Решение по дело №1891/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на И.Р.Д. , подадена чрез упълномощения адвокат Ю.М., против решение № 1062/ 11.07.2023 г. по НАХД № 4776/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР- Варна електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3485771 и Д. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата и произнасяне по направените от наказаното лице възражения, се иска обезсилването му, евентуално отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваният електронен фиш, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат М..

Ответникът ОДМВР- Варна чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.А.писмени бележки с.д. 15055/24.10.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваният електронен фиш е наложена на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП на настоящият касатор глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 30.12.2019 г. в 12.18 ч. в обл. Варна , общ. Аврен, по път първи клас № 9 /извън населено място/ , в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. Камчия, при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 60 км/ч е установена стойност на скоростта от 111 км/ч. на движение на МПС „***“ с рег. № ***, с регистриран ползвател „Б.М.С.“ ЕООД със законен представител И.Р.Д..

За да потвърди обжалваният пред него електронен фиш , районният съд е приел, че същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, отхвърлил е възражението на жалбоподателя за изтекъл срок на валидност на представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване с аргумент за действието на презумпцията по чл. 30, ал.5 от ЗИ и наличието по преписката на валиден протокол на извършена метрологична проверка на измервателното устройство, както и че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото законният представител на ЮЛ ползвател на автомобила не е подавал писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало процесното МПС.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - съществено нарушение на процесуалните правила.

При събиране на доказателствата в хода на въззивното производство, решаващият съд не е допуснал съществено процесуално нарушение – субсидиарно приложимата на основание чл.84 от ЗАНН норма на чл. 107, ал.2, пр. ІІ от НПК не само позволява събиране на доказателствата по почин на съда , но и го задължава служебно да стори същото, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Регламентираният в чл.13, ал.2 от НПК основен принцип за разкриване на обективната истина е определен от предвидените в кодекса ред и средства , които обратно на изразеното от пълномощника на касатора становище, не предвиждат както в гражданския процес преклузия при събиране на доказателствата.

Освен чрез събиране на всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства, ВРС е установил фактите при пълното и всестранно обсъждане на доказателствата и доводите на страните , включително с оглед наведените от наказаното лице възражения. Нито едно от повдигнатите във въззивното производство възражения на Д. , преповторени и в касационната жалба, не е било основателно.

Възражението за неправилна преценка от ВРС на сроковете по чл.34 от ЗАНН от една страна е изцяло необосновано, тъй като не е посочена нито една от няколкото регламентирани в нормата хипотези, а от друга доколкото разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП определя, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила НП, то 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен – датата на извършване на нарушението е 30.12.2019 г., а фишът е издаден на 25.03.2020 год.

Абсолютно голословни са били възраженията относно компетентността на издателя на ЕФ и неясният вид на използваното автоматизирано техническо средство и система /АТСС/. Както правилно е посочено в мотивите на въззивното решение, обжалваният ЕФ съдържа всички реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, включително посочване на териториалната структура на МВР на чиято територия е установено нарушението – подробно описаното място на нарушението попада на територията на ОДМВР-Варна, поради което именно същата е компетентна да издаде процесният ЕФ. Вида на АТСС е ясно посочен в приложеният в преписката протокол за проверка № 38-С-ИСИС/25.07.2019 г. – касае се за стационарна АТСС. Този вид на използваното АТСС предопределя несъстоятелността на всички повдигнати възражения относно протоколирането на нарушението – съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, протокол с исканото от касатора съдържание се съставя само при мобилните АТСС, но не и при стационарните такива, а разположението на стационарната в случая АТСС спрямо ограничаващият скоростта на движение пътен знак В-26 е определено по силата на закона от нормата на чл.8 от цитираната Наредба. Наредбата не определя минимален брой съставени от АТСС снимки, както неправилно се твърди в жалбата - съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата, единственият реквизит на изготвените статични изображения във вид на снимков материал е те да притежават уникален идентификационен номер, какъвто имат приобщените във въззивното производство като доказателство снимки , а освен това в тях много ясно и в пълно противоречие с доводите на касатора е видно отчитането на предвиденият толеранс на допустима грешка от 3% - отразена е скорост 114 км/ч, докато с ЕФ е установена скорост от 111 км/ч.

Правилно са отхвърлени възраженията на наказаното лице относно годността на измервателното средство – имащият едногодишен срок на валидност протокол за проверка на стационарната видео-радарна система за наблюдение от 25.07.2019 г., установява на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията годността на измервателното средство независимо от изтеклия към 30.12.2019 г. срок на удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 9.10.4823.

Към правилно установените при липсата на допуснати процесуални нарушения факти, ВРС е приложил правилно материалния закон, като изложените в тази насока мотиви изцяло се споделят от касационния съд, поради което се препраща към тях на основание чл. 221, ал.2, пр. ІІ от АПК. В допълнение следва да бъде посочено, че неоснователно е възражението в касационната жалба за настъпила давност за погасяване на административно-наказателното производство – в това отношение на основание чл.11 от ЗАНН приложима е разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, съгласно която срокът за абсолютната погасителна давност е 4 год. и 6 месеца, които считано от 30.12.2019 г. не са изтекли и към момента на приключване на касационното производство. Така, като е потвърдил законосъобразният ЕФ, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен процесуално и материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Лукова-Атанасова процесуално представителство по касационното дело , каквото е било осъществено от нея и по въззивното дело, поради което за касационната инстанция следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. , съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 1062/ 11.07.2023 г. по НАХД № 20223110204776/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН ********** , с постоянен адрес *** да заплати на ОДМВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: