№ 480
гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №735 от 27.06.2022г.
постановено по гр.д.№20215220103137 по описа на съда за 2021г., е
ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между А. К. З., ЕГН-
********** от с. Г.Б., ул. „Ю.“№82, обл. Пазарджик и „М.К.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В.М.В., сключения между тях
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1191-
10186813/17.09.2018г. поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД във връзка с 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на добрите
нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от ЗПК; Осъден е ответника „М.К.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В.М.В., да заплати на А. К. З.,
1
ЕГН- ********** от с. Г.Б., ул. „Ю.“№82, обл. Пазарджик, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 627.92 лв. /шестстотин двадесет и седем
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща заплатена без основание
сума по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome
№1191-10186813/17.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.09.2021 г., до окончателното изплащане. Със
същото решение са отхвърлени предявените насрещни искове с правно
основание чл.211,ал.1 от ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от
„М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Ш.“ № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор В.М.В.,
срещу А. К. З., ЕГН- ********** от с. Г.Б., ул. „Ю.“№82, обл. Пазарджик, с
които се иска от съда да бъде осъден ответникът А. К. З., ЕГН- ********** да
заплати на ищеца „М.К.“ АД, ЕИК ********* следните суми: сумата от
237.60лв. , представляваща остатък от задължението му по Договор за заем
CrediHome №1191-10186813/17.09.2018г., ведно с мораторна лихва върху
сумата, считано от 17.09.2019г. до 25.10.2021г. в размер на 50.82лв.; както и
сумата от 181.32лв. ,представляваща остатък от задължението на З. по
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1191-
10186813/17.09.2018г., ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от
17.09.2019г. до 25.10.2021г. в размер на 38.79лв.; ведно със законна лихва
върху тези суми , считано от датата на предявяване на насрещните искове
/26.10.2021г./ до окончателното изплащане на сумите. ОСЪДЕН е ответника
„М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Ш.“ № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор В.М.В., да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия - П. със служебен адрес: гр. П., бул.
„П.Ш. № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв.
Дружеството е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от
ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в
размер на 100.00 лв.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по
спора „М.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.С.,
бул.“Ц.Ш.“ №137, ет.3 с вх.№14830 от 20.07.2022г. В ЧАСТТА с която
дружеството е осъдено да заплати на въззиваемия А. К. З. сумата от 554.40лв
2
представляваща заплатена, по силата на договор за допълнителни услуги към
договор за заем Credihome №1191-1086813 от 17.09.2018г., сума за
застрахователна премия по застрахователна полица за застраховка „Защита“
№ МС320141191-10186813 от 17.09.2018г. сключен между А. К. З. и
ЗК“Уника живот“ АД, представляваща част от общо присъдената на
потребителя сума в общ размер от 627.92лв, заплатена без основание по
договора за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-02.09.2021 до окончателното изплащане на
сумата, с доводи за недопустимост и неправилност на решението в тази му
част. Доводите за недопустимост на решението в обжалваната част,
жалбоподателят свързва с произнасяне на недопустима искова претенция по
чл.55 ал.1 от ЗЗД в частта за претендираната от ищца сума представляваща
заплатена на ЗК“Уника Живот“ АД застрахователна премия по
застрахователен договор, сключен между страните, обективиран в посочената
Застрахователна полица.Искът бил недопустим поради липса на пасивна
процесуална легитимация на ответното дружество и че застрахователната
премия се дължи от въззиваемия на ЗК“Уника Живот“ АД по силата на
отделен застрахователен договор нямащ нищо общо с процесния договор за
заем и процесния договор за допълнителни услуги към заем Credihome, по
който застрахователен договор дружеството жалбоподател не е страна,
независимо че е заплатило застрахователната премия по застрахователния
договор на ЗК“Уника Живот“. От името и за сметка на А. З., поради което
дружеството не било пасивно процесуално легитимирано по иска по чл.55
ал.1 от ЗЗД и че това дружество е посредник по застрахователната сделка, а
платената от него сума е за сметка на въззиваемия, след което същата се
разпределя на месечните вноски от договора за допълнителни услуги.
Акцентира на напълно отделни облигационни правоотношения по договора
за допълнителни услуги към заем Credihome и застрахователния договор по
ЗП на застраховка “Защита“ са отделни облигационни правоотношения с
различни страни и без връзка помежду си предвид липсата на процесуална
легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за неговото
упражняване. Допълва, че дължимата премия е в полза на трето лице, чуждо
на правоотношението по предоставения потребителски заем и няма как
уговорените клаузи по сключения договор за имуществена застраховка да
бъдат отнесени към ДПК. И че дължимите застрахователни премии не се
3
дължат на третото лице, а на ЗК “Уника Живот“ АД, неучастващо в
производството дружество, като дължимите суми към застрахователното
дружество не могат да бъдат отнесени към ГПР, формиран по ДПК защото не
се дължат на кредитодателя. Решението в посочената част било и
необосновано защото съдът не обосновал защо приема, че процесната сума от
554.40лв-зстрахователна премия по застрахователен договор, сключен между
трето лице и въззиваемия, в ЗП за застраховка “Защита“ с №МС320141191-
10186813 от 17.09.2018г., следвало да се третира като получена без
основание. Съдът не направил анализ на доказателствата нито на
нормативната база, неизложил никакви мотиви съгласно чл.236 ал.2 от ГПК
относно правните си изводи нито по отношение на въведеното от ответното
дружество възражения с отговора на исковата молба. Изводите на съда не се
подкрепяли със събраните по делото доказателства и без коментар и анализ на
последните, нарушавайки диспозитивното начало. На трето място
жалбоподателят излага довод за превратно прилагане на материалния закон.
По отношение на процесната сума се поддържа, че тя е премия за услуга,
която няма нищо общо със задълженията на въззиваемия по договор за заем
Credihome и договора за допълнителни услуги/ДДУ/ към заем Credihome,
двата от 17.09.2018г.,като застрахователната полица по процесния
застрахователен договор се издава от ЗК“Уника Живот“ по силата на отделен
договор, между ЗК“Уника Живот“ АД и въззиваемия чрез Микрокредит АД в
качеството му на посредник, след изрично изразена воля на въззиваемия; че
сключването на договора за застраховка не е предпоставка за отпускане на
кредита, съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги; че предлаганата
от „М.К.“ АД допълнителна услуга е пряко свързана със самостоятелно
правоотношение по застрахователния договор, по който жалбоподателят не е
страна. Допълва, че предлаганата застрахователна услуга е с цел улесняване
при плащането на застрахователната премия към ЗК“Уника Живот“ АД.
Признава се по договора за допълнителни услуги „М.К.“ АД е заплатило
изцяло на ЗК“Уника Живот“ АД застрахователна премия по ЗП за застраховка
„Защита“ в размер на 554.40лв срещу договорката въззиваемият да върне на
„М.К.“ АД заплатената сума за застрахователна премия на равни месечни
вноски без олихвяване. Сключването на застраховката е станало по желание
на кредитополучателя, заплатена еднократно от „М.К.“АД и в последствие
възстановявана от кредитополучателя, поради което платената от
4
кредитодателя сума не следва да се включва в ГПР по договора за заем и
доколкото плащането на посочената сума не се регулира от нормите на ЗПК и
не може да бъде прогласена за нищожна. Цитират се мотиви от съдебно
решение на съда, че в частта за заплащането на застрахователната премия
договорът за допълнителни услуги към заем Credihome, №1191-********* от
17.09.2018г. има характер на договор за заем, и след като не е съобразил, че
съгласно чл.23 от ЗПК въззиваемият следва да върне чистата стойност на
заема, без да дължи лихва или други разходи на последния. И че в процесния
случай чистата стойност на заема, представляващ реално заплатената от
ЗК“Уника Живот“ АД от страна на „М.К.“ АД, от името и за сметка на А. З.,
застрахователна премия от 554.40лв, поради което съдът неправилно приел,
че тази сума не била дължима от въззиваемия на кредитодателя, респективно
платена от последния без основание, водещо до неоснователно обогатяване на
З. с процесната му заплатена от кредитодателя от името на З. застрахователна
премия. Моли да се обезсили решението в частта за осъждане на
„Микрокредит“ АД да заплати на А. З. сумата от 554.40лв представляваща
заплатена по силата на договор за допълнителни услуги към договор за заем
Credihome, №1191-10186813 от 17.09.2018г., сума за застрахователна премия
по застрахователна полица за застраховка “Защита“ № МС 20141191-101-
86813 от 17.09.2018г.,сключен между А. З. и ЗК “Уника Живот“ АД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-02.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. А при условията на евентуалност да се
отмени решението в тази му част и се отхвърли предявения иск по чл.55 ал.1
от ЗЗД за процесната сума заплатена по силата на ДДУ към договор за заем
Credihome, като застрахователна премия по ЗПЗ “Защита“ сключена между
А. З. и ЗК“Уника Живот“ АД.
В срок е постъпил отговор вх.№16818 от 19.08.2022г. на въззивната
жалба от насрещната по спора страна А. З. чрез пълномощника си адв.М. М..
Излагат се доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение.
Акцентира се на приетото от съда, че всички уговорки в договор за
допълнителни услуги към заем Credihome, са изцяло нищожни и недължими
на основание чл.10а от ЗПК и че законът не допуска кредитора да изисква
изплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управление на кредита и че услугите с възможност за отлагане /намаляване
5
на вноски и за смяна на падежа и други по своята същност са дейности по
управление на кредита. Въз основа на изложеното се акцентира, че
допълнителните услуги по процесния договор за кредит са в явно
противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Акцентира се на нищожност
и недължимост на уговорките по ДДУ към заем Credihome, поради
накърняване на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143
ал.1 от ЗЗП, поради нарушаване на правен принцип представляващ
добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, като целта
на спазването му е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата, като принципът е прокаран и в чл.289 от
ТЗ, като общите правила намират приложение в чл.8 ал.2 и чл.9 от ЗЗД.
Счита, че с договора за кредит е накърнен принципа на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД като се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до
злепоставяне на интересите на потребителя и извличане изгода за кредитора.
Посочва, че заемодателят калкулира дължимото възнаграждение независимо
дали тези услуги са били ползвани или не от потребителя, и че същото се
дължи за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги без
яснота към сключването на договора, и дали тези услуги ще бъдат реално
ползвани от потребителя, както и какво е стойностното им изражение на
конкретните услуги поотделно. Поддържа, че уговорената клауза за
заплащане на застрахователна премия по застрахователния пакет нарушава
изискванията за добросъвестност и защита на правата на потребителя и че
потребителят е избрал да сключи застраховка Защита пакет „Премиум живот“
със ЗК „Уника“ АД с посредничеството на кредитоподателя и че така
постигнатите уговорки сочат на правоотношение по ДПК под формата на
заем, по силата на който кредитодателят „М.К.“ АД е поел задължението да
заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия,
като последният се е задължил да я върне разсрочено на кредитора. Счита, че
уговорката за плащане на застрахователната премия противоречи на
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7,т.9 и 10 от ЗПК тъй като не съдържа условията
за усвояване на кредита, лихвен процент, ГПР и условия за прилагането му.
Твърди, че уговорения размер на застрахователната премия от 554.40лв е
значителен на фона на предоставената в заем сума и че клаузите на ДДУ са
нищожни съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП защото не са индивидуално уговорени,
6
а и липсват твърдения в тази насока. Цитира се нормата на чл.21 ал.1 от ЗПК,
че уговорените клаузи в ДДУ са неравноправни съгласно чл.145 т.5 от ЗЗП
като необосновано високи. Цитира се съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008г,че се заобикалят чрез
тези услуги чл.33 ал.1 от ЗПК и че с ДДУ се уговаря едно допълнително
възнаграждение в размер близко до размера на отпуснатата, като основната
цел на клаузите е да доведат до неоснователно обогатяване на търговеца за
сметка на кредитополучателя. Поддържа, че с клаузите на ДДУ се заобикаля
нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК и че събирането чрез него разходи е част от
дейността по управление на кредита и следва да бъдат включени в ГПР. За
услугите по ДДУ, допълнителните услуги и застраховка представляват по
същността си разходи за допълнителни услуги, които са свързани с договора
за кредит, били са известни на търговеца и е следвало да бъдат включени в
ГПР. Освен това се обезпечава изпълнението на кредита при смърт, трайна
пълна неработоспособност над 58% вследствие на заболяване или злополука
и хоспитализация вследствие на заемателя /застраховка пакет „Премиум
Живот“, които са бил известни на кредитодателя към момента на сключване
на ДПК, сключен едновременно с договора за потребителски кредит, а
застрахователния договор- и с посредничество на заемателя. С това се
аргументира тезата да заобикаляне на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния принцип забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Акцентира, че по този начин дължимите
възнаграждения по ДДУ представляват разход по кредита по смисъла на §1
т.1 от ДР на ЗПК, които съгласно чл.11 ал.1 т.10 и т.19 ал.1 от ЗПК следва да
се включат в ГПР, което не е сторено, с което на практика кредитът се
оскъпява чрез въвеждане на допълнителни разходи. Заключава, че
посочването в ДПК на размер на ГПР ,който не е реално прилаган в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, и прието в преюдициално
заключение по дело С-453/10, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочване в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представляващ един от елементите на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорените
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Моли да се потвърди обжалваното
7
решение поради доказаност на заявените искови претенции, включително и
на иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД по отношение на процесната сума заплатена
от потребителя.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
Микрокредит АД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл. 26
ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, по чл.34 от ЗЗД във връзка с чл.9 и
чл.11 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
В исковата си молба против „М.К.“ АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Ш.“ №137,ет. 3 представлявана от В.М.В. и
ГГ.А.А., заедно и поотделно, ищецът А. К. З., ЕГН-********** от с.Г.Б.,
ул.“Ю.“ №82 чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П., твърди, че ищецът е
страна по договор за заем KrediHome №1191-10186813 от
17.09.2018г.,подписан и от ответното дружество. Съгласно чл.2 от договора
за паричен заем/ДПЗ/, потребителят -ищец е следвало да върне сумата по
кредита в размер на 822.60лв, при получен заем от 700лв, при ГПР-
50%,фиксиран лихвен процент 30.91 %, и срок на кредита от 12месеца. Наред
с него потребителят сключил и договор за допълнителни услуги/ДДУ/ към
заем KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г., подписан също от
ответното дружество. Съгласно ДДУ потребителят следвало да заплати на
ответника „МИКРОКРЕДИТ“ АД и сумата в общ размер на 628.30лв, от която
пакет “Комфорт“в размер на 73.92лв, разпределена на 12 месечни вноски по
6.16лв и застраховка защита пакет “Премиум живот“ в размер на 554.40лв
или общо по ДДУ 628.30лв.Общата сума която потребителят следвало да
заплати на ответното дружество била от 1450.90лв. Счита, че ДДУ към заем
KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г., по който потребителят следва да
заплати посочената по-горе сума в общ размер на 628.30лв формирана от
пакет „Комфорт“ в размер на 73.92лв и застраховка защита пакет „Премиум
живот“ в размер на 554.50лв е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10а,чл.11,чл.1 ал.4
от ЗПК във връзка с чл.22 и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Счита ищецът, че е налице
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради
8
нарушаване на правен принцип -добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения ,,като целта е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата и
се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до
злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Цитира се и нормата на чл.21 ал.1 от ЗПК, че всяка
клауза в ДПК/договор за потребителски кредит/ имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. От гази гледа точка,
ищецът твърди, че ДДУ към заем KrediHome №1191-10186813 от
17.09.2018г., е неравноправен по смисъла на чл.143 т.3 от ЗЗП /Закона за
защита на потребителите/ защото предвижда заплащането на необосновано
висока сума. Цитира се Съображение №26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити/ДПК/. Счита ,че по този начин се
заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК. Твърди се че с процесния ДДУ към KrediHome
№1191-10186813 от 17.09.2018г., с предвидената за плащане от потребителя
на сумата от 628.30лв, в полза на кредитора се уговаря едно допълнително
възнаграждение в размер на над половината от размера на отпуснатия кредит.
Затова клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са
неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП защото са необосновано
високи. Твърди, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежащата на връщане сума с допълнително с още
проценти от предоставената главница. Счита, че с предвидената сума за
плащане в ДДУ към KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г., се
заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Според ищеца събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да се
включат в ГПР защото според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи/лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число дължими на посредниците за сключване на договора, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Заобикалянето на чл.19 ал.4 от ЗПК е налице доколкото с уговорките за
плащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава
изискването на ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
9
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
№426/2014г. Според потребителя ищец, нарушаването на добрите нрави е
чрез заобикалянето на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК и при
несъобразяване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключването на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителните услуги в размера на годишния процент на
разходите, който не е реално прилаГ.я в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и
ал.2 т.1 от ЗЗП. Допълва се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10
е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката на
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Същевременно с това ищецът твърди, че посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.чл.6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, което според ищеца означавало, че ДДУ към KrediHome №1191-
10186813 от 17.09.2018г., е неравноправен съгласно чл.4,§1 от Директива
2005/29/ЕО. Счита, че е налице нарушение и на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1003г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, като съгласно чл.3 от Директивата неравноправните клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора и че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание, каквито в случая били клаузите за
заплащане на допълнителни услуги. Посочва се от ищца нарушение на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК изискващ договорът да съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя изчислена към момента на сключването на договора,
като ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита и възнаградителната лихва, изчислени по
специална формула и че в договора била посочена само абсолютната
10
стойност на ГПР и липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита-кои точно компоненти са включени и как е формиран същия и че
ГПР с посочените в закона величини, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи. В конкретния
договор за кредит липсвало яснота за тези обстоятелства и че ГПР е величина
чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и че приемането на методика
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин различен от
законовия е недопустимо. В случая, не ставало ясно дали сумата от 628.30лв
за допълнителни услуги е включена в общите разходи или кредитът ги
кумулира по начин завишавайки цената на ресурса без да ги включва. Това
означавало според ищеца недействителност на ДПК и на ДДУ поради
неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се, че възможността за събиране
от потребителя на такси, комисионни за допълнителни услуги , е предвидена
в чл.10а ал.1 от ЗПК, като законът не допуска кредиторът да изисква
плащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. По отношение на ДДУ предвиждащ плащане на
сумата от 628.30лв за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита противоречи явно на чл.10а ал.2 от ЗПК и води до заобикаляне на
ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че потребителят е изплатил
изцяло сумата по ДДУ към заем KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г.,
и че с оглед нищожността на ДДУ потребителят не е следвало да заплаща
така претендираната му допълнителна сума от 628.30лв, като предвид
плащането й същата подлежи връщане на потребителя.
Моли да се приеме за установено и се прогласи, че договор за
допълнителни услуги към заем KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г.,
за заплащане на сумата от 628лв е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл.22 във връзка с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК и по чл.143 ал.1 от
ЗЗП и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да се осъди ответното дружество да
заплати на ищца/потребителя/ сумата от 628.30лв недължимо платена по
недействителен ДДУ към заем KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г.,
ведно със законната лихва.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„М.К.“ АД. Предявените исковете се оспорват като недопустими поради
липса на процесуална легитимация на ищеца и нередовна искова молба. По
11
същество счита исковете за неоснователни. Поддържа, че ДДУ към заем
KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г., има самостоятелно
съществуване и действие създава други права и задължения различи от ДПК.
ДДУ няма характер на ДПК, и има за предмет предоставяне на услуги и се
урежда от общите разпоредби на ЗЗД. Спрямо ДДУ не се прилагат
разпоредбите на ЗПК, в каквато връзка е дефиницията му в чл.9 ал.1 от ЗПК.
ДДУ не бил нищожен, защото предоставяните допълнителни услуги носят
реална полза за кредитополучателя и цената на тази услуга е реално измерим;
че ищецът реално се е възползвал от част от тези услуги. Така услугата
безплатно внасяне на вноска директно в офис на М.К. АД струваща само 2%
от получената сума, като чрез услугата за тази такса не му се събира и
поради това кредиторът не събрал от потребителя такси в общ размер на 78лв,
само за ползването на тази услуга и само за 13 вноски. Счита, че не е налице
значителна нееквивалентност на насрещните престации която да води до
противоречие с добрите нрави при насрещна нулева престация и че законът
допуска известна обективна нееквивалентност в престациите. Излагат се
различните степени на нееквивалентност и че фактически потребителят се е
възползвал напълно безплатно от тези услуги. Оспорва се твърдението за
неравноправност на ДДУ на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП защото не попада в нито
една от уредените в закона хипотези-заплащане на необосновано високо
обезщетение или неустойка. Договорът не попадал в хипотезите на чл.143
ал.2 от ЗЗП, клаузите му не са неравноправни и са уговорени индивидуално и
че обвързването на потребителя с процесните клаузи е изцяло и единствено в
неговата изрична воля. Счита, че след като потребителят се е възползвал от
услугите по ДДУ, то клаузите са уговорени индивидуално с ищеца. Според
кредитора всички процесни допълнителни услуги са с такъв характер, че
усвояването и управлението на кредита е напълно възможно и без тях, че
използването им от страна на клиентите е единствено за тяхно улеснение и
по тяхно изрично желание, не са уговорени във вреда на потребителя и
напълно отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и
потребителя. Оспорва се довода в исковата молба, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 от ЗЗП, защото услугата не съдържала невярна
информация която да е в състояние да заблуждава, подвежда или да е в
12
състояние да въведе в заблуждение средния потребител и че ако има такава
характеристика това следва да стане с акт на КЗП и да се забрани със заповед
на Председателя на КЗП, след което потребителят има право да развали
договор с търговеца за използвана нелоялна търговска практика съгласно
чл.68м от ЗЗП. Неоснователно било позоваването на ищеца на противоречие
на ДДУ на разпоредби от ЗПК -чл.10 а ал.2 и заобикаляне на ограничението
по чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че съдържанието на понятието усвояване и
управление на кредита не е нормативно определено, като счита че
предоставяните допълнителни услуги не попадат в приложното поле по
усвояване и управление на кредита, защото ДУ се предлагат напълно отделно
от ДПК, не са договорени в него/договора за заем/, нито пък кредитодателят
изисква заемополучателят да ползва ДУ и да го задължава да сключва ДДУ,
доколкото ДУ не са задължителна предпоставка за сключване на договор за
заем или за получаване на заема KrediHome. Според ответника кредиторът
има пълно право да събира от заемополучателя такси и комисионни за ДУ,
свързани с ДПК. И че това представляват допълнителни услуги свързани с
ДПК /чл.10а ал.2 от ЗПК/, а не действия свързани с усвояването и управление
на кредита /чл.10а ал.2 от ЗПК/.За действията свързани с усвояването и
управлението на кредита според ответника законодателят е вменил на
кредиторите да извършват тези действия за своя сметка без да натоварват
кредитополучателите с разходи по извършването им и че от друга страна ДУ,
свързани с ДПК са такива услуги за които кредиторът не е длъжен да
предоставя безвъзмездно и за своя сметка. Направен е паралел с банковите
институции , като ответникът твърди, че е финансова институция отпускаща
кредити със средства които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими начини и че тяхната стойност не може да
бъде финансирана по друг начин от лихвоносни заемни средства, затова и
предлаГ.те лихви били в пъти по-големи от тези предлаГ. от банките, че
отпускат се кредити в изключително кратки срокове и без формалности,
което допълнително увеличавало разходите за отпускане на кредата и че
самите отпускани кредити са свързани с по-високи проценти на риск, които
финансовата институция поема. С посочените доводи се обосновава тезата на
кредитора, че предоставянето на ДУ се предлага единствено за удобство на
клиента и само и изрично по негово искане, поради което същите не са част от
ДПК и не са свързани с усвояването и управлението на кредита и по тази
13
причина да се включат в ГПР. Неоснователно било твърдението за нарушен с
ДДУ на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, твърди, че са взети от кредитора предвидените
в закона допускания както и тези предвидени в чл.20 от Общите условия към
договора; че ГПР е във фиксиран размер като е посочена и общата сума за
погасяване и че нормата на закона предвижда посочване на онези
допусканията използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин, които биха довели до промяна на ГПР, а не просто
повтаряне на всички изброени в т.3, букви“ от „а“ до „м“ от Приложение №1
към чл.19 ал.2 от ЗПК допускания; че в договора не е уговаряна друга, освен
посочената в чл.20 от ОУ възможност за промяна на ГПР, поради което не са
предвидени и уговорени други допълнителни допускания. Счита, че няма
законово изискване механизма на пресмятанията на ГПР да бъде посочен и в
договора за паричен заем. Счита, че непосочването на начина по който е
начислен ГПР съобразно единната математическа формула по приложение
№1 е от такова естество, че не може да засегне способността на
потребителят да прецени обхвата на своето задължение. По иска по чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД поддържа, че искате е неоснователен и недоказан защото ищецът
не е представил доказателства, че е платил на кредитора исковата сума по
ДДУ. Признава се плащане от длъжника от 447лв по ДДУ или че по договора
дължи на дружеството още 181.32лв. Вноската по договора за застраховка от
554.40лв към ДДУ касаела отделен договор сключен между ЗК“Уника
Живот“ АД и заемополучателя като сключването било резултат от изрично
изразена воля на заемополучателя и при знание от негова страна, че тези
услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем
и/или получаване на заем KrediHome. Поддържа, че предоставяната
допълнителна услуга е пряко свързана със самостоятелно правоотношение по
застрахователен договор, по който кредитодателят не бил страна като с
договора е предлагана една допълнителна възможност на потребителите да
сключат договор за застраховка, като ги и улеснява при заплащането на
застрахователната премия към ЗК“Уника Живот“ АД. Твърди се, че
дължимата премия е в полза на трето лице-чуждо на правоотношението по
предоставения потребителски кредит и няма как уговорените клаузи по
сключения договор за имуществена застраховка да бъдат отнесени към
договора за потребителски кредит.
Предявен е и насрещен иск срещу ищеца А. К. З. за присъждане на
14
сумата от 237.60лв представляваща остатъка от задължението му по Договор
за заем KrediHome №1191-10186813 от 17.09.2018г., ведно с мораторната
лихва за забава върху сумата считано от 17.09.2019г. до 25.10.2021г. в размер
на 50.82лв, както и сумата от 181.32лв представляваща остатък от
задължението на А. К. З. по ДДУ към заем KrediHome №1191-10186813
ведно с мораторната лихва върху сумата, считано от 17.09.2019г. до
25.10.2021г.. в размер на 38.79лв, както и законната лихва върху присъдените
суми от предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане на
сумите. Претендира се присъждане на разноските в производството.
Насрещните искове са оспорени от ищеца З. като неоснователни, като
си иска да бъдат отхвърлени.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че между страните на 17.09.2018г. е сключен договор за
заем KrediHome №1191-10186813 по силата на който заемодателят
„МикроКредит“АД, ЕИК-*********, предоставя на потребителя
/заемополучател/ А. К. З., с ЕГН-********** заем в размер на 700лв, от които
457.66лв за рефинансиране на заем №1182-00032417, и остатък за получаване
от 207.34лв, погасяван на 12 месечни вноски, на 17-то число на месеца ,при
ГПР от 50% и фиксиран лихвен процент от 30.91%. Съгласно приложен
погасителен плана погасяването става с месечни анюитетни вноски, всяка от
68.55лв, като последната вноска е на 17.09.2019г. В клаузите на договора е
записано сключването на договор за допълнителни услуги, но липсват
конкретни уговорки за условията на сключването му ,начина на изпълнение
и задълженията на страните по него. По делото е представен договор за
допълнителни услуги към заем KrediHome №1191-10186813 от същата дата,
според който „М.К.“ АД предоставя на А. К. З. пакет от допълнителни услуги
и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на М.К. АД,
застраховка, а именно пакет „Комфорт“, със срок 12месеца, месечна вноска от
6.18лв, изплащана на 17-то число. Пакетът включва: 1.Посещение в къщи или
на удобно място за събиране на вноската; 2.Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М.К.“ АД; 3.Безплатно
внасяне но вноска директно в офис на „МикроКредит“ АД; 4.Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 5.Без наказателна лихва за просрочие
15
при закъснение до 15дни. Договорът включва и Застраховка Защита пакет
„Премиум Живот“ за срок от 12месеца, с месечна вноска от 46.20лв, изплаща
на 17-то число. Според клаузите на договора предоставянето на ДУ става
само и единствено като допълнение към подписан договор за заем
KrediHome №1191-10186813 и след направено искане за ДУ, тоест двата
договора имат пряка връзка и зависимост; че клиентът дължи цента за
пакетите допълнителни услуги, платими на равни месечни или седмични
погасителни вноски, като в случай, че клиентът е избрал да сключи
застраховка с посредничеството на „М.К.“ АД и заплащането на дължимата
еднократна застрахователна премия да се финансира от „М.К.“ АД , то
клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на „М.К.“
АД на равни месечни/седмични вноски. Условията по застраховката не са
посочени в ДДУ, а се препраща към индивидуалната застрахователна полица,
предоставена и подписана от клиента. В застрахователната полица изрично е
вписано/л.35/ ,че „МикроКредит“ АД е застрахователен посредник и
ползващото от застраховката лице, а именно че при настъпило
застрахователно събитие с потребителя по договора за заем/ДПК/ кредиторът
„М.К.“ АД този който получава застрахователната сума /т.3/, защото
застраховката касае и гарантира изпълнението на договора за заем от страна
на потребителя към заемодателя. Според приложения погасителен план
месечната погасителна вноска по пакета допълнителни услуги е формирана от
6.16лв за ДУ и по 46.20лв застраховки или общо по 120.91лв месечно по
ДДУ.
Няма спор, че от потребителя е направено искане за заем KrediHome
№1191-10186813 и искане за допълнителни услуги към заем KrediHome
№1191-10186813 за пакет „Комфорт и пакет „Премиум“ и е сключена
застраховка Защита.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза ,
заключението по която въззивната инстанция възприема изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните и
според което ищецът е заплатил по договорите за погасяване на задълженията
си общо 1451лв, от които по договор за заем KrediHome №1191-10186813 са
погасени главница от 700лв и лихва в размер на 122.60лв или общо 822.60лв,
по договор за допълнителни услуги към заем KrediHome №1191-10186813 е
16
погасена в полза на кредитора „М.К.“ АД застраховка от 554.40лв и погасена
услуга по пакет по ДДУ от 73.92лв или общо 627.92лв. Установено е, че
кредитодателят е заплатил на застрахователя ЗК“Уника“ сума във връзка със
сключената застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС320141191-10186813 от 17.09.2019г. от 554лв на 11.10.2018г. заедно с
други плащания по застраховки, а платените от потребителя суми по пакет
„Комфорт“ са в размер на 73.92лв и от този пакет е ползвал услугата по т.5-
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15дни. В съдебно
заседание експертът Д.Щ. поддържа заключението си. Допълва, че за
останалите допълнителни услуги от т.1 до т.4 няма представени документи,
че са ползвани от ищеца. Допълва, че за услугата „безплатно внасяне на
вноските от името на клиента“, таксата която се дължи при вноската е 2% от
размера на вноската, но не по-малко от 6лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца А. З. да установи
нищожност на сключения договор за допълнителни услуги и да иска връщане
на даденото по него включително и застрахователната премия като дадено без
основание. Страните по делото правилно са конституирани и правния
интерес по отношение на ответното дружество е съответен на доказателствата
по делото и на изложените в исковата молба обстоятелства. В тази връзка
доводите във въззивната жалба не се споделят от въззивната инстанция.
По същество исковата претенция е основателна изцяло.
Следва да се отбележи, че с постановеното съдебно решение на
Пазарджишки районен съд №735 от 27.06.2022г. постановено по гр.д.
№20215220103137 по описа на съда за 2021г., е ПРОГЛАСЕН ЗА
НИЩОЖЕН в отношенията между А. К. З., ЕГН- ********** от с. Г.Б., ул.
„Ю.“№82, обл. Пазарджик и „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 137, ет. 3, представлявано от
изпълнителния директор В.М.В., сключения между тях Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1191-
10186813/17.09.2018г. поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1
17
от ЗЗД във връзка с 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на добрите
нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправност - чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от ЗПК.
В тази част решението не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила, тоест със сила на присъдено нещо е установена
нищожността на договора за допълнителни услуги за заем CrediHome
№1191-10186813/17.09.2018г. на основанията заявени в исковата молба.
Следователно и в съответствие с разпоредбата на чл.34 от Закона за
задълженията и договорите (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът
бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да
върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
От данните по делото е видно, че по процесния договор да
допълнителни услуги, ищецът /кредитополучателят/, е заплати сумата от
627.92лв в полза на кредитодателя „М.К.“ АД, формирана от 554.50лв
застрахователна премия и още 73.92лв за ползвани допълнителни услуги по
пакета “Комфорт“. Касае се за сума която е недължимо платена предвид
прогласяването на ДДУ за нищожен и която подлежи на връщане в пълен
размер. Адресат на двете суми е кредитодателя“ М.К. АД“ , същият се е
съгласил да получи тези суми от потребителя и същите реално са постъпили в
неговия патримониум, съгласно уговорките така както са направени в
договора за допълнителни услуги поради което подлежат на връщане като
платени без основание. Без значение е последващите трансформации на тези
суми, извършени от кредитодателя „М.К.“ АД. Същите са дължими само за
него. И от него подлежат на възстановяване породи нищожността на договора
по който са му платени. Обстоятелството, че той е платил сумата по
застрахователната полица на застрахователя, като застрахователен посредник
и лице в чиято полза се предава застрахователното обезщетение е без
значение, доколкото предвид нищожността на договора за допълнителни
услуги е отпаднало и основанието за плащане на тази сума в полза на
застрахователя. На застрахователя не се дължи сумата защото договорът е
нищожен. Потребителят А. З. не дължи тези суми на Кредиторът „М.К.“ АД
поради нищожност на договора за допълнителни услуги към договора за
заем. Страни по ДДУ и получател на сумите по него е единствено „М.К.“АД.
Плащането на застраховката /премията/ от страна на кредитора
18
/застрахователния посредник/ на застрахователя касае техни вътрешни
отношения и не може да бъде предмет на настоящото дело. Потребителят е
платил паричните суми на кредитодателя и посредник „М.К.“ АД и от него
следва да си търси платените без основание суми защото такива са
уговорките в ДДУ и това се следва от закона-чл.34 от ЗЗД. Следователно
правилно първоинстанционният съд е присъдил дължимите суми по ДДУ да
бъдат заплатени от „М.К.“ АД който е адресат на тези суми, получени са
реално от последния и се намират в неговия патримониум. Нищожността на
ДДУ е абсолютна което означава, че всичко платено от З. на „М.К.“ по този
нищожен ДДУ включително и сумата по застраховката от 554.40лв подлежи
на връщане на лицето, което е предоставило тези средства по договора, а
именно А. З., и е без значение последващите трансформации извършени с
този финансов ресурс след получаването им по сметката на кредитора “
М.К.“ АД, още повече, че кредиторът е платил за своя сметка предварително
застраховката и след това я претендира на вноски по потребителя по нищожен
договор.
Предвид изложеното решението в обжалваните му части ще следва да
се потвърди изцяло.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба, по
съображенията изложени по-горе.
При този изход на спора в полза на адв.М. В. М. ще следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна помощ и
съдействие под формата на процесуално представителство на материално
затруднена страна-ищеца/въззиваем/ А. К. З. във въззивното производство
съгласно чл.38 т.2 от ЗАдв. размер на 300лв съгласно чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №735 от
27.06.2022г. постановено по гр.д.№20215220103137 по описа на съда за
2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО Е осъден ответника „М.К.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 137, ет. 3,
19
представлявано от изпълнителния директор В.М.В., ДА ЗАПЛАТИ на А. К.
З., ЕГН- ********** от с. Г.Б., ул. „Ю.“№82, обл. Пазарджик, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата до размера 554.40лв /петстотин петдесет
и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща застрахователна
премия по застрахователна полица за застраховка „Защита“ №МС320141191-
10186813 от 17.09.2018г., и съставляваща част от общо присъдената сума от
627.92 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/,
заплатена без основание по нищожен Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем CrediHome №1191-10186813/17.09.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2021 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК *********, с посочени седалище и адрес на
управление и законни представители ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на адвокат М.
В. М., ЕГН-**********, от АК-П., с адрес на кантората-гр.П., бул.“П.Ш. №81,
ет.3, ап.“Б“, сумата от 300лв/триста лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице -страната А. К. З., ЕГН- **********, във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20