О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ………………/…………………2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ТАНЯ
КУНЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно частно гражданско
дело № 2624 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба вх. №
71969/02.11.2018 г. на К.А.Н., чрез адв. И. срещу определение
№12372/30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 12073/2018 г. на ВРС, ХLVIII състав, с което прекратено производството по делото на основание чл. 130
от ГПК, образувано по
предявен от К.А.Н. срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна иск
с правно осн. чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
Николай Савов не дължи сумата от 2357,61 лв. по изп.
дело № 20147120400358 по описа на СИС при ВРС, въз основа на издаден
изпълнителен лист в производството по гр.д. № 3093/2013 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че постановеното от районния съд
определение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Сочи се, че въпреки
прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът не е лишен от интерес за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, позовавайки се на факти настъпили след
издаване на изпълнителното основание, с оглед възможността кредиторът отново да
инициира изпълнително производство със същия изпълнителен лист. Отделно, намира
че постановеното по делото решение ще съставлява основание за отписване на
вземането при кредитора на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Моли се за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски.
Насрещната страна по жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД
е депозирала отговор в предоставения й срок по чл. 275 от ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата с доводи за законосъобразност на
постановения съдебен акт. Намира, че с влизане в сила на постановлението на ЧСИ
за прекратяване на изпълнителното производство е отпаднал правния интерес на
ищеца от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК. Счита, че ищецът разполага с
възможност да предяви иск по чл. 124 от ГПК, но не и специалният такъв по чл.
439 от ГПК.
За
да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с
правно основание чл. 439 ГПК от К.А.Н. срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 2357,61 лева по изп.
дело № 20147120400358 по описа на СИС при ВРС, образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист в производството по гр.д. № 3093/2013 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на издаден в производството по гр.д. №
3093/2013 г. по описа на Районен съд – Варна изпълнителен лист е образувано по
молба на взискателя изпълнително производство по изп. дело № 20147120400358 по описа на СИС при ВРС срещу К.Н.
за заплащане на сумата по постановено съдебно решение по гр.д. № 3093/2013г. на
ВРС ,с което е прието за
установено в отношенията между страните, че К.А.Н., дължи на „Енерго – Про Продажби” АД,
следните суми: сумата от 2357.61 лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури за периода от 29.01.2010г. до 05.10.2012г. за обект с
абонатен номер **********, клиентски номер **********, сумата от 408.17 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура за периода от датата след падежа й до 30.11.2012 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда -
14.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 155.32
лева, представляваща деловодни разноски в заповедното производство, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 315/15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 427 по
описа за
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът
изразява становище за недопустимост на предявения иск.
За да постанови обжалваното определение ВРС е
приел, че не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК,
поради липса на висящо изпълнително производство.
Настоящият
съдебен състав на ВОС, като съобрази доводите на страните и приложените по
делото доказателства, приема от фактическа
и правна страна следното:
Частната
жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество настоящият съдебен състав на ВОС намира същата за основателна по следните съображения:
От представената по делото справка от 27.08.2018 г. на
ЧСИ Илиана Станчева с район на действие ОС – Варна, рег. № 712, се установява,
че изп. дело № 20147120400358, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 427 по описа за
Не е спорно между страните, че постановлението на ЧСИ
за прекратяване на изпълнителното производство не е обжалвано и е влязло в
сила.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК
искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика съобразно която докато не е изтекла давността
за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът
всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение №
513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на
ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на
ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по
чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното
производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността
на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на
разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена
„оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително производство
като такова, а неговата материална законосъобразност – изпълнителното
основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна. Независимо от
прекратяването на изпълнителното дело ищецът има правен интерес да установи, че
вземането вече не съществува. Налице е съществено различие между института на
погасителната давност и перемирането на
изпълнителното производство. По тази причина прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл.
Поради несъвпадне на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, определението,
с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Разноските в настоящото производство
следва да се вземат предвид при разрешаване на спора по същество с крайния
съдебен акт по делото.
Произнасянето на съда по въпроса за допустимостта на производството обезпечава
постановяването на допустим краен съден акт и съставлява „процес относно
процеса”, поради което направените в настоящото производство разноски следва да
се поискат пред съда, който е сезиран с разглеждане на предявения иск. С постановяване на определението на въззивния съд за допустимостта на заявената претенция,
делото не приключва пред съответната инстанция по смисъла на чл.81 от ГПК и не
е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение
№12372/30.10.2018 г. по гр. дело № 12073/2018 г. на ВРС, ХLVIII състав, с
което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.