№ 17
гр. Силистра, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора Ив. В. Ч.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600219 по описа за 2021 година
прие за установено следното:
С присъда № 47 от 27.09-2021 г. постановена по НОХД № 175/21 г.
Силистренски районен съд е признал:
1. Подс. С. Н. С. за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2017 год. през периода 00.45 часа -
03.10 часа в гр.Силистра, след предварителен сговор и в съучастие, като
извършител с ХР. Д. Д. - извършител, ЕМР. АЙГЮН. ЮС. - помагач и ГЬ. АЙГЮН.
ЮС. - помагач, чрез използване на техническо средство - оригинален контактен ключ
за лек автомобил, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2586.40 лева от
владението на Самир Ш.Е., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор и деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.2, т.4, предл.
„второ“ и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20, ал.2 от НК, чл.36, и чл.54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на
което на основание чл.66 от НК отложил за срок от три години, като го оправдал да е
извършил кражбата в условията на т.12 ал.1 от чл.195 на НК.
2. Подс. ХР. Д. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2017 год. през периода 00.45 часа -
03.10 часа в гр.Силистра, след предварителен сговор и в съучастие, като извършител
1
със С.Н. - извършител, ЕМР. АЙГЮН. ЮС. - помагач и ГЬ. АЙГЮН. ЮС. - помагач,
чрез използване на техническо средство - оригинален контактен ключ за лек
автомобил, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2586.40 лева от
владението на Самир Ш.Е., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор и деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.2, т.4, предл.
„второ“ и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20, ал.2 от НК, му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на
основание чл.66 от НК отлага за срок от три години.
Оправдателен диспозитив за деянието по чл. 195, ал.1,т.12 от НК е постановен отново за
подс. С. Н. С. .
3. Подс. ЕМР. АЙГЮН. ЮС. за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2017 год. през периода
00.45 часа - 03.10 часа в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление чрез
използване на техническо средство - оригинален контактен ключ за лек автомобил,
отнел чужди движими на стойност 319.20 лв.,
като на същата дата и место, след предварителен сговор и в съучастие, като помагач с
ХР. Д. Д. - извършител, С. Н. С. - извършител и ГЬ. АЙГЮН. ЮС. - помагач, чрез
използване на техническо средство - оригинален контактен ключ е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 2905.60, от владението на Самир Ш.Е. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без
постоянен надзор и деянието не представлява маловажен случай, поради което и на
осн. 195, ал.1, т.2, т.4, предл. „второ“ и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20,
ал.2 от НК и чл.26 от НК, като му наложил наказание лишаване то свобода за срок от
две години, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК отлага за срок от три
години и го оправдал да е извършил кражбата в условията на т.12 ал.1 от чл.195 на
НК;
4. Подс. ГЬ. АЙГЮН. ЮС. за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2017 год. през периода
00.45 часа - 03.10 часа в гр. Силистра след предварителен сговор и в съучастие, като
помагач с ХР. Д. Д. - извършител, С. Н. С. - извършител и ЕМР. АЙГЮН. ЮС. -
помагач, чрез използване на техническо средство - оригинален контактен ключ за лек
автомобил, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2586.40 лева от
владението на Самир Ш.Е. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор и деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на осн. 195, ал.1, т.2, т.4, предл.
„второ“ и т.5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.20, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.36, и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
две години, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК отлага за срок от три
години;
2
5. За деянието по чл. 195, ал.1, т.12 от НК отново е оправдан подс. С. Неджет С..
Със същата присъда СРС е осъдил , солидарно , четиримата подсъдими да
заплатят на гр. ищец сумата от 2185 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като е отхвърлил предявения гр. иск
над тази сума до размера от 2905.60 лв.
Осъдил е четиримата подсъдими да заплатят, съразмерно, направените по
делото разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Х.Д., който счита
наложеното му наказание за явно несправедливо, като прави искане за намаляване на
наказанието. Жалбата е бланкетна. Съображения в подкрепа на искането се развиват едва в
хода по същество като се твърди, че липсва индивидуализация на наказанието, както за
подс. Д., така и за останалите трима подсъдими. Според защитата на този подсъдим,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства са отчетени общо , без да бъде
съобразено наличието на различни, за всеки един от подсъдимите, отегчаващи вината
обстоятелства, с оглед на които да бъде определен справедлив размер на наказание.
Въззивна жалба е депозирана и от подс. Г.Ю., чрез защитникът му адв.
Н..Твърди се неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради
доказателствен дефицит; липса на описани факти, сочещи на пряко или косвено участие на
подс. Г. Ю.; липса на доказателства за това, престъпното деяние да е извършено умишлено.
В тази връзка се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. Ю. да
бъде признат за невинен.
В съдебно заседание, адв. Н. – защитник и на подс. Е.Ю., прави искане, по
отношение на този подсъдим, наказателното производство да бъде прекратено, тъй като е
налице принудителна мед. мярка по реда на чл. 431, ал.1 от НПК с оглед предпоставките на
чл.89, б.“а“ от НК. Представя Определение №79/17.02.22г. по ЧНД № 93/22г. по описа на
СРС, без подпис на съдия и без официална заверка. Въззивна жалба срещу присъдата
липсва, не е направено и искане за присъединяване по реда на чл. 320, ал. 6 от НПК.
С нарочна молба, подс. С. Н. С. е направил искане за присъединяване към
въззивните жалби на останалите двама подсъдими, в която изразява становище присъдата да
е необоснована, а наложеното наказание – явно несправедливо. Прави искане за отмяна на
принудителната мярка по чл. 68 от НПК, както и отмяна на ревизирания съдебен акт с
връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – изменение на присъдата с
намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло.
Представителят на държавното обвинение счита присъдата за правилна.
Искането на защитата, по отношение на подс. Е. Ю., за прекратяване на наказателното
производство – за основателно.
3
Процесуалният представител на гр. ищец счита жалбите за неоснователни,
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и
изнесеното от страните, прие да са налице предпоставки, пречещи за решаване на делото по
същество.
В досъдебното и съдебното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите/подсъдимите. Отделно от това е налице противоречие между мотиви и
диспозитив на присъда, равняващо на липса на мотиви. Констатираните нарушения,
визирани в разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.1 и 2 от НПК не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция.
В Наказателния кодекс са предвидени няколко форми на усложнена престъпна
дейност, изразяваща се в участие на повече от едно лица в осъществяване на
престъплението, а именно „обикновено съучастие“ по смисъла на чл. 20 от НК и особена
форма на съучастие - „ предварителен сговор“ за извършване на престъпление и други,
които не са относими към настоящия казус и няма да бъдат коментирани.
В първия случай, основните форми на задружно умишлено участие на две
или повече лица в осъществяване на престъплението са съответно
„извършителство/съизвършителство/ по ал. 2, „подбудителство“ по ал. 3 и „помагачество“
по ал. 4 на този член, като всеки един от участниците, от обективна страна, допринася за
неправомерното засягане на конкретен обект, който е правно защитен. Без да се изпада в
подробности какво точно представлява всяка една от формите на „обикновеното съучастие“
, следва да се посочи, че между дейността на всеки един съучастник съществува определена
връзка , проявена както в обективно, така и в субективно отношение. Т.е., ако конкретното
поведение на някой от участниците не стои в причинна връзка с осъществяване на
престъпното деяние, то не е налице съучастничество.
От друга страна е налице задружност на усилията, с разпределение на ролите,
като тази съвместна дейност довежда до осъществяване на деянието. От субективна страна е
характерна „общност“ на умисъла, както за съответния вид престъпление, така и за ролята
на всеки един от съучастниците. Макар и всеки един от тях да отговарят за едно и също
престъпление, в рамките на предвидено наказание, то при определяне на същото следва да
се съобразят характерните особености за всеки един съучастник и да се спазят принципите
на индивидуализация на наказанието.
Във втория случай, се касае за квалифициращ признак, предвиден в
особената част на Наказателния кодекс за някои престъпления: кражба - чл. 195 ал. 1 т. 5,
грабеж – чл. 199 ал. 1 т. 2 от НК, длъжностно присвояване – чл. 202 ал. 1 т. 2 от НК, измама
– чл. 210 ал. 1 т. 2 от НК и др.
Характерно за „предварителния сговор“ за извършване на престъпление е, че
4
от обективна страна лицата участват в осъществяване на „изпълнителното деяние“. Тяхното
участие се изразява само и единствено под формата на съизвършителство (арг. от чл. 93 т.
12 от НК), т.е в самото изпълнение на престъплението са участвали две или повече лица ,
които предварително са се сговори за неговото извършване. От субективна страна трябва да
е налице предварително обмислено и взето съвместно решение между съизвършителите за
осъществяване на престъплението, с или без уточняване на начина или средствата за
неговото извършване.
В тази насока, съдебната практика изобилства с решения, в които е направено
разграничение между обикновеното съизвършителство и предварителното сговаряне за
извършване на престъпление като квалифициращ елемент. Както бе посочено и по-горе.
Извършването на деяние от две или повече лица, сговори се предварително, изисква те да са
участвали в изпълнителното деяние.
В случаи на усложнена престъпна дейност, изразяваща се в участие на повече
от едно лица, както прокурорът при повдигането на обвинение, така и съдът при
постановяване на присъдата, следва да направят разграничение между тези два института,
като конкретизират в какво се изразява съвместната инкриминирана деятелност на лицата –
дали в съвместно извършване на престъплението след предварителен сговор помежду им,
при предварително формиран общ умисъл, или при условията на обикновено съучастие,
след инцидентно възникнало решение, непосредствено преди извършването на
престъплението.
С оглед на горното, би следвало да е известно, че двете форми на
съучастническа деятелност са алтернативни и взаимноизключващи се. Този материален
принцип трябва да намери отражение и в цифровата квалификация на деянията, поради
което едно деяние не може да се квалифицира по чл.195, ал.1, т.5 във вр.с чл.20, ал.2 и ал.4
от НК.
Видно от обвинителния акт, при повдигане на обвинението прокурорът не е
направил това разграничение. Квалифицирал е деянието едновременно като извършено от
четиримата подсъдими в съучастие като съизвършители при условията на чл. 20, ал.2 от НК
– за подс. С. и подс. Христов, и помагачи при условията на чл. 20, ал.4 от НК – за подс. Г.
Ю. и Е.Ю., ведно с наличие на предварителен сговор помежду им като квалифициращ
признак по чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК. Горното, въпреки че е неправилно от материалноправна
гледна точка, не би било съществено процесуално нарушение / в случай, че ОА отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК/, доколкото подлежи на корекция от прокурора чрез
изменение на обвинението, или от решаващия съд чрез частично оправдателен съдебен акт.
При първоинстанционното разглеждане на делото, в съдебно заседание,
прокурорът не се е възползвал от възможността да измени обвинението, а този порок е
пренесен в присъдата и мотивите към нея, ведно с допускането на други съществени
нарушения, които се явяват и самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане.
5
Следва да се отбележи, че освен този порок в ОА се констатира и друг - по
отношение на подс. Г.Ю., липсва каквото и да било фактическо обвинение. Участието на
подс. Г. Ю. е описано само и единствено с две изречения: „ По-късно към тях / за посещение
на дискотека/ се присъединил обв. Г.Ю...“ и „…зад тях бил обв. Г.Ю.….“, когато напускали
паркинга пред дискотеката. Какво точно е било участието на този подсъдим, било то в
„обикновеното съучастие“ или при наличието на квалифициращия елемент „след
предварителен сговор“ за осъществяване на престъплението „кражба“ не става ясно. Каква е
била неговата обективна деятелност, налице ли е умисъл у него – предварителен,
инцидентен? Т.е липсва посочен начин на извършване! Това нарушение е съществено и е
следвало да бъде отстранено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, но не е било сторено от СРС.
Вместо това е пренесено в съдебния акт.
Освен горното, съществени нарушения са допуснати и от районния съд при
постановяване на присъдата. В диспозитива на присъдата четиримата подсъдими са били
признати за виновни в извършване на престъплението в съучастие като съизвършители с
оглед цифровото изписване по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, в противоречие обаче със
словесното такова на диспозитива на присъда, където подс. Г.Ю. и подс. Е.Ю. – са посочени
като помагачи. Признати са виновни и по смисъла на квалифициращия елемент „след
предварителен сговор“ по чл. 195, ал.1, т.5 от НК.
Липсва и частично оправдаване по отношение на взаимоизключващите се
форми на съучастническа деятелност. Нещо повече, едва в мотивите към присъда ПИС е
направил опит да индивидуализира съучастничеството по чл. 20 от НК на всеки един от
четиримата подсъдими и най- вече да попълни фактическа празнина по отношение на подс.
Г.Ю., но не е отчел, че „обикновеното съучастие“ и квалифициращия елемент по чл. 195,
ал.1, т.5 от НК са в условията алтернативност, а не в комулативност. Подобно „повдигане“
на обвинение едва в мотивите е грубо нарушаване на процесуалните права на подсъдимия.
Недопустимо е едно обвиняемо лице да научи в какво е обвинено едва след запознаване с
мотивите към присъдата.
От мотивите на присъда не може да се изведе отговор, въз основа на кои точно
доказателства е било прието виновното участие на подс. Г. Ю., било то като помагач по
смисъла на чл. 20, ал.4 от НК или като съизвършител по смисъла на чл. 195, ал.1,т.5 от НК.
Нещо повече, изрично се прави „логичен“ извод, че поради невъзможността и четиримата
подсъдими да шофират отнетия лек автомобил, то е налице безспорно само помагачество от
страна на двамата подсъдими Ю.. Следвайки тази логика, че самото управление на МПС е
равносилно на изпълнителното деяние „кражба“ липсва отговор защо подс. С. е признат за
виновен в качеството му на съизвършител, след като не е шофирал /отнел/ процесния
автомобил при напускане на паркинга на дискотека „Плаза“? Доколко последващото
шофиране на вече отнетия лек автомобил може да се приеме за съизвършителство по чл. 20,
ал.2 от НК , а не такова по чл. 195, ал.1, т.5 от НК е друг въпрос, на който също липсва
отговор.
Тези вътрешни противоречия в мотивите не позволяват на въззивния съд да
6
разбере действителната воля на първоинстанционния съд.
Нарушен е и друг основен принцип при постановяване на присъда, а именно
„индивидуализацията на наказанието“ При определяне на вида и размера на същото съдът
се е задоволил да посочи общо смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, без да
отчете наличието на различни такива за всеки един от четиримата подсъдими.
Ако се приеме, че подсъдимите са признати за виновни в съучастие по смисъла
на чл. 20 от НК, то не е анализирана ролята на всеки един и в този смисъл липсва
индивидуализация на наказанието, понеже на всички подсъдими са наложени еднакви по
вид и размер наказания. Липсва мотивировка защо не са поставени на различни плоскости
действията на подс. Е.Ю., на когото е предявено /впоследствие осъден/ обвинение и в
условията на продължавано престъпление. Защо неговите действия не са разграничени от
тия на подс. Г.Ю.. Същите въпроси са относими и за останалите двама подсъдими в ролята
им на съизвършители.
Как би следвало да бъде определено наказание на четиримата подсъдими за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 от НК не може да бъде коментирано, поради изначална
липса на мотиви в тази насока – четиримата подсъдими да са действали като
„съизвършители“ по смисъла на този текст от НК.
Друг порок наличен в присъдата е трикратното частично оправдаване на подс.
С. за деятелност по чл. 195, ал.1, т.12 от НК и липсата на произнасяне по този въпрос за
подс. Г.Ю. и подс. Д..
Досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск:
Видно от предявените обвинения, стойността на отнетите вещи възлиза на
2586.40лв по отношение на подс. С., подс. Д. и подс. Г.Ю., а за подс. Е. Ю. – 2905.60лв.
От пострадалото лице е бил предявен гр. иск за сумата от 2905.60 лв. по
отношение на четиримата подсъдими. Не би следвало да има спор, че всеки подсъдим
следва да отговаря до размера на сумата , посочена в обвинителния акт и в този смисъл гр.
иск не може да се приеме за съвместно разглеждане за сумата над 2586.40 лв. до 2905.60
лв. за подсъдимите С., Д. и Г. Ю.. Предявената искова молба не отговаря на законовите
изисквания и по други съображения с оглед престъпната деятелност на подс. Е.Ю. във вр. с
чл. 26 от НК. Тези недостатъци е следвало да бъдат отстранени още в разпоредително
заседание, но вместо това са пренеси и в присъдата.
„Съобразно събраните по делото доказателства“ СРС е признал за основателен
и доказан гр. иск в размер на 2185лв. За настоящата инстанция, а за подсъдимите вероятно
още по-малко/ не става ясно от кои точно доказателства се прави извод, че дължимото
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД следва да е в този размер и то за четиримата подсъдими, след
като съгласно заключението на вещото лице по СЦЕ /обсъждано в мотивите/ стойността на
отнетите вещи възлиза на 2905.60лв за подс. Е. С. като в тази сума е включена и стойност от
319.20 лв., касаеща едно от деянията /извършено самостоятелно/, включено в
7
продължаваната му престъпна дейност, а за останалите трима – 2586.60лв. Каквото и да се
има предвид под израза „съобразно събраните по делото доказателства“ при липса на
конкретни мотиви не може да се извърши контрол.
По отношение на искането на защитата на подс. Е.Ю. за наличие на
предпоставки по чл. 24, ал.1, т. 5 от НПК, съдът счита представеното Определение №
79/17.02.2022г. за негодно да инициира произнася. Същото не може да бъде прието за
оригинал, поради липса на отметка в горния ръб на листа да е електронно подписан. Не
може да бъде прието и за фотокопие или препис, поради липса на подпис на съдия, или
официална заверка в деловодството в СРС.
Констатират се , обаче, други нарушения, които могат да бъдат отстранени при
новото разглеждане на делото:
Видно от материалите по делото, същото е било образувано на 11.03.2021 г.
пред СРС. С писмо РП Силистра е уведомила съда за Постановление за отказ от започване
на наказателно производство от 29.04.21. на РП Силистра, където е посочено че евентуално
са налице предпоставки за прилагане на чл. 89 и сл. от НК за Е. Ю.. Този сигнал е останал
извън полезрението на решаващия съд.
Вместо да назначи СПЕ по отношение на подс. Е. Ю. съдът се е позовал на
заключение на вещо лице по експертиза, която е извършвана в досъдебното производство,
но не е приета по реда на чл. 282 от НПК .
Констатираните нарушения са визирани като съществени такива в
разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.първо от НПК и не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 335, ал.2 от НПК, Силистренски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 47 от 27.09.2021 г. постановена по НОХД № 175/21 г.
по описа на Силистренски районен съд ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане, от друг състав, от фазата на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9