Решение по дело №2424/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.03.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2424/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „В.С.“ ЕООД, с която са предявени срещу „Т.В.Е.А.“ ЕООД искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 34 253,69 лв. – главница, и чл.92 ЗЗД за сумата от 14 587,44 лв. – неустойка.  Твърди се от ищеца, че на 21.10.2015 г. е сключил два договора за охранителни услуги с „Е.П.В.К.“ ООД, по които е поел задължението да охранява физически магазин, находящ се в гр.София, ул.“******, както и да извършва охрана с електронни системи и мобилни патрули за три магазина на ул.“Калоян“. На 29.06.2018 г. е сключено споразумение между ищеца и „Е.П.В.К.“ ООД и „Т.В.Е.А.“ ЕООД, съгласно което като страна по договорите е встъпил „Т.В.Е.А.“ ЕООД, който е заместил „Е.П.В.К.“ ООД. Сочи се, че ответникът има задължения в размер на 34 253,69 лв. за периода 01.08.2018 г. – 13.03.2019 г., а поради неизпълнение на тези задължения ответникът дължи и неустойка по т.9.3 от договор N 1630 в размер на 14 391,75 лв., която се формира от стойността по последните три фактури х 3, както и неустойка по т.7.3 в размер на 195,69 лв., които се формира за периода от изпадане в забава до 21.10.2019 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 34 253,69 лв. – главница по двата договора, както и неустойки в размер на 14 391,75 лв. – за разваляне и в размер на 195,69 лв. – за забава.

     Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не е страна по представените с исковата молба договори за охрана и че няма задължения по тях към ответника. Поддържа се, че е подписал неприсъствено представени от управителя на „Р.Б.“ ЕООД споразумения, както и че е поел спрямо „Е.П.В.К.“ ООД и „Р.Б.“ ЕООД задължението да плаща разноските за охрана на процесните обекти.  Сочи се, че издадените от ищеца фактури са за услуги по договори, по които ответникът не е страна.

     Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че по силата на тристранните споразумения ответникът е придобил качеството на страна по процесните договори.

    Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението, че е плащал в полза на ищеца в изпълнение на поети към „Е.П.В.К.“ ООД и „Р.Б.“ ЕООД задължения.

 

   Представен е договор за униформена обектова охрана N 1630/21.10.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“, е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на „ТВМИ“ ЕООД е поел задължението да извършва охрана на бутик “”La Tiara” в гр.София, ул.“******, a „ТВМИ“ ЕООД e поел задължение да плаща месечно възнаграждение от 2044 ЕВРО.   

   Представено е споразумение от 29.06.2018 г., от което се установява, че ищецът, ответникът и „Е.П.В.К.“ ЕООД са постигнали съгласие ответникът да замести „Е.П.В.К.“ ЕООД като страна по сключения с ищеца договор за охрана

     Представен е договор за охрана с електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“, е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на „ТВМИ“ ЕООД е поел задължението да извършва охрана на бутици ”La Tiara”, ”La Perla” и „Stefanel” в гр.София, ул.“******a, ул.“**** и ул.“******, a „ТВМИ“ ЕООД e поел задължение да плаща месечно възнаграждение от 15 ЕВРО за всеки обект.   

    Представено е споразумение от 29.06.2018 г., от което се установява, че ищецът, ответникът и „Е.П.В.К.“ ЕООД са постигнали съгласие ответникът да замести „Е.П.В.К.“ ЕООД като страна по сключения с ищеца договор за охрана.

     Представена е фактура N 57216/01.10.2018 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

     Представена е фактура N 57597/01.10.2018 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 58686/01.11.2018 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 59603/03.12.2018 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

      Представена е фактура N 59866/03.12.2018 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

     Представена е фактура N 60431/02.01.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

      Представена е фактура N 60864/02.01.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 61719/01.02.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

      Представена е фактура N 55301/01.08.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

      Представена е фактура N 55634/01.08.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 61968/01.02.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 62782/01.03.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1630/21.10.2015 г. в размер на 4797,25 лв.

      Представена е фактура N 63164/01.03.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца по договор N 1631/21.10.2015 г. в размер на 70,42 лв.

      Представена е фактура N 63433/13.03.2019 г., в която се сочи, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 180 лв. – за посещение на техник на обекта в гр.София, ул.“******A, монтаж на датчик и за демонтаж на датчик.

      Представено уведомление изх.N 277/20.03.2019 г., което съдържа изявление на ищеца за разваляне на договорите.

      Установява се от показанията на св.Ц., че работи при ищеца на длъжността „оперативен мениджър“ от 2012 г. и че на обекта на ответника на ул.“****** в гр.София е била осигурена жива охрана чрез денонощен пост, обслужва от 4-ма охранители през периода от есента на 2015 г. до 2019 г. На този обект и на обект на ул.“******е била монтирана СОТ. След прекратяване на договора охранителят по заповед на свидетеля е напуснал обекта и са прибрани помощните средства и устройства.

     Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно, както и записвания в търговските книги на ответника, който е констатирано, че е ползвал данъчен кредит. Задължението на ответника по фактурите възлиза на 34 253,69 лв., а неустойката възлиза на 14 391,75 лв. - договор N 1630/21.10.2015 г. и на 200,37 лв. - договор N 1631/21.10.2015 г.

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД, както и по чл.92 ЗЗД.

 

    Установи се от представения договор за униформена обектова охрана N 1630/21.10.2015 г., че между ищеца и „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“, е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва жива охрана на бутик “”La Tiara” в гр.София, ул.“******, a  „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“, e поел задължение да плаща месечно възнаграждение от 2044 ЕВРО.   

    По силата на споразумение от 29.06.2018 г. ищецът, ответникът и „Е.П.В.К.“ ЕООД са постигнали съгласие ответникът да замести „Е.П.В.К.“ ЕООД като страна по сключения с ищеца договор за охрана. В този случай ответникът е придобил качеството на страна по облигационното правоотношение с ищеца. Следователно за ответника в качеството на възложител е възникнало задължението да плаща уговореното възнаграждение.

    Установи се от представения договор за охрана с електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г., че между ищеца и „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“, е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва чрез електронни системи за сигурност охрана на бутици ”La Tiara”, ”La Perla” и „Stefanel” в гр.София, ул.“******a, ул.“******и ул.“******, a „ТВМИ“ ЕООД, сега с наименование „Е.П.В.К.“,  e поел задължение да плаща месечно възнаграждение от 15 ЕВРО за всеки обект.     

    По силата на споразумение от 29.06.2018 г. ищецът, ответникът и „Е.П.В.К.“ ЕООД са постигнали съгласие ответникът да замести „Е.П.В.К.“ ЕООД като страна по сключения с ищеца договор за охрана. В този случай ответникът е придобил качеството на страна по облигационното правоотношение с ищеца. Следователно за ответника в качеството на възложител е възникнало задължението да плаща уговореното възнаграждение.

 

    В подкрепа на фактическите твърдения, че по двата договора ищецът е изпълнил своите задължения и е извършил дължимата престация, са представени фактури с N-ра:

55301/01.08.2019 г., 57216/01.10.2018 г., 58373/03.12.2019 г., 59603/03.12.2018 г.,  60431/02.01.2019 г., 61719/01.02.2019 г., 62782/01.03.2019 г.; 55634/01.08.2019 г., 57597/01.10.2018 г., 58686/01.11.2018 г., 59866/03.12.2018 г., 60864/02.01.2019 г., 61968/01.02.2019 г., 63164/01.03.2019 г., 63433/13.03.2019 г., в които се сочи, че изпълнените от ищеца услуги по двата договора възлизат на стойност от общо 34 253,69 лв. Тези фактури не носят подписа на ответника, поради което не могат да служат за доказване на факта, че описаните в тях дейности са били извършени от ищеца. От заключението на ССЕ обаче се установи, че за процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Тази фактическа констатация на в.лице обуславя доказателствения извод, че ищецът е изпълнил престации по двата договора, които възлизат на фактурираната стойност от  общо 34 253,69 лв. Това е така, защото вписването на фактурите в счетоводните книги на ответника по същество представлява направено от него извънсъдебно признание на факта, че е получил изпълнение на дължимата от ищеца престация в размер на посочената във всяка от фактурите стойност. В този смисъл са решение № 172 от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г.., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в които се съдържат разяснения относно доказателствената стойност на вписванията на издадените от изпълнителя фактури в счетоводните книги на възложителя. В подкрепа на този доказателствен извод са и показанията на св.Ц., в които се изнасят факти за изпълнение от ищеца на възложените по двата договора услуги, които се кредитират за верни, защото кореспондират с констатациите на в.лице по ССЕ.

   От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е изпълнил задължението да плати дължимото на ищеца възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете по чл.266 ал.1 ЗЗД са доказани по основание и размер.

    Неизпълнението на задължението на ответника да плати уговореното възнаграждение представлява факт, който е породил в полза на ищеца в качеството на кредитор правото да развали едностранно договора на основание чл.87 ЗЗД.

     По делото е представено уведомление изх.N 277/20.03.2019 г., което съдържа изявление на ищеца за разваляне на договор N 1630/21.10.2015 г., но върху уведомлението не е направено отбелязване, че е получено от ответника. От показанията на разпитания по делото св.Ц. се установи, че обектите са снети от охрана - охранителят по заповед на свидетеля е напуснал обекта и са прибрани помощните средства и устройства. Тези факти сочат, че предприетите от ищеца фактически действия  по несъмнен начин показват неговото намерение за разваляне на договора, както и че тези действия са доведени до знанието на ответника. Освен това исковата молба, с която се претендира неустойка за разваляне на договора, имлицитно съдържа изявление на ищеца по чл.87 ЗЗД.

    При тези факти съдът намира, че изявлението на ищеца е достигнало до ответника и е породило конститутивните правни последици по чл.87 ЗЗД, изразяващи се в разваляне на договорите.

    В клаузата на чл.9.3 от договор N 1630/21.10.2015 г. е уговорено, че при разваляне на договора поради неплащане на дължимото за два месеца възнаграждение изпълнителят има право на неустойка в размер на средната стойност на последните 3 фактури, умножена по 3. По същество тази неустойка се равнява на средната стойност на възнаграждението за охрана за три месеца и според съда не е в противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. От заключението на ССЕ се установи, че неустойката възлиза на 14 391, 75 лв., поради което искът по чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен.

     В клаузата на чл.7.3 от договор N 1631/21.10.2015 г. е уговорено, че при  забава в плащането на дължимото възнаграждение се дължи неустойка в размер на 0,1 %  за просрочен ден. От заключението на ССЕ се установи, че неустойката възлиза в размер на 200,37 лв., поради което искът по чл.92 ЗЗД е основателен. На ищеца съобразно диспозитивното начало в граждански процес следва да се присъди претендираната сума от 195,69 лв.

     С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

      ОСЪЖДА „Т.В.Е.А.“ ЕООД, *** N **, да заплати на „В.С.“ ЕООД, ***, на основание чл.79 ал.1, вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 33 580,75 лв. – неплатено възнаграждение за охрана през периода 01.08.2018 г. – 31.03.2019 г. по договор за униформена обектова охрана N 1630/21.10.2015 г., по който са издадени фактури с  N-ра: 55301/01.08.2019 г., 57216/01.10.2018 г., 58373/03.12.2019 г., 59603/03.12.2018 г.,  60431/02.01.2019 г., 61719/01.02.2019 г., 62782/01.03.2019 г.;  сумата от 672,94 лв. - неплатено възнаграждение за охрана през периода 01.08.2018 г. – 31.03.2019 г. по договор за охрана с електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г., по който са издадени фактури с  N-ра:  55634/01.08.2019 г., 57597/01.10.2018 г., 58686/01.11.2018 г., 59866/03.12.2018 г., 60864/02.01.2019 г., 61968/01.02.2019 г., 63164/01.03.2019 г., 63433/13.03.2019 г., ведно със законната лихва  върху сумите от 15.11.2019 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 4713,64 лв.

     ОСЪЖДА „Т.В.Е.А.“ ЕООД, *** N **, да заплати на „В.С.“ ЕООД, ***, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 14 391,75 лв. – неустойка по чл.9.3 от договор за униформена обектова охрана N 1630/21.10.2015 г., дължима при разваляне на договора; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 195,69 лв. – неустойка за забава през периода 11.08.2018 г. – 21.10.2019 г. по чл.7.3 от договор за охрана с електронни системи за сигурност и мобилни патрули N 1631/21.10.2015 г.

 

      Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: