа на твърденията на санкционираното лице за наличие на отложени върху пътната настилка огромно количество пясък и други частици, донесени от дъждовете и оттичащата се вода по бул. „Цар Симеон Велики“ към пресечката с ул. „Чая“ (т.е на мястото на извършване на вмененото нарушение), съотв. за непочистена пътна настилка, което да е причинило поднасяне на автомобила при направената на кръстовището маневра завой надясно. Без изпълнена съдебно-трасологична експертиза възраженията на жалбоподателя, че оставените следи по пътното платно сочат на траектория на движение на автомобила, различна от описания в НП механизъм на извършване на нарушението, представляват неустановени с надлежни доказателства и доказателствени средства твърдения по защитната теза на наказаното лице. Абсолютно ирелевантна за съставомерността на деянието е твърдяната неопитност на шофьора с няколко месеца стаж (което между впрочем се опровергава от представената справка за нарушител/водач Г. М. С., съгласно която СУМПС на водача е издадено през 2021г., при множество регистрирани и санкционирани нарушения по ЗДвП в периода 2021г. – 2023г.). Доколкото по делото е доказано поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила, субсумиращи се в изпълнителното деяние на нарушението по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, необосновано е и твърдението на жалбоподателя, че описаният в НП резултат би могъл да бъде вследствие от несъобразяване поведението на водача с други регламентирани в ЗДвП изисквания и правила – неправилна маневра; неизпълнение на задължението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; скорост на движение, несъобразена с конкретната пътна обстановка, атмосферни и пътни условия и т.н.

С оглед на гореизложеното въз основа на събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел, че установените факти по несъмнен начин сочат на поведение на водача на МПС по използване на пътя за други цели, а не по предназначение. Действително в ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", но константна е съдебната практика, че такова поведение на водача на МПС като горепосоченото следва да се квалифицира като нарушаващо забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и съотв. че деянието се субсумира в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Дали е налице нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила, а в случая тези действия еднозначно обуславят извод за съзнателно и без причина от обективен характер (при суха пътна настилка и без данни за извършвани ремонтни дейности или наличието на пясък на пътното платно) форсиране на двигателя на МПС, вследствие на което задните задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила последователно вляво и вдясно, което поведение не може да се разглежда като такова по използване на пътя по предназначение. В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. При формирането на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Г. С. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Претенцията на ответника за възлагане в тежест на жалбоподателя заплащането на юрисконсултско възнаграждение и за производството пред РС – Стара Загора, не е била своевременно заявена, поради което и правото по чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗАНН за тази съдебна инстанция, се явява преклудирано

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 03.01.2024г., постановено по АНД № 2958/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-003621 от 15.08.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложените на Г. М. С. административни наказания по чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. М. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.5, ап.40, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.