Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 01.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РАДОМИР IV състав в открито съдебно заседание
проведеното понеделник, 31 Октомври 2011 г.в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
870 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е предявения от юрисконсулт Ц.Х.Й., като пълномощник на „Б.П.П.Ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
. срещу Д.М.К. ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 422 от ГПК, в вр. чл.
4 и чл. 7, т. 4 и т. 8 от Закона за потребителския кредит, чл. 33 от Закона за потребителския
кредит, във вр. чл. 79 ЗЗД за установяване със сила на присъдено по отношение на
Д.М.К. ЕГН: **********, че дължи на „Б.П.П.Ф." ЕАД,
със седалище и адрес на управление : гр. С., ., сумите в размер на 2853.05 / две
хиляди осемстотин петдесет и три и 05/ лева, представляваща главница по кредита;
1671.52 / хиляда шестстотин седемдесет и един и 52/, представляваща надбавка по
чл.4 от договора; 599.71/ петстотин деветдесет и девет и 71/ лева, представляваща
обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за
периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно
03 Юли 2009 до датата на подаване на заявлението, или общо дължима сума 5
124.28 /пет хиляди сто двадесет и четири лева и 28/ лева , ведно със законната лихва
върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на
204.97/ двеста и четири лева и 97/ лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв. / сто лева/.
Ищецът
„Б.П.П.Ф." ЕАД, представляван от юрисконсулт Ц.Х.Й.
твърди, че между „Б.П.П.Ф." ЕАД и Д.М.К. ЕГН: **********
е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01332263 от 29
Януари 2010, представляваното от нея дружество Б.П.П.Ф.
ЕАД е отпуснало заем в размер на 3 000.00 /две хиляди/ лв. Сумата, предмет на горепосочения
договор е била предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с
което Б.П.П.Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Въз основа на чл.4 от същия, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 36
месечни вноски, всяка по 137.11 лв, които вноски съставлява
изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на Б.П.П.Ф. ЕАД. Длъжникът Д.М.К. е преустановил плащането на
вноските по кредит номер PLUS-01332263 на 03 Юли 2009, като към тази дата са
били погасени 3 / три/ месечни вноски.
На основание чл.5, изр. 2 от договора вземането на Б.П.П.Ф.
ЕАД е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема
увеличен с надбавката в размер на 4 524.57 лв., представляващ оставащите 33
броя погасителни вноски към 03 Юли 2009 , към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Твърди, че Д.М.К. дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 599.71 лв. / петстотин деветдесет и девет и 71/ за
периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 03 Юли 2009 до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.дело 702/2011 г., 2 с-в. Б.П.П.Ф. ЕАД е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд -гр. Радомир. По гражданско дело № 702/2011 г., 2 с-в е издадена Заповед за
изпълнение, след което е постъпило възражение от Д.М.К. срещу издадената
заповед.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи не е депозирал отговор. В открито съдебно заседание признават
иска.
Радомирски районен
съд, след като взе предвид доводите страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното
към настоящото дело ч. гр. д. № 702/11г.
по описа на РРС е видно, че на 09.06.2011г. ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. На 09.06.2011г. РРС е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван
от управителя на дружеството – Луик Льо Пишу., като е разпоредил на Д.М.К. ЕГН: ********** ***, да заплати
на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД , сумите в размер на 2853.05 / две
хиляди осемстотин петдесет и три и 05/ лева, представляваща главница по
кредита; 1671.52 / хиляда шестотин седемдесет и един
и 52/, представляваща надбавка по чл.4 от договора; 599.71/ петстотин
деветдесет и девет и 71/ лева, представляваща обезщетение за забава, на
основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването
на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 03 Юли 2009 до датата
на подаване на заявлението, или общо дължима сума 5 124.28 /пет хиляди сто
двадесет и четири лева и 28/ лева , ведно със законната лихва върху дължимите
суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на 204.97/ двеста
и четири лева и 97/ лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв. / сто лева/.
В открито
съдебно заседание от Д.М.К. ЕГН: ********** *** признава иска, като
заявява, че не е имал възможност да внася погашения по претендираната сума.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
По иска
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 2853.05 лв. по Договор за потребителски паричен кредит
с номер PLUS-01332263 от 29 Януари 2010, отпуснат
първоначално в размер от 3 000 лв.
При така установеното от фактическа страна
и направеното признание на иска предявеният иск се явява основателен Предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК е признаване
за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за
определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през
процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна
по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил
дължимата насрещна престация, в твърдения размер; в полза на ищеца при
условията на чл.410 от ГПК да е издадена заповед за изпълнение. Касателно
настоящия казус безспорно беше установено наличието на облигационна връзка между
страните през процесния период, ищецът „Б.П.П.Ф." ЕАД е изпълнил своите облигационни отношения
престирайки уговорената сума, а ответникът в договорените от страните спорове
не е изпълнил своята дължима насрещна престация по връщане на предоставената му
парична сума.
Поради тези съображения съдът следва да се
признае за установено по отношение на Д.М.К.
ЕГН: ********** ***, че дължат солидарно на ищеца - „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, седалище
и адрес на управление: „Б.П.П.Ф."
ЕАД, представлявано от …… сумата в размер на 2853.05 лв., представляваща главница по кредита; 1671.52
/ хиляда шестотин седемдесет и един и 52/,
представляваща надбавка по чл.4 от договора; 599.71 / петстотин деветдесет и
девет и 71/ лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от
Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост на посочения кредит, а именно 03 Юли 2009 до датата на подаване на
заявлението, или общо дължима сума 5 124.28 /пет хиляди сто двадесет и четири
лева и 28/ лева , ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане, както и държавна такса в размер на 204.97/ двеста и четири лева и
97/лв.
Върху
главницата от 2853.05 лв. се дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.06.2011г. до окончателното
изплащане на вземането (арг. от чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 ГПК).
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените разноски по делото за държавна такса (204.97 лв.)
и за адвокатско възнаграждение (100.00 лв.) или сумата в общ размер на 304.97 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.М.К. ЕГН: ********** ***, че дължи на ищеца - „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, седалище и адрес на управление: „Б.П.П.Ф." ЕАД, представлявано от ….. сумата в размер на 2853.05 лв., представляваща главница по кредита; както
и сумата от 1671.52 / хиляда шестотин седемдесет и
един и 52/, представляваща надбавка по чл.4 от договора; 599.71 / петстотин
деветдесет и девет и 71/ лева, представляваща обезщетение за забава, на
основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването
на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 03 Юли 2009 до датата
на подаване на заявлението, или общо дължима сума 5 124.28 /пет хиляди сто
двадесет и четири лева и 28/ лева , ведно със законната лихва върху дължимите
суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното им изплащане, както и държавна такса в размер на 204.97/ двеста
и четири лева и 97/ лв., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.М.К.
ЕГН: ********** *** да заплатят на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С.. . представлявано от представлявано от ……..,
на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата в размер на 304.97/триста и четири и
деветдесет и седем/ лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Перник в двуседмичен седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: