Мотиви към решение по АНД № 1345 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Настоящото производство е образувано на
основание чл.375 и сл. от НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което
се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на К.Г.Н. -
обвиняем по Досъдебно производство №304/2018г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство
е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.
с чл.342, ал.1 от НК; извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от
деянието не са причинени съставомерни имуществени
щети, както и че не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, се явява лично и с назначен служебен защитник- адв.В.
от ВАК, който изразява съгласие с постановлението на прокуратурата и моли
наказанието да бъде определено в минимален размер.
Районна прокуратура -Варна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
От приложените по делото писмени
доказателства (по Досъдебно производство №304/2018г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Варна), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
На 18.05.2018г. обвиняемият управлявал собствения си
лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № В 6180 ВВ
по бул.“В. ***, в посока към к.к.“Златни пясъци“. При
достигането на автомобила в района на автобусна спирка „Стадион Варна“ група
деца, сред които и пострадалият И. Д. Т., започнали да пресичат булеварда от
страната на стадиона в посока към ж.к.“Чайка“, с намерение да достигнат до
спирката. Разчитайки, че децата ще спрат и ще го пропуснат, обвиняемият не
намалил достатъчно скоростта. Въпреки че повечето непълнолетни действително
спрели, пострадалият, който не възприел приближаването на автомобила, продължил
движението си, в резултат на което последвал удар между предната дясна част на
превозното средство и тялото на пешеходеца. Пострадалият паднал на земята, след
което бил транспортиран до ЦСМП от преминаващ водач за оказване на медицинска
помощ.
Впоследствие по делото била назначена
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат от произшествието
св.Т. е получил многофрагментарни счупвания на лявото
стъпало в областта на IV-та и V-та предноходилни кости (по отношение които била приложена
оперативна репозиция и фиксиране на костните
фрагменти с Киршнерови игли); ожулване и оток на
левия лакът. Множествените счупвания на лявото стъпало обусловили трайно
затруднение в движението на левия долен крайник /за срок от 2,5-3 месеца/ -
увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Според заключението на назначената автотехническа експертиза основната причина за
произшествието се дължи на допуснатото закъснение от страна на обвиняемия и
несвоевременно предприемане на спиране от негова страна. Вещото лице посочва,
че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез предприемане на спиране на превозното средство в момента на
възприемане на опасността, а именно – от стъпването на пешеходеца на платното
за движение.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от приложените по делото доказателства- от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, от
заключенията на назначените съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, както и от приобщените писмени доказателства, като в хода на
съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха представени
доказателства, оборващи фактическите изводи на съда.
Въз основа така установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият действително е извършил
престъплението, в което е обвинен. При управлението на МПС същият не се е
съобразил с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща водачите на пътни
превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Второто изречение на цитираната норма
задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Обвиняемият не се е съобразил и с
чл.117 от ЗДвП, според който при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство е длъжен
да намали скоростта, а при необходимост- и да спре. Макар и като цяло
обвиняемият да се е движел със съобразена скорост, позволяваща му при възникване
на опасност да спре, същият не е изпълнил задължението си, установено с
посочените разпоредби, да намали скоростта и при необходимост- да спре, въпреки
че е възприел намиращите се на пътното платно деца. Като не се съобразил с
изискванията на цитираните правни норми, обвиняемият е предизвикал ПТП, в
резултат от което пострадалият И. Т. е получил увреждане, представляващо средна
телесна повреда и изразяващо се в трайно затруднение в движението на левия
долен крайник. По изложените съображения съдът приема, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а
именно същият, при управление на МПС – лек автомобил марка “Фиат Пунто” с ДК № В 6180 ВВ, е нарушил правилата за движение
(чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на И. Д. Т..
От субективна страна деянието е
извършено с вина под формата на несъзнавана непредпазливост-небрежност.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация;
-обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание
- от престъплението не са причинени
имуществени вреди
- не са налице отрицателните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на
алинеи 1-6.
При определяне на наказанието на обвиняемия съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства липсата на данни за други
противообществени прояви и на предходна съдимост, изразеното съжаление и
наличието на известно съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия, който е пресичал не на предвидено за тази цел място. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период, необходим за
възстановяването на пострадалия, а също и наличието на наказания за нарушения
на ЗДвП. Въпреки вината си за настъпването на произшествието, обвиняемият също
така е проявил грубост към групата деца. С оглед изложеното и като отчете
обстоятелството, че обвиняемият е пенсионер и няма данни да реализира допълнителни
доходи, а размерът на глобата следва да бъде съобразен предимно с доходите на
дееца, съдът намира, че наказанието глоба следва да бъде определено при превес
на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона, а
именно –1000 лева. На обвиняемия следва да се наложи и санкция “лишаване от
право на управление на МПС”, като с оглед изложените отегчаващи обстоятелства за
постигане целите на наказанието е необходим срок над минималния, а именно- шест
месеца. В практиката си ВКС приема, че „определянето на наказанието представлява
единствена оценъчна дейност на престъпното деяние, на всички обстоятелства от
значение за формирането на наказанието и определянето на най-подходящото по вид
и размер наказание“ /Решение№278/1994г. на I н.о./, поради което определянето на едно от наказанията
в по-висок размер, а друго- в по-нисък, не нарушава определените от закона
принципи на формиране на наказанието.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на обвиняемия направените по делото разноски в размер на 485,31 лева,
които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :