№ 10                                             13  февруари 2020г.                   Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в  закритото съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 13  по описа на съда за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.88, ал.3 от АПК във връзка с чл.14, ал.2 от ЗСП.

Образуване е по жалба на Ф. И. Х. от град Р. против Решение № 17-РД06-0001/17.01.2020г. на директора на РДСП-Разград, с което  жалбата на Ф. Х. против Заповед № ЗСП/Д-РР/01707/12.12.2019г. на директора на ДСП-Разград е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателката счита, че решението е неправилно и моли съда да разгледа въпроса. Иска да й се платят  парите за  отопление за 2015, 2016, 2017, 2018 години, както и  платения от нея наем за таванската стая и  продуктите от Червения кръст за този период.

Разградският административен съд, след преценка на приложените към преписката доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

Ф. Х. е подала заявление декларация за отпускане на целева помощ за отопление с  твърдо гориво вх.№ ЗСП/Д-РР/01707 на 17.07.2019г. Със заповед № ЗСП/Д-РР/1707/13.09.2019г. на директора на ДСП-Разград, потвърдена с решение № 17-РД06-0020/09.10.2019г. на директора на РДСП-Разград, на жалбоподателката Ф. Х. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво. С Решение № 149/09.12.2019г., постановено по адм.дело № 239/2019г. по описа на Административен съд-Разград посочената заповед е отменена, а преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е влязло в сила на 09.12.2019г.

 В изпълнение на постановеното решение, със Заповед № ЗСП/Д-РР/01707/12.12.2019г. на директора на ДСП-Разград на Ф. Х. е отпусната  целева помощ за отопление  с твърдо гориво в размер на 465,90 лева за отоплителен сезон  2019/2020 година.

Срещу тази заповед е постъпила нова жалба от Ф. Х. с вх.№ 1703-94Ф-003509/20.12.2019г., в която тя посочила, че иска да й се плати  за отопление, за наем и за продуктите от Червения кръст за още пет години.

С Решение № 17-РД06-0001/17.01.2020г. на директора на РДСП-Разград тази жалба е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото прекратено. В мотивите си административният орган е отбелязал, че  жалбоподателката няма правен интерес да обжалва заповедта, тъй като с нея искането й е уважено изцяло и й е отпусната целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2019/2020г.

Жалбата, с която е сезиран съдът в настоящото производство, е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл.88, ал.3 от АПК актът, с който производството се прекратява, подлежи на оспорване. Жалбата е подадена от активно легитимирано за това лице- адресат на акта и в законоустановения седмодневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният орган е приел, че с отпускането на целева помощ за отопление за настоящия сезон, жалбоподателката е постигнала търсеният правен резултат по подаденото от нея заявление и поради това няма правен интерес от обжалване на заповедта.

Съдът споделя посочените мотиви. Действително поисканата със заявлението-декларация помощ за отопление за сезон 2019/20 е отпусната. След като искането е удовлетворено изцяло с посочената заповед, жалбоподателката няма правен интерес от оспорването на този акт.  Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на даден акт. Съобразно чл. 147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той поражда задължения. Ето защо само лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Предвид обстоятелството, че с оспорената заповед заявлението на жалбоподателката е уважено изцяло, следва да се приеме, че не са засегнати нейни права, свободи или законни интереси и за нея актът не е породил задължения. Поради това за нея липсва правен интерес от оспорването му.

 Развитите и в жалбата до съда възражения, че с посочената заповед не са и платени  помощи за отопление, за наем и за продукти от БЧК за периода 2015-2018 година,  не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Както се посочи и по-горе, настоящото производство  касае  единствено отпускането на помощ за отопление за настоящия отоплителен сезон. Редът и начинът за отпускане на тази помощ са уредени в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Според тази наредба целевата помощ се отпуска за всеки отоплителен сезон въз основа на заявление, подадено в определен срок преди отоплителния сезон. Тази Наредба, ППЗСП и ЗСП не предвиждат възможност за отпускане на помощ за минали отоплителни сезони, нито  помощ за наем за минал период или обезщетяване на лица, които не са се възползвали от безплатните продукти, предоставяни от Българския червен кръст. Ето защо правилно  административния орган не е обсъждал тази претенция на жалбоподателката, а е издал заповед за отпускане на помощ за 2019/2020, стриктно съобразявайки се с постановеното от разградския административен съд решение.

Поради това съдът приема за неоснователна жалбата против решението на директора на РДСП- Разград, с което жалбата на Х. е оставена без разглеждане, а производството- прекратено.

Мотивиран така и на основание  чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на  Ф. И. Х. от град Р. против Решение №17-РД06-0001/17.01.2020 г. на директора на РДСП-Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       СЪДИЯ:/п/